Към въпроса за националното своеобразие на Българското възраждане

Наследникът на Адам Мицкевич в парижкия „Колеж дьо Франс" Луи Леже нарече Българското възраждане „чудо на Европа от ХІХ в.", усещайки необикновено напрегнатия му динамизъм и невероятното, бих казала, „задъхано" темпо, с което българският народ успя да се изтръгне от четиривековната си изостаналост и да се приобщи към новата европейска култура. Но човешкият ум има това свойство, че на всяко чудо чуди и възхищава, както казва народът, „три дена“, а след това иска да го разбере. Опитите да се проникне в същността на феномена „Българско възраждане“, започнали още в края на ХІХв., продължават и до днес. И въпреки обилната светлина, която хвър лиха върху свързаната с него проблематика и Ив. Д. Шишманов, и Боян Пенев, и Михаил Арнаудов, и Петър Динеков, а в най-ново време - Георги Гачев и редица други изследователи, Българското възраждане остава и до днес неизяснена докрай загадка, която като че ли трудно можем напълно да разгадаем, ако не поставим в центъра нашите проучвания националното своеобразие на този феномен. Българското възраж дане е необикновено явление тъкмо защото е явление специфично, единствено по рода и като такова трябва да бъде проучено. си на В съзнанието на хората от българската възрожденска епоха терминът „Българско възраждане" съществува като термин, означаващ национална пробуда. Народът бил заспал и се пробудил, както определя това М. Дринов, или бил умрял и възкръснал за нов живот, като по този начин е възкресил и забравеното си минало, възродил за нов живот своята книжнина и култура. По-пълно определение на термина „възраждане", пренесен и върху аналогични явления в други славянски страни, дава П. Р. Славейков в статията си, посветена на чешкия славист Ханка. Възраждане на един народ имаме - подчертава Славейков - тогава, когато се възродили в него чувства на народна самобъдност (самобитност), възродили са ся сили за самосъзнавание и развитие на народността си... Интуитивните възрожденски дефиниции се потвърждават и от учените. Няма впро чем никакво съмнение, че Българското възраждане е преди всичко национален взрив, огромно усилие на един народ, забравен от Европа, да се появи отново на европейската сцена и, свързал се с общоевропейските политически, обществени и културни процеси, да заеме полагащото му се място между другите народи. Патриотизмът, чувството за дълг към отечеството, любовта към народа и неговото минало, стремежът към освобож дение от политическото робство-това са безусловно главните двигатели, които обуславят поведението и дейността на българските възрожденци. При това несъмнено първия тласък е дало родолюбието, което е могло да се прояви по-решително едва „в туй време, когато мисълта за народност като електрически ток бе проникнала във всичките на62 роди.