Юбилейна

На 20 и 21 април т. г. в Междусъюзния дом на културата - Пазарджик, се проведе национална юбилейна научна сесия - „Априлското въстание и българската литература“. Сесията бе организирана от ОК на БКП, ОНС - Пазарджик, Института за литература при БАН, Съюза на българ ските писатели, Факултета за славянски Филологии при СУ „Климент Охридски", Общонародния комитет за БСД и Друже ството на русистите в България. В работата на конференцията взеха участие наши изтъкнати литературоведи, специалисти по проблемите на Българското Възраждане, научни сътрудници и филолози от Инсти тута за литература. Бяха изнесени общо петнадесет доклада и съобщения, с тринаДесет от които участвуваха сътрудници на Института за литература. Във встъпителното си слово директорът на Института за литература Тончо Жечев изтъкна общонационалната значимост на чествуваното историческо събитие. Фак тът, че настоящата сесия се провежда в огнището на най-активния, Четвърти революционен окръг на въстанието, под черта Т. Жечев, а не в Големия салон на Българската академия на науките, не е случаен. В центъра на революционния кипеж от 1876 г. най-добре може да се почувствува великият подвиг на априлци, да се създаде автентична атмосфера за Съвременните измерения на драматизма на преживяното. Георги Димов изнесе доклад на тема „Априлското въстание и националният Литературен процес". Той проследи на фона на цялостното развитие на съвремен ната българска литература характерологичните особености в развоя на април ската тема в творческите изяви на българ ските писатели. Изтъкна, че най-вълну ващи произведения са оставили писателите - непосредствени участници и свиде тели на въстанието, като Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, Пенчо Славейков. В доклада си „Априлското въстание и „Записките по българските въстания" 160 Ефрем Каранфилов очерта съпоставително два противоположни и необходимо допъл ващи се образи на апостоли - образите на Бенковски и Панайот Волов - две страни в психологията на народния водач в трагичната атмосфера на бунта. Твърдата воля и единоначалието на военния организатор се срещат с широко демократичните прин ципи, подготвили националната револю ция. Чрез индивидуализацията и националната типизация на образите се разкриват в дълбочина проблемите на веч ното от периода на най-сериозния ре волюционен акт на българския народ срещу турското робство - Априлското въстание. Върху проблема за отражението Априлското въстание в творчество Вазов се спря Милена Цанева - „А ското въстание в творчеството на Вазов". Тя изтъкна ролята на Април епопея за оформянето на Вазов като и подчерта, че „Епопея на забраве на и „Под игото" са синтез на масовия го зъм, на подвига и жертвоготовността, на всенародния патриотичен подем, и ако „Епопеята“ е израз на „романтичния култ към борците“, „Под игото" е епопея на общонационалния върховен момент, на народното опиянение от борбата. Тематиката на националноосвободителния протест разширява и жанровия диапазон в творчеството на поета. Навсякъде це та му е да внуши борческата атмосфера, обхва нала всички слоеве на обществото, да изтъкне националните и духовните ценности, да даде вярна и правдива оценка на една Велика епоха.

Стогодишнината от рождението на Елин Пелин се превърна за нашата литературна наука в нов подтик за задълбочено навлизане в творческия свят на един от най-големите български писатели. В известен смисъл направеното през последните едно-две десетилетия за изучаване творчеството на Елин Пелин бележи нов етап както в изследването на неговото литературно наследство като цяло, така и в разглеждането му в един поширок литературно-исторически и обществен контекст. В това отношение благотворна роля изигра нарастването на методологическата зрелост на нашето литературознание, което не можеше да не се прояви и в новите трудове, посветени на един от върховете на българската проза. Но именно постиженията в тази насока задължават нашите литературоведи още по-детайлно и задълбочено да продължат изследванията върху творчеството на Елин Пелин, стимул за което се оказа и стогодишнината от рождението му. Една от най-значителните прояви в това отношение бе юбилейната научна сесия по повод сто години от рождението на Елин Пелин, организирана от Института за литература при БАН, Съюза на българските писатели, Факултета по славянски филологии при СУ „Климент Охридски“ и Окръжния съвет за култура - София. На заседанията присъствуваха др. Георги Джагаров, зам.- председател на Държавния съвет на НРБ, др. Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП, др. Любомир Павлов, зав. отдел „Изкуство и култура" на ЦК на БКП, много писатели, общественици, литерату роведи. Сесията бе открита с встъпително слово от ст. н. с. Тончо Жечев, директор на Инсти тута за литература при БАН, който подчерта в своето слово непреходността на Елин Пелиновото творчество и неговата актуалност като проекция на трайни черти на народностния характер. В доклада си „За Елин Пелин" акад. Емилиян Станев подчерта: „Някои теми могат да остаряват, но правдата и красотата в произведенията на истинския художник никога не остаряват. Иначе Литературното и културното наследство, съ хранено в библиотеките и музеите, не би събуждало възхищение в поколенията, нито 136 би имало друга стойност освен историческа. Това напълно се отнася към Елин Пелин, чиито разкази, повести и стихове в проза и днес ни доставят най-чиста художествена наслада. Сравнен с другите големи наши белетристи, Вазов и Йовков, той е най-сладкодумният изразител на българската поетика. Елин Пелин извиси тази поетичност от селскобитовата й същност до общочовешката, обогати и разнообрази нашата белетристика, надниквайки дълбоко в българската душевност и светоглед." „За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в „Под манастирската лоза": „Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е било винаги море от чувства, по което се клатушкат простите души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стре мления, измами и душевни тържества, тех ните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездната на това море. И когато то се отече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попад нали съкровища и черпят мъдрост. " Такива съкровища са Елин Пелиновите книги за българската литература. В тях са ония корени, без които бихме загубили усет за българска поетика и оригинална художе ствена мисъл.“ Може би най-съществена особеност на научната сесия бе широкият проблемен диапазон на представените доклади, стремежът да се осветлят различни страни от творче ството на Елин Пелин, да се обърне внимание на неразработвани досега въпроси. Изнесени бяха следните доклади: „Темата на труда в творческия свят на Елин Пелин" от проф. д-р Кръстьо Генов, „С Елин Пелин - за Елин Пелин" от проф. Тодор Боров, „Разцветът и разпадането на човешката личност в творчеството на Елин Пелин" от проф. Пеньо Русев, „Предметната действителност в импресиите „Черни рози" от доц. Венче Попова, Естетическо своеобразие и трагикомично интерпретиране в творчеството на Елин Пелин" от доц. Иван Попиванов, „Жанр и смисъл в повестта „Гераците“ от доц. Ни кола Георгиев, „Творчеството на Елин Пелин в контекста на българското кино" от ст. н. с. Иван Стефанов, „Елин Пелин и българският фолклор" от к. ф. н. Любомира Парпулова, „Елин Пелин и Йордан Йовков - два художествени модела" от к. ф. н. Енчо Мутафов, „Елин Пелин и проблемите на комичното" от к. ф. н. Огнян Сапарев, „Проблемът за автореминисценциите и лирическата" памет на Елин Пелин" от к. ф. н. Радосвет Коларов и „Творчеството на Елин Пелин като изда телски проблем" от к. ф. н. Илия Тодоров. Дори беглият поглед към изнесените доклади показва широтата на разглежданата проблематика, приносния характер на болшинството от предложените разработки. Необходимо е да се отбележи, че всички доклади ще бъдат издадени в специален сборник от Издателството на БАН, в който сборник взимат участие и някои чуждестранни литературоведи, които бяха възпрепятствувани да участвуват лично на сесията - проф. д-р Марк Голберг (СССР) с доклада „Елин Пелин и украинската кратка проза", проф. д-р Вивиан Пинто (Англия) - Кулминация на епизода в разказите на Елин Пелин", проф. д-р Стефан Саркани (Канада) - „Идилия или познание" и Синиша Паунович (Югославия) - Елин Пелин в преводи на югославяни“. И това още веднъж доказва значението на научната сесия и подготвяния от Издателството на БАН сборник като съществен принос в изучаването на творчеството на големия български писател.

На 10 и 11 януари 1978 г. в СУ „Кл. Охридски" се проведе юбилейна научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на П. К. Яворов. Сесията бе организирана от Института за литература при БАН, СУ „Климент Охридски" и Съюза на българските писатели. На откриването присъствуваха завеждащият отдел „Изкуство и култура" на ЦК на БКП Любомир Павлов, зам.-завежда щият отдела Кина Бояджиева, директорът на Института за литература при БАН проф. Тончо Жечев, директорът на Института за славяноведение и балканистика при АН на СССР акад. Д. Ф. Марков, писателят Христо Радевски, учени, културни дейци и много граждани. Сесията бе открита от акад. Георги Цанев. В осемнадесет доклада и научни съобщения изтъкнати наши литературоведи от различни поколения се спряха на редица аспекти от Яворовото творчество. За първи път на такъв представителен форум беше разгледано поцялостно литературното наследство на голе мия български писател. Наред с поезията бе отделено значително място на драматургията и публицистиката му и особено на художестве ната проза. За първи път беше поставен проблемът за философския модел на Яворовата лирика. По нов начин бяха интерпретирани въпросите за връзката на Яворов със символизма, за житейската и творческата му драма, за сходството между Яворовата лирична ком позиция и някои форми на музиката, за автобиографизма на неговата поезия и т. н. В доклада си „Яворов в развитието на българската литература" Петър Динеков изтъкна новаторския характер на Яворовата поезия, което и отрежда изключително място в развся на българската лирика. Докладчикът се спря по-подробно на ролята на народното творчество за изграждането на Яворов като поет. П. Динеков заяви, че със своя мъжествен стих, с революционния си дух Яворов е единственият български поет, когото можем да поставим редом с Ботев. Тончо Жечев засегна една почти неразработена от нашето литературознание тема - белетристичното творчество на Яворов. Той подчерта, че биографията на Гоце Делчев и „Хайдушки копнения" са подценявани от литературните историци, защото винаги са били „в сянката" на могъщата, ослепителна Яворова лирика. Прозата на Яворов разкрива освободителните борби на македонските бъл гари, пресъздава образа на техния велик водач Гоце Делчев. Тя има значение на ярък художествен документ за нашата история от края на миналия и началото на настоящия век. Прозата на Яворов носи нещо от духа на Бъл гарското възраждане, когато близка дружба свързва един гений на перото като Ботев и един гений на делото като Левски. Или, както се изрази Т. Жечев, биографията на Гоце Делчев, написана от Яворов, ни кара да си представим каква би била биографията на Левски, ако я беше написал Христо Ботев. Яворовата биография на Гоце наред с биографията на Ботев от Захари Стоянов могат да се сравняват с някои от най-големите постижения на световната биографична литература. Докладът на Васил Колевски „Яворов - критик и публицист" бе посветен на онази част от литературното наследство на поета, която досега бе считана за второстепенна. Той под черта връзката на Яворовата публицистика с македонското революционно движение, очерта идейно-естетическите особености на Яворовия мироглед. В. Колевски се спря и на литературно-критическата дейност на поета, на оценките му за творчеството на различни бъл гарски писатели. Пеньо Русев разгледа участието на Яворов в социалистическото движение в България, влиянието, което социалистическата идеология оказва върху него, и т. н. Той се спря поспециално на двама от героите на Яворовите драми „В полите на Витоша" и „Когато гръм удари" като носители на социалистическа идейност.

На 27 октомври 1984 г. в заседателната зала на хотел „Ален мак" в Благоевград се състоя юбилейната научна сесия, посветена на 75-годишнината от рождението на поста революционер Никола Йонков Вапцаров. Сесията беше част от програмата на Петата меж дународна писателска среща „Мирът - надежда на планетата" и бе организирана от Института за литература при БАН, Съюза на българските писатели, Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет в Благоев град. На сесията присъствуваха известни писатели от много страни на света и ръководители на града и окръга. Изнесоха доклади повече от 20 изтъкнати наши и чуждестранни литературоведи и писатели. Сутрешното заседание бе ръководено от проф. Иван Попиванов, секретар на Съюза на българските писатели, а следобедното от проф. Боян Ничев, заместник-директор на Института за литература при БАН. Сесията бе открита от чл.-кор. Илчо Димитров, заместник-председател на Българската академия на науките и директор на Центъра за българистика.

На 14 февруари в Панагюрище се проведе юбилейна научна сесия, посветена на 150-годиш нината от рождението на Нешо Бончев, организирана от Института за литература при БАН, Об на БКП, ОбНС и Пловдивския университет, Паисий Хилендарски". Научният форум увенча чествувания та на забележителния възрожденски критик в родния му град, където споменът за народополезното му дело се радва на заслужена почит. Във встъпителен доклад проф. Георги Димов се спря на формирането на Н. Бончев и изтъкна достойното му място в развитието на българската литературна критика и научното осмисляне на националния културен процес. Както изтъкна проф. Дочо Леков, Нешо Бончевото книжовно дело изиграва решаваща роля във формирането на ли тературната култура и литературен вкус на българина; отделено бе внимание на двете страни от взаимодействието - стремежа да се въздействува на читателите, но и съобразяването с техните ин тереси, нужди, нагласа. Атанас Атанасов проследи развитието на просветата в Панагюрище през Възраждането и се спря на приноса на Н. Бончев и М. Дринов. Друж бата между двамата изтъкнати панагюрци бе разгледана и от Дочка Кацарова, а Евдокия Емануилова направи обзор на документите за Н. Бончев, които го свързват с Пловдив или се съхраняват там. Стефана Таринска разгледа нееднозначното отношение на Хр. Ботев към критиката по страни ците на „Периодическо списание" и се спря на ня колко интересни детайла от диалога между поетареволюционер и Книжовното дружество. Юлия Николова разкри трайните интереси на Н. Бончев към народното творчество и запозна аудиторията с редица малко известни сведения за фолкло ристичните занимания на критика. Чрез епистоларното наследство на Н. Бончев Румяна Дамянова разкри картината на духовния живот на българ ските възрожденци в Москва и изтъкна, че техни те много интересни писма заслужават едно издание от нетрадиционен тип. Николай Аретов разгледа особеностите на своеобразното Нещо Бончево възприемане на световната литература и потърси мястото му в общата картина на Българското въз раждане от рецепционна гледна точка. Отноше нието на Н. Бончев към проблемите на образова нието бе изходната точка, от която Камен Михай лов представи някои същностни черти в мирогледа на възрожденеца и потърси днешните им измерения. Накрая Дочка Атанасова представи развитието на образователното дело в Панагюрище след Освобождението, като акцентува върху продължаването на възрожденските традиции, с което градът с право се гордее. Научната сесия, посветена на Н. Бончев, както и проведената по-рано пак в Панагюрище научна сесия за Марин Дринов представиха достойно делото на двамата възрожденци. Участниците и немалката аудитория бяха единодушни в мнението си, че публикуването на изнесените доклади в един общ сборник ще бъде полезно както за изследвачите на Българското възраждане, така и за по-широката читателска публика. Николай Аретов

На 19 октомври 1989 г. в Стара Загора се състоя юбилейна научна сесия, посветена на 70-годишни ната от рождението на изтъкнатия български поет, преводач и критик Веселин Ханчев. Тя беше орга низирана от Института за литература при БАН. Дома „Литературна Стара Загора" и Общинския съвет за духовно развитие - Стара Загора, и се проведе в рамките на традиционните „Есенни литературни дни - Стара Загора". Съпровождащите сесията литературни празници бяха открити на 18 октомври 1989 г. със запалването на огъня на поезията от известния поет Божидар Божилов пред родната къща на В. Ханчев. Същата вечер в залата на Старозагорската народна опера се състоя литературно четене на поети от цялата страна, носители на литературни награди. Слово за поезията произнесе главният секретар на Съюза на бъл гарските писатели Петър Караангов. Връчена беше националната награда за поезия „Гео Милев" за 1989 г. на старозагорския поет Стойчо Стойчев за новоизлязлата му стихосбирка „Рана". Научната сесия за Веселин Ханчев се проведе на 19 октомври 1989 г. в Профсъюзния дом на културата в Стара Загора (пленарната зала). Преди започването й ст. н. с. Илия Тодоров представи новоизлезлия библиографски труд „Веселин Ханчев. Библиография“. С., НБКМ, 1989 г., съставен от Стоян Стаев, Християна Илиева и Елена Фурнаджиева, с предговор от Веселин Йосифов, вклю чен в поредицата от персонални библиографии за български писатели. Сесията беше открита от Тошо Христозов председател на Общинския съвет за духовно развитие, който произнесе слово за живота и делото на В. Ханчев, Ст. н. с. Сабина Беляева, научен секретар на Института за литература и председател на сутрешното заседание, обоснова необходимост та от нов критически поглед към творческото дело на поета. Силно емоционално бе и словото на дьщерята на В. Ханчев, Елка Ханчева-Ришар, която предложи свой зрителен ъгъл към творчеството на своя баща, изградено според нея върху двете велики сили, най-високо ценени от него - Свободата и Любовта. Тя приведе неизвестни досега, не публикувани стихотворения на поета, останали само в архива му. Божидар Божилов произнесе вълнуващо слово за Ханчев и поколението пости от 40-те години, в което се преплетоха лични спомени и импровизирани размисли за творческото своеобразие на Ханчевата личност и за пътя на съвременната българска лирика.