Талант

„Човек без тайни е като цвете без аромат. Ароматът е тайната на цветето. Моята къща също си има своите тайни. " Началото на повестта „Неделя" - една от последните творби на Йордан Радичков. „Един петел кукурига цяла нощ, всички го чуваме, но в чия баня е петелът - това никой не знае." Ето и първата тайна... Тя може би малко ще разочарова този, когото началните думи са настроили твърде тайнолюбно. Чрез една охлаждаща и интригуваща същевременно ирония писателят сякаш бърза да ни предупреди: не очаквайте нищо необикновено, нищо изключително, никакви героични или трагични дела, никакви дълбоки психологически тайни. И наистина, който ги е очаквал, не ги е дочакал и до последната страница на повестта, изпъстрена с обикновени случки и сценки в една обикновена жилищна сграда през един обикновен неделен ден.

Отношението на Пенчо Славейков към народното ни творчество не е от неизяснените и непознати въпроси на неговата мисъл и поезия. Още повече че той е от тези творци, които се насочват към фолклора на своя народ не само пряко - с личното си поетическо творчество, - но и чрез редица изказвания, статии, студии. Това улеснява изучаването на поставения проблем и до известна степен насочва неговото разрешение. Няма да се спирам на възгле дите на Пенчо Славейков за българското народно творчество, изказани теоретически, колкото на тези, които откриваме в творби като „Ралица“, „Чунар“, „Луд гидия“, „Неразделни“, „Лятна вечер "и много други, израсли под пря кото въздействие на народните творения или подхранени от тях. От друга страна, ще се постарая да проследя в каква зависимост се намират публицистичните изказвания на Пенчо Славейков за отношението между таланта на художника и таланта на народния певец; до каква степен е влиянието между тях; до каква степен тези изказвания стават принцип за личното му творчество.

Второто поколение театрални критици, което изцяло израсна и се оформи след победата на социалистическата революция, вече навлиза в годините на своята творческа зре лост. Неговите най-изтъкнати представители проявяват широта на интересите и възгледите, солидна професионална подготовка, повишена творческа активност. Това е очевидно и може да бъде констатирано по страниците на техните книги и в общата атмосфера на творче ско оживление и взискателност. Но има поосновни неща в съвременната театрална критика, представлявана главно от критиците на това второ поколение, които ни навеждат на мисълта за наличието на съществени качествени изменения на критическото поле. Тези изменения се отнасят до разбирането за предмета на изкуството и самата критика, до овладяването на техните специфични закони.

Науката за литературата и изкуството в наши дни бележи все по-голям успех в разкри ването на закономерностите в процеса на художественото творчество, векове наред смя тани за непознаваеми и до голяма степен останали непознати до днес. Между научните трудове, посветени на тази задача и излезли напоследък, особено внимание обръща трудът на Б. С. Мейлах „Талантът на писателя и процесите на творчеството“, отпечатан в края на 1969 r. Б. С. Мейлах е съставил труда си от три последователни части, съдържащи конкретни проучвания за трима великани на руската литература - Пушкин, Достоевски и Чехов. Към трите конкретни изследвания той е прибавил в началото разгърнат увод с много общи идеи, в известна степен недоизяснени и поради това дискусионни, будещи някои съществени възражения, и в края кратко заключение. Силата на Б. С. Мейлах като изследвач на художествено-творческите процеси е в конкретните изследвания за отделни писатели. Отличен познавач на Пушкин, Достоевски и Чехов, в разглеждания труд той проучва произведенията им, различните техни дневници, бележници, писма, спомени, статии в печата, ръкописи и проекти, планове, най-разнообразни други материали за начина, по който читателите са възприемали едни или други техни произведения, и пр. И в трите части на труда изследвачът се интересува преди всичко от познавателната страна на художествено-творческия процес, разглежда начините, по които Пушкин, Достоевски и Чехов анализират, изучават, опознават, пък и изобразяват отразената в произведенията им действителност. Б. С. Мейлах търси да установи закономерностите на художествено-творческото познание на живота у тримата велики автори, т. е. проучва логиката на тяхното творчество като писатели. Познавателната страна в работата на писателя, както изобщо творческият процес, естествено се отличава с голямо разнообразие и общи те закономерности винаги се проявяват инди видуално. В трите части на труда Б. С. Мейлах изнася на преден план различен кръг от проблеми и осветлява сравнително различни моменти 178 от познавателната работа на писателя, опре делени от индивидуалните особености на изследвания автор. Частта за Пушкин е озаглавена „Творчеството като изследване на истината“ и въплъщение на идеала". Тук изследвачът анализира общите принципи и похвати" на творческото мислене у Пушкин в евристически план", т. е. като откриване на „истина", като процес на опознаване на живота. Първият извод е, че в развитието на Пушкин като поет и мислител възниква ново разбиране на творчеството“ (стр. 61). Според реалиста Пушкин то е вече търсене на истината" и притежава общи черти с науката (стр. 78). В развитието си Пушкин се домогва до система на художествено мислене, която е „преди всичко система на писател-реалист" (стр. 52). Своите художествени търсения и постижения той сравнява и „измерва с постиженията на двете ярко изявени по онова време системи - класицизма и романтизма. Така възгледите му за същността, процеса и целите на поетическото творчество" минават, сложна еволю ция". Б. С. Мейлах разкрива промените, като, от една страна, изследва различните „планове" на Пушкин - от най-кратките схеми до „програмите-конспекти", - а, от друга страна, като проследява участието и ролята на творческото въображение в процеса на създаването на отделните произведения. В отделна глава е показано как Пушкин сам изяснява и защищава своите творчески принципи: 1) в самите си произведения; 2) в многобройни писма и в някои критически статии; 3) чрез публикациите на някои литаратори, които са му били особено близки. Втората част на труда започва с конста тацията, че за художественото познание на Достоевски е характерно „обилието на наблюдения и идеи". Писателят сам твърди, че силата на неговия талант се състои в постоянната връзка с действителността“ и във верността на живота". Той иска да каже нова дума" и да разкрие нови характери". Предназначава съзнателно своите произведения за нов тип читатели. В повествованието си, от една страна, дава пълна свобода на героите", а, от друга страна, винаги под чертава своята авторска позиция". Според Б. С. Мейлах познавателният уровен на мисленето му" съответствува на равнището на научното познание по онова време (стр. 228). За Достоевски се казва, че е бил рядко осведомен за новостите в най-различни области на науката и че особено силно се влияе от идеите на Лобачевски. Алберт Айнщайн пише: „Достоевски ми дава повече от който ида било научен мислител, повече от Гаус. " В случая Айнщайн говори за произведенията на Достоевски като своеобразна школа за мислене" и има пред вид въплътените в тях „аналитически и синтетически елементи на мисленето“, „ така чужди на формалното мислене“ и „ толкова близки на неевклидовското мислене (стр. 244). Б. С. Мейлах основателно заключава, че особеностите и принципите на познанието у Достоевски не само се оказват нови за творческото мислене изобщо по онова време, но запазват своето оплодотворяващо значение и за ХХ в. - века на научната революция" (стр. 246-247).