По страниците на литературни списания от ГДР, ГФР, Полша, Англия, Австия

Сред най-интересните материали от списание „Твурчошч" (кн. 6) — преводът на „Въведението към метода на Леонардо да Винчи" от Пол Валери, „В глъбината на мрака" есе от Збигнев Бенковски, посветено на поезията на изтъкнатия полски поет (наскоро починал) Юлиан Пшибош, и някои рецензии за новоизлезли полски книги - първо място заема несъмнено студията на Томаш Бурек (Тomasz Burek), озаглавена „По безпътиците на възвръщането към природата", посветена на творчеството на Херман Брох. Повод за написването на тази студия е дала на Бурек появата на „Изкусителят“ — последната творба на големия австрийски писател, политически емигрант в Америка, напуснал Германия по времето на Хитлер. Брох (починал през 1951 г.) ене само един от най-големите съвременни писатели. Той остави и забележителни трудове из областта на социологията, гносеологията, математиката и политиката. За нас естествено най-интересно е литературното му наследство и трудовете му, посветени на литературната теория и естетика. Още в есетата, писани в началото на 30-те години, Брох заявява: „Моята надежда и цел беше да въздействувам възпитателно чрез етично творчество“ и остро се противопоставя на „изкуство за изкуството“, което според него се намира „в морално съседство" с кича. Защото и едното, и другото не искат да говорят за нищо извън тях и в етично отношение са безотговорни. Продължител на традицията на „политическия роман“, образец на който той съзира във „Вилхелм Майстер" на Гьоте, Брох се стреми към създаване на „тоталния роман", чиито главни черти са универсални мащаби на интересите на автора и широката му ерудиция. Той иска да обедини научния реализъм с етичния идеализъм, знанието с фантазията, да обедини критичното и рационално знание за „безформената панорама на съвременността“ с мита за надеждата и спасението, дълбоко залегнал в духовните копнежи на човека. В това намерение се коренят според Бурек величието и драматизмът на неговото творчество. „Тоталният“ роман „Изкусител“ е последната голяма творба на Брох (след прочутите му „Невинни“, „Смъртта на Вергилий“, „Сомнамбули“). Разказът се води в първо лице единствено число. Селският лекар записва като летописец събития, настьпили след появата в планинското селище на скитника Марюш Рати, дошъл, за да изкаже само това, което другите мислят, и за кратко време да повлече след себе си местните жители в мътилката на лудостта и престъп лението. Наблюдаваме следователно два паралелни процеса: макрообществения извън съзнанието на разказвача и субективно-психологическия в неговото съзнание.