Лосев

Повод, в известна степен и предмет на тази статия са четирите тома „Исто рия античной эстетики" на съветския филолог, философ и естетик Алексей Фьодорович Лосев. С четвъртия том, който се появи в края на миналата година, приключи това обемно изследване на елинската естетика от епохата на класиката. Дело своеобразно като изпълнение, то е особено ценно, тъй като поражда нови проблеми, и то не само в областта на естетиката и философията. В контекста на изследването проблемна област става и литературната история. От Шлегел до наши дни постоянно се пишат курсове по антична литература. Никоя друга епоха не се радва на такова множество. При това антич ните литературни истории имат по традиция еволюционен принцип на организация. И въпреки че за процес в античната литература се говори повече от век и половина, все още не сме близо до момента на съгласие по въпроса, в какво точно се изразява особеността на античния литературен процес. Решението зависи не само от правилността на общата методологическа постановка за характера на всеки духовен процес, за зависимостта на процесите на общественото съзнание от процесите на общественото битие. Нужно е да се конкретизира принципното положение и опитът показва с колко трудности е свързана тази конкретизация. Основната трудност е в това да се съчетае общата характеристика на античната култура и историческото изложение на фактите, или, казано по друг начин, да се доведе в равновесие и единство статиката на феномена с неговата динамична проява. Често тази трудност се преодолява по позитивистки - общата характеристика просто се изоставя, пишат се истории на фактите, на отделните творчески дела. Стигнало се е до следното разделение: литературните историци се занимават предимно с фактите, а историците на естетиката и философията - с общите характеристики. Това разделение е особено пагубно за литературната история. Трудно е да се открие например изложение на атическата трагедия, което да отчита стиловите особености на епохата на атическата класика, нейното конкретно-историческо отношение към изкуството, или трактовка на поезията на Алкей и Сафо, която да поставя тия поети на ранния VI в. пр. н. е. в контекст с изобразителните стилове на елинската архаика. Разделението, за което става дума, не е без известно основание. То се дължи на тенденцията да се избави литературната история от идеалното отношение към гръцката античност, от представата за образцовата скулптурност, наложила се след Винкелман.

Алексей Фьодорович, изглежда съвсем определено може да се каже, че философската си подготовка Вие започвате още в гимназията, самостоятелно изучавайки произведенията на Владимир Соловьов. Ето че през 1911 г. Вие постъпвате в Историко-филологическия факултет на Московския университет. И по този начин разширявате не само образованието си, но и философските си зна ния. Нали по това време в Москва активно действува соловьовското дружество, което всъщност обединява всички най-големи руски мислители от началото на века? - Ето какво, Юрий, веднага трябва да ти кажа, че се страхувам да не те разочаровам. Ра ботата е там, че по онова време бях още твърде млад, съвсем неопитен студент. А хората, които имаш предвид — С. Н. Булгаков, Н. А. Бердяев, В. И. Иванов, Е. Н. Тру бецкой, - вече бяха големи, изградени мислители. Освен това бяха и доста по-възрастни от мен. С нито един от тях не можех да се сближа истински. Може би само Семьон Людвигович Франк беше единственият, който бащински се отнасяше към моите платонови изследвания и към мен самия, като се опитваше да ме окуражава и да ме разбира. B И Все пак останалите бяха твърде извисени и нямаха нищо общо с момчето, което бе отскоро Москва, нищо не знае и никого не познава. Какво можех да им предложа? През петнадесета година завърших университета, а след две години избухна революцията. точно сега, когато бях възмъжал и можех да се изявя творчески и да помисля за сериозно сбли жаване с тях, тъкмо в този исторически момент всичко бе механично прекъснато. Ето защо това, за което ти разказвам, са за съжаление първите впечатления на един съвсем млад човек, който навлиза в големия живот. - И все пак, моля Ви, припомнете си деня, в който се озовахте в кръга на московските фи лософи, станахте член на соловьовския философски кръжок? - Това стана съвсем случайно. Тъй като завърших гимназия с изучаване на латински гръцки език, бях освободен от приемните изпити за хуманитарните специалности. И ето веднъж се запознах с един млад човек от факултета, който ме помоли да му дам някол ко урока по гръцки. И Разбира се, казвам, елате при мен в общежитието, ще се занимаваме и ако с нещо ви помог на, много ще се радвам. Между впрочем уроците ни продължиха близо година. Моят „ученик" - Борис Николаевич фон Единг - доста бързо усвои елементарния курс на гръцкия. След завършване на университета той стана изкуствовед, работеше в Музея на изящните изкуства, издаде няколко труда. Но за съжаление умря доста млад, в началото на 20-те години. И така, озовах се в Москва преди началото на учебната година, т. е. през август 1911 г. След около месец започнах да помагам на Борис фон Единг.