Пет неизвестни писма на Борис Шивачев

През 1968 г. библиотекарят на троянското читалище „Наука" - поетът преводач Симеон Гатев (1898-1969) - ми предаде пет писма на Борис Шивачев, изпратени до него. Това стана при посещение в дома му. Боледуваше и бях отишъл да го видя. Монката, както го наричаха всички в Троян (тъй го назова и писателят-скитник), разтвори куфар с ръкописи, от който извади овехте лите писма, поставени в сгънат на две бял лист. Явно беше ги разгръщал неведнъж, защото те едва се държаха в линиите на прегъването. Струва ми се, все тогава получих и спомен от него за Борис Шивачев, който поместихме по-късно във в. „Троянски глас" (бр. 3, 20 януари 1971). Литературното дело на Симеон Гатев има далеч по-малка известност от това на Борис Ши вачев, но в случая е по-интересно приятелството между двама интелигенти от съседните градове Ловеч и Троян. Симеон Гатев не е троянец по рождение - той е от Омуртаг. С Борис Шивачев се запознава през последната година на обучението си в Ловешката мъжка гимназия (1918-1919). Тогава Гатев участвува в остър спор върху трагедията на Софокъл „Антигона" и заради това изключен от гимназията. Познавайки неговата нетърпимост и прекалената му откровеност, пред полагам да е обидил някого от своите учители. Тъй или иначе, изключеният се явява на изпити като частен ученик. Борис го поканил вкъщи, спомня си Гатев, и за час-два му нарисувал портрет. 149 e В годините след Първата световна война Симеон Гатев живее известно време в столицата. Името му се появява по страниците на сп. „Чернозем" и на хумористичните издания „Българан" и „Маскарад", редактирани от Христо Смирненски, на в. „Гребец“ и „Вестник на жената". Пре вел е творби от Пушкин, Гогол, Чехов, Бунин и Блок. До края на живота си Симеон Гатев беше библиотекар в Троян, продължавайки заедно с това писателската си дейност. Борис Шивачев е роден на 24 март 1902 г. в Плевен в семейството на офицер. В автобиогра фията си отбелязва: родителите на майка му са дошли в Ловеч от Троянския балкан. Живял е още в Ямбол, а в Ловеч е от 1917 до 1920 г., когато заминава за Южна Америка. Завръща се от ново в Ловеч през 1924 г., заболял от белодробна туберкулоза. Писмата си до Симеон Гатев Борис Шивачев изпраща през 1926, 1927 и 1931 г. Те са написа ни на листа от ученическа тетрадка (размер 17х21 см) с мастило, само последното - с молив. Липсва краят на първото писмо (1926) и четвъртинка от последното. Набива се в очи енергичният, но четлив почерк, тук-там има изрази на френски и испански език, малки поправки. Получа телят им е подчертал с молив онези мисли, които са му направили най-силно впечатление. Тези документи от бедния литературен архив на писателя с необикновена съдба безспорно ще допълнят съществено представата за него. Особено интересни и актуални са неговите мисли за ролята на литературния творец в обществото, за смисъла на неговото дело. Пред нас са пет искрени изповеди на гражданин, взел перото в ръка, защото наистина има какво да каже на хората.