Българското възраждане и възприемането на чуждата култура
-
Обхват на страниците:21-40Страници: 20ЕзикБългарскиБрой преглеждания:8ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюме
Актуалният и същностен проблем за преосмислянето на отношението към културните контакти на българите със света може да се разглежда на различни нива. Не само възмож но, но и необходимо е да се отстранят с холастичните идеологически наслоения върху литературознанието, да се подложат на съмне ние акцентите, поставени по политически причини, а също и да се разкрият механизмите, по които официалната културна политика десетилетия наред манипулира каналите, по които бълга ринът общува с чуждата култура. Наред със злободневната проблематика, която сякаш подканя да бъде разглеждана с публицис стичен патос, по този път може да се достигне и до интересния и по-дълбок проблем за реалната картина на световната култура, насаждана у българската публика, включително и у тези нейни части, които не приемат външните белези на идеологическите ми тологеми, или другите, които основателно претендират да се насоч ват към подобна проблематика професионално.