Поезията на Атанас Далчев в Бразилия

Дълго време не исках да се хващам с тая статия, за да не бъде изтълкувана като самоизтъкване. Обаче нямам право да премълчавам залегналото в нея, понеже засяга приема на българската книжнина в чужбина. И ако аз не извадя на бял свят тия неща, кой друг ще го строи, щом до всички тях по някакво стечение на обстоятелствата има достъп само долуподписаният? Пък и отдавна съм се убедил, че от скромничене множество крайно интересни сведения за навлизането и влиянието на българската литература и култура в Латинска Америка пропаднаха нахалост - аз все се въздържах да ги изнеса и все никой друг не го правеше, та времето ги пропиля, от което загубата, уви, не е лично моя. Сега, когато най-сетне се пресрамих, остава ми угризението, че непоправимо съм закъснял. А то е по-лошо, отколкото да те взе мат за нескромен. Защо трябваше близо двадесет години да потулям всичко това, щом то можеше да донесе радост и упование на големия ни поет? В името на какво суеверие трябва да изричаме хубавите си думи за обични нам хора едва когато няма никога да ги чуят?