Юбилейна научна сесия по случай 150-годишнината от рождението на Нешо Бончев

На 14 февруари в Панагюрище се проведе юбилейна научна сесия, посветена на 150-годиш нината от рождението на Нешо Бончев, организирана от Института за литература при БАН, Об на БКП, ОбНС и Пловдивския университет, Паисий Хилендарски". Научният форум увенча чествувания та на забележителния възрожденски критик в родния му град, където споменът за народополезното му дело се радва на заслужена почит. Във встъпителен доклад проф. Георги Димов се спря на формирането на Н. Бончев и изтъкна достойното му място в развитието на българската литературна критика и научното осмисляне на националния културен процес. Както изтъкна проф. Дочо Леков, Нешо Бончевото книжовно дело изиграва решаваща роля във формирането на ли тературната култура и литературен вкус на българина; отделено бе внимание на двете страни от взаимодействието - стремежа да се въздействува на читателите, но и съобразяването с техните ин тереси, нужди, нагласа. Атанас Атанасов проследи развитието на просветата в Панагюрище през Възраждането и се спря на приноса на Н. Бончев и М. Дринов. Друж бата между двамата изтъкнати панагюрци бе разгледана и от Дочка Кацарова, а Евдокия Емануилова направи обзор на документите за Н. Бончев, които го свързват с Пловдив или се съхраняват там. Стефана Таринска разгледа нееднозначното отношение на Хр. Ботев към критиката по страни ците на „Периодическо списание" и се спря на ня колко интересни детайла от диалога между поетареволюционер и Книжовното дружество. Юлия Николова разкри трайните интереси на Н. Бончев към народното творчество и запозна аудиторията с редица малко известни сведения за фолкло ристичните занимания на критика. Чрез епистоларното наследство на Н. Бончев Румяна Дамянова разкри картината на духовния живот на българ ските възрожденци в Москва и изтъкна, че техни те много интересни писма заслужават едно издание от нетрадиционен тип. Николай Аретов разгледа особеностите на своеобразното Нещо Бончево възприемане на световната литература и потърси мястото му в общата картина на Българското въз раждане от рецепционна гледна точка. Отноше нието на Н. Бончев към проблемите на образова нието бе изходната точка, от която Камен Михай лов представи някои същностни черти в мирогледа на възрожденеца и потърси днешните им измерения. Накрая Дочка Атанасова представи развитието на образователното дело в Панагюрище след Освобождението, като акцентува върху продължаването на възрожденските традиции, с което градът с право се гордее. Научната сесия, посветена на Н. Бончев, както и проведената по-рано пак в Панагюрище научна сесия за Марин Дринов представиха достойно делото на двамата възрожденци. Участниците и немалката аудитория бяха единодушни в мнението си, че публикуването на изнесените доклади в един общ сборник ще бъде полезно както за изследвачите на Българското възраждане, така и за по-широката читателска публика. Николай Аретов