ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 9-21

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Другарки и другари, На сегашната наша среща в чест на 50-годишнината на Съюза на българските писатели с председателя на Комитета по културата и изкуството др. Петър Вутов започнахме спор. Помолих го да ми даде по-късно думата, за да мога съответно да се подготвя и да вляза, така да се каже, в тон. Но той ми каза: „Не може, другарю Живков, защото и председателят на Съюза на българските писатели др. Камен Калчев ще говори, и други другари ще говорят, а ще има и литературна програма." Изглежда, както поне разбрах от информацията на др. Вутов, днешната среща ще бъде по-тежка и от снощното ваше тържествено събрание. (Весело оживление. Ръкопляскания). Вторият въпрос на нашия спор с др. Вутов се отнася до това дали да вдигна само тост, или да произнеса реч. Не знам защо др. Вутов, като ми дава думата, ме ограничава и ми внушава да вдигна наздравица. Не бих могъл да си представя как вие, писателите, бихте съществували, ако не пишете, и как ние, политическите и държавни дейци, бихме съще ствували, ако не произнасяхме речи. Та нали с това си изкарваме хляба. (Весело оживление. Ръкопляскания). Драги писателки и писатели, Скъпи другарки и другари, Уважаеми гости, Изпълнявам едно приятно поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на народното правителство и на моите другари - членове на Политбюро и секретари на Централния комитет на партията, които присъствуват на тази среща. Приветству вам ви най-сърдечно, топло бащински - имам предвид партията, приятелски - имам предвид нашето другарство и връзки, по случай слав ния 50-годишен юбилей на Съюза на българските писатели. (Продъл жителни ръкопляскания).
    Ключови думи: литературата, Изкуството, кръвно, свързани, живота, борбите, народа, Приветствено, слово, приема, случай, годишнината, основаването, Съюза, българските, писатели, произнесено, ноември
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 137-140

Научни съобщения и документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Има писатели, които играят голяма роля в обществения и в литературния живот, но остават чужди на „шумната слава". Тяхната дейност прилича на ония дълбоки водни течения, които изменят климата, дават възможност на цветя и дървета да растат в далечни северни страни, а сами са незабележими, невидими, непознати. Такъв творец в нашата комунистическа антифашистка литература е Николай Хрелков. Неговото обаяние на човек и поет, неговата роля на комунист-учител прекрасно разбират тези, които са имали възможност да бъдат в личен досег с писателя, да дружат с него, да изпитат неговото благотворно влияние. „Да посетя Хрелков - е споделяла героинята на РМС Лиляна Димитрова - за мене е празник. Той като че ли е човек от друг свят. " Много писатели като Гьончо Белев, Людмил Стоянов и др. до голяма степен израстват като творци социалистически реалисти, правят решителната крачка от общодемократическите антифашистки позиции към позициите на марксизма-ленинизма благодарение на личната дружба, на влиянието, което оказва върху тях Николай Хрелков.
    Ключови думи: Рицар, революцията, годишнината, Николай, Хрелков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 160-165

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 16 октомври 1968 г. в София, в го лемия салон на Българската академия на науките се състоя тържествено чествуване по случай 90-годишнината от рождението на един от най-видните представители на българското литературознание - акад. Михаил Арнаудов. Салонът се оказа тесен за многобройните почитатели на юбиляря, между които личаха видни наши общественици, писатели, научни и културни дейци, студенти, граждани. В президиума заемат места акад. Тодор Павлов, акад. Ангел Балевски, акад. Пантелей Зарев, акад. Владимир Геор гиев, патриарх Кирил, Георги Джагаров, Ефрем Каранфилов, Стойко Божков - ди ректор на Института за литература, и др.
    Ключови думи: Тържествено, събрание, годишнината, акад, Михаил, Арнаудов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-143

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературно-изследователската работа е колкото благородна, толкова и неблагодарна. Да живееш сред книгите, без да се тревожиш от проблемите на съвременността, еневъз можно. През 1974 г. Издателството на БАН издаде сборника „Литературен процес и художестве но творчество", посветен на 60-годишнината на акад. Пантелей Зарев. Но ако отбелязването на един юбилей представлява опит да се направи цялостна оценка на дадено творчество, то съвсем не означава, че творецът в най-скоро време няма да ни изненада с нещо Ново. Няма нищо академично, в обичайния смисъл на думата, във факта, че Пантелей Зарев и като критик, и като литературовед, нито за момент не престава да участвува найактивно в обществения и културния живот на нашето общество. Едва ли можем да си го представим затворен задълго в неговия ка- бинет, изолирал се от света. Твърде често той печата рецензии за новоизлезли книги или статии по литературни и обществени проблеми, които очевидно го вълнуват. Такова активно творческо поведение ангажира и възпитава. Неговата дейност на литературовед е образец на съвременно отношение в изследване проблемите на литературата. В книгата си „НаРодопсихология и литература" (1970) например Пантелей Зарев разработва такива важни въпроси като национална съдба“, „национален характер“ и „национална поетика", които имат водещо значение при изследване творчеството на даден писател. Особено интересни са различните аспекти на стила" във втората част на същата книга, които П. Зарев разглежда като важни компоненти, за езиково-текстовата изразителност и изобразителност" в творчеството на писателя. В сборника „Литературен процес и художествено творчество" са включени разнообразни студии, в които се изследват особе ностите на творчеството на някои наши писатели, проблеми на общия литературноисторически процес, или теоретични въпроси на литературознанието. След обстойната сту дия на Георги Димов „Една богата и плодотворна литературоведска дейност“, в която авторът се е постарал да представи възможно най-пълно многостранното дело на акад. Пантелей Зарев, в сборника с интерес четем Студиите на наши изтъкнати учени и наред с тях изследванията на по-млади автори. Проблемите, които са поставени в отдел ните студии, са свързани с творчеството на писателя и с развоя на литературния процес. Това са теми, които отдавна занимават изследователите и свидетелствуват не само за техните предпочитания, но и за отговорното им отношение към науката, за стремежа им да насочат своите усилия към проучване на значителното, на художествено-ценното в нашата и световната литература. Цялостното дело на акад. Пантелей Зарев е продиктувано именно от тези благородни стремежи. В студията на Георги Димов неведнъж се подчертават аспирациите на П. Зарев да види повече страни на сложния историко-литературен процес". Авторът се спира по-обстойно на значителните трудове на Пантелей Зарев, които показват неговите многостранни интереси. След като прави оценка на книгите „Стил и художественост (1958) и „Класика и съвременност" (1960). най-значителен дял от студията си Георги Димов посвещава, разбира се, на многотомното произведение „Панорама на бъл гарската литература" (т. І, 1966; т. II, 1967; т. III, 1971; т. IV, 1973), което според автора има обобщителен характер за изминатия от литературоведа Пантелей Зарев път. Както Георги Димов, така и Соня Баева в краткия предговор към студията си акцентува особено върху новия подход на П. Зарев, върху неговия своеобразен метод на изследване. Соня Баева пише: „В своето най-зряло произведение „Панорама на българската литература" П. Зарев изхожда от определен аспект за литературата и този аспект, в който я вижда и оценява, е многостранен, многопластов, най-важното - съвременен. Изминаха вече седем години, откакто излезе първият том, и смело може да се каже, че издържа проверката на вре мето. Това е нов по постройка, стил и проблеми научен труд за българската литература. Действително „Панорама на българскат Литература" най-цялостно представи Пант лей Зарев като оригинален и задълбочен и 141 следовател. Тя окуражи нашето самочув ствие с това, че нейният автор съумя да разкрие процесите на нашата литература в контекста на световната. Литературно-историческите прегледи, които П. Зарев прави на десетилетията, се извеждат от нашия исторически живот, разкрива се националната самобитност на българската литература. Пантелей Зарев е от малцината литературоведи, които успяват така пълно да разтълкуват странния, трудно достъпен свят на писателите, да открият нюансите в характера на тяхното творчество.
    Ключови думи: Литературен, процес, художествено, творчество, сборник, посветен, годишнината, акад, Пантелей, Зарев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 128-143

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Биографията на В. Друмев днес е вече доста добре позната. Големи заслуги за нейното изучаване имат Юрдан Трифонов, Б. Пенева, М. Арнаудов, П. Динекова, Д. Леков. И все пак не може да се каже, че в нея няма непознати страници. Изискват уточняване някои биографични сведения, които се отнасят до престоя на Друмев в Русия. Недостатъчно е оценена педагогическата дейност на големия български просветител. В настоящата публикация ще анализирам някои останали досега неизвестни доку менти за В. Друмев, които имах щастието да открия в архивите на В. Търново и Силистра. В Окръжния държавен архив във Велико Търново аз намерих „Изходящ дневник на писмата и телеграмите на Петропавловското духовно училище (семинария), обхващащ периода от 10. Х. 1878 г. до 29. XII. 1882 г.“ (ф. 805, оп. 1, а. е. 124). Този дневник хвърля Нова светлина върху петгодишната, наистина огромна педагогическа работа, извършена от В. Друмев, който в тези години е бил редактор на училището (а известно време и пре подавател). Документът съдържа 83 листа (166 страници) голям формат и включва повече от 200 писма и телеграми на Друмев. По-голямата част от тях са преписани в дневника от ръката на самия автор. Тук се срещат както официални писма, така и писма на ректора до негови приятели. Преобладават писмата, отнасящи сее до живота на училището, но има и такива, в които не се засяга педагогическата дейност на Друмев. От л. 1 до л. 45 се среща само почеркът на Друмев. От л. 46 до л. 83 се редуват писма, преписани в дневника от самия Друмев, с писма, преписани от писаря на училището. Голям интерес, струва ми се, представляват писмата до Т. Икономов, с когото Дру мев дружи още от времето на учението си в Киев. Т. Икономов е един от големите педагози на своето време и затова не е случаен фактът, че ректорът на Петропавловското училище се обръща към него за съвети. Писмата в дневника показват, че 10 години, след като е напуснал Русия, Друмев продължава да поддържа връзки със своите руски приятели. Ректорът се стреми да привлече в училището руски учители и онези българи, които са авършили учебни заведения в Русия.
    Ключови думи: Нови, документи, Васил, Друмев, повод, годишнината, писателя
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 143-147

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческото развитие на писателя Георги Караславов е било винаги във фокуса на съв ременните историко-литературни и теоретикокритически изследвания. Неговата ранна проза се превръща в своеобразна проверка за утвърж даващата се пролетарска литературна критика по пътя и към теоретическото и практическото усвояване на марксистко-ленинските принци пи за естетическа оценка на художествените ценности и явления. Творческият му път след победата на Деветосептемврийската револю ция и критическите оценки за отделните му произведения се превръщат в жалони на основните тенденции в съвременния литературен процес, респ. и на литературната критика. В тази връзка можем да разгледаме идейно143 съдържателния облик на юбилейния сборник, посветен на 70-годишнината на писателя. При съставянето на един юбилеен сборник винаги съществува опасност механично да се включат различни изследвания, които да не надхвърлят добрите намерения на юбилейния повод. Но не така се е получило в дадения случай. Редколегията на сборника е привлякла за участие литературни изследвачи от различни поколения, а това вече разкрива добрия стремеж да се обхване творческото дело на Г. Караславов не само чрез многообразието в проблематиката на отделните статии, но и чрез по-широкия спектър от критически оценки. Уводната статия на сборника има обзорен характер. Самото и заглавие - Летописец на комунистическото движение“, предполага и подхода към творческия профил на писателя. Георги Цанев маркира изворите на творчес ката жизненост, които определят и посоката на творческите търсения, индивидуалността на неговия самобитен талант - трайната връзка с реалния живот и с комунистическата партия. Посочва се, че: основен обект на художествено пресъздаване у Караславов е борбата на работническата класа, вдъхновена от идеите на комунистическата партия". В проблемноконспективен план се очертават основните идейно-тематични линии в прозата на Караславов. Уводният характер на статията предполага и лаконичността на историко-литературните обобщения.
    Ключови думи: Георги, Караславов, изследвания, посветени, годишнината, сборник
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-149

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В уводните си бележки към юбилейния сборник за 100-годишнината от рождението на писателя Т. Павлов уточнява новата задача, която стои пред научното вазовознание и днес - да даде марксистко-ленинско тъл куване на творчеството на големия художник - майстор на словото. На предходната сесия на БАН през 1956 г. е поставено началото в изясняването на нерешения до този момент проблем за диалектиката между мироглед и метод, за да се види в повече аспекти многостранното творчество на народния писател, да се откроят главните етапи от живота и литетературното му дело и се определи неговото място в националния литературно-исторически процес. Докладите от последната юбилейна научна сесия за Вазов в Пловдив през 1975 г. представляват органично продължение и реализация на основните задачи от предходната и в тоя смисъл а с приносен характер за вазовознанието, както и за литературната ни история като цяло още повече, че тук разглежда нето на проблемите се осъществява от равнището на съвременните постижения на марксистко-ленинската литературоведческа методология, литературна теория и история. Немалко доклади от сесията доразвиват някои основни въпроси, свързани не толкова с творческото развитие на писателя, колкото с тълкуване на проблеми от художественото му творчество, за да се види тяхната актуалност и значимост днес за съвременния литературен художествен процес (Т. Жечев, Г. Димов, В. Вълчев), да се оцени старото живо в живото съвременно" (Д. С. Лихачов) и се акцентува върху неговата непреходност. От такъв ъгъл авторите - наши и от чуж бина - търсят мястото на Вазов както в на ционалния, така и в славянския или европейски литературен живот (П. Динеков, Ем. Георгиев, В. Вълчев, В. Бехиньова - Чехо словакия, Т. Домбек-Виргова - Полша, Дит мар Ендлер - ГДР). Приносният характер на сборника се опре деля и от интересните и задълбочени наблю дения върху някои жанрово-стилвои особености на конкретни Вазови произведения като 641 романа „Под игото" (М. Цанева), „Епопея на забравените" (К. Протохристова), „Не мили-недраги“ - „Хъшове“ (В. Бояджиева), Вазовата драматургия и Шекспир (Р. Кордовска). Слабо осветленият проблем за Вазов като народопсихолог търси свое изяснение в студията на Хр. Йорданов; стремеж за корекция на някои понятия и аспекти около хуманизма в следосвобожденското творчество на писателя се забелязва в студията на Ем. Георгиев: солидни са аргументите на П. Динеков, върху които прави съществени изводи с оглед промените в досегашната пе риодизация на новата литература. Едно съвременно проучване на Вазов - с присъщата си емоционална ангажираност пише Т. Жечев, трябва да стои отвъд признанието и отрицанието, отвъд елементарната дилема,„за“ и „против" ..., а значи пред по-сложните проблеми на вазоведението, пред тълкуване смисъла и значението на неговото дело за цялостната народна култура (разр. м. - Сл. Ив.). Не виждам задача, поважна за нашата критика и литературна наука, от търсенето на мост, дълбок и широк брод между привнесената у нас антиномия на културата между таланта и ума, но не реализирала се като изключително важен епи зод в историята на нашата интелигенция. " И студията му е образец за изясняване тъкмо смисъла на отношенията Вазов - Славейков не като личен, а като драматичен сблъсък на идеите, чиято същина е въпросът за „бъде щите пътища на българската култура, за нейните възможности". Марксическите позиции на автора по проблема традиция -новаторство му помагат вярно да изясни Вазовото становище за модерното, за да доразвие той предосвобожденската литература в условията на новата действителност след 80-те години. Така проф. Жечев е видял истинските причини за неразбирането и недооценяването на писателя отляво и отдясно в миналото..
    Ключови думи: Иван, Вазов, сборник, случай, годишнината, рождението, писателя
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 136-138

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 6 и 7 дек. 1979 г. в заседателната зала на парк-хотел „Москва" се състоя Международна научна конференция по слу чай 70-годишнината от рождението на Н. Вапцаров. Тя беше организирана от Института за литература при БАН и Съюза на българските писатели. В нейната работа взеха участие видни български литературоведи и писатели, а също така братът на поета - Борис Вапцаров, съпругата на поета - Бойка Вапцарова и др. За голямата популярност на Вапцаровото дело в чужбина говори фактът, че от общо 38 доклада и изказвания, изнесени на конференцията, 18 принадлежаха на литератори от чужбина. Като гости на конференцията присъствуваха културни дейци от 25 страни на света: Леонид Леонов, Евгени Винокуров, Едуардас Межелайтис, Олег Шестински, Владимир Фирсов, Виктор Хорев, Галина Илина, Нина Пономарьова, Светлана Шерлаимова, Улмаз Улмарбеков (СССР); Вилем Завада, Дана Хронкова, Хелена Бринзова, Ян Кошка, Ян Пиларж, Щефания Партошова (Чехословакия); Ярослав Ивашкевич, Юзеф Ленарт, Мария Гизгес, Тимон Пьотровски, Еугениуш Кабац (Полша); Гюнтер Дайке, Волфганг Кьопе, Уве Бергер (ГДР); Марин Со- реску, Николай Моток (Румъния); Максайн Кюмин, Уилиам Мередит (САЩ); Пиер Гамара, Пиер Сегерс, Шарл Добжински (Фран ция); Артюр Оло, Раймон Детре (Белгия); Николас Гилен, Раул Риверо (Куба); Абели Артис Генер, Едуардо Сунига, Мануел Идалго (Испания)), Джеймс Олдридж (Великобри тания); Яков Брантинг (Швеция); Кетил Хаууге, Сири Свердрул Лунден (Норвегия); Лео- нардо Манчино (Италия); Ервин Фишер (ФРГ); Ежиту Гонсалвиш (Португалия); Золтан Ки- рай (Унгария); Петер Миларт (Австрия); 136 Демирташ Джейхун, Кемал Йозер (Турция) Ахмад Сулейман ал Ахмад, Мохамед Харари (Сирия); Чонголийн Чимид (Монголия); Ганга Присад Вимал, Сати Кумар (Индия); Нгуен Сан (Виетнам); Грей Гейтенбай, Дороти Лайнсей (Канада). В почетния президиум заеха местата си: секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, завеждащият отдел „Наука и образование" при ЦК на БКП Никола Стефанов, първият зам.-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, пред седателят на Националния комитет за защи та на мира Георги Димитров - Гошкин, председателят на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев -зам.-предсе дател на БАН, изтъкнати деятели на изкуството и културата.
    Ключови думи: Международна, научна, конференция, случай, годишнината, рождението, Вапцаров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 143-145

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 27 и 28 ноември 1980 г. в гр. Толбухин се състоя Международна научна сесия по случай 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков, организирана от Института за литература при БАН, Съюза на българските писатели, Комитета за култура и Окръж ния комитет на БКП и ОНС - гр. Толбухин. В работата на сесията взеха участие изтъкнати български литературоведи, писатели и лите- ратурни критици от няколко поколения. За големия интерес на световната общественост към делото на големия наш писател-хуманист са показателни докладите и изказванията на редица учени и литератори от чужбина - Испания, Англия, Югославия, Чехословакия, Румъния. Освен това гости на сесията бяха културни дейци и преводачи от СССР, ГДР и Унгария. В почетния президиум на сесията присъст вуваха: от Толбухин-първият секретар на ОК на БКП Димитър Димитров, председателят на Изпълкома на ОНС Костадин Станев, секретарят на ОК на БКП Атанас Илиев, първият секретар на Общинския комитет на БКП Кольо Добрев, първият зам.-председател на ОНС Теменуга Янкова, от София — директорът на Института за литература при БАН проф. д-р Тончо Жечев, зам.-председателят на Съюза на българските писатели Андрей Гуляшки, акад. Петър Динеков, проф. Гочо Гочев, проф. Велчо Велчев, писателите Ивайло Петров, Петър Славински, Любен Петков, Стефан Поптонев, дъщерята и внукът на писателя - Елка Йовкова и Боян Попов, видни деятели на изкуството и културата. Първият секретар на ОК на БКП в Толбу хин Димитър Димитров прочете поздравител143 но писмо до Юбилейната научна сесия от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република Бъл гария др. Тодор Живков. Проф. Тончо Жечев благодари от името на присъствуващите за поздравлението на др. Тодор Живков и подчерта, че неговите думи ще вдъхновяват по-нататъшните изследвания на делото на големия наш писател Йордан Йовков. След това проф. Т. Жечев откри Между народната научна сесия с кратко встъпително слово, в което се спря на проблемата за поя вата и утвърждаването на Йовков в българската белетристика. Той изтъкна, че вече с отминало времето, когато нашата литературна история и критика противопоставяше Йордан Йовков на Елин Пелин в желанието си да определи кой от двамата трябва да бъде поставен на първо място в областта на бъл гарския разказ. Нашата култура отдавна въз прие идеята, че и Й. Йовков, и Е. Пелин са два върха в развитието на българската Литература.
    Ключови думи: Международна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Йордан, Йовков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 166-169

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 14 и 15 октомври 1982 г. в Пловдив се състоя научна сесия по случай 220-годиш нината от написването на Паисиевата „Исто рия славеноболгарская". Тя бе организирана от Пловдивския университет „Паисий Хилен дарски", Центъра за българистика при Бъл гарската академия на науките, Окръжния съ вет за култура в Пловдив и Дружеството на българистите-филолози в Пловдив. Се сията бе открита с кратко встъпително сло во от доц. Ив. Койнаков, ръководител на Катедрата по литература в Пловдивския университет. Приветствия към участниците поднесоха доц. Васил Миховски, заместникректор на Пловдивския университет, и Стоян Радев, заместник-директор на Центъра за българистика. Деловата работа на сесията започна с встъпителния доклад на акад. П. Динеков Препрочитайки „История славеноболгарская", в който бяха съобщени резултатите от един нов прочит на безсмъртната творба на хилендарския монах. Като опорна точка за този нов прочит П. Динеков използува неотдавна издадената „История на България" на Блазиус Клайнер. Написана на латински език през 1761 г. - една година преди Пансиевата история, - тя в някои отношения напомня за нея, а в други съществено се различава. Но в случая и приликите, и разликите представляват интерес. В своя доклад П. Динеков се спря по-специално на проблема за читателя на Паисиевата история, като направи интересен паралел с читателя на Алековия „Бай Ганьо" и с читателя на Йордан Радичков. „Новият прочит на „История славено- болгарская" разкрива нови нейни нюанси. Толкова изследваният текст на Паисиевата история все още крие тайни" - подчерта в заключение докладчикът. След това бяха прочетени още 18 доклада, които осветлиха различни страни от делото на Паисий и неговата епоха. Един от найинтересните между тях беше докладът на проф. Велчо Велчев „Делото на Паисий Хилендарски в измеренията на общоевропей ското културно развитие". След като разгледа обществено-политическите и икономическите отношения в атонската монаше ска република през XVIII в., В. Велчев под черта, че това именно е духовната атмосфе ра, в която израства Паисий и която допри нася да бъде замислена и написана неговата „История славеноболгарская". Същевременно докладчикът отбеляза, че Паисий е тясно свързан с идеите на своя XVIII в., че е носител на някои типични ренесансови черти. 166 Делото на Паисий бе разгледано в измере нията на европейския XVIII в. и в доклада на Милан Копески (Бърно) „Няколко бележки към произведението на Паисий Хилендарски от гледището на теорията на литерату рата и на историята на чешката литерату ра от втората половина на XVIII в. «Като постави интересния въпрос за жанровата природа на „История славеноболгарская", чехословашкият учен обърна внимание върху различията в термините „хроника" и история" в чешката книжовна традиция. Според него жанрът на Паисиевата история следва да се определи като история с елементи на мемоари, биография, автобиография и генеалогия. Милан Копески направи паралел с типологически близкото произведение от чешката литература „Добра земя значи чешка земя" от 1754 г., проникнато не само от силен патриотичен патос, но и от идеята за общославянска солидарност. Твърде интересен с оглед на определянето на жанровата природа на Паисиевата история бе и докладът на Юлия Николова „Жанровата специфика на „История славеноболгар ская". Тук Паисиевата творба бе определена като учебник по история с коментар или поточно като коментирана история на Бълга рия. Значителен интерес предизвиква също и докладът на Божидар Райков „Животът на Паисий в светлината на новите проучвания, където бе направен критичен преглед на съ ществуващите указания за биографията на Паисий - от датата и мястото на неговото раждане до датата и мястото на неговата смърт. По-специално внимание бе обърнато на откритите през последните години документи: Хилендарската кондика от ХVIII в., Карловацкия договор от 15 юли 1761 г. и едно собственоръчно писмо на Паисий от 12 август 1773 г.

    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, история, славеноболгарская
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 140-140

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 10 март по инициатива на Института за литература при БАН в Дома на съюза на научните работници в Пловдив се проведе научна сесия, посветена на 160-годишнината от рождението на бележития възрожденец Найден Геров. В сесията взеха участие научни работници от Института за литература и Националния музей на българската литература, НБ „Кирил и Методий", представители на Музея на Възраждането в Пловдив, на ПУ „Паисий Хилендарски" и на Дирекцията на музеите в Копривщица. Същите доклади и научни съобщения бяха изнесени пред копривщенската общественост на следващия ден - 11 март. По време на сесията бяха разгледани проя вите на Н. Геров като филолог, поет, културен и обществен деец. В основния доклад, изнесен от ст. н. с. Д. Леков, бе очертано мястото на Найден Геров в развитието на новобългарската пое зия, ролята му на пионер в нея чрез въвеж дането на силаботоническото стихосложение и създаването на първата българска поема „Стоян и Рада". Заслужено място бе отделено на филологическите занимания на Н. Геров. Ст. н. с. Елена Георгиева и ст. н. с. Сабина Павлова разгледаха дейността на възрожденския кни жовник като езиков строител и ревнител на българския език: участието му в езиковите процеси като създател на теория за характера на книжовната езикова система; работата му като създател на речник на българския език; приноса му в книжовните обработки на езика истилистичното изграждане. Ст. н. с. Здравка Гунова характеризира лексикографските качества на Н. Геров. Предмет на специален интерес бяха фол клористичните интереси и занимания на въз рожденеца. Гл. ас. Юлия Николова потърси връзките на Н. Геров с фолклора в няколко насоки: работата му като събирач на фолк лорни материали; като пропагандатор на иде ята за събиране на фолклора; ролята на реч ника му като фолклорен и етнографски сбор ник, от една страна, и като теоретико-изследователски труд върху фолклора, от друга: взаимоотношението фолклор - литература, осъществявано в творчеството на писателя. Ст. н. с. Цвета Унджиева съобщи за неизвестен ръкопис - рецензия на Н. Геров за сборника на Безсонов (ръкописът се съхранява в архива на АН ССР в Ленинград). Рецен зията на Геров, се изтъкна в съобщението, с 140 първата критична оценка за фолклорния сборник на руския славист и е доказателство за задълбочено научно отношение към пробле мите на фолклористиката. На основата на кореспонденцията на Н. Геров Мая Янкова посочи интересни данни, свързани с етно- графските и археологическите занимания на възрожденеца. В научно съобщение, отнасящо се до отношенията между Н. Геров и П. Р. Славей ков, ст. н. с. Соня Баева изнесе нови факти, които свидетелствуват за участието на Ге ров при първите творчески прояви на П. Р. Славейков като поет и публицист. Участниците в сесията насочиха вниманието си и към ролята на руската култура при творческото формиране на Н. Геров. Р. Да мянова разгледа влиянието на руската епис толарна традиция върху писмовното наслед ство на книжовника. Чрез доклада на Н. Гичева присъствуващите бяха запознати с ко респонденцията на Н. Геров, документираща контактите му с видния английски славист Морфил и с Леон Ламуш - френски историк и популяризатор на лексикографския труд на българския филолог. Изследването на ст. н. с. Ил. Тодоров на Някои неизвестни моменти от публицистиката на Н. Геров насочи към интересна страна от книжовното наследство на писателя. Един от основните акценти в сесията бе свързан с документалното наследство на Геров, съхранявано в архивните фондове на наши културни институции като БИА при НБ „Кирил и Методий" и Музея на Възраж дането в Пловдив. Подчерта се, че все още неизследваният архив на възрожденеца крие богати възможности за прецизиране на кни жовната и обществената му дейност. Н. Запрянова запозна с неизследвани документи от архива на Геров, разкриващи нови факти около борбата за църковна независимост, политическото освобождение на страната, от живота на изтъкнати възрожденски книжов ници и общественици. Д. Пиронков проследи участието на Н. Геров в Освободителната война. Въз основа на документални материали Ив. Пощов и Евд. Емануилова очертаха в докладите си заслугите на Найден Геров ка то руски вицеконсул, педагог и творец в Пловдив. Съществена особеност на научната сесия бе широката проблематика на представените доклади, стремежът да се осветлят различни страни от делото на Найден Геров, да се откроят по-ярко неизследваните досега мо менти от неговото творчество.

    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Найден, Геров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-144

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 21 и 22 март 1983 г. в Института за литература се състоя Национална научна сесия, посветена на живота и творчеството на Алеко Константинов по случай 120 години от рождението му. Към сесията бе проявен голям интерес както от страна на сътрудници те на института, така и от литературоведипреподаватели от Софийския университет и от висшите институти във Велико Търново, Пловдив и Шумен. Изнесени бяха 28 доклада и научни съобщения, в които темата „Алеко Константинов" бе поставена от различни гледни точки и осветлена от разнообразни, неповтарящи се страни. Както може да се очаква, голяма част от докладите (около една трета) бяха посветени на „Бай Ганьо" и разкриха неочаквано интересни, нови подходи към тази безсмъртна и многократно интерпретирана от създаването и до днес творба: проф. д-р. Тончо Жечев - „Щастливецът и Бай Ганьо"; гл. ас. Клео Протохристова - Литературно-исторически аспекти на творчеството на Алеко Константипов"; н. с. Светлозар Игов - За жанро вата същност на „Бай Ганьо"; Мих. Неделчез - Двумоделността на „Бай Ганьо"; к. ф. н. Енчо Мутафов - Модерният Хитър Петър"; Ал. Йорданов - Бай Ганьо" и глед ната точка на българските модернисти"; доц. Бистра Ганчева - За отношението автор - герой в „Бай Ганьо"; ст. ас. Красимир Петров - Бай Ганьо - единство на литературния образ. Изхождайки от безспорните, ут върдени вече постановки за социалната същ ност и националните особености на героя, изследователите се опитаха да вникнат подълбоко в жанровите особености на произведението. да потърсят характерните струк турни особености, да осветлят връзката ав тор-герой в широки литературно-историчес ки, националнопсихологически и философски аспекти; потърсиха генезиса на героя във фолклорно-анекдотичен и литературно-исторически план. Проникването в идейната сърцевина и в структурните пластове на „Бай Ганьо" доведе до оригинални изводи за композицията на творбата и своеобразното единство на образа. Направиха се сериозни опити за изясняване причините и пътищата за проя ва на уникалното за литературата ни явле ние - живота на литературния герой извън литературната творба, както и за съотнася нето на А. Константинов към българския литературен процес от края на XIX и началото на ХХ в. Най-сетне потърси се мястото на Алско с неговия Бай Ганьо в продължи телния диалог на българската култура с ев- ропейската. Близките теми на проф. д-р. Хр. Дудев ски, Идейно-естетическите възгледи на А. Константинов" и ст. н. с. Елка Константинова „Алеко Константинов като литературен кри тик по същество застъпиха различни становища по проблема за връзката на Алеко с литературните направления у нас през 90-те години - отношение към традиционния критически реализъм от „вазовски тип" и прибли жаване до тенденциите на кръга „Мисъл" в търсене на нови естетически хоризонти. По този начин тези доклади разкриха поле за разработки на въпроси около мирогледа, обществените позиции, идейното развитие на писателя. Ст. н. с. Илия Тодоров аргументирано отстоя твърдението си за Алековото авторст во на три фейлетона, обособени за пръв път в последното издание на съчиненията му в раздел Dubia. С особен интерес бе изслушан докладът на юристката Мария Орукин, който осветли по-слабо известни на литературните среди моменти от делото по убийството на Алеко Константинов", и на д-р Серафим Алексиев, който даде висока оценка на дисертацията на писателя от съвременни правни позиции. Фейлетоните на Алеко „До Чикаго и назад" и останалите му пътеписи бяха предмет на докладите на доц. Ст. Елефтеров - Образът на повествователя в „До Чикаго и назад, на н. с. Катя Бъклова - Пътеписите на А. Константинов за България", на гл. ас. Ангел Тонов - Композиционни особености на Алековите фейлетони" и на н. с. Ваня Бояджиева - Личността на А. Константинов във фейлетоните му". Ст. ас. Вл. Янев в „Алеко Константинов и Пенчо Славейков", ст. ас. Дим. Михайлова в „Д-р. Кръстев - популяризатор на А. Константинов в Русия" и к. Ф. н. Ек. Даскалова в „А. Константинов и работническото движение" поставиха сравнително малко за сягани въпроси около Алековата личност. Ст. н. с. Елена Димитрова се спря на сатиричните похвати в творбите на А. Константинов. Единственият доклад, посветен на ези ка на писателя, бе „Пословиците и поговорките в творчеството на А. Константинов" от доц. Ив. Койнаков. Ст. ас. Величко Тодоров, гл. ас. Ив. Трашлиев и Д. Евстатиева потърсиха успоредици и типологични сходства на Алекови творби с герои на Хашек, Св. Чех и Р. Доманович. Информациите на Радка Начева, сътрудник на музей „А. Константинов" в Свищов, за историята и днешното състояние на музея и на Петя Дюгмеджиева за подготвената от Народна библиотека пълна библиография на А. Константинов предложиха на присъст вуващите ценни сведения за научния и обществения интерес днес към един от класиците на българската литература. Алберт Бенбасат постави остро, със заг риженост и отговорност въпроса за издирването и опазването на Алековото архивно наследство. С проявеното гражданско вълнение и публицистичен патос неговото изло жение стана достоен финал на плодотворната научна сесия.

    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Алеко, Константинов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 85-97

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В историята на славянознанието особено място заема следоктомврийският период от неговото развитие. Той започва с трудовете на първите изтъкнати съветски учени-слависти - Н. С. Державин, В. И. Пичета, В. Д. Греков и др. Началният етап на съветското славянознание се опира органично върху традициите на родната и чуждестранната славистика. В това се пречупват обективните закони на приемствеността в движението на научната мисъл. Огромният фактологически материал по история на националната и световната славистика, натрупан към границата на ХІХ-ХХ в., създадените в класическото славянознание на миналото методологически опит и методика на научноисторическите търсения - всичко това не е могло да не се отрази върху начинанията на родоначалниците на съветското славянознание. Но в тяхната научна и обществена дейност отчетливо се съзира и качествено различният теоретико-методологически принцип на възникналата нова славистична школа. Нейна база става марксистко-ленинското учение. Съществено важен методологически фактор е ориентацията към осмисляне и научно-обективно изтълкуване на комплекса от социално-обществени функции на славянознанието като наука, влизаща в идеологическата система от знания, призвани да спомагат за построяването на социалистическото общество. Именно на тази основа възникват научните изследвания на съветските слависти в социологията, историята, етнографията, фолклористиката, литературознанието, езикознанието и другите области, които „свидетелствуваха за определено изместване на вниманието на изследователите от древния период към най-важните явления на литературата през XIX в., към постиженията на съвременните революционни писатели"
    Ключови думи: Державин, един, основоположниците, съветското, славянознание, годишнината, началото, славянознанието, университетите, Русия, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-137

Обсъдени научни трудове

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Националните тържества в Стара Загора - родния град на поета Николай Лилиев - за почнаха на 5 юни 1985 г. с двудневна научна сесия в Профсъюзния дом на културата. Организатори на тържествата бяха Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, ОК и Обк на БКП, ОС и ОбС за културата в Стара Загора, Институтът за литература при БАН, Националният музей на българската литература в София, Друже ството на писателите и Дружеството на пре водачите в Стара Загора и Домът „Литературна Стара Загора". Ha откриването на научната сесия присъствуваха Иван Бозев - секретар на ОК на БКП, Златка Михова - зам.-председател на ИК на ОНС, Йовчо Йовчев - председател на ОС за култура. Във встъпителното си слово Симеон Първанов, секретар на ОбК на БКП, съобщи на старозагорската общественост ре шението на ЮНЕСКО за чествуване на Ни колай Лилиев по света, което още веднъж показва огромното значение на културното му дело не само за България, но и за света. В трите заседания на сесията, ръководена от Иван Сарандев - ст. н. с. в Института за литература при БАН, бяха изнесени 32 доклада и научни съобщения. В работата на сесията взеха активно участие научни работници и специалисти от Института за литература при БАН, СУ „Климент Охридски“, Института за музика, ПУ „Паисий Хилендарски", ВПИ - Шумен, Националния музей на българската литература, музея „П. К. Яворов“, музея „Ангел Каралийчев", музея „Никола Вап царов" в София, литературни критици, културни работници от Стара Загора. Специално внимание участниците в сесията отделиха на основния доклад на доц. Елка Константинова, ст. н. с. от Института за литература при БАН, на тема „Николай Ли лиев - личност и творчество". С присъщата страст на изследовател на българската лите ратура Е. Константинова говори пламенно и вдъхновено за обаятелната личност на нежния лирик и за шедьоврите, изобразяващи съвър шенството на неговата поезия. Тя очерта цялостната фигура на културния деец, поет, дра матург, академик, общественик и човек Ни колай Лилиев, който се чествува за първи път 133 У нас по случай 100-годишнита от неговото рождение.
    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Николай, Лилиев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 178-179

Обсъдени научни трудове

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 20. ХІ. 1985 г. в Института за литература при БАН се проведе Национална науч на конференция, посветена на възрожден ския общественик и писател Неофит Бозвели по случай 200 години от рождението му. В нея взеха участие изтъкнати изследователи на литературата, културата и борбите на нашия народ през епохата на Възраждането. Конференцията бе открита от акад. П. Дине ков. Във встъпителното си слово той очерта мащабите на личността и делото на Бозвели, набеляза редица неизследвани и слабо проучени проблеми, свързани с неговия живот и творчество, изтъкна трудностите при анализирането на литературните изяви на народ ния трибун. В доклада си „Книжовното дело на Бозвели - трагично-бунтовна летопис на народна и лична съдба“ проф. д-р Г. Димов проследи развитието на Бозвели като творец и общественик, разширяването на неговия политически и литературен опит и извисяване то му като изключително богата индивидуал ност, която дълбоко въздействува върху умовете и сърцата на съвременниците си. Наблюденията и изводите на проф. Димов бяха подкрепени и доразвити от доклада на проф. д-р В. Трайков. В него задълбочено бяха осветлени взаимоотношенията между Бозвели и неговия бележит съгражданин, ученик и последовател Г. Раковски. Проф. Д. Леков в своя доклад „Бозвели в диалога на поколенията" анализира присъствието на писателя и общественика в ду ховното и творческото битие на различните генерации преди Освобождението, ролята му при формирането на школско-педагогическата интелигенция от 20-те и 30-те години и на литературното поколение от 40-те 60-те го дини. Проф. д-р Ил. Конев в доклада си изтък на, че диалозите на Бозвели отразяват рази скваните до него в дискусионен план акутни въпроси на българската действителност и това определя приноса му в изявата на дискусионното начало в книжнината ни от втората четвърт на миналия век, а също така поя снява своеобразието на диалозите и представя в по-пълна светлина сродството му с кни жовници като Н. Рилски, К. Фотинов, К. Огнянович, Г. Кръстевич и други автори на типично дискусионни произведения, 178 В доклада „Н. Бозвели и гръцкото просве щение" ст. н. с. к. и. н. Надя Данова чрез редица нови данни, получени при задълбо чен анализ и текстуални сравнения на книги от Свищовското читалище и „Славеноболгарское детоводство", значително разшири кръ га от гръцки автори, четени и използувани от Бозвели, с което се обогати характеристиката му на широко образован за времето си творец. В тази насока бяха и изводите на ст. н. с. к. ф. н. Ил. Тодоров. В доклада си „Н. Бозвели и руската литература" авторът изнесе изключително интересни факти за запазени непубликувани архивни материали, които са свидетелство за задълбочена работа на Бозвели с руски източници и разкриват неговите трайни литературни интереси, ши рок литераурен кръгозор, формиран и под непосредственото влияние на руската кул тура. В доклада на Н. Аретов също бяха на правени някои нови уточнения - след Бероновия буквар повествователните творби в „Славеноболгарское детоводство" (1 ч.) са втора печатна публикация у нас на антични автори. В докладите на Данова, Тодоров и Аретов литературното дело на Бозвели бе разгледано в по-широк литературен контекст, бяха потърсени връзките му с чужди лите ратури и бе изтъкната голямата художестве на култура на писателя. Ст. н. с. к. ф. н. В. Смоховска актуали зира делото на Бозвели, превърна го в наш съвременник. Чрез анализ на диалога „Любо питнопростий разговор" тя откри Бозвели като критик на обществено-политическия жи вот, обърна внимание на някои специфични черти на българската възрожденска действи телност и литература, поднесени във форми, които трябва да се разшифроват, за да се види тяхната връзка с общоевропейски идеи илитературни направления. В доклада „Първата биография на Н. Бозвели" патосът на авторката ст. н. с. С. Баева беше насочен към нов прочит на последното произведение на П. Р. Славейков, започнал своите литературни изяви под влияние на великия котленец и останал негов последо вателен ученик до края на живота си. Н. с. к. и. н. В. Димова разгледа връзките на Н. Бозвели със сръбската общественост през 30-40-те години на миналия век и изне се нови данни за отпечатването и разпространението на „Славеноболгарское детоводство" в Сърбия.
    Ключови думи: национална, научна, конференция, случай, годишнината, рождението, Неофит, Бозвели
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 114-115

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 28 март т. г. се навършиха 100 години от рождението на поета Димчо Дебелянов. По този повод на 26-27. 111. в аулата на СУ „Климент Охридски" се проведе юбилейна научна сесия, организирана от Българската академия на науките, Института за литература и ОС за духовно развитие, София. На сесията, открита със слово на директора на ЕЦЕЛ проф. д-р Георги Димов, присъствува ха Любомир Павлов, първи зам.-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет; Любомир Левчев, председател на СБП; Николай Дюлгеров, първи секретар на Софийския окръжен комитет на БКП, Стефан Дикин, председател на ОС за духовно развитие; Никола Филчев, зам.-председател на ОС за духовно развитие; Бобе Йовков, първи секретар на ОбК на БКП в Копривщица; чл.-кор. проф. Ефрем Каранфилов, директор на Института за литература. Кратко слово за пленителния творчески свят на Димчо Дебелянов произнесе Любомир Левчев. Основния доклад („Тихата победа"), посветен на житейската и творческата съдба на поета, изнесе проф. д-р Стоян Каролев. Като характеризира творчеството на Дебелянов, проф. Каролев очерта мястото, което той зае ма в развитието на българската лирика и изобщо на националната ни литература. На сесията бяха изнесени 29 доклада и научни съобщения. Авторите - научни съ трудници, преподаватели във ВУЗ, библио течни и музейни работници и др. - характеризираха творческото дело на поета от различни страни, допълниха биографията му с нови сведения.
    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Димчо, Дебелянов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 115-118

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 23 април 1987 г. в Големия салон на БАН се състоя научна сесия, посветена на 80-годишнината от рождението на писателя Емилиян Станев. Тя бе организирана от Института за литература и в нея взеха участие видни наши критици, литературоведи, преподаватели, млади научни работници. Встъпително слово, с което тя бе открита, произнесе акад. А. Балевски. В него той под черта, че много ще бъдат изследователите на творчеството на големия писател, но сред тях с особена емоционална сила ще се отлича ват думите на онези, които лично са познавали човека и твореца Ем. Станев. Основен доклад - „Емилиян Станев от разказа до романа" - изнесе акад. П. Динеков. С дълбока ерудиция и проникновен критичес ки поглед той проследи развитието на писате ля, характеризира основните етапи в творчеството му и определи мястото му в българ ската разказна и романна традиция. Изложе нието на чл.-кор. проф. Е. Каранфилов - Ху дожник на природата" - в блестяща есеи стична форма разкри суровия реализъм на Ем. Станев в разказите му за дивите животни, чрез който той постига неповторимо емоционално въздействие и заема важно място в българската анималистика. След него своето литературоведско становище изложи проф. Р. Ликова („Философия и художествена струк тура в романите на Емилиян Станев"). С тази тема проф. Ликова навлезе в сложната пробле матика на историческите романи на писателя, спря се на неговите основни идейно-естетически концепции и художествената им реали зация.
    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Емилиян, Станев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 162-164

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 7 юни 1988 г. в Профсъюзния дом на културата „М. Станев" в Стара Загора бе проведена юбилейна научна сесия, посветена на революционното и творческото дело на Христо Ботев. Тя бе организирана от Дружеството на филолозите българисти, Института за литература при БАН, Софийския университет „Кл. Охридски" и Комисията за духовно развитие при Областния съвет - Стара Загора.
    Ключови думи: научни, сесии, случай, годишнината, рождението, Христо, Ботев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 153-153

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 14 февруари в Панагюрище се проведе юбилейна научна сесия, посветена на 150-годиш нината от рождението на Нешо Бончев, организирана от Института за литература при БАН, Об на БКП, ОбНС и Пловдивския университет, Паисий Хилендарски". Научният форум увенча чествувания та на забележителния възрожденски критик в родния му град, където споменът за народополезното му дело се радва на заслужена почит. Във встъпителен доклад проф. Георги Димов се спря на формирането на Н. Бончев и изтъкна достойното му място в развитието на българската литературна критика и научното осмисляне на националния културен процес. Както изтъкна проф. Дочо Леков, Нешо Бончевото книжовно дело изиграва решаваща роля във формирането на ли тературната култура и литературен вкус на българина; отделено бе внимание на двете страни от взаимодействието - стремежа да се въздействува на читателите, но и съобразяването с техните ин тереси, нужди, нагласа. Атанас Атанасов проследи развитието на просветата в Панагюрище през Възраждането и се спря на приноса на Н. Бончев и М. Дринов. Друж бата между двамата изтъкнати панагюрци бе разгледана и от Дочка Кацарова, а Евдокия Емануилова направи обзор на документите за Н. Бончев, които го свързват с Пловдив или се съхраняват там. Стефана Таринска разгледа нееднозначното отношение на Хр. Ботев към критиката по страни ците на „Периодическо списание" и се спря на ня колко интересни детайла от диалога между поетареволюционер и Книжовното дружество. Юлия Николова разкри трайните интереси на Н. Бончев към народното творчество и запозна аудиторията с редица малко известни сведения за фолкло ристичните занимания на критика. Чрез епистоларното наследство на Н. Бончев Румяна Дамянова разкри картината на духовния живот на българ ските възрожденци в Москва и изтъкна, че техни те много интересни писма заслужават едно издание от нетрадиционен тип. Николай Аретов разгледа особеностите на своеобразното Нещо Бончево възприемане на световната литература и потърси мястото му в общата картина на Българското въз раждане от рецепционна гледна точка. Отноше нието на Н. Бончев към проблемите на образова нието бе изходната точка, от която Камен Михай лов представи някои същностни черти в мирогледа на възрожденеца и потърси днешните им измерения. Накрая Дочка Атанасова представи развитието на образователното дело в Панагюрище след Освобождението, като акцентува върху продължаването на възрожденските традиции, с което градът с право се гордее. Научната сесия, посветена на Н. Бончев, както и проведената по-рано пак в Панагюрище научна сесия за Марин Дринов представиха достойно делото на двамата възрожденци. Участниците и немалката аудитория бяха единодушни в мнението си, че публикуването на изнесените доклади в един общ сборник ще бъде полезно както за изследвачите на Българското възраждане, така и за по-широката читателска публика. Николай Аретов
    Ключови думи: Юбилейна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Нешо, Бончев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 169-169

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 2 март 1989 г. в Благоевград се проведе международна научна сесия по случай 150 години от рождението на Райко Жинзифов (1839-1877). Тя бе организирана от Института за литература при БАН, Висшия педагоги чески институт в Благоевград и Общинската комисия за духовно развитие (Благоевград). Взеха участие учени от Съветския съюз и Чехословакия. Заседанията бяха ръководени от проф. Жельо Авджиев и проф. Дочо Леков. В своя доклад Дочо Леков очерта онези тенденции в книжовното дело на възрожденеца, които определят мястото му в цялостния развой на българската литература. Изследователят потърси както националните, така и общочовешките измерения на Жинзифовото слово. Тръгвайки от конкретни произведения, той разтълкува връзката им с традицията, ориги налния замисъл, актуалната за тогавашния исторически момент проблематика. „Райко Жинзифов в своето време и днес" бе онасловен докладът на проф. Илия Конев. Той щрихира биографията на българина от Велес през втората и третата четвърт на XIX в. Спря се върху погрешната теза за гръцкото съзнание на родителите му. Разгледа личността на възрожденеца в динамичен план - сред неговите съвременници и като незримо присъствие в настоящето. Задълбочен анализ на Жинзифовата пое зия направи Катя Станева. Тази проблематика бе продължена с изследването на Петър Па рашкевов „Митико-фолклорни пластове в поезията на Райко Жинзифов". Ст. н. с. Марина Чемоданова (СССР) говори за участието на Р. Жин зифов в сборника на Николай В. Гербел „Поэ зия славян". Проф. Зденек Урбан (ЧССР) изнесе факти за издирванията си в чехословашките архиви и книгохранилища. Намерените от него доку менти (две писма и една телеграма) свидетел ствуват за етническото единство на българските земи. Този въпрос бе в сърцевината и на доклада „Райко Жинзифов и българският език" от ст. н. с. Стоян Жерев. Убедително бе защитена тезата, че в езика на нашия възрожденец са отразени, макар и по-особено, най-важните тенденции в книжовноезиковото развитие след Кримската война, когато в резултат на интензивни унификационни процеси се очертава все по-определено неговият съвременен облик. Ст. н. с. Зина Маркова прочете своето изследване „Райко Жинзифов и църковният въпрос", като изтъкна, че борбата за самостоя телна българска църква е оставила трайна следа в публицистиката на книжовника. В същата насока ст. н. с. Виктор Косик (СССР) направи интересен паралел с разработката „Църковният въпрос и публицистиката на Райко Жинзифов и Константин Леонтиев". Осветлени бяха усилията на двамата лите ратори да повлияят на официалната руска позиция по жизненоважния за отечеството ни проблем. Преводаческото дело на Р. Жинзифов бе разгледано в доклада на Николай Аретов. Той се спря върху „Новобългарска сбирка" и цикъла стихове „Новобългарска гусла". Отбеляза, че Р. Жинзифов участвува активно в диалога на българите със света. От своя страна доц. Иван Павлов анализира Жинзифовия превод на „Краледворски ръкопис" като творческа интерпретация на едно историческо че тиво. • Върху проблемите на композицията в разказа „Прошетба" говори Илия Недин. Камен Михайлов направи извода, че Р. Жинзифов е един от първите литературни историци у нас. Той посочи, че интересите му са твърде ши роки - от старата книжнина до неговите пи шещи съвременници. Съобщение за три пре печатани стихотворения на Р. Жинзифов в „Съвременни книжки за прочитание от всекиго" направи Илиана Савова. В изказванията и разискванията взеха уча стие Йордан Ванчев и Дочо Леков. Сесията бе закрита със слово на Илия Конев. Росен Тахов
    Ключови думи: Международна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Райко, Жинзифов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 168-170

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 27 и 28 май 1989 г. във Враца се състоя международна юбилейна научна сесия по слу чай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански. Организатори на се сията бяха БАН, Комитетът за култура и Общинският народен съвет - Враца. В работата на научната сесия участвуваха литературоведи, историци, изкуствоведи, езиковеди, библиографи от София, Пловдив, Враца, Тър ново, учени от СССР, Полша, Унгария и Гър ция. Изнесените 28 доклада и научни съоб щения очертаха разнопосочните изяви на Софроний като общественик и книжовник в широкия контекст на духовните търсения на епохата. Пленарното заседание откри др. Асен Не дялков - председателят на Общинския на роден съвет в гр. Враца. След като разкри на кратко заслугите на юбиляря в изграждането и осъществяването на българската културна и литературна история, проф. д-р Дочо Ле ков - председател на пленарното заседание, даде думата за приветствие на председателя на Президиума на БАН акад. Бл. Сендов. Изразявайки благодарност към участниците в сесията, акад. Сендов подчерта, че ръководството на БАН особено държи на предстояща та научна изява, както заради собствената значимост на Софрониевото дело, така и поради факта, че още първите учредители на днешната Българска академия на науките са посветили немалка част от научните си занимания на проучване книжовното наследство на Софроний Врачански. Докладите на заседанието зна отразиха чими моменти от дейността на възрожденеца. В доклада си проф. Крумка Шарова насочи към приносния характер на Софрониевото де ло в историята на българската култура, към ролята му на основоположник на идеи, дали облика на освободителните борби на бълга рите по време на цялото Възраждане. Инте рес предизвика докладът на проф. д-р Людмила Горина (СССР) „Софроний Врачански и бъл гарското просветителство", в който „Житие и страдания..." бе разгледано като съставна част от трактата за трите религии. Проф. д-р Веселин Трайков проследи от ношенията на приемственост между Софроний 168 и Г. С. Раковски. Това позволи осмислянето на делото на бележития българин от гледна точка на историческата перспектива. В доклада на ст. н. с. ІІ ст. Божидар Райков „Паисий и Софроний" книжовното наследство на Софроний бе съотнесено към делото на не говия пряк предходник - Паисий Хилендарски. Свързани по проблематика, засягаща връз ките на Софроний с руската литературна тра диция и среда, бяха докладите на проф. Н. Ди левски и доц. Людмила Боева. Проф. Дилевски се спря на руските преводи на житието на Софроний през XIX век. В доклада си доц. Боева разкри контактите на Софроний с руската книжовна традиция. Неизследван до момента проблем - кни жовното наследство на Софроний, издадено в унгарските печатници - бе предмет на до клада на проф. д-р Йожеф Бьорей (Унгария). В доклада на проф. д-р Славомир Калемка (Полша) „Йоахим Лелевел - историк на епохата на Просвещението и романтизма при сла вяните на Балканския полуостров през сред ните векове" бяха очертани някои насоки в изясняването на духовната атмосфера на вре мето.
    Ключови думи: Международна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Софроний, Врачански
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-134

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    По инициатива на секция „Руска и съветска литература" към Института за литература при БАН на 28 и 29 септември 1989 г. се проведе на ционална научна конференция, посветена на 175- ата годишнина от рождението на М. Ю. Лермонтов. В работата и взеха участие следните почетни гости: Павел Матев - председател на Съюза на българските писатели, Д. Петров - зам.-председател на ОНС за българо-съветска дружба, Н. С. Дръмова - представител на Дома на съвет ската наука и култура, и др. Чл.-кор. Ефрем Каранфилов откри конференцията с вълнуващо слово. Той говори за широ ката, безбрежна като руските степи и силна като 133 кавказката буря поезия", чрез която Лермонтов е изразил „волята за простор, стремежа да разкъса гвардейския мундир и тежките корици на военните устави, за да политне заедно със степния вятър като вик, като вопъл, като мечта за свобода". Пленарното заседание на конференцията бе открито с доклада „Проблеми на съвременното лермонтовознание" от проф. М. Гургулова. Под чертавайки огромния интерес към великия руски пост, довел до появата през 1981 г. на внушителния том „Лермонтовская энциклопедия", тя отбеляза постиженията на науката за Лермонтов, представе на главно от Б. Айхенбаум, В. Мануилов, И. Андроников, Ю. Лотман, Д. Максимов, В. Вацуро, Е. Герщайн, а също и по-новите изследвания за живота и дейността на поста от А. Сличенко, П. Фролов, Е. Кипко, С. Ломинадзе, М. Гургулова и др.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: научна, конференция, случай, годишнината, рождението, Лермонтов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-139

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 19 октомври 1989 г. в Стара Загора се състоя юбилейна научна сесия, посветена на 70-годишни ната от рождението на изтъкнатия български поет, преводач и критик Веселин Ханчев. Тя беше орга низирана от Института за литература при БАН. Дома „Литературна Стара Загора" и Общинския съвет за духовно развитие - Стара Загора, и се проведе в рамките на традиционните „Есенни литературни дни - Стара Загора". Съпровождащите сесията литературни празници бяха открити на 18 октомври 1989 г. със запалването на огъня на поезията от известния поет Божидар Божилов пред родната къща на В. Ханчев. Същата вечер в залата на Старозагорската народна опера се състоя литературно четене на поети от цялата страна, носители на литературни награди. Слово за поезията произнесе главният секретар на Съюза на бъл гарските писатели Петър Караангов. Връчена беше националната награда за поезия „Гео Милев" за 1989 г. на старозагорския поет Стойчо Стойчев за новоизлязлата му стихосбирка „Рана". Научната сесия за Веселин Ханчев се проведе на 19 октомври 1989 г. в Профсъюзния дом на културата в Стара Загора (пленарната зала). Преди започването й ст. н. с. Илия Тодоров представи новоизлезлия библиографски труд „Веселин Ханчев. Библиография“. С., НБКМ, 1989 г., съставен от Стоян Стаев, Християна Илиева и Елена Фурнаджиева, с предговор от Веселин Йосифов, вклю чен в поредицата от персонални библиографии за български писатели. Сесията беше открита от Тошо Христозов председател на Общинския съвет за духовно развитие, който произнесе слово за живота и делото на В. Ханчев, Ст. н. с. Сабина Беляева, научен секретар на Института за литература и председател на сутрешното заседание, обоснова необходимост та от нов критически поглед към творческото дело на поета. Силно емоционално бе и словото на дьщерята на В. Ханчев, Елка Ханчева-Ришар, която предложи свой зрителен ъгъл към творчеството на своя баща, изградено според нея върху двете велики сили, най-високо ценени от него - Свободата и Любовта. Тя приведе неизвестни досега, не публикувани стихотворения на поета, останали само в архива му. Божидар Божилов произнесе вълнуващо слово за Ханчев и поколението пости от 40-те години, в което се преплетоха лични спомени и импровизирани размисли за творческото своеобразие на Ханчевата личност и за пътя на съвременната българска лирика.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Юбилейна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Веселин, Ханчев
Subscribe to годишнината