Литературни списания от СССР и Франция

В рубриката „Руската литература в света" е поместена статията на западногерманския славист и съветолог Волфганг Казак „Зад граничните публикации на руска литерату pa". Едно от най-радостните явления на пре устройството - пише В. Казак - е обогатя ването на руската литература на ХХ век с произведения, неиздавани досега в Съвет ския съюз. Десетилетия забранените имена на В. Набоков, Н. Гумильов и произведения като „Реквием на А. Ахматова, „Живот и съдба“ на В. Гросман или „Доктор Живаго" на Б. Пастернак стигнаха най-сетне до съвет ския читател, за когото всъщност са напи сани. Извършва се процес на попълване на съ временната руска литература. Този процес продължава, предстои обаче още много да се направи, за да не съществуват вече „бели петна" в руската литература. В. Казак е на мнение, че попълването на „белите петна в руската литература не е рожба на преуст проството. То започва наскоро след смъртта а йСталин, по време на така нареченото „раз мразяване". Тогава са възвърнати частично имената на И. Бабел, М. Колцов, М. Зош ченко и А. Ахматова, с други думи, въз върнати са имената на писатели, на които терорът и репресиите им струваха живота и изгнание от литературата, както и такива, станали жертва на духовния терор. И в пе риода на „застудяването", настъпил след раз мразяването, някои „бели петна" върху картата на литературата са запълнени благодарение на серията „Библиотека поэта", в която се включват сборниците на М. Цветае ва (1965), О. Манделщам (1973), М. Волошин (1977) и Вяч. Иванов (1976). Но именно по време на преустройството този процес прие ма мащабен характер. Основа на сегашния процес на обогатява не (тук не става дума само за възвръщане) на руската литература в Съветския съюз е осъзнатото или неосъзнато схващане, че ли тературата се определя преди всичко по езиков признак. Ние различаваме примерно нем ска, руска и английска литература, тъй като те са създадени на тези езици. Само въз ос нова на деление по езиков признак можем да говорим например за литература, одобре156 на или забранена от цензурата. Да се опреде ли дали едно произведение принадлежи към руската литература, не представлява трудност, но опитът да се определи върху кои произведения се простира понятието „съвет ска литература" предизвиква трудности. Проблемът се усложнява и когато трябва да се реши дали конкретно произведение спада към съветската литература: например „В окопи те на Сталинград" на В. Некрасов, „Един ден на Иван Денисович на А. Солженицин, „Котлован" на А. Платонов. При издаването им в Съветския съюз тези книги са признати за значителни произведения на съветската ли тература. Но след като техните автори напускат родината си, същите книги веднага попадат в списъка на забранените. Каква е при надлежността на тези книги през дългите го дини, когато те се печатат на руски език и в преводи извън границите на Съветския съ юз? Съветска литература ли са те? - поставя въпрос В. Казак. И отговаря: разбира се, не. Антисъветски пасквили ли са? - също не. Но във всеки случай те са руска литература. Днес те се смятат за съветска литература и завинаги ще останат руска литература. Очевидно е едно - продължава В. Казак, - че понятието „съветска литература“ е колебливо години наред. То зависи от литературната политика, от литературната ситуация и други външни причини. Но това е извън езиков принцип и следователно не може да бъде определящ за литературата. Под понятието „съветска литература" политически се обе диняват одобрената от цензурата руска литература и множеството неруски литератури на Съветския съюз.