Талант писателя и процессы творчества" от Б. Мейлах

Науката за литературата и изкуството в наши дни бележи все по-голям успех в разкри ването на закономерностите в процеса на художественото творчество, векове наред смя тани за непознаваеми и до голяма степен останали непознати до днес. Между научните трудове, посветени на тази задача и излезли напоследък, особено внимание обръща трудът на Б. С. Мейлах „Талантът на писателя и процесите на творчеството“, отпечатан в края на 1969 r. Б. С. Мейлах е съставил труда си от три последователни части, съдържащи конкретни проучвания за трима великани на руската литература - Пушкин, Достоевски и Чехов. Към трите конкретни изследвания той е прибавил в началото разгърнат увод с много общи идеи, в известна степен недоизяснени и поради това дискусионни, будещи някои съществени възражения, и в края кратко заключение. Силата на Б. С. Мейлах като изследвач на художествено-творческите процеси е в конкретните изследвания за отделни писатели. Отличен познавач на Пушкин, Достоевски и Чехов, в разглеждания труд той проучва произведенията им, различните техни дневници, бележници, писма, спомени, статии в печата, ръкописи и проекти, планове, най-разнообразни други материали за начина, по който читателите са възприемали едни или други техни произведения, и пр. И в трите части на труда изследвачът се интересува преди всичко от познавателната страна на художествено-творческия процес, разглежда начините, по които Пушкин, Достоевски и Чехов анализират, изучават, опознават, пък и изобразяват отразената в произведенията им действителност. Б. С. Мейлах търси да установи закономерностите на художествено-творческото познание на живота у тримата велики автори, т. е. проучва логиката на тяхното творчество като писатели. Познавателната страна в работата на писа теля, както изобщо творческият процес, естествено се отличава с голямо разнообразие и общи те закономерности винаги се проявяват индивидуално. В трите части на труда Б. С. Мейлах изнася на преден план различен кръг от пробле ми и осветлява сравнително различни моменти 178 от познавателната работа на писателя, определени от индивидуалните особености на изследвания автор. Частта за Пушкин е озаглавена „Творчеството като „изследване на истината“ и въплъщение на идеала". Тук изследвачът анализира „общите принципи и похвати“ на творческото мислене у Пушкин „в евристически план“, т. е. като откриване на „истина", като процес на опознаване на живота. Първият извод е, че „в развитието на Пушкин като поет и мислител възниква ново разбиране на творчеството“ (стр. 61). Според реалиста Пушкин то е вече „търсене на истината“ и притежава общи черти с науката (стр. 78). В развитието си Пушкин се домогва до система на художествено мислене, която е „, преди всичко система на писател-реалист“ (стр. 52). Своите художествени търсения и постижения той сравнява и „измерва" с постиженията на двете ярко изявени по онова време системи - класицизма и романтизма. Така възгледите му за същността, процеса и целите на поетическото творчество" минават сложна еволю ция". Б. С. Мейлах разкрива промените, като, от една страна, изследва различните „планове на Пушкин - от най-кратките схеми до „програмите-конспекти", — а, от друга страна, като проследява участието и ролята на творческото въображение в процеса на създаването на отделните произведения. В отделна глава е показано как Пушкин сам изяснява и защищава своите творчески принципи: 1) в самите си произведения; 2) в многобройни писма и в някои критически статии; 3) чрез публикациите на някои литаратори, които са му били особено близки.