В търсене на собствен мироглед (Из беседите на А. Ф. Лосев)

Алексей Фьодорович, изглежда съвсем определено може да се каже, че философската си подготовка Вие започвате още в гимназията, самостоятелно изучавайки произведенията на Владимир Соловьов. Ето че през 1911 г. Вие постъпвате в Историко-филологическия факултет на Московския университет. И по този начин разширявате не само образованието си, но и философските си зна ния. Нали по това време в Москва активно действува соловьовското дружество, което всъщност обединява всички най-големи руски мислители от началото на века? - Ето какво, Юрий, веднага трябва да ти кажа, че се страхувам да не те разочаровам. Ра ботата е там, че по онова време бях още твърде млад, съвсем неопитен студент. А хората, които имаш предвид — С. Н. Булгаков, Н. А. Бердяев, В. И. Иванов, Е. Н. Тру бецкой, - вече бяха големи, изградени мислители. Освен това бяха и доста по-възрастни от мен. С нито един от тях не можех да се сближа истински. Може би само Семьон Людвигович Франк беше единственият, който бащински се отнасяше към моите платонови изследвания и към мен самия, като се опитваше да ме окуражава и да ме разбира. B И Все пак останалите бяха твърде извисени и нямаха нищо общо с момчето, което бе отскоро Москва, нищо не знае и никого не познава. Какво можех да им предложа? През петнадесета година завърших университета, а след две години избухна революцията. точно сега, когато бях възмъжал и можех да се изявя творчески и да помисля за сериозно сбли жаване с тях, тъкмо в този исторически момент всичко бе механично прекъснато. Ето защо това, за което ти разказвам, са за съжаление първите впечатления на един съвсем млад човек, който навлиза в големия живот. - И все пак, моля Ви, припомнете си деня, в който се озовахте в кръга на московските фи лософи, станахте член на соловьовския философски кръжок? - Това стана съвсем случайно. Тъй като завърших гимназия с изучаване на латински гръцки език, бях освободен от приемните изпити за хуманитарните специалности. И ето веднъж се запознах с един млад човек от факултета, който ме помоли да му дам някол ко урока по гръцки. И Разбира се, казвам, елате при мен в общежитието, ще се занимаваме и ако с нещо ви помог на, много ще се радвам. Между впрочем уроците ни продължиха близо година. Моят „ученик" - Борис Николаевич фон Единг - доста бързо усвои елементарния курс на гръцкия. След завършване на университета той стана изкуствовед, работеше в Музея на изящните изкуства, издаде няколко труда. Но за съжаление умря доста млад, в началото на 20-те години. И така, озовах се в Москва преди началото на учебната година, т. е. през август 1911 г. След около месец започнах да помагам на Борис фон Единг.