Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията”

Рецепцията на славянските литератури в България и на България в славянските ли тератури е връстница на научната славис тика. И ако през Възраждането произведения та с българска тематика в генетически род ствените ни литератури превишават преводи те от тях на български, след Освобождението интересът към художественото творчество на поляци, чехи, словаци, сърби, хървати и словенци става все по-интензивен. В края на ве ка славянските литератури се изучават в нашите средни училища, а с основаването на софийската Алма Матер заемат място сред университетските дисциплини, преподавани и до днес. Благодарение на творческата всеот дайност на няколко поколения преводачи на български език вече са представени почти всички значителни славянски автори. Но с течение на времето огромният брой преводи и съпровождащите ги разнопосочни изслед вания парадоксално превърнаха безспорни те си достойнства поотделно в липса на сис темност като цяло. С методологическото си и гносеологическо износване единственият бъл гарски ориентир в славянската словесност - „Очерци по история на славянските литера- тури" (1958-1963) от Ем. Георгиев - открои необходимостта натрупаната в продължение на повече от столетие фактография да прерасне в систематизирана фактология. Целенасочените усилия на нашата универ ситетска и академична славистика през последното десетилетие вече дават резултати. Излезе от печат първата българска „История на чешката литература" (1986-1989) от Ив. Па влов, В. Тодоров и Хр. Балабанова, появиха се частични синтези на полската и южнославянските литератури: „Пътят на едно Възраждане" (1987) от Б. Биолчев (рецензирана от сп. „Литературна мисъл") и „Сходни процеси и явления в литературите на балкански164 те славяни" (1988) от Л. Кирова, предстои издаването на „Речник на славянските писа тели". Впечатляващо място в тази поредица зае ма и появилото се в навечерието на X между народен конгрес на славистите колективно изследване „Славянските литератури в Бъл гария. Проблеми на рецепцията". След опита на Боян Пенев да насочи преводите от полски с оглед на нуждите на българския литерату рен процес, това е първото мащабно проучва не на рецепцията, съобразено преди всичко с историята и историческата поетика на нашата литература. В хронологическо отноше ние сравнително малобройният петнадесетчле нен колектив е обхванал периода от раннохуманистичните славянски литератури до 70-те години на нашия век, а в пространствено - предимно полската, чешката и сръбската ли тератури и „кооптираните" към тях моменти от рецепцията на източнославянските литера тури у нас. Сборникът е композиран върху принципите на временната последователност и зоналната подялба на материала, като известно изключение правят началните статии, разглеждащи важни методологически и тео ретически въпроси на рецепцията и превода на славянските литератури в България.