Преглед

Науката за литературата и изкуството в наши дни бележи все по-голям успех в разкри ването на закономерностите в процеса на художественото творчество, векове наред смя тани за непознаваеми и до голяма степен останали непознати до днес. Между научните трудове, посветени на тази задача и излезли напоследък, особено внимание обръща трудът на Б. С. Мейлах „Талантът на писателя и процесите на творчеството“, отпечатан в края на 1969 r. Б. С. Мейлах е съставил труда си от три последователни части, съдържащи конкретни проучвания за трима великани на руската литература - Пушкин, Достоевски и Чехов. Към трите конкретни изследвания той е прибавил в началото разгърнат увод с много общи идеи, в известна степен недоизяснени и поради това дискусионни, будещи някои съществени възражения, и в края кратко заключение. Силата на Б. С. Мейлах като изследвач на художествено-творческите процеси е в конкретните изследвания за отделни писатели. Отличен познавач на Пушкин, Достоевски и Чехов, в разглеждания труд той проучва произведенията им, различните техни дневници, бележници, писма, спомени, статии в печата, ръкописи и проекти, планове, най-разнообразни други материали за начина, по който читателите са възприемали едни или други техни произведения, и пр. И в трите части на труда изследвачът се интересува преди всичко от познавателната страна на художествено-творческия процес, разглежда начините, по които Пушкин, Достоевски и Чехов анализират, изучават, опознават, пък и изобразяват отразената в произведенията им действителност. Б. С. Мейлах търси да установи закономерностите на художествено-творческото познание на живота у тримата велики автори, т. е. проучва логиката на тяхното творчество като писатели. Познавателната страна в работата на писа теля, както изобщо творческият процес, естествено се отличава с голямо разнообразие и общи те закономерности винаги се проявяват индивидуално. В трите части на труда Б. С. Мейлах изнася на преден план различен кръг от пробле ми и осветлява сравнително различни моменти 178 от познавателната работа на писателя, определени от индивидуалните особености на изследвания автор. Частта за Пушкин е озаглавена „Творчеството като „изследване на истината“ и въплъщение на идеала". Тук изследвачът анализира „общите принципи и похвати“ на творческото мислене у Пушкин „в евристически план“, т. е. като откриване на „истина", като процес на опознаване на живота. Първият извод е, че „в развитието на Пушкин като поет и мислител възниква ново разбиране на творчеството“ (стр. 61). Според реалиста Пушкин то е вече „търсене на истината“ и притежава общи черти с науката (стр. 78). В развитието си Пушкин се домогва до система на художествено мислене, която е „, преди всичко система на писател-реалист“ (стр. 52). Своите художествени търсения и постижения той сравнява и „измерва" с постиженията на двете ярко изявени по онова време системи - класицизма и романтизма. Така възгледите му за същността, процеса и целите на поетическото творчество" минават сложна еволю ция". Б. С. Мейлах разкрива промените, като, от една страна, изследва различните „планове на Пушкин - от най-кратките схеми до „програмите-конспекти", — а, от друга страна, като проследява участието и ролята на творческото въображение в процеса на създаването на отделните произведения. В отделна глава е показано как Пушкин сам изяснява и защищава своите творчески принципи: 1) в самите си произведения; 2) в многобройни писма и в някои критически статии; 3) чрез публикациите на някои литаратори, които са му били особено близки.

Стихознанието традиционно се възприема като една „особена" литературоведска и лингвистична дисциплина със своя езотерична проблематика, която като че ли не се вместваше много убедително в представите ни за структу рата на художественото цяло. По-точно, не твърде ясна беше връзката между равнището на стиховата организация и останалите равнища на строежа и смисъла на произведението. Това нерядко водеше, пък и досега води до едно малко или повече формално отчитане на ролята и функцията на стиха като компонент на художествената структура - формализъм, който доведе и до някои абсурдни общи места в лите ратурното мислене от рода на „усъвършенствуването на стиха при символизма независимо от упадъчния характер на направлението". Но и контраформулите, които твърдят, че по- добно разграничаване е невъзможно, че стиховата организация е органична съставна част от цялостната художествена организация на творбата, не можеха да дадат кой знае какви ре зултати, защото самото стихознание все още не беше готово да отговори на редица важни въпроси. Защото от проблемите (макар и важни и абсолютно необходими) на метриката и ритмиката, които занимаваха досега стихознанието, трябваше да се премине към други равнища на изследване, които да разкрият спецификата на отношенията между отделните равнища на художественото цяло. Но дори когато се говори за това художествено цяло, пак остава неясно за кой негов аспект по-точно става дума. За текста ли, както по-структуралистично ориен тираните литературоведи бяха склонни да приемат, или за дискурса, както един по-херменевтично насочен възглед би посочил? Пък и за кой дискурс по-точно - за онзи, който лежи в основата на използуваното от творбата речево изказване на лирическия субект, или на онова, което наричаме художествен дис курс, чиято организация очевидно не съвпада с чисто комуникативната страна на организацията на дискурса-субстрат. Защото ако изследваме, да речем, влиянието на интонационната структура на фразата върху стиховата организация, което очевидно ни води към комуникатив ната страна на художествения дискурс, то как ще решим въпроса с тези изменения на интонационния строеж, които настъпват в резултат на преминаването на речевото явление в друг вид езиковост - песен или пък речевост, но с особен характер, при която интонационното изграждане не се подчинява на особеностите на езиковия синтаксис, а на чисто художествените принципи на семантично акцентиране върху отделни знакови единици. Да не говорим пък за явления, при които стиховата организация изпълнява чисто знакова, дори емблемна функция в организацията на произведението - тя пренася редица елементи от определена култур на парадигма, които нямат нищо общо не само с интонационността, но понякога дори и със самия стих въобще.

Сборникът се състои от десет глави, посветени на барока в литературата на отделните славянски страни, встъпителна теоретична глава на съставителката, показалец на имената и произведенията (с. 293-315). Доколкото ми е известно, това е третият опит (след Е. Angyal, Die slavische Barock\velt, Leipzig, 1961 и Дмитрий Чижевский (Нrsg.), Slavische Barockliteratur, 1, Muпchen, 1970) да се обхване барока във всички славянски литератури. (Самото начинание е впечатляващо и дори и да не искаме, трябва тъкмо поради обхвата му да го определим като западно, изравняващо в плана на проблематиката различни региони в Европа.) Първоначалните съмнения, породени от етническата определеност на заглавието, се разсейват напълно във встъпителната глава: Valori peculiari е generali del Barocco letteгario nei paesi slavi. Status questionis е proЫemi aperti, която е кратък компендиум на проблема за историческата (културна, езикова и литературна) идентичност на славянските народи в съпоставка с народите от западната част на континента. На малко страници със завидна способност да обобщава проф. Броджи Беркоф дискутира проблема за социалната функция на барока в славянските страни и в Европа. Впечатляващ е размахът, с който проф. Беркоф се движи в европространството, същевременно конструирайки го в своите знания. Склонни сме да смятаме, че филологическата енциклопедичност (владеене на многообразие от езици и текстове) е вече история. Броджи Беркоф успява да ни убеди в противното.

The review is devoted to the second part of “Bulgarian Literature of 21st Century (2020 ‒ 2022)” by Milena Kirova. The main thematic and genre fields of interest are highlighted, including migrant literature, the novel and poetry of the second decade of the 21st century, Bulgarian dystopia, etc. The potential of the monograph to favour future, more segmented and in-depth studies of Bulgarian literature from the period is also considered and discussed.