Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Може ли да се говори за Шекспир като за бароков автор в една барокова епоха? Това е въпрос, който през последните тридесет години занимава шекспироведите. Доколко барокът, това движение, което след 1580 г. се налага във всички области на изкуството в Европа, оказва влияние върху големия английски поет и драматург? Задачата на настоящата студия е ясна и едновременно с това трудна: да покаже и докаже чрез анализ на едно само произведение на Шекспир степента на това влияние. 1 По-логично би било да се потърси и установи влиянието на барока в пиеси като „Комедия от грешки“ или „Сън в лятна нощ“, в които има твърде много похвати - преобличания, недоразумения, свързани с двама близнаци, объркващи прилики, заплетени интриги, театър в театъра и др., или трагедии като „Крал Лир“ или „Тит Андроник“, в които наред със споменатите похвати ужасът - тази типична за барока черта, е доведен до пароксизъм. Считаме обаче, че това малко изследване ще бъде по-доказателствено, ако изберем „Макбет" - трагедия, която заедно с „Отело" е считана за най-класическата, най-отмерената и най- „трезвата“ трагедия на Шекспир. Налага се следователно в началото да бъдат изтъкнати отделните барокови елементи, а след това тяхната функция в трагедията.
    Ключови думи: Барокови, елементи, Трагедията, Макбет

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Hастоящата статия (или поне така подсказва заглавието й) противопос тавя множествеността на умозренията и предполагаемата единственост на източника, като по този начин се докосва до проблема за разбягването на изворите. Тя се интересува от източника с неговата хетерогенност и в послед на сметка се стреми да определи отношението между Шекспир и „Макбет". Но бихме могли да приемем, че не съществува друг пряк път към автора като източник на текста освен чрез едно ретранслиране на умозрения, като накрая дори предполагаемият окончателен източник, авторът, трябва да бъде разглеждан в рамките на хетерогенното разбягване. на Това разбягване може да се нарече „история", така че настоящата пуб ликация си поставя за цел да опише мястото на „Макбет" в рамките на някои известни исторически дадености - източниците на пиесата в „Хрониките" на Холиншед, връзката и с управлението и реториката на Джеймс 1, близостта и с Джонсъновата „Маска на кралиците". И все пак при описването подобни исторически дадености като хетерогенни самите дадености губят своята определеност. Статията ще разгледа именно такива пробиви вътре еднородността, а тропите, с които тя описва подобни ситуации, са свързани с отразяването и умозрителността: това е представата, че вътре в езика хегемонното наслагване от първи и втори порядък дублирането освобождава фантома на неконтролираната прилика, който прави различието проблематично, т. е. който превръща определените различия в неопределени.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Умозрения, Макбет, източникът