Международна научна сесия по случай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански

На 27 и 28 май 1989 г. във Враца се състоя международна юбилейна научна сесия по слу чай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански. Организатори на се сията бяха БАН, Комитетът за култура и Общинският народен съвет - Враца. В работата на научната сесия участвуваха литературоведи, историци, изкуствоведи, езиковеди, библиографи от София, Пловдив, Враца, Тър ново, учени от СССР, Полша, Унгария и Гър ция. Изнесените 28 доклада и научни съоб щения очертаха разнопосочните изяви на Софроний като общественик и книжовник в широкия контекст на духовните търсения на епохата. Пленарното заседание откри др. Асен Не дялков - председателят на Общинския на роден съвет в гр. Враца. След като разкри на кратко заслугите на юбиляря в изграждането и осъществяването на българската културна и литературна история, проф. д-р Дочо Ле ков - председател на пленарното заседание, даде думата за приветствие на председателя на Президиума на БАН акад. Бл. Сендов. Изразявайки благодарност към участниците в сесията, акад. Сендов подчерта, че ръководството на БАН особено държи на предстояща та научна изява, както заради собствената значимост на Софрониевото дело, така и поради факта, че още първите учредители на днешната Българска академия на науките са посветили немалка част от научните си занимания на проучване книжовното наследство на Софроний Врачански. Докладите на заседанието зна отразиха чими моменти от дейността на възрожденеца. В доклада си проф. Крумка Шарова насочи към приносния характер на Софрониевото де ло в историята на българската култура, към ролята му на основоположник на идеи, дали облика на освободителните борби на бълга рите по време на цялото Възраждане. Инте рес предизвика докладът на проф. д-р Людмила Горина (СССР) „Софроний Врачански и бъл гарското просветителство", в който „Житие и страдания..." бе разгледано като съставна част от трактата за трите религии. Проф. д-р Веселин Трайков проследи от ношенията на приемственост между Софроний 168 и Г. С. Раковски. Това позволи осмислянето на делото на бележития българин от гледна точка на историческата перспектива. В доклада на ст. н. с. ІІ ст. Божидар Райков „Паисий и Софроний" книжовното наследство на Софроний бе съотнесено към делото на не говия пряк предходник - Паисий Хилендарски. Свързани по проблематика, засягаща връз ките на Софроний с руската литературна тра диция и среда, бяха докладите на проф. Н. Ди левски и доц. Людмила Боева. Проф. Дилевски се спря на руските преводи на житието на Софроний през XIX век. В доклада си доц. Боева разкри контактите на Софроний с руската книжовна традиция. Неизследван до момента проблем - кни жовното наследство на Софроний, издадено в унгарските печатници - бе предмет на до клада на проф. д-р Йожеф Бьорей (Унгария). В доклада на проф. д-р Славомир Калемка (Полша) „Йоахим Лелевел - историк на епохата на Просвещението и романтизма при сла вяните на Балканския полуостров през сред ните векове" бяха очертани някои насоки в изясняването на духовната атмосфера на вре мето.