Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ив. Астахов, А. Егоров и други съ ветски естетици са начело в борбата за действителна марксическа постановка на въпроса за естетическото и красотата, срещу субективистките отклонения на „обществениците" - една голяма група теоретици, добили популярност и у нас. На нашите общественици" се противопостави неотдавна и акад. Т. Павлов (в. „Нар. култура" от 8. VI. т. г.). Систематичният, макар и неголям труд на Ив. Астахов внася повече яснота в постановката на въпросите. ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА ЕСТЕТИЧЕСКОТО но ... ЩО Е ECTETИЧЕСКОР Авторът прави аналогия с една мисъл на Белински, който пише за своето време, че всички говорят за народност, но „малцина си дават сметка що енародност, ма кар думата да изглежда проста и разби раема". И се заема да разгледа отноше нието между практическо и естетическо, за да обясни същината му. Ив. Астахов епристъпил към изслед ване естетическото чрез разкриване същ ността на изкуството по известния Марксов метод за търсене спецификата на яв ленията във висшите им форми на проява. Авторът започва с изследване широкия смисъл на понятието изкуство": „Във всяка област на човешката дейност съще ствува такава степен на владеене трудовите навици, такова умение за приложе нието им, което най-добре съответствува на определена цел, замисъл." И прави извод, че изкуство - е умението да се достига високо качество, съвършенство" във всяка дейност.
    Ключови думи: Изкуството, източникът, красотата

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Hастоящата статия (или поне така подсказва заглавието й) противопос тавя множествеността на умозренията и предполагаемата единственост на източника, като по този начин се докосва до проблема за разбягването на изворите. Тя се интересува от източника с неговата хетерогенност и в послед на сметка се стреми да определи отношението между Шекспир и „Макбет". Но бихме могли да приемем, че не съществува друг пряк път към автора като източник на текста освен чрез едно ретранслиране на умозрения, като накрая дори предполагаемият окончателен източник, авторът, трябва да бъде разглеждан в рамките на хетерогенното разбягване. на Това разбягване може да се нарече „история", така че настоящата пуб ликация си поставя за цел да опише мястото на „Макбет" в рамките на някои известни исторически дадености - източниците на пиесата в „Хрониките" на Холиншед, връзката и с управлението и реториката на Джеймс 1, близостта и с Джонсъновата „Маска на кралиците". И все пак при описването подобни исторически дадености като хетерогенни самите дадености губят своята определеност. Статията ще разгледа именно такива пробиви вътре еднородността, а тропите, с които тя описва подобни ситуации, са свързани с отразяването и умозрителността: това е представата, че вътре в езика хегемонното наслагване от първи и втори порядък дублирането освобождава фантома на неконтролираната прилика, който прави различието проблематично, т. е. който превръща определените различия в неопределени.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Умозрения, Макбет, източникът