ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 69-81

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През последните две години съветската литература стана предмет на оживени разисквания във всички страни. Най-видни писатели като Луи Арагон, Х. Лакснес, Гомо Жо, Н. Гиленс, Л. Крючковски, Ана Зегерс и други писаха за нея с чувство на дълбока признателност за това, че тя им е открила света, роден от Октомври, за това, че в нея е знамето на двадесетия век, под което са изправени най-изпитаните борци за свободата и щастието на човечеството. Специално внимание на съвет ската литература и на проблемите на социалистическия реализъм отдели и буржоазният печат. Използувайки критиката на култа към личността, на неговото отрицателно влияние в литературата, буржоазните идеолози решиха, че е настъпил удобен момент да дискредитират съветската литература, да унищожат авторитета и влиянието на тази литература сред многобройните и почитатели. Даже спокойните и невъзмутими чеда на Албион се запалиха на тази тема и започнаха да поучават съветските писатели как да пишат. В статията „Първи стъпки на една нова руска литература" в броя си от 16 август 1957 година „Таймс литерари съплимънт“ вижда бъдещето на руската съветска литература в произведения като романа на Дудинцев „Само с хляб не се живее“,", разказа на Яшин Лостове" и някои други произведения от алманаха „Литературная Москва". Макар и да се признава художествената несъстоятелност на тия произведения, то тяхната „тенденция" се утвърждава като нов път", като продължение на класическата руска литература от XIX век. В статията даже се воюва против „чистото изкуство". Литературата не Може да бъде откъсната от живота, но докато пред английските писатели, които произлизали главно от „средната класа“, стояла задачата да защищават режима на социално благоденствие", то съветските писатели трябвало да се борят срещу сегашния строй, защото социалните противоречия в него не били разрешени. Като изказват съчувствие към литературния живот в СССР от 20-те години, авторите на статията съжаляват за по-далечното минало, искат връщане с четири десетилетия назад към идеологическия разкош на стария режим".
    Ключови думи: съветска литература, Луи Арагон, Х. Лакснес, Гомо Жо, Н. Гиленс, Л. Крючковски, Ана Зегерс, СССР, 20-те години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 119-126

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Институтът по история на изкуството при АН СССР е взел полезната инициатива да публикува всичко научно ценно, което се появява в областта на марксистко-ленинската естетика" в последователни сборници, без предварително да групира или ограничава статиите и изследванията, а също кръга на авторите и характера на материалите, както се казва в предварителните бележки на излезлия вече първи сборник.
    Ключови думи: АН СССР, СССР, проблеми на естетиката
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 59-77

По страниците на литературния печат в СССР

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Преди около пет-шест години, когато у нас широко се обсъждаше въпросът за националното своеобразие на българската литература, някои участници в дискусията не можеха да намерят думи, за да изразят учудването си, че се припомнят някои тенденции и понятия на славянофилите. Днес ние сме свидетели на широка дискусия в СССР върху идейното наследство на славянофилството. И можем да кажем, че това е един от най-забележителните факти в съветския идеологически живот след 1956 година. Каквото и да мислим за философското, критическо и историческо наследство на славянофилството, не можем да не забележим, че една такава дискусия енов опит за осъзнаване националното своеобразие на руската култура, нейния път на историческо развитие, на връщане към нейните извори и корени, търсене пътища за нейното бъдеще в съвременния свят. Една такава дискусия неизбежно поставя изконния въпрос за руската култура, въпросът Запад - Изток, Запад - Русия, оказал се изключително плодотворен за руската култура, изкуствено сне ман през последните десетилетия.
    Ключови думи: дискусия, СССР, славянофилството
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-143

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Авторитетното съветско списание, изда вано от Съюза на писателите, Института за световна литература „М. Горки“ и Акаде мията на науките, навлезе в своята 14-а годишнина. Първите шест книжки за 1970 г. правят впечатление със своето разнообразие и предлагат на читателя интересни статии из областта на теорията, литературната история и критиката. В раздела за рецензии се отбелязват почти всички литературоведски книги, издадени в СССР, както и много от значителните прояви в чужбина. Рубриката „Сериозно и на шега" привлича с пародии, фейлетони, бележки.
    Ключови думи: СССР, Вопросы, литературы
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 121-130

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 7 на авторитетното съветско спи сание привлича вниманието теоретическата статия на Лидия Гинзбург „За документалната литература и за принципите на изграж дане на характера". Обект на разглеждане е документалистиката, която представлява голяма част от всяка национална култура и започва да придобива все по-голямо значение - това са мемоа ри, исторически наблюдения, биографии, писма и всевъзможни есеистични жанрове". Авторката подчертава, че през XIX в. границите между чистата“ и документалната литература са вече размити. След като посочва отличителните белези на характера в документалните жанрове, авторката пише: „От писмата и дневниците към биографиите и мемоарите, от мемоарите към романа и повестта нараства естетическата структур ност... От тази гледна точка писмото и романът представляват различни степени от изграждането на образа на личността и на всяка от тези степени в изграждането задъл жително участвува естетически елемент." След общите постановки Гинзбург преминава към разглеждане на някои принципи на съвременната психология и изтъква на първо място динамичното схващане за личността. Гинзбург проследява развитието на идеята на Уйлям Джеймс за множестве ността на социалните личности в един индивид и на Юнг, който лансира концепцията за маската, спира се на опитите на някои структуралисти да въведат своя терминология за определени понятия, без да изменят съ ществено тяхното съдържание и функции. Гинзбург има интересни мисли за характеристиката на социалния тип, но подчер тава, че душевният живот на индивида не се покрива от една типологическа формула, нито дори от много формули. „Тези формули не бива да се разглеждат като психологическа реалност, а само като условен образ, модел, проявяващ функциите на човека или господствуващите, ключовите признаци на неговата личност и поведение. Тези фор само мули не са изображение на човека, а опорни точки за неговото опознаване." Ав торката на статията споменава за опита на Сент-Бьов и по-късно на Иполит Тен да направят кръстоска на историята с психологията. Биографията на Михаил Бакунин е удачен пример за илюстриране търсенията на Гинзбург и тя отделя широко място, за да анализира главните етапи и преображе нията на тази сложна личност. Мемоарите на Сен Симон дават възможност на еруди раната теоретичка да извлече от тях точни наблюдения и обобщения. Може ли кралят да бъде обект на социална типология? Отговорът на този въпрос е довел авторката на статията до оригинални мисли за личността на Людовик XIV и за монарха като съчетание и сблъсък между формулата на средния човек с умерени делови качества и форму лата на обоготворилия се славолюбец. В кн. 7 са поместени няколко статии, посветени на различни въпроси от миналото и настоящето на руската и на съветската литература. „Ленин и проблемите на теорията на реализма" от А. Иезуитов, „Исто рията на един спор от годините на револю цията" от Н. Трифонов, „Ранният Леонов" от Г. Белая, „Възвръщането на Баратински" от Ст. Расадин и др.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Франция, Англия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 135-145

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Голямото съветско литературно списание, което излиза вече 46 години, започна в кн. 11/70 анкета на тема „Науката за литературата днес". На първо място е публикувано изказването на Михаил Бахтин „Посмело да използуваме възможностите". Още в началото на своята статия Бахтин подчертава: „Нашето литературознание разполага с големи възможности - у нас има много сериозни и талантливи литературоведи, включително и млади, ние имаме високи научни традиции, установени както в миналото (да си спомним само Потебня или Веселовски), така и през съветската епоха (можем да споменем Тинянов, Томашевски, Айхенбаум, Гуковски и др.), има, разбира се, и необходимите условия за неговото развитие (изследователски институти, катедри, издателски възможности и др. под.)." След като преценява реализацията на тези възможности за недостатъчна, Бахтин отбелязва, че „литературознанието е в същност още млада наука, то не притежава такива изработени и проверени чрез опита методи, каквито има при естествените науки, и затова отслабването на борбата между направле нията и страхът от смели хипотези неизбежно водят към банални истини и шаблони, които не ни липсват". Бахтин смята, че в последно време са се появили интересни и дълбоки статии, че има големи явления: „Имам пред вид книгата на Н. Конрад „Изток и Запад", книгата на Д. Лихачов Поетика на старата руска литература". Това са във висша степен отрадни явления през последните години. Забележимо явление станаха и „Трудове по знаковите системи", бр. 4 (направление на младите изследвачи начело с Ю. Лотман), макар те да събуждат спорове в научната среда. След това Бахтин се спира върху задачите на историята на литературата, като прави изрична уговорка, че пред критиката стоят важни и първостепенни задачи. „Преди всичко литературознанието трябва да установи по-тясна връзка с историята на културата. Литературата е неотделима част на културата, тя не може да бъде раз- брана вън от контекста на цялата култура на дадена епоха. Нейното откъсване от останалата култура е недопустимо. А, както често се прави, направо през главата на културата, литературата се съпоставя със социалноикономическите фактори. Тези фактори въз действуват на културата в нейната цялост и само чрез нея и заедно с нея - на литературата" - пише Бахтин. След това големият съветски учен се спира на въпроса за спецификата на литературата и неговото разглеждане, т. нар. специ фикаторство. Според него то е чуждо на найдобрите традиции на руската наука. „При спецификаторските увлечения игнорираха въ просите за взаимовръзката и взаимозави симостта между различните области на културата, често забравяха, че границите на тези области не са абсолютни, че в различни епохи те са били прокарвани различно; не отчитаха, че тъкмо най-напрегнатият и най-продуктивен живот на културата преминава на границите на отделните нейни области, а не така и не тогава, когато тези области се затварят в своята специфика. Специално трябва да се подчертае, че между отделните области на културата в пределите на една епоха може да има не само взаимодействие, но и борба: единството на културата на епохата е твърде сложно явление и то не прилича на обикновената хармония; то повече прилича на незавършен в пределите на епохата спор." Бахтин се спира на характеристиките, които се дават в научни трудове на отделни епохи, и смята, че тези характеристики найчесто отразяват само борбата на литературни направления или просто - вестникарската шумотевица. „Могощи гльбинни течения на културата (особено в низините, сред народа), които действително определят творчеството на писателите, остават неразкрити, а поня кога и съвсем неизвестни на изследвачите. При такъв подход не може да се проникне в дълбочината на големите произведения и самата литература започва да изглежда дребна и несериозна работа."
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 126-140

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Кн. 1 на списанието се открива с рубри ката «Пред XXIV конгрес на КПСС». Под обединяващо заглавие «Икономика - живот - литература» са поместени изказвания на писателите Ю. Кузменко, Е. Малцев, А. Авдеенко, Г. Бровман, Л. Гурунц и В. Липатов, а също и читателски мнения. Голямата част от тези публикации са посветени на назрели проблеми в съвременната съветска литература и литературознанието. Излязлата преди две години книга на В. Ковалевски «Тетрадки от полевата чанта» получи висока оценка от литературната критика и имаешумен успех. Главната причина за това беше Документалната и основа. В статията си «По студени следи» Б. Бялик твърдо, аргументирано, с подчертана отговорност и възмутено чувство за справедливост отрича документалния характер на книгата на Ковалевски. Сам участник в някои от описваните събития, свидетел на военната обстановка и дейността на журналистите, Бялик познава много от хората, за които се разказва в книгата, и затова си позволява да отбележи: «Объркаността възниква в тези случаи, когато авторът е трябвало да разпределя сведенията по дати и когато е искал да създаде «ефект на присъствието», на собственото си присъствие там, където никога не е бил.» Бялик не изключва възможността да се създаде пълнокръвно документално произведение дори когато сам не си бил участник във войната. Той привежда за пример книгата на Смирнов «Брестката крепост». Нейният автор изповядва, че се е стремил «нито един факт да не може да бъде оспорван от участник или от очевидец». Статията на Б. Бялик сигурно ще породи дискусии, защото в нея се разобличава псевдодокументалността и се поставят някои съществени въпроси от Литературно-теоретически и от нравствен характер. Интересната статия на Ю. Кагарлицки «Реализъм и фантастика» е посветена на появата и развоя на фантастичната литература, един жанр, пряко свързан със стре межа на хората да проникнат в тайните на света, да опознаят и подчинят природата, да променят битието си. «За да се изобрази човекът, трябва да се започне от сътворението на света ида се завърши с неговите очаквания 126 от вечността» - отбелязва авторът. Според него реалистичната фантастика е свързана преди всичко с творчеството на Жул Верн, чиято фантастика би могла да бъде наречена «предметна». Жул Верн дава в ръцете на героите си необичайно усъвършенствувани ма шини и апарати и благодарение на това ги поставя във фантастична ситуация. За разлика от него Уелс доказва, че материалната ци вилизация, развивайки се в рамките на несправедливо общество, ще доведе човечеството до гибел. Уелс използува много от похватите на Жул Верн, но естетическата основа на неговите творби е друга. Той оперира с фантастични образи, а тяхната почва е романтизмът. Ка гарлицки изтъква, че новата фантастика започва от «Машината на времето» на Уелс. «Той усети, че науката помогна на романтизма да се върне във фантастиката» - отбелязва съветският критик, като подчертава: «Макар и да звучи парадоксално, именно романтизмът помогна на съвременната фантастика да остане реалистична фантастика.» Авторът на статията посочва, че фантастиката от ХІХ-ХХ в. се характеризира с принципа на единната предпоставка» («в основата лежи единно фантастично ядро, истинността на което постепенно се обосновава с всички достъпни средства»). В заключение авторът пише: «Литературните прогнози не могат да кажат много за новия реализъм във фантастиката. Изчерпаността (или да допуснем, известна изчерпаност) на принципа «единна предпоставка» не означава, че реализмът се е изчерпал. Ние само не можем да предвидим формите на този нов реализъм.» «Страниците за Чернишевски, за които става дума тук, са типични за «славистиката», от която се вижда не гербовият печат на автора, а печатът на политическата доктрина на антикомунизма в нейния традиционен вариант» - това е общото впечатление от някои публикации на западни литературоведи в статиите на В. Ерофеев и А. Сигрист. Съветските автори показват грубото извра щаване на хуманистичните и революционни традиции на руската литература от XIX в. Въвеждайки читателя в атмосферата на изследванията на Доминик Арбан върху Достоевски, Ерофеев с ироничен похват сочи завоалираното с добри намерения интерпретиране на творчеството на великия писател. Г-жа Арбан, която 20 години подробно е проучвала и най-малките детайли от живота и творчеството на писателя, «прави опит да разшифрова творчеството на Достоевски и да каже своята дума за него. Тя надмина позводените граници и счупи всички рекорди на изследователска смелост, превърна творчеството на Достоевски от явление на общоевропейската култура в ребус, направи писателя роб на своите комплекси, превърна литературното му дело в покаяние за извършен грях и в безуспешен опит да се освободи от този грях».
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Франция, Белгия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-162

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Анкетата на тема „Науката за литературата днес", която започна сп. „Новый мир" през 1970 г., продължава в кн. 1 и 3,1971 r. Възможност за богати размисли предлага една от последните работи на акад. Н. Конрад „Октомври и филологическите науки“, в която се разкриват разбиранията му за историята на съвременната литературоведческа мисъл и нейните днешни задачи. Като прави преглед на развоя на следоктомврийската литература, ученият подчертава, че не само темата на литературното произведение трябва да отговаря на идеологията на новосъздадената пролетарска литература, а и формата и самите творчески похвати са от съществено значение. По-нататък в статията се изтъква, че в обстановката на революционни настрое ния продължава да съществува с пълна жизненост и цялата дотогавашна литература. Център на пропаганда на новите идеи става Руската асоциация на пролетарските писатели За своето време тя изиграва много голяма роля за литературоведческата мисъл. Найвлиятелни са културно-историческата и пси хологическата школа. „Съвсем противоположна беше школата, получила наименованието „формалистична" - продължава акад. Конрад., Това беше високообразована, научно активна младеж, излизаща от демократични, но не от революционни слоеве на старата руска интелигенция; тяхната критика беше насочена както срещу дореволюционния, така и срещу следоктомврийския облик на социологическата школа; ... в основата лежеше мисълта, че литературата е дълбоко специфично явление, непринадлежащо нито към идеологията, нито към психологията." След това ученият подчертава, че се е създала необходимост от установяване на ново, свое отношение към цялата дотогавашна литература. При усвояване на литературното наследство литературоведите възприели формулата: „критическо отношение към литературното наследство". Дълбоко било осъзнато, че всеки писател от голям мащаб и високо равнище принадлежи не само на своята класа, но и на своя народ, тъй като изразява изцяло тенденциите на времето си. Така въпросът на „културното наследство" в областта на литературата 146 бил решен и опасността да се изпадне в нихилистично отношение към ценностите, съз дадени от творческия гений на човечеството, т. е. опасността от творческо подивяване предотвратена. Наложила се формулата: „ култура социалистическа по съдържание, национална по форма". Тя се разпространила и в литературата. „Социалистическият реализъм станал общ за всички литератури на СССР" - отбелязва акад. Конрад. И понататък: „Комуникативните отношения с литературите на несоциалистическите страни се оказаха трудни. За да не се достигне до духовно, културно осакатяване, трябваше да се пристъпи към тези литератури чрез концепциите на съвременността и хуманизма. Да се търси човешкото у човека и преди всичко етическото начало в него." На края на статията авторът обръща внимание върху новите тенденции в худо жествената литература и преди всичко върху грижливото отношение към езика. „В. Виноградов се стреми да построи теория за пое тическата реч, т. е. специфичен език за художествената литература на структурална основа. По този начин литературознанието се приближава към границите на семинотиката. " В статията „Отивам към милионите" на В. Шкловски е подчертана необходимостта от съединяване на истинското литературознание с киното и телевизията. „Киното много се отличава от литературата. Законите на литературното произведение не могат да бъдат пренесени непосредствено в кинематографичното произведение. Ние взимаме само събитийната част на произве дението, т. е. разказваме произшествия, да ваме вестникарска хроника, добре изиграна,... а в същност не само събитийната част показва замисъла на писателя." „Нашето литературознание трябва да научи човека да се наслаждава на истинското изкуство. Художественото образование на милионите, тези, които ще възприемат изкуството, е една от най-важните задачи на нашата наука. Тя не трябва да си губи усилията в книгите за ограничения брой читатели, ако иска да служи на общото дело" - завършва статията си Шкловски. В бр. 1 епоместена и статията на Вл. Огнев „У нашите приятели". От огромния поток преводна литература е отделено особено внимание на литературата на четири социалистически страни: България, Унга рия, Полша и Югославия. В статията се изтъква, че изкуството на социалистическите страни, носещо редица особености на национално своеобразие, особени традиции и различия в културното развитие, притежава не по-малко и цял ред общи характерни черти, определящи общността на идеологията, на новите социалистически отношения между хората, между човека и обществото. Авторът засяга такива въпроси:
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 115-128

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В осмата книжка на списанието е поместена блестящата студия на С. С. Аверинцев „Греческая „литература" и ближневосточная словесност". Два творческих принципа" - без съмнение едно изключително постижение в областта както на литературната теория, така и на сравнителното литературознание. С необикновена методологическа стабилност в изследването са съпоставени поетиките на гръцката античност и на близкоизточната (главно библейската) „словесност". От характеристиката на старогръцката литература и старогръцкото изкуство като начало и норма за художестве ната култура на новото време авторът извежда спецификата на „не нормалната" библейска художествена традиция. С внушителни литературно-исторически, теоретически ифилософски основания се защищава тезата, че словесното творчество на древните народи от Близкия Изток и литературата на антична Гърция са явления от принципиално различен порядък, несъизмерими помежду си, непод Даващи се на съпоставка чрез понятията „уровен“ или „стадиалност“. Прилагането на едни и същи критерии към тях би означавало, че се разтваря в универсални категории ця лата неимоверност“, цялата уникалност на естетическата инициатива на древна Гърция; същевременно това би означавало, че постиженията на близкоизточните народи се мерят с чужда на техните самобитни постиже ния гръцка мярка. В Гърция става това, което не е станало и принципиално не е можело да стане в близкоизточния свят - литературата за първи път става самозаконна форма на човешката дейност. Външният знак на тази автономизация е възникването на специална теория на литературата, т. е. на поетика, на литературна критика и филология. „Литература, допускаща подобен род рефлексия над своите резултати, е явление от съвършено друг порядък, отколкото литературата, която по самата си същност не допуска това." Но литература, която не е осъ ществила такова самосъзнание и самоопре деление, не е непременно „по-ниска“, „победна" или „примитивна"; по отношение на нея самият термин литература" получава по-друг смисъл. Крайно интересни са и следващите мисли на изследователя - за различния социален статус на литературно творчество. Очертани са типът „мъдрец" и типът „пророк" в древната история на Близкия Изток като носители на книжовното знание. Проследява се раждането на професионалния литератор в Гърция през епохата на елинизма. Понятието за индивидуално авторство енеизвестно на близкоизточните литератури - функционално го замества понятието за личен авторитет. Авторът привлича богата аргументация, за да подчертае значението на едно от най-големите открития на мисълта и въобра жението - откритието на характера от древ ните гърци. Близкоизточните литератури описват душевните свойства като динамична енергия, а не като предметен атрибут". Нататък се изяснява връзката между индиви дуалния характер и индивидуалния стил. Специфично за елинския подход към битието е пластически-обективиращото описа ние", докато за близкоизточната словесност е характерно повествованието". Авторът търси разликата между двата типа художествена изява в различното възприемане на универсума: за гърците светът е законосъобразна и симетрична пространствена структура, а библейският свят е поток на времето. Тъкмо затова близкоизточната поетика е поетика на притчата, а тя изключва пластичността. Със статията „Семиотика и художественное творчество" М. Храпченко (кн. 9) обосновава своя методологическа пози ция по един особено злободневен и спорен проблем на съвременната литературна теория - проблема за възможностите и границите, в които може да бъдат разпространени върху литературата и изкуството принципите на семиотиката, една от интензивно развиващите се в наши дни наука. Авторът подлага на подробно критическо разглеждане някои знакови теории за художественото творчество (в това отношение специално внимание e отделено на концепциите на Ч. Морис, Я. Мукаржовски, Ю. Лотман), за да покаже, че са възможни и други, по-конструктивни според него аспекти на семиотическо изследване. Във връзка с въпроса за мястото и ролята на знаковите процеси в литературата е разгле дано съотношението между т. нар. есте тически знаци“ и забележителните творчески открития в историята на словесното изкуство; при това каноничните начала в епохата на 115 средновековието например не са противопоставени на естетическата ценност на средновековното творчество. Обосновава се мне нието, че знаковостта не е равнозначна на условността в изкуството. Подчертават се съществените различия и някои прилики между синтетичния художествен образ, от една страна, и образа, изпълняващ функци ята на естетически знак, от друга, които авторът възприема като нееднородни естетически категории.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Испания, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 129-146

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Последните броеве на сп. „Вопросы ли- тературы" за 1972 г. отделят широко място на историческата дата - 50-годишнината на СССР. Юбилейните материали заемат голяма част от кн. 10 и 11 и запълват изцяло Кн. 12. В тях са отразени преди всичко постиженията и опитът на съветската лите ратура. В дните на всенародния празник редакцията на списанието прави равносметка на развитието на съветската литература за половин столетие. За тази цел тя се обръща с въпроси към писатели, учени и литературоведи от всички съюзни републики. Отговорите на писателите и преводачите, направени на основата на собствената практика и на опита на приятелите по перо, по интересен начин потвърждават изводите на учените и критиците, като в известна сте пен ги конкретизират. Значението на прево- даческото майсторство особено подчер тава Лев Озеров. Припомняйки интересното изказване на грузинските поети, че по пре водите на Пастернак те по новому видели природата на метафоричността на родната поезия, Л. Озеров пише: „Преводната лите- ратура има двойно влияние върху литературния процес. Първо, за литературата, на която се превежда авторът. Второ, Литературата, от която се превежда произведението. Този въпрос у нас е слабо раз- работен. А той представлява голям теоре тически и, разбира се, практически интерес." В кн. 12 е поместена статията на доктора на филологическите науки и автор на редица книги по проблемите на литературата на народите на СССР Г. И. Ломидзе „Източ ници на единството". Една от задачите в развитието на социалистическите литератури, пише той, беше да се преодолее грамадният разрив, съществуващ между националните култури в съветската държава. При това така наречените „изостанали" култури до гонваха по-развитите не по пътя на изку ственото „Възпиране" на последните. Не, напредналите култури се движеха напред свободно и стремително, а другите също интензивно растяха. Възможността за техния интензивен ръст се обуславяше от ре дица причини, между които нереализираната сила на собствения художествен потенциал, потискан в експлоататорското общество, и главно, че в социалистическото общество сдържаната от векове народна енергия намира, своето единствено русло. „Социализмът доказа, че примамливите художествени върхове са достъпни за всички народи, че у всеки народ съществуват неизчерпаеми възможности за естетическо изображение на живота.“ Остро критикувайки работите на така наречените „съветолози" в Западна Европа и САЩ, Г. И. Ломидзе утвърждава тезиса за диалектическото единство на социалното и националното. Методологически и полемически бележки на тема „Две нации и две култури“ - така е озаглавена статията на В. Осоцкий, поместена в кн. 10. Авторът съсредоточава вниманието си върху ленинските заслуги за създаването както на многонационалната съветска държава, така и на съветската многонационална литература. В кн. 12 в статията „Хоризонти, мащаби, критерии" (Проблеми на националното и интернационалното в литературознанието и критиката) В. Осоцкий отново се връща към проблема за методологията при изследването на литературния процес. В ста тията се анализират два големи колективни труда, излезли в навечерието на 50-годишнината на СССР: „Национално и интернационално в съветската литература" (1971) и сборникът от критически статии под заглавие „Единство" (1972). В посочените книги В. Осоцкий високо оценява плодо творното взаимопроникване и значителното разширяване на кръгозора. С проблема за проникновеното влияние на руската поезия върху поезията на народите на СССР, особено на гигантите на руската поезия Блок, Маяковски, Есенин, Твардовски..., се занимава Ал. Михайлов в статията „Хилядолистната книга на пое зията" (кн. 11).
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Франция, Белгия, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 134-148

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Списанието предоставя част от странините в първата си книжка на чуждестранни приятели". Под заглавието „Книги, носещи правда на света. Многонационалната съветска литература и художественото развитие на човечеството“ е публикувана анкета, в която взимат участие представители на литературната мисъл от България, Унгария, Хаити, ГДР, Мексико, Полша, Румъния, САЩ, Чехословакия, Югославия, ЮАР. Редакцията се обръща към тях с два въпроса: 1. Какво значение има опитът на многонационалната култура и литература в СССР за съвременния световен литературен процес, 2. Каква е ролята на съветската литература в личната им творческа съдба. Отговорите на чужде странните приятели" - поети, прозаици, преводачи, литературни критици - са съсредоточени около няколко основни положения: Многонационалната съветска литература високо носи знамето на активния хуманизъм, нейните произведения, създадени на десетки езици, отдавна са намерили път към сърцата на многомилионни читателски маси извън границите на СССР, художествените и завоевания помагат на прогресивните писатели в техните творчески и идейни търсения. С особен възторг се коментира съчетанието на националното и интернационалното в нея като една от най-ярките изяви на ленинската национална политика, като доказана вярност към нейните принципи. Реализа цията на формулата национална по форма, социалистическа по съдържание" по своето социално-политическо и културно значение се сравнява с най-велики явления на културата, които са ознаменували цели исторически епохи в художественото развитие на човечеството - разцвета на античната гръцка култура, Възраждането, рационализма на XVII в." (според определението на К. Кирице, Румъния). Б. Анашенков разисква по един злобо Дневен въпрос - влиянието на научно-техническата революция върху състоянието и перспективите на съвременното художествено развитие (статията „Прогресът на техниката и консерватизмът" на литературата"). Сходни материали предлага рубриката „Диа134 лози, представена в книжката от дискусията върху филма на А. Тарковски „Соларис". Под обединяващото заглавие „Науката, човекът, нравствеността са изложени становищата на няколко автори във връзка със сложни проблеми: равномерно ли протичат прогресът на техниката и прогресът на нрав ствеността, Докъде се простира обществе ната и моралната отговорност на учения, Какво е социалното съдържание на научнотехническата революция? Усложнението на социалните връзки на личността, подчертава се в заключителните редове от името на редакцията, е въпрос за степента на човешкото участие в съдбините на света, въпрос за вечните нравствени ценности и техния нов, съвременен облик, с една дума - това е въпрос за хуманизма. 150-годишнината от рождението на Ш. Петьофи е отбелязана със статия на Ал. Гершкович, в която се проследява отношението на прогресивните обществени кръгове в Русия през 60-те години на миналия век към личността и творчеството на поета. Рубриката „История на литературата" е представена и от изследването на Б. Косте лянец „Още един път за „Ревизор". Кн. 2 на списанието предлага на читателите си щастлива среща със С. С. Аверинцев. Студията му „На кръстопътя на литературните традиции (Византийската литература: извори и творчески принципи) приковава вниманието не само с обемната и необикновено отговорна и ангажираща тема. Отново авторът ни приобщава към резултатите на своето изследователско дарование, респектира с умението си да извлича философско-исторически и литературно-теоретически смисъл от конкретното знание, да открива нови и нови начини за оползотворяване на избраното методо логическо тълкуване. И не на последно място - да активизира читателя в размис лите му за настоящето, предоставяйки му богати възможности за сравнение между далечното минало и днешния ден.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Франция, Полша, Англия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 97-123

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В 1 кн. под заглавие „В търсене на формули" е поместена статия на И. Тертерян за латино-американския роман. Авторът подчер тава ролята на обществено-историческите съ бития, които определят чертите на литературния процес. Разкрива се раздвижването на художественото съзнание вследствие революционната ситуация, придобило в повишената си активност настъпателен характер идовело до създаване на грандиозни модели на света, до синтез на история и съвременност. И. Тертерян се спира по-основно на докладите и изказванията от колоквиума на Вашингтонския университет през пролетта на 1966 г., който отбелязва 60-те г. като нов в качествено отношение етап от историята на латино-американския роман. Колоквиумът според автора очертава имената и произведенията, нуждаещи се от обсъждане, изтъква централната проблема за дискусии (проблема за влиянието), отбелязва позиции и възможни подходи към литературата. Статията „Единство на естетическата и историческа критика" от М. Кургинян продължава започнатато през 1973 г. на страниците на списанието обсъждане на пробле ма за наследството на руските революционни демократи. Обект на авторските разсъж дения са преди всичко методологическите завети на В. Г. Белински, разглеждани във връзка с развитието на философските му и обществено-политически идеи и в светлината на утвърдената от него теория за реа лизма. Акцентува се на единството от принципни положения, формулирано от Белински в статията „Речь о критике", а именно - сливане на историческия и естетическия подход при изучаване на литературата. Самата логика на развитието на литературата и литературната теория, отбелязва авторът, е поставила пред Белински необходимостта от преодоляване на нормативната критика на класицизма, след това до отказ от много положения на романтичната и хегелианска критика и накрая до неизбежното сблъскване с вулгаризаторското, емпирическо отношение към историята. Като доказателства за прилагане на принципа на единна критика са посочени три статии-монографии: „Хамлет“, „От ума си тегли“ и „Герой на нашето време". Кургинян се спира на по-главните моменти в тях, подчинени на последователно провеждания преход от конкретен „микроанализ" към раз криване на широките, общотеоретични закономерности. По-нататък в статията се отбелязва свърз ването на проблемите на романа с проблемите на романтизма. В „За руските повести и за повестите на Гогол" Белински развива мисълта за движението на жанровете и тях ната специфична йерархия, създавана в опре делена литература през определен период от развитието й. Спирайки се на природата на романа и неговите закономерности, Белински отбелязва две основообразуващи начала: напрегнат драматизъм и епическа ши рота и пълнота в обхвата на събития, положения, характери. Новата йерархия на жанровете се разглежда чрез развитието на принципа за единна критика. Отчита се, че в монографиите-разбори на отделни произведения руският критик е създал оригинален вариант на научно-критически микроанализи, нови жанрове и методология на литературоведското изучаване, породени от изискванията на самото литературно развитие. Интерес представляват „Бележки за Пушкин" от Евгений Винокуров преди всичко със своеобразното си емоционално възприемане и интерпретиране на личността и произведенията на великия руски писател. Фрагментът „Дон Кихот и Татяна“ носи едно ново виждане чрез паралела между героинята от „Евгений Онегин" и рицаря на Сервантес. „Моцарт и Салиери" поставя въпроса за присвоеното от човека право сам да се избира за съдия на другите, породен от бли зостта между Салиери на Пушкин и Разколников на Достоевски. В уводната статия на кн. 2 - Нов етап на социалистическите литературни връзки" - е направен преглед на по-важните въпроси, засегнати на научната конференция Общото и особеното в литературата на социалистическите страни в Европа", отбелязани са пътищата за развитие на социалистическия реализъм. В дискусионен аспект вниманието се спира и на ролята и търсенията на критиката, набелязват се основните пунктове за бъдещата работа при разглеждане на съставните части на по-общата структура - литература на страните от социалистическото единство.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Югославия, Франция, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 119-138

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 7 най-голям интерес представлява статията „Цялостен ли е структурният анализ?" на полския изследовател Е. Чаплее вич. Статията се занимава преди всичко с обосноваността на претенциите на структурната поетика за пълнота на анализа на литературния факт в съчетанието на три канонични аспекта: синтактика, семантика и прагматика. Още в началото на статията започва защитата на мисълта, че при този тип анализ по-скоро може да се говори за свеждане на художествения факт до понятието „цялостна" структура, откол кото за наличието на действителна цялост. В развитието на структурната поетика авторът отделя две фази. Първата - „класическа" 20-50-те години на ХХ в., представена от много школи с обединяващ ги интерес към синтактичния аспект на проблема, или естетическата функция на произведението като насоченост към собстве ния му строеж. Знакът става единствена реалност в изкуството и обособявайки се, губи контакт с действителността, към която се отнася. Това довежда в известна степен до приглушаване на семантическия аспект. Авторът се спира по-подробно на концепциите на Роман Якобсон като един от найхарактерните представители на тази фаза. Отбелязано е и въздействието на Ф. де Сосюр с неговата теория за знака, чието влияние в структуралната поетика все още не е преодоляно напълно. Внимание е отделено и на семантичните елементи у Ю. Тинянов и Мукаржовски, на прагматичните акценти в послед ния, които въпреки наличието си не отместват центъра на синтактичните струк тури. 50-те г. са отбелязани като нов етап в развитието на структурната поетика. Едновременно с това се отчита, че оформянето на новото разбиране на литературата и изкуството не е лишено от подкрепата на доста възгледи и постановки на Якобсон. Според Ю. Лотман литературата принадлежи на по-високо равнище от езика, защото художественият текст притежава осо бена семантична структура. Синтактичното отношение между „вторичната“ и „първичната" знакова система придобива във втората фаза от развитие на структуралната поетика нов диапазон на рефлекси. „Вто ричните" знакови системи се обявяват за моделиращи: произведението на изкуст вото се определя като проект, въплъщаващ едно или друго разбиране на структу рата на действителността. Издигането на семантичната функция в абсолют води до откъсване от естетическата функция. Произведението на изкуството подобно на пре дишната фаза се обявява за структура с максимална сложност. Но сега вниманието се прехвърля върху съдържанието като „модел на света“ и този модел става главен предмет на структурния анализ. „Новият структурализъм подчертава отличията на вторичните семиологични системи от първичните езикови системи. Това довежда до оспорване на лингви стичния характер на вторичните системи и отделяне на черти, сочещи нелингвистичен характер. В подкрепа на мислите си Е. Чаплеевич се спира на някои от позициите на Леви-Строс, Р. Барт, Б. Успен ски, Ю. Лотман. След прегледа на по-важните етапи от историята на структурното направление авторът стига до извода, че „резултатите, достигнати на отделните фази, не се допъл нят един друг, не създават монолитна конструкция, а, напротив, взаимоизключ ват се един друг и се подлагат на съмнение". Синтактичният структурализъм отблъсква семантиката и прагматиката, семантич ният структурализъм пренебрегва синтактиката (респективно и прагматиката). Прагматичният структурализъм, все още неизявен напълно, но обещаващ условия за сближаване между научна теория и интуиция, също не гарантира модел за „цялостен“ анализ.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша, Холандия, Австрия, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 144-154

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разнообразното съдържание на първите шест книжки на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на съветските писатели и на Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, носи белега на големите събития в обществено-политическия и културния живот на Съветския съюз - XXV конгрес на КПСС и VI конгрес на съветските писа тели. И това се отнася не само до статиите на В. Озеров, Л. Якименко и В. Баранов, пряко посветени на постиженията и задачите на литературата в светлината на партийните документи, но и до цялостната насока на задълбочено и взискателно изследване на литературния процес. Наред с интересните публикации по проблеми на литературната история и теория отчетливо се очертава стремежът да се изследва, от една страна, съвременният етап в развитието на социалистическия реализъм върху материал от литерату рите на социалистическите страни и с обединените усилия на учени от различни националности и, от друга страна - аналитично да се вникне в настоящето на съветската литература, да се очертаят тенденциите в развитието и, които подсказват нейния утрешен ден. Първата книжка на сп. „Вопросы литературы" за 1976 г. добре илюстрира тези Две взаимосвързани направления. Наред с продължението на дискусията за състоя нието на съвременната съветска проза под рубриката „Черти на литературата от последните години" на челно място е поместена стенограма от международната творческа среща на представители на социалистически литературоведски списания под наслова „По законите на братството (Взаимодействието на социалистическите литератури на съвременния етап)". Заедно със своите съветски колеги размисли за взаимообогатяването на социалистическите литератури споделят представители на списанията „Зин унд форм" (Берлин), „Критика" (Будапеща), „Литерарни месеч ник" (Прага), „Израз" (Сараево) „Лите ратурна мисъл" (София). 144 В статията си „Обогатяването на реализма и движението на теоретическата мисъл Д. Николаев разглежда творче ството на Салтиков-Шчедрин като процес на обогатяване на критическия реализъм с условно-иносказателна и гротескна образност (процес, водещ началото си още от Гогол), проследявайки същевременно теоретическото му осмисляне в критическата практика на Белински, Черни шевски, Добролюбов. Е. Каранфилов в статията си „Писател, критик, читател" разглежда ролята на критиката в общу ването на читателя с литературата. Особен интерес представлява статията на Ю. Давидов „Преодолян ли е човекът? (Проблемът за личността и културата в епохата на крушение на буржоазния хуманизъм)". Заглавието определено на сочва към Ницше, но интересите на ав тора са съсредоточени в значително потесен временен интервал - годините след Втората световна война, когато този проблем постепенно отново застава в цен търа на вниманието на буржоазната фи лософска мисъл - след бурните дебати през 10-те и 20-те години на века и времен ното отстъпление под натиска на обще ствено-политическата действителност в го дините на борбата срещу фашизма. Проследявайки възгледите на Р. Гвардини, изложени в най-известното му съчинение „Краят на новото време", Ю. Давидов констатира принципно различната насоченост - при еднакви изходни предпоставки - в сравнение с Ортега-и-Гасет: съзнанието, че романтичното отрицание на „масовия човек" трябва да отстъпи пред търсенето на позитивно разрешение. От хвърляйки от етическа гледна точка рене сансовия порив към самоосъществяване, Гвардини търси разрешението на конфликта между елита и масата в самоограничението на властта, противопоставено на Ницшеанската воля към власт". Католиче ският философ търси пътищата на самоосъществяването в почти стоически тъл кувана самоконцентрация, т. е. в отноше нието на личността към бога, а не към света.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Румъния, Холандия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 151-158

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В разнообразното съдържание на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, особено силно впечатление прави стреме жът да се намери най-подходящото съотношение между публикациите по проблеми на съвременната - съветска и чужда - литература, по литературна история и теория на литературата. В кн. 7 привлича вниманието обсъждането на пиесата на В. Черных День приезда - день отъезда", видяна като израз на определени социално-психологически тенденции, породени от НТР. (Това се подчертава и от наслова, под който протича обсъждането - След Чешков".) За стремежа да се види творбата от различни гледни точки показателен е фактът, че наред с литературните критици и автора участие в обсъждането взима и Г. Тараторкин - изпълнител на главната роля в спектакъла на театър „Моссовет" Пак към съвременната, но този път амери- канска литература е насочена статията на А. Мулярчик „Смяна на литературните епохи“. Тя разглежда някои насоки, които свързват в литературата на САЩ „гнева" на 30-те години с бунта“ (разбиран естествено в по- особен смисъл) на 60-те години. Аналогията между тези две твърде различни десетилетия крие, разбира се, и твърде сериозни отлики - нещо, което особено ярко личи в творческия път на Хемингуей, изразител на прогресив ните демократични тенденции на 20-те и 30-те години, но постепенно стигнал до радикален разрив с предишните си разбирания, което особено нагледно личи в недовършения му роман „Острови на течението". Изобщо за автора на статията творчеството на „Папа Хем" е до голяма степен изходна точка и база за сравнение със следващите генерации, въп реки че литературната панорама на 30-те Години в САЩ е твърде по-широка. Но онова, което обединява творбите на Т. Уайлдър и Н. Уест, на Дж. Стайнбек и С. Луис - да споменем само някои по-ярки творци - е тенденцията към пряко насочване в сърце вината на социалните проблеми, към социа лен критицизъм. Твърде скоро обаче кризата на буржоазно-демократичните възгледи, съз нанието за тяхната ограниченост и пасивност пред лицето на историята дава отражение и в творчеството на споменатите писатели. Именно тук търси А. Мулярчик началото, определило в много отношения една сравнително далечна епоха, каквато са 60-те години на американската проза. Анализирайки „Цялото кралско войнство" на Робърт Пен Уорън и „Арфата на тревите" на Труман Къпоути, „Зрително поле“ на Райт Морис, „Лолита" на В. Набоков, някои разкази на Селинджър, „Зимата на нашето недоволство" на Дж. Стайнбек и др., авторът стига до извода, че „бунтът на 60-те години е ръководен от идеята за моралното съвършенство на човека - нещо, което подсказва и забележимото спадане на социалния тонус на американската белетристика. Безспорен интерес представлява и статията на А. Битов „Трима „пророка". Този интерес започва още от замисъла: статията на известния белетрист представлява коментар на литературно-историческо изслед ване, написано от фиктивен, измислен автор. Но това не е просто мистификация или пародия; стремежът на А. Битов е да изследва някои стереотипи на литературоведското мислене, датирани - чрез беглите биографични данни за мнимия автор - в съвсем определено време. И затова статията на А. Битов - плод колкото на фантазията на белетриста, толкова и на някои обективно съществуващи тенденции в литературната история - е не само увлекателно иронична, но привлича вниманието и върху един тип учен, който не е продукт само на чистата фикция. Централно място в кн. 7 има статията на Б. Бялик „Особеното огледало на изку ството. (Препрочитайки статиите на В. И. Ленин за Л. Н. Толстой)". Както показва и за главието, авторът се стреми да разкрие Лениновото разбиране на спецификата на изкуството, реализирано на практика в забеле жителните му статии за Толстой. С тази цел Б. Бялик (известен познавач на творчеството на М. Горки, автор на няколко книги за него) прави сравнителен анализ на схващанията на Горки и на Ленин относно творчеството на Толстой. Отхвърляйки опростителските тъл кувания, авторът разкрива - може би поправилно еда се каже реконструира - проникновеното Лениново разбиране на специ фиката на изкуството, намерила великолепно изражение и в статиите му за Л. Н. Толстой. 151 Значителен интерес представляват и поместените в кн. 7 на сп. „Вопросы литературы" неизвестни материали из архива на В. Брюсов. Кн. 8 се открива със статията на В. Кожевников „Време на велики дела", която разглежда темата за труда в съвременната съ ветска литература. Литовският критик и литературовед В. Кубилюс в статията си „Формирането на националната литература - подражателност или художествена трансформация?" се спира, анализирайки опита на Литовската литература, на въпросите за отношенията между фолклора и литерату рата, за външните влияния и тяхната трансформация в периода на формиране на една национална литература.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Англия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 159-168

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всяка нова книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на ИМЛИ „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, носи на читателите задълбочени изследвания в един широк спектър - от литературната история и теория през проблемите на естетиката, културата и идеологията до съвременната съветска и световна литература. И все пак в богатото съдържание на кн. 11 на списанието се откроя ват две публикации, които до голяма степен бележат нов подход към разглежданата в тях проблематика. Впрочем несправедливо би било в тяхна га сянка да останат незабелязани такива интересни материали като изследването на М. Зелдович „Методът на критика и народността на писателя", което обобщава резултатите от серията публикации под наслов „Наследството на революционните демократи и съвременността"; или остро публицистичната статия на А. Кривицки „И все пак, какво представлява съветологията?“, разобличаваща спекулациите на западните съветолози от рода на Г. Струве; мислите, споделени от акад. Д. С. Лихачов, С. Сартаков и Евг. Винокуров в руб риката „В творческата лаборатория"; статиите на Л. Якименко, Г. Асатиани и др. Но безспорно централен в книжката е раз- говорът на тема „Взаимодейстието на науката и изкуството в условията на НТР", организи ран съвместно от сп. „Вопросы философии" и сп. „Вопросы литературы“. По същество това е пръв опит да се потърси комплексен подход към една проблематика, която често е обект на спекулативни или наймалкото повърхностни и едностранчиви тео ретизации. Стремежът на организаторите е бил именно да набележат и степенуват множе ството аспекти на проблема в тяхната взаимна връзка, като привлекат в разговора представители на различни специалности, които да изложат различни гледни точки и аспекти на взаимодействието на науката и изкуството в условията, създадени от бурно развиващата се научно-техническа революция. Разговорът се открива от И. Фролов, главен редактор на сп. „Вопросы филосо фии", който поставя като централен въпроса за човека като център на взаимодействието Между науката и изкуството при НТР". Подчертавайки принципната разлика на научнотехническата революция при капитализма и при социализма, И. Фролов отбелязва като основен проблем по-нататъшната хуманизация на културата (разбирана в най-широк смисъл - и като материална култура, и като комплекс от постижения на хуманитарните и точните науки и изкуството) при социализма. Характерно за хода на разговора е, че повечето от участниците предпочитат да обсъж дат един или няколко тясно свързани проблема, върху които работят. Това придава на техните изказвания и самостоятелна стойност, и завършеност, и същевременно общата картина на обсъждането се очертава чрез наслагването и преплитането, а понякога и полемиката между отделните изказвания. Така например И. Грекова - по професия писател - говори за все по-силното взаимодействие и дори родство между науката и изкуството в областта на научното търсене, което се опира - както и изкуството - на интуицията още в постановката на пробле мите. И колкото и големи да са различията в професионалните" интуиции на учения и художника, именно тук е и дълбокото родство на техните занимания. А. Стругацки пък засяга един друг въпрос от,чисто" писателска гледна точка - новите нравствено-социални типове, породени от НТР, когато материалното благоденствие далеч не автоматично води до усъвършенству ване в духовната сфера. Акад. И. Лифшиц се спира, солидаризирайки се донякъде с И. Грекова, на въпроса за неповторимостта на човека като основна движеща сила и в изкуството, и в науката. Д. Данин в своето изключително интересно, макар и твърде спорно изказване акцентира върху обратната страна на проблема - прин ципно различните начини, по които изкуството и науката служат на човешкото самоусъвър шенствуване. На ролята на изкуството в нерешените проблеми на възпитанието при условията на НТР се спира акад. Б. Кедров.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Румъния, Франция, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 140-146

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите четири книжки на сп. „Вопросы литературы" за 1977 г. продължа ват достойно линията на списанието, която се отличава със съчетанието между задъл бочено и аналитично вникване в проце сите в съвременната съветска и световна литература, приносно осветляване на тео ретически проблеми и внимание към въз лови моменти от литературната история, видени в духовния контекст на съвременността. Именно това придава вътрешно единство независимо от тематичната и про блемна пъстрота на отделните книжки на сп. „Вопросы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели. Кн. 1 от 1977 г. се открива със статиите на Л. Новиченко, Ю. Суровцев, Е. Кни пович, А. Бочаров, А. Сахаров под наслова „Пред петгодишнината от постановле нието на ЦК на КПСС. „За литературнохудожествената критика". Разглеждайки различни въпроси, свързани със състоя нието на критиката и задачите, стоящи пред нея, авторите принципиално и обосновано отбелязват някои съществени моменти в развитието на критиката през този период, спират се на постиженията и нерешените и проблеми. Безспорно централно място в книж ката заема статията на Д. Ф. Марков „Исторически отворена система за правдиво отражение на живота“, която обобщава резултатите от няколкогодишния разговор по проблемите на социалистическия реализъм, воден на страниците на списанието, а също така и в други съветски издания. * Статията на В. Ковский „Реалният живот на романа“ е насочена към някои нови явления в съветската проза от послед ните години, които сигнализират за поя вата на една особена разновидност на жанра, и по-точно за активните трансформационни вътрешножанрови процеси, които оформят физиономията на съвременния съветски роман. Със статията на Н. Джу- * Статията на Д. Ф. Марков публику ваме изцяло в кн. 5/1977 г. - бел. ред. 14) сойти „Излизайки от фолклора“ списанието започва разговор за взаимоотношението „фолклор - литература" във времето на поставяне основите на литературата - една тема, която има пряко значение за ред т. нар. „новописмени" литератури на Някои съветски народи, преживели в няколко десетилетия развойни процеси, чиито мащаби в други случаи се измерват с векове. Като пример за стремежа да се разглеж дат литературно-историческите въпроси в съвременен идеологически и естетически контекст може да бъде посочена статията на М. Гус „Вехите" на реакционната идеология". Статията на Ю. Коринец „Дет ската книга и политиката" допълва богатото и разнообразно съдържание на книж ката заедно с интересните материали от рубриките „В творческата лаборатория", „Публикации и спомени“, „Дискусии, бе лежки, отзвуци“, „Обзори и рецензии" и др. Кн. 2 на списанието се открива с обсъждането на произведенията на Валентин Разпутин, в което вземат участие О. Салинский, В. Оскоцкий, Ю. Селезнев, А. Овчаренко и Е. Старикова. Тази плодо творна традиция на списанието - да съ бира критиците около кръглата маса, за да бъде разгледано творчеството на някои от изтъкнатите съвременни съветски писатели - и в дадения случай доказва своите предимства, главното от които е, че в съприкосновението на няколко различни гледни точки се открива възмож ност да се осветлят различни страни на дадено творческо дело, да се види явле нието в цялата му пълнота и многоизме римост.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 121-126

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред разнообразното съдържание на книжка шеста на сп. „Вопросы литературы" - орган на ИМЛИ „Максим Горки“ и Съюза на съветските писатели - привлича вниманието статията на Л. Тимофеев „Възможен ли е експеримент в поетиката?“, която засяга проблеми от първостепенна важност при изу чаването на стиховата реч и предлага - повече като насока, отколкото като завършен резултат - интересни насоки за разрешаването им. Трябва веднага да подчертаем, че в тази остро полемична статия, предлагаща принципно нов подход в изучаването на някои аспекти на поетиката, далеч не всичко е напълно убедително и неоспоримо. По-съществените възражения ще бъдат изложени конспективно в края на нашето изложение; впрочем това е напълно обяснимо и закономерно и по-съще ствено според нас е да се спрем на пробле мите, които засяга статията на Л. Тимофеев, ина принципно новото в тяхното изучаване. Противно на първите асоциации, които буди буквално преведеното заглавие, става дума не за експериментиране на творците в областта на поетиката, а за нещо съвсем различно: възможно ли е да се проведе експеримент (в смисъла, влаган в това понятие от точните науки) при изучаването на поетиката? Оказва се, че по отношение на някои частни аспекти на поетиката това е напълно Възможно. Въпросът, който е централен в статията на Л. Тимофеев, в последно време занимава твърде често литературоведите, но не толкова с оглед на теоретическото му осмисляне, колкото като извор на най-различни, често напълно произволни интерпретации; това е проблемът за отношението между звук и смисъл в стиховата реч (най-общо казано), или, по-конкретно - възможно ли е отделни звукове в стиха благодарение на своето закономерно повторение с честота, по-висока от средностатическата за дадения език, да се „семантизират“, т. е. да бъдат носители на определен, словесно неизразен смисъл? И какъв е „механизмът" на тази семантиза ция? Л. Тимофеев не поставя така глобално проблема. Той се ограничава да посочи само няколко примера на твърде произволна интерпретация на определени звукосъчетания в стиха и само мимоходом отбелязва принципното си несъгласие с негласно допусканото предположение, че поетът като че ли сам „изковава“ думите за своята творба. И за да ограничи своето изследване в сферата на доказуемото, далеч от „импресионистичните" (както той ги нарича) интерпретации, предлага - едно изключително находчиво хрумване - да се изследват вариантите на отделните стихове, останали в литературното наследство, и проследявайки мотивировката на правените от поета промени, да се установи относителният дял на тези от тях, които явно са продиктувани от търсенето на определено звукоповторение. Именно това е експериментът - есте ствено той не може да бъде абсолютно точен, защото не сме сигурни дали са запазени всички варианти и най-вече защото осмислянето на запазените поправки в техния хронологичен ред отчасти носи характера на догадката. И все пак относителната точност на този подход е далеч по-голяма от смелите и немотивирани интерпретации, намиращи място в анализа на отделните творби. Според характера на мотивите, които са диктували отделните поправки, Л. Тимофеев ги дели на няколко типа (от които само един е свързан изключително или поне преимуществено с търсенето на звукоповторение) и изследва процентното им съотношение в творчеството на трима поети - Пушкин, Блок и Маяковски. Подборът, разбира се, не е случаен - това са трима поети от различни времена и направления.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Дания, Белгия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 131-133

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В Съветския съюз се съхраняват извънредно много стари славянски ръкописи, X—XVIII в. Те се намират главно в Москва (ГБЛ, ГИМ, ЦГАДА), Ленинград (ГПБ, БАН), Киев, Одеса, Вилно. Събрани в разни библиотеки, музеи и архиви, те са достъпни за научни изследвания. Някои от тях имат печатни описи; за други сбирки има вътрешни служебни описи, което също улеснява работата с тях. За трета част сбирки се работи по инвентарни книги. В тези сбирки покрай руските ръкописи има и чужди по произход стари славянски ръкописи - български, сръбски, румънски. Различни са причините за тяхното пренасяне в Русия - откупуване, подаряване, постъпле ния от научни командировки, военни походи и пр. Ръкописите са писани на пергамент или на хартия. Разбира се, преобладаващото число са хартиените ръкописи. Изготвянето на научни описи на старите славянски ръкописи има повече от 150-годишна практика. Тази задача и днес настойчиво стои пред науката, понеже за много сбирки няма такива описи. През последните две десетилетия особено внимание се обърна на пергаментните старославянски ръкописи, най-ранни свидетелства за писменост и кул турни изяви у българи, сърби, руси. Стана практика по-големите книгохранилища, пазещи такива славянски пергаментни ръкописи, да пристъпят към научната обработка на ръкописите и да издават научни описа ния за тях. Пръв труд от такъв характер бе 131 книгата на Е. Е. Гранстрем „Описание рус ских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские" (Ленинград, 1953). Опи сани са ръкописите, съхранявани в Държав ната публична библиотека „Салтиков-Шчед рин" - Ленинград. Подобен характер има и трудът на Н. Б. Тихомиров, който описа славянските пергаментни ръкописи в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" - Москва. Публикацията му има наслов „Каталог русских и славянских пергаменных рукопи сей XI-XII веков, хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. - Записки Отдела рукописей, вып. 25. Москва, 1962, с. 143-183; вып. 27, Москва, 1965, с. 93-148; вып. 30, Москва, 1968, с. 87-155; вып. 33, Москва, 1972, с. 213-220. Най-нов труд от този род е наскоро излязлата книга „Пергаменные рукописи библиотеки Академии наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI-XVI веков" (Ленинград, 1976. 234 с. +65 снимки). Книгата е дело на Н.Ю. Бубнов, О. П. Лихачова и В. Ф. Покровска. Академичната библиотека в Ленинград е наследница на стари книжовни фондове, както и на сбирки на видни руски учени-слависти, които са успели да съберат известно количество старославянски ръкописи (напр. И. И. Срезневски, А. И. Яцимирски, П. А. Сирку, А. С. Петрушевич, П. Н. Лихачов, Е. М. Калужняцки и др.). Всички тези сбирки съдържат немалко славянски пергаментни ръкописи или части, а понякога фрагменти от ръкописи. Значителна част от тях са описвани и по-рано в една или друга публикация, разкриваща богатството на дадена ръкописна сбирка, или в публикация, специално посве тена на даден ръкопис.
    Ключови думи: Пергаментные, рукописи, библиотеки, акад, Наук, СССР, Описание, русских, славянских, рукописей, веков, Бубнов, Лихачева, Покровская
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-153

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ноемврийската книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, е посветена на 60-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция - едно епохално събитие, преобразило историята на човече ството. В същност революционното преустройство на света по законите на марксизмаленинизма, развитието на съветското общество, намерило израз в литературата - както в художествени творби, така и в творческото обогатяване на естетиката и литературната теория, - епостоянна тема, опре деляща главните насоки в дейността на списанието, особено в юбилейната година. И В този смисъл материалите, намерили място в Кн. 11 на сп. „Вопросы литературы", са закономерно продължение на стремежа да се осмисли натрупаният социален и естетически опит от позициите на зрялото социалистическо общество. Една особено интересна инициатива на списанието е опитът да се видят новите черти в литературата на социалистическия реализъм чрез подбор от изказвания на видни писатели от социалистическите страни и същевременно чрез разговор-обсъждане на тема „Героят на активното социално дей ствие", в който взимат участие литературоведи и критици от литературно-критическите списания на Унгария, ГДР, Полша, България, Югославия, както, разбира се, и домакините от сп. „Вопросы литературы". Кн. 11 се открива с изказванията на Б. Полевой, Б. Райнов, В. Коротич, Л. Мещерхази, Х. Кант и С. Залигин. В своите изказвания тези видни творци разглеждат различни аспекти на темата „Революция и литература". Разнообразни по своя характер, често сливащи осмислянето на собствения си творчески път с по-общи, теоретични размисли, изказванията на писателите са обединени около проблема за революционните преобразования в действителността, довели до създаването на качествено нов тип литература - литературата на социалистическия реализъм, и нов тип творец - писателят-комунист. Своеобразно продължение на тези размисли, но вече от подчертано литературоведска гледна точка е и организираната от списанието международна среща-разговор на тема „Героят на активното социално действие". В своето встъпление Е. Сидоров разглежда проблема за героя в светлината на теорията на социалистическия реализъм. Анализирайки голям материал от съвременната съветска литература, той убедително доказва, че на мястото на изкуствено конструираните герои, „въплъщаващи" идеала, идва все по-дълбокото навлизане в реалните черти на съвременника. Маркирайки различни насоки в отделните жанрово-тематични сфери на белетристиката, Е. Сидоров акцентира особено върху това, че въпросът за положителния герой енере шим, ако не се изследва конкретното развитие и обогатяване на социалистическия идеал в живота. Ю. Мартинович (Югославия) развива тезата за два основни типа герои, отговарящи на двете основни насоки в разбирането за изкуството - отразяващо жи вота такъв, какъвто трябва да бъде" (коренът на тази концепция той извежда още от Платон), или такъв, какъвто е" (мимезиса" на Аристотел). От тази гледна точка той се спира и на някои преломни произведения в развитието на югославската литература. М. Синелников анализира някои от най-интересните произведения на съвременната съветска белетристика и драматургия, като показва как производствените проблеми се трансформират в нравствени, как активното социално действие формира и самия герой. К. Прокич (Югославия) разглежда многозначността на термина „герой" от гледище на естетиката и подкрепя тезата си с примери от днешната югославска литература. Ю. Суровцев се спира на традицията героят да се разглежда в неговата действеност, типична за съветската литература още от самото и начало, и на доразвитието на тази традиция във връзка с натрупания социален опит. Интересен аспект на темата засяга П. Панди (Унгария) - взаимовръзката между характер и действие и критерият за „социалната достоверност на действието" като пробен камък за автентичността на героя. В. Гирнус (ГДР) подчертава активността на героя (епическия субект) като принципно качество на литературата и разглежда някои произведения, типични за различните етапи в раз146 витието на литературата на ГДР. 3. Рьониш (ГДР) доразвива изказването на своя колега, като се спира на някои най-нови произведения. Г. Цанков (България) разглежда развитието на българската литература в последните 10-15 години с оглед новите процеси в развитието на обществото, като с анализ на някои от най-интересните творби, появили се в последно време, доказва, че все по-уверено централно място в съвременната българска белетристика заема героят на активното социално действие.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Холандия, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-144

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите три книжки за тази година на сп. „Вопросы литературы", орган на Инсти тута за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, продължават основните насоки в дейността на това издание: всестранно и задълбочено да се анализира развитието на съвременната съветска литература; да се осветляват от марксически позиции етапи, направления или личности, свързани с литературното и културното наследство; своевременно да се разглеждат найинтересните явления в световната литература. Разбира се, обликът на списанието се допълва и от крайно интересните архивни материали и публикации, от любопитните интервюта с видни писатели, от рецензиите за литературоведски и критически книги и пр. Книжка първа от т. г. се открива с рубри ката „Живот, изкуство, критика", под която са поместени статиите на М. Пархоменко Епосът на революционното обновление на света" и на И. Гринберг „Свят, отворен за поезията". В същност с тях продължава за дълбоченото изследване на тенденциите в развитието на съвременната многонационална съветска литература. В статията на Пархоменко например се проследява традицията на съветската литература в епически мащабното пресъздаване на новия социален живот, на крупните събития в над шестдесетилетната история на СССР. От литературата на 20-те години до най-новите явления в прозата - това еширокият диапазон на вниманието на изследователя. Анализирайки обилен материал, Пархоменко проследява постепенните натрупвания в литературата от последните години, които подсказват нов епически „взрив". Статията на И. Гринберг разглежда преображенията на приказното, чудесното“ (от чудо) начало в съвременната поезия и проза. Безспорно голям интерес буди и статията на В. Кутейшчикова „Историко-културната самобитност на Латинска Америка: идеята и нейното осъществяване“. Тук, както се вижда, става дума за традициите и етапите в развитието на един регион", който в последните десетилетия се оказа в центъра на вниманието на световната културна общественост с оригиналността и значимостта на своята поезия и проза. В. Кутейшчикова 138 проследява развитието на културата в Латинска Америка, разкривайки сложния механизъм на първоначално доминиращо влияние на испанската литература и култура, заменено от повика към европеизъм и модернизъм, за да се стигне до осъзнаване на самобитността на своя регион и качественото му извисяване в художественото творчество. Между интересните материали в книжката безспорно се нарежда и статията на В. Каменов „По законите на поезията (За вътрешния живот на епоса на Толстой)", в която се анализират някои структурни особености на епическото творчество на Толстой, както и статията на В. Молчанов „Управление чрез изкуството, или изкуството на управлението". Впрочем значителен интерес представлява и разговорът с Н.Думбадзе в рубриката „В творческата лаборатория“, а сред архивните публи кации се открояват „Дм. Фурманов за мемоарната литература, посветена на гражданската война“ и „Ранните пушкински студии на Ана Ахматова". Книжка втора се открива с материали от научната конференция „Великият Октомври и литературният процес на съвременната епоха". Статията на В. Дмитриев „Търсе нията на нов герой" разглежда някои интересни прозаични творби от последно време, около които имаше и оживени критически спорове, обединени от стремежа да се пре създадат нови социално-психологически типове. Под рубриката „Идеология, естетика, култура" е поместена статията на Ц. Кин Да пишем книги или да се занимаваме с политика?", в която се анализира културнополитическата ситуация в съвременна Италия, някои симптоматични явления, свързани с кризата на традиционната буржоазно-либерална интелигенция. Сто и петдесет годишнината от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията „Изпитанието на времето" от Е. Плимак. Романът „Какво да се прави?" и неговите критически интерпретации в различни времена са обект на изследване в статията, допринасящи да се навлезе по-дълбоко в идейното съдържание на творбата. От по-друг характер е статията на М. Чудакова „Поетиката на Михаил Зошченко (Проблемът за авторското слово)".
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Дания, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-140

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Литературное обозрение“ е орган на Съюза на съветските писатели с главен редактор Леонард Лавлинский. Списанието излиза ежемесечно от януари 1973 г. За големия му успех сред широките читателски кръгове можем да съдим и от тиража - 29 хиляди екземпляра. Популярността му е лесно обяснима - всеки брой предлага срещи с известни писатели, критици, дейци на културата и изкуството, които излагат своите становища за развойните процеси в съвременната литература, спорят върху най-интересните проблеми на литературната еволюция, рецензират новоизлезлите книги на съветски и чужди творци. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху съдържанието на първите четири книж ки за 1978 г., за да се убедим в разнообразието и актуалността на предлаганите статии и рецензии. Особен интерес представляват продължаващите от брой в брой разговори в Дискусионния клуб на „Литературное обозре ние". Със статия на поетесата Татяна Глушкова „Традицията - съвест на поезията“ в Кн. 1 и 2 продължава започналата през миналата година дискусия за критиката на съвре менната поезия. Своето принципно несъгласие с изложените от поетесата възгледи споделят в кн. 4 проф. В. Кулешов и писателят Кирил Ковалджи. Със статии на Л. Финк и Н. Кизименко продължава и дискусията за нравствените търсения в съвременната критика. Привлича вниманието и дискусията за съот ношението между факта и измислицата в Литературата, за която ще разкажа поподробно. Сред най-интересните статии трябва да посочим посветените на книгата на Ю. Карякин „Самообман Раскольникова“, статията на И. Подберезкий за съвременната филипинска литература, интересния разказ на Елвира Горюхина за начина, по който нейните уче ници възприемат творчеството на Василий Шукшин. В рубриката „Литературен архив" правят впечатление писмата, разменени между Твардовски и Маршак и особено спомените на А. Гладков за Пастернак. Всеки брой на списанието предлага и десетки рецензии за новоизлезли книги. Нека сега се върнем към дискусията за Законите на художествеността, която се открива със статията на Игор Золотуски „Найдобрата истина е измислицата“. Критическият патос на тази блестящо написана апология на художествената измислица е насочен сре щу злоупотребата с документалността в съв ременната литература. „Тези думи принадле жат на Шекспир - обяснява заглавието 3., - и макар да са вложени в устата на шута, аз мисля, че Шекспир не се ешегувал. Много Шекспирови пиеси въобще не приличат на живота, в същност по-голямата част от тях са такива." Авторът припомня несъгласието на Толстой с разбирането на Шекспир за истина или художественост и изтъква, че за нас днес и Хамлет, и Наташа Ростова са високохудожествено обрисувани образи. Но когато съвременните кинематографисти се опитват да пренесат на екран романите на Толстой, те търсят подражанието, наподобяването във всичко - дори и във външната прилика на героите. Това според 3. е невъзможно, когато става дума за света на Достоевски, защото в този свят трябва да се представи „лицето на идеята, нейните, ако може така да се каже, психология и жизнена история“. Обръщайки се към съвременната литература, 3. смята, че в нея най-силно е разпро странено описанието. Той изтъква, че дори в училищата се преподава за нехудожестве ността на знаменитите философски отклонения на Толстой във „Война и мир“ и в „Севастополски разкази", но ако те се откъснат от тъканта на творбите, равновесието, целостта на художествения свят на Толстой ще бъдат нарушени. И ако днес в съветската литература преобладава, грубо казано, толстоевското начало, то според 3. то е до известна степен отслабено от отсъствието на същия този елемент, който изглежда чужд в системата на Толстой - философията на Толстой, неговото разбиране за света и човека, което ние, вече борейки се с Толстой, отделяме на неговите картини". Но дори и тези картини, твърди 3., при всичката си стихийност имат граници и образуват конструирана от всичките части художествена Вселена, която представлява собствено творение на Толстой. Тази организация, това творчество 3. не вижда в съвременната проза.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Англия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-145

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Богатото и разностранно съдържание на ки. 6 на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки", предлага на читателя много интересни из- следвания върху различни проблеми из теорията на художествения превод, историята на руската класическа литература, тенденциите в развитието на съвременната съветска литература и пр. Заслужава внимание например подборката материали под наслов Черти на художествената култура на зрялото социалистическо общество" - „Образът на живота, героят и литературата" от Г. Бровман, „Диалектиката на единството и различията" от Ю. Кузменко, Повече внимание към новото" от В. Ос- коцкий, „Заедно с колектива" от Ю. Лукин, „Да стигнеш до същността" от В. Баранов и Гледайки в бъдещето" от Ю. Андреев. За щото с тях продължава традицията на списанието да разглежда проблемите на развитието на съвременната литература (и в по- широк смисъл - художествена култура изоб що) в цялата им комплексна сложност, тър- сейки взаимовръзката между процесите в об- щественото развитие и стимулираните от тях тенденции в изкуството и културата. Наближаващата 150-годишнина от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията на Б. Итенберг Из историята на „Писма без адрес"; в областта на литературната история - макар и с явно мемоарен характер - са и бележките на О. Форш „За себе си, за Петров-водкин и Читателя". На българския читател несъмнено ще бъде интересна и статията на Е. Книпович „Призванието на изследователя", защото е посве тена на трудовете на един литературовед, който отдавна е получил заслужено признание У нас - Борис Сучков. (Достатъчно е да при- помним, че капиталното му изследване Историческата съдба на реализма“ е пре ведено на български, което не може да се каже - за жалост - за много и много други класически литературоведски книги.) По традиция списанието отделя немалко място и на изследвания върху чужди - класически и съвременни - литератури. Сред материалите от този род в кн. 6 трябва да отбележим на първо място статията на В. Земсков „Какво завещание ни е оставил Шекспир?". Разглеждайки последната творба на великия писател („Буря"), авторът разкрива недокосвани досега страни от идейно-художествените възгледи на Шекспир, най-пълно въплътени в сложната образна структура на пиесата. Не по-малък интерес представлява и „Историята започва - историята продъл жава от И. Тертерян, посветена на сложните ипротиворечиви процеси в съвременната испанска литература, предизвикани от новия обществено-политически климат в Испания след краха на франкизма. Тази подборка се допълва от статията на Б. Тарасов „Инте лектуалният демонизъм" и поетическата „гимнастика" (Естетическите възгледи на Пол Валери)". Ние ще се спрем по-подробно обаче на две други статии, чиято методологическа актуалност и перспективност ни се струва несъмненена - въпреки отделни спорни или направо неубедителни моменти в тях. Става дума за „Обективният критерий (Обликът на лирическия герой и поетиката на превода)" от Аида Абуашвили, поместена под рубри ката „Художественият превод и взаимодей ствието на литературите“ заедно със статията на В. Коротич „Още по-добре, още по-пълно, още по-ползотворно…
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 134-139

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сп. „Вопросы литературы" има отдав нашна традиция да посвещава поне веднъж годишно дадена книжка на литературата на някоя социалистическа страна. Сега послед ната книжка от 1978 г. с посветена на опре делена тема - на проблемите на съвременния роман (не само в рамките на литературите на СССР, а и в световен мащаб, като естествено в центъра на вниманието е опитът на литературите на социалистическия реали зьм), на новите тенденции в развитието му. И ако само преди около десетилетие и половина се спореше умира ли романът", Днес световната литературоведска мисъл е озадачена не само от - въпреки песимистич ните прогнози - неговата жизненост, но и от протеевите превъплъщения на съвременния му облик. Трудно еда се предпочете някой от инте ресните материали, намерили място в тази книжка на списанието. Тук ще срещнем и диалози между известни романисти (Константин Симонов) или изследователи на жанра (Борис Бурсов), и критици; и традиционната рубрика „Из творческия опит“, в която са отпечатани изказвания на писатели от различни страни - Г. Бакланов, Д. Веллерсхоф, Х. Кант, Д. А. Мальта, В. Минач и др. И все пак един от най-интересните материали е обсъждането на проблемите на съвременния роман с участието на литературоведи от различни страни под наслов, Романът - епос на съвременната литература". Всеки от участниците в този разговор засяга определени аспекти от многостранната и неизчерпаема проблематика на жанра. П. Топер например, изхождайки от връзките между общественото и литературното развитие, се спира на исторически новата концепция за човека, реализирана в литературите на социалистическия реализъм. В. Садковски (Полша) разглежда необходимостта от епика" в съвременния културен контекст, като не без основание сочи, че тя се поражда и като антитеза на т. нар. Литература на въ просите". Е. Сидоров изтъква няколко нови черти на съвременния съветски роман, които определят неговото своеобразие спрямо поСкорошни или по-отдавнашни образци на 134 жанра: концентриране на вниманието върху личността, разбирана като проекция на социалната проблематика, наличието на опре делен трагически елемент" в най-добрите произведения на съвременността, който обаче не води до песимистични внушения за историята и човека и пр. Б. Ничев (България) се спира главно на два въпроса: на различните концепции за произхода на романа и на проб лема за вътрешната мяра на жанра, като разглежда в тази светлина развитието на бъл гарския роман. Крайно интересно е изказването на Г. Белая, която се опитва да опре дели - според нейния израз - ценностния център на даден тип роман, характерен за отделните литературни периоди. Б. Помогач (Унгария) разглежда новите аспекти на хуманистическите идеали в съвременния роман, като привежда примери от съвременната унгарска проза. На „класическия" в последно време въпрос - „Документ или измислица?" - е посветил изказването си Н. Тун (ГДР). Е. Симион (Румъния) подчер тава новото в самото разбиране за същ ността на жанра, дошло във втората половина на ХХ в., и в тази връзка се спира на жанровите разновидности в румънската литература от последните няколко десетилетия. Ю. Мартинович (Югославия) сочи условността на жанровата йерархия, особено в нашето време на смели междужанрови синтези, и разглежда по-обстойно някои нови произведения. А. Бучис се спира на опасността от наличието на априорни схеми в изследването на съвременния роман и акцентира върху кардиналното разминаване на редица видни романисти от ХІХ в. с концепциите и практиката на техни известни колеги от нашия век, за да обоснове схващането си, че основната слабост на днеш ната теория на романа е, предоверяването "към историческото минало за сметка на задълбо ченото и непредубедено изследване на настоящата художествена практика.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 148-156

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред разнообразните материали, намерили място в кн. 5 от тази година на сп. „Вопросы литературы“, особено се открояват поредната „кръгла маса", посветена на темата „Художественият превод и взаимодействието на литературите“, и статията на Д. Урнов „Превратностите на „преоценката“. Разговорът около кръглата маса по проблемите на художествения превод, в който взимат участие видни писатели, преводачи и критици, е логично продължение на усилията на списанието да осветлява актуалните въпроси на преводаческото майсторство, да разгръща теоретическото им осмис ляне и по този начин - наред с много други издания, разбира се - да създава стабилна теоретико-методологическа база за небивалата по мащабите си преводна дейност, с която се характеризира днешният ден на съ ветската култура. Затова не е странно, че между централните проблеми, засегнати в разговора, се оказват някои въпроси, повдигани в отделни публикации в списанието - например статиите „Обективният крите рий" на А. Абуашвили (ВЛ, кн. 6/1978), „Мярата на съвършенството“ на Н. Джусойти и „Всесъюзният контекст на М. Новикова (ВЛ, кн. 10/1978) „Преводът и битието на литературата“ на Ю. Левин и „Преображението на оригинала" на Л. Озеров (ВЛ, Кн. 2/1979) и др. При цялата разностранност на разговора, при неизбежната „разцентрованост" на отделните изказвания може определено да се каже, че централен в случая е въпросът за адекватността между превод и оригинал. Разбира се, централен не означава единствен; но той придобива особено значение, защото дори когато отделни участници разглеждат съвсем други проблеми (например особената „Двуезична" и даже „многоезична ситуация, в която са поставени болшинството съветски читатели днес, вза имодействието между преводна и оригинална литература и пр.), неминуемо те приемат а приори наличието на естетически пълноценен превод, който активно функционира в дадена национална литература именно като такъв. А безспорно естетически пълноценен и оттам функционален - е адекватният пре 148 вод. Но тази неоспорима изходна постановка ражда немалко разногласия и спорове, когато се опитаме да я конкретизираме дори и в тясно практически аспект - какви са кри териите за адекватността на един или друг превод и какви са пътищата за постигането на тази адекватност? И понеже това е в същ ност централният въпрос в теорията и практиката на превода изобщо, нека проследим мненията на участниците в разговора по съ щия проблем - без естествено да стесняваме рамките на обсъждането. Във встъпителното изказване на П. Топер са поставени ред проблеми, възникващи във връзка със сегашната културна и литературна (а и езикова) ситуация. Много интересен - засяган и от ред други участници - например е въпросът за разликата между „превод" и различните степени на отдале чаване от оригинала, означавани с термини като переложение“, „подражание на...", , по мотиви от..." и т. н. И тук отново възниква въпросът - тази разлика може да бъ де определена във всеки конкретен случай само на базата на ясен и общоприет критерий за адекватност. П. Топер не дава формулировка на такъв критерий, но определено се разграничава от мнението на А. Абуашвили в статията и „Обективният критерий" (към тази статия, за която ние сме инфор мирали читателите си в нашата рубрика „Из чуждестранния печат, взимат отношение и много други участници в разговора - именно поради първостепенната важност на засегнатите в нея проблеми): „На интересната статия на А. Абуашвили „Обективният критерий" (...) е свойствена все пак тъга по преводакопие (перевод-слепка“), което, както отдав на е добре известно, е непостижимо поради различията между езиците. В статията има даже такава фраза: „Целта на превода е не да интерпретира, а да репродуцира. За съ жаление - или за щастие - репродуцирането при превода е невъзможно и преводът винаги по необходимост, по самата си природа е интерпретация, така че присъствието в него на творческото начало, т.е. на индивидуалността на преводача, е необходимо и неизбежно" (с. 7). Но когато трябва да определи В какво се изразява това творческо начало, П. Топер се задоволява с най-общи положе ния („Творческата индивидуалност на преводача (...) се изразява не в това, че превеж дащият от себе си" добавя нещо в превеж даното произведение, а в това с какви сред ства - своите, неповторими, специфични средства на своя роден език - той достига най-доброто изпълнение на преводаческата задача, с. 7), а въпроса за адекватността и критериите за адекватност той изобщо не засяга.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 149-150

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Известното миланско двумесечно списание за литературна критика и информация „Уомини е Либри“ продължава своите интересни анкети при участието на видни италиански и чуждестранни специалисти, които третират в широк научен план различни проблеми из областта на хуманистичното знание. В найновия бр. 73 на „Уомини е Либри“ продължава анкетата на тема: „Семиология и литературна критика“, водена от Джовани Палмиери по въпросник от шест точки, първият от които гласи: „В какво се състои специ фичният принос на семиологията в литературната критика? Отнася ли се просто до едно по-голямо внимание към езика на дадено произведение или до нещо повече, Вторият въпрос е: „Често се говори за „обективност" (oggettività), каквато различните структурални методологии биха могли да гарантират в литературния анализ. Например руските формалисти си бяха поставили заДачата да създадат една „наука на литера- турата". Какво мислите в случая по това?" Третият въпрос е: „Днес в много сектори на литературната семиология има стремеж към една преоценка на автора, смятан прочее като проводник на едно литературно послание. Какви са според вас качествата и границите на една критическа перспектива, която има за привилегия систематично-комуникативния аспект на литературата?" Четвър тият въпрос е: „Смятате ли плодотворен опита за търсене на пресечна точка между семиологията и психоанализата, т. е. между науката за комуникация и науката за некомуникация, или ако щете, за инвертирана комуникация", да се изразим с езика на Лакан? Петият въпрос е: „Семиология и пси хоанализа могат ли да намерят пресечна точка само в една философско-епистемологична перспектива или даже в литературната специфика, например шо се отнася до проблемите на поетическия текст?" Шестият въ прос е: „В литературната критика семиологията развива ли се в опозиция или в съ трудничество с филологията? Какво мислите за опитите (школа Павезе) за преосмисляне на филологията в семиотичен план и обратно?"
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 157-160

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Полското списание „Miezęcnik literacki" във всеки свой брой публикува нови лите ратурни творби на съвременни полски поети и белетристи. Особено интересен за нас е критическият отдел, където свои литературноисторически, теоретически и компаративистични изследвания представят видни полски литературоведи. В настоящия преглед ще отделим особено внимание на статията „Роман и диалектика" от Анджей Менцвел, публикувана в кн. 5 от 1979 г. Анализирайки смислово-композиционната структура на известния роман „Сто години самота“ от колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, авторът достига до интересни, макар и спорни, заключения за вътрешния строеж и смисловообразуващите елементи на романния жанр. Менцвел започва анализа си със заключи телните редове от поетичния летопис на Маркес - Аурелиано Буендия се връща към пергаментите на Мелкиадес, за да разчете съдбата на рода си, вятърът се спуска и разлиства пророческите страници, в които е записан и този миг, мигът, когато селото ще изчезне, за да остане само той, потопен в своята самота над старинния пергамент.
    Ключови думи: страниците, литературни, списания, СССР, Полша
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 168-172

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Осма книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки", прави впечатление с разнооб разното си съдържание, насочено към възлови проблеми на теорията на литературата, литературната история и критика. Продължава обсъждането на съвременната Документална литература. В статията на И. Янская и В. Кардин „Човешкият документ и документалната литература" се разглежда различното използуване на автентичните човешки документи - дневници, писма, слу жебни документи и др. - за изграждането на художествено (или документално-художе ствено) произведение. Статията на А. Рубашкин „Пътешествие след мисълта" изследва промените в поетиката на пътеписния жанр. Творчеството на видния съветски писател-документалист С. С. Смирнов е анализирано в статията за да не бъде никой забравен..." от Б. Бялик. С тези статии кореспондира и поместеното под рубрика „В творческата лаборатория" изказване на Алес Адамович. На съвременната чешка поезия е посве тена статията на С. Никольский В сиянието на всяка лампа...", изследваща развитието на прометеевската тема в чешката поезия от 20-те години на века, от класическите творби на Иржи Волкер и Незвал до наши дни. Ст. Рассадин в своята статия „Драмата на Николай Язиков" се връща към една от интересните личности сред постите от пуш кинската плеяда, разглеждайки творчеството на Язиков като поле на едновременно притегляне от могъщия творчески пример на Пушкин и настойчиви, повече или по-малко съзнателни, но почти винаги неуспешни опити за художествено „разграничаване" от този пример. Именно тук е според Ст. Рассадин първопричината на творческата драма на Язиков, за неравностойността на литературното му наследство и недоизградения му облик на творец.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 127-130

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Не е възможно да се обхване цялото съ държание на кн. 11/1979 г. на сп. „Во просы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съ ветските писатели, защото стремежът да се представи литературоведската мисъл в целия и изследователски диапазон характеризира облика на списанието. Затова ще се спрем само на някои статии, които според нас представляват особен интерес. Разбира се, това не намалява достойнствата на другите работи, които по необходимост остават извън този обзор - статиите „Идеологическата борба и изкуството" на В. Дмитриев, „Старинен, но съвременен жанр" на А. Нинов, „Чове кът и природата в лириката на Есенин" на И. Евентов, „Предан безкористно, до свя тост... (Естетическите възгледи на М. Налбандян)" на Е. Джрбашян, както и на крайно интересната публикация „Към творческата биография на Н. Заболоцки" от Никита Заболоцки и др. Първата статия, на която ще се спрем по-обстойно, е „За цял живот“ (Бележки за романа на К. Симонов „Тъй нареченият личен живот") от Л. Лазарев. Интересът ни към нея епредизвикан от няколко обстоятелства: първо, творчеството на Константин Симонов е широко популярно и у нас (както впрочем и в много други страни); второ, Л. Лазарев еедин от най-добрите познавачи на съветската литература за Великата отечествена война - един от върховете в която е именно творчеството на Симонов... И, трето, но може би най-важно - наблюденията на критика върху сходството и разликите между, Тъй на реченият личен живот“ и трилогията „Живи и мъртви представляват съществен интерес при изучаването на съвременния роман и будят асоциации с типологически сходни яв ления в нашата литература.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Белгия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-150

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Последната книжка на сп. „Вопросы литературы" от миналата година продължава традицията на тематичните броеве, с които обикновено завършва ежегодното течение на списанието. Само че, докато по-рано те обикновено бяха посветени на определена братска национална литература, този път темата е литературната критика. Седем години след знаменитото постановле ние на ЦК на КПСС „За литературно-художествената критика" редакцията е решила с помощта на най-видните съветски критици иписатели да огледа състоянието на литературознанието и критиката, неговите постижения и все още нерешени проблеми; методологическото му обогатяване и формите на активното му участие в литературния процес новите задачи, произтичащи от развитието на обществото, на културата и на художественото творчество, и непреодолените слабости. А широкото участие на чуждестранни литератори още повече разширява кръга на обсъждането, дава възможност за интересни паралели относно състоянието на критиката в различни страни, откроява както общото, така и специфичните проблеми. Едва ли е необходимо специално да подчертаваме какъв интерес представлява и за нас тази книжка на „ВЛ“. Защото пробле мите на литературната критика и за нас продължават да бъдат един от невралгичните пунктове в литературния и общокултурния живот. Десетгодишнината от речта на др. Тодор Живков пред столичните комсомолци, навършила се миналата година, бе сериозен повод за равносметка и самокритично обглеждане на постигнатото и непостигнатото и за българските критици: доказателство за това са и освен отделните авторски публи кации многото колективни разговори на писатели и критици, посветени на проблемите на литературната критика, които намериха място в централните ни литературни издания; такива разговори продължават да се водят и сега и ползата от тях е несъмнена, независимо че в някои от тях можем да срещ нем и немотивирани, пресилени или просто несериозни мнения. С една дума, и бъл гарската литературна критика е в процес на самопреценка и набиране на нови сили, косто 146 още повече увеличава интереса ни към публи кациите в тази книжка на „ВЛ". Книжката се открива със статията на Георги Марков „Слово за критиката“, където сбито и конспективно еподчертано главното изискване към литературната критика - да се развива в крак с развитието на литературата и с развитието на самия живот, който е главният критерий за постиженията или неуспехите както на писателите, така и на критиците. Може би централно място в броя заема традиционната „кръгла маса" на „ВЛ", посветена естествено на проблемите на литературно-художествената критика, в която взе мат участие и ред чуждестранни писатели и критици. След встъпителното слово на М. Козмин, очертаващо широкия кръг от въ проси, свързани с развитието на литературата и критиката като неразделна част от културното и общественото развитие, следват изказванията на множество съветски литератори и гости: Л. Лазарев, П. Фехер, В. Озеров, Д. Ценд, Х. Хрзалова, Г. Залис, В. Нойберт, Д. Затонски, Ат. Свиленов, Б. Тругларж, А. Менцвел, А. Бучис, Лиу Ван Бонг, Е. Сидоров. Не е възможно да се спираме поотделно на всяко от тези изказвания, имащи нерядко обема на кратка статия; но ако трябва да систематизираме повдигнатите в тях проблеми, ще видим, че те обхва щат почти всички въпроси, които са актуални и за нашата критика. Централно място сред тях заема проблемът за творческото продължение на боевите традиции на маркси ческата литературна наука, което единствено може да осигури на критиката място - според заглавието на едно от изказванията - ,,в авангарда на идеологическата борба". Тясно свързани с този проблем са и въпросите като методологическото обогатяване на критическия инструментариум", търсенето на по-многостранен контакт с многоликата читателска аудитория, стремежа националните Литературни явления да се разглеждат в контекста на световната литература и пр. и пр.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-155

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Основано преди осем години, за този срав нително кратък срок сп. „Литературное обозрение" - издание на СП на СССР за критика и библиография - се превърна в една от найавторитетните литературоведски и критически трибуни, доказа незаменимостта си като деен участник в литературния процес. Ориентирано предимно към съвременната литература, ЛО дава място и на интересни публикации в областта на литературната теория и история, архивистиката; изследва проблемите, възникващи на стика" между литературата и други изкуства или средства за масова информация - театър, кино, телевизия и пр. Но това е само най-общата характеристика на проблемно-тематичното разнообразие на списанието, която едва ли може да даде вярна представа за него, ако не бъде допълнена поне с още две съществени черти. Едната от тях е жанровото разнообразие на публи кациите, което сякаш обхваща целия възможен диапазон на литературоведските и критическите жанрове - от проблемната статия, обстойната аналитична рецензия, през отзива, анотацията до репликата, писмото до редакцията, диалога „критик - писател“, спомените и пр. При това жанровото разнообразие се допълва в повечето случаи от присъствието на мнозина от най-добрите съвет ски критици - творци с ярка индивидуалност, със запомнящ се личен стил. А втората, може би най-съществената - това е аналитичният и дискусионен дух на поме стените работи; дискусионен в най-хубавия смисъл на думата - в смисъл на изследване и спор по принципни въпроси, без дребнави лични нападки и немотивирани „излитания", но с онази пламенна и майсторска защита на собствените възгледи, която едушата на вся ка дискусия... И в това отношение - както впрочем и във всяко друго - Литературное обозрение" може да бъде пример за нас. Първите три книжки на ЛО за 1981 г. потвърждават впечатлението за списанието като деен участник в литературния процес, като орган на критическото самосъзнание на литературата, където задълбочено се анализи рат тенденциите в развитието на поезията, белетристиката, документалистиката, драматургията и самата критика, отсява се перспек146 тивното от безплодното, спорното от безспорното, и по този начин активно се влияе върху самия литературен процес. От тази гледна точка ще се спрем на някои на соки в дейността на сп. „Литературное обозрение“, естествено без претенцията да обхванем изцяло богатото му и многообразно съдържа ние. Ако говорим за едно списание като у частник в литературния процес, при това участник, който в голяма степен го и направлява, това неминуемо има малко условен смисъл. Особено пък щом става дума за специализирано литературнокритическо издание, на страниците на което не се появяват художествени произведения. Истинският сми съл на понятието в този случай се разкрива в малко по-различен аспект: списанието може реално и дейно да участвува в развитието на литературата само ако го анализира задълбочено, за да експлицира неговите закономерности във взаимообусловеността им и сложното им взаимно влияние. И което е още по-важно - ако ги оценява от позициите на обществено-историческата необходимост със строгостта, точността на класово-партийния критерий. Именно това според нас е найважната черта на повечето публикации в ЛО, посветени на съвременната съветска литература, взети к а то цял о независимо от наличието на редица спорни, недостатъчно мотивирани и пр. моменти в някои от тях. Можем да започнем например със статията на Феликс Кузнецов, с която се открива кн. 1 на „Литературное обозрение" от 1981 г. Независимо от сравнително краткия си обем тя представлява сбита равносметка-обобще ние на литературното развитие в последните години, видяно преди всичко в светлината на нерешените проблеми, на непостигнатите цели, на предстоящите задачи. И в това отношение тя може да бъде пример как, без да се изпада в черногледство и подценяване на реалните постижения, а, напротив, изхож дайки и менно от тях, трябва да се акцентира върху онова, което предстои да бъде сторено, да се обръща внимание дори върху епизодично проявяващи се слабости не с цел да бъдат те раздути и хиперболизи рани, а за да не им се позволи да се превърнат в хронически недъзи.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Куба
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 142-148

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 5 на „Иностранная литература" за 1981 г. откриваме ярки доказателства за интереса на съветската културна обществе ност към литературния живот в България. На челно място в списанието е поместена поемата на Лъчезар Еленков „Животът е висок", преведена великолепно от съветския поет и голям приятел на България Олег Шестински. В превод на Шестински съвет ските читатели имат вече поетически сборници от Евтим Евтимов, Павел Матев, Слав Хр. Караславов и Владимир Голев. Не по-малко значение имат българските теми и в творчеството на критика и теоретика, главния редактор на „Иностранная литература" Николай Федоренко. Наскоро българските читатели се запознаха с книгата му „Созополски багри“, а новата статия на литературоведа, посветена на творчеството на поета Евтим Евтимов, доказва, че българската тема не е случаен момент в интересите на Федоренко. Критикът търси мястото на Евтимов в българската национална поетична традиция. Но той се връща и още по-назад, за да припомни, че изумителната красота на Рило- Пиринския край е възпята още от Овидий в неговите „Метаморфози". Древният поет пише, че това е късче от Алпите, хвърлено в сърцевината на Балканския полуостров. И запленен от красотата на тези места, самият Федоренко тръгва по горските пътеки, за да подиша планинския въздух, за да се наслади на Вихрен - царство на ветровете и страш ните бури". „Дивна, благодатна и щедра земя. Тя е поле на непрестанни битки за народна свобода, място на паметни исторически събития" - възкликва критикът. Той проследява биографията на поета, интересно разказва за неговото детство, за умението му да общува с природата, за здравия му родов корен. Федоренко открива в реалистическата тъ кан на поезията на Евтимов баладния момент, ехото от миналото. „Може да се твърди - пише той, - че „Пирински балади"..., опре делиха бъдещето на Евтим Евтимов, изиграха съдбоносна роля в неговото творчество. " Според критика най-привлекателно в поетическото дарование на твореца е проник142 CLBASICHNO новеното, философско отношение към своето призвание. Стиховете му са пълни с упорит стремеж към висша правда, към истински хуманизъм, към социална справедливост. Умението му да разкрие многоликостта на родната природа ев духа на „великите народни творения, на многовековния народен опит и мъдрост". Особено впечатление прави на Федоренко стихотворението „Българска земя", в което според него се е вместило го лямото сърце на този син на българската земя". Критикът не се задоволява само с общението със стиховете - той търси образа на живия човек и в личните срещи открива един „обаятелен, непосредствен събеседник", който не се бори за светлините на сцената“, „не гони популярност“. Има само една грижа: да открие и да изрази истината“. „Може би - продължава Федоренко - именно затова Евтим Евтимов така властно ни увлича в своя поетичен свят. Критикът се спира на редица творби на поета, той говори за поемата „Пирински орел", посветена на Иван Козарев, за стихотворенията „Пирин“, „Старият явор" и др. и умело открива във всички тях най-характерното за поетиката на Евтимов - „искреността, прямотата, честността“; „Във всичко, което твори, поетът изразява своя народ. Това сякаш е възложено от художника, от самия народ, който го е надарил с талант и мъдрост. По-нататък Федоренко разкрива партийността на поета, умението му да покаже историята на революцията като живо минало, спира се на проблема за традицията и новаторството в Евтимовата поезия, за верността му към онази революционна традиция в бъл гарската поезия, която започва от Ботев, Смирненски, Вапцаров. Федоренко не пропуска да запознае съвет ския читател и с магията на любовната лирика на Евтим Евтимов: своеобразието на лириката на поета, разкриваща интимното чувство в по-широк обществен контекст, намира свой особен израз, в частност в сборника „Нощи“, който може да се нарече антология на лирическите жанрове". В заключение Федоренко изтъква, че творчеството на Евтимов „може да се отнесе към явленията, носещи в себе си двуединното начало - национално и общочовешко. Съдбата му се слива със съдбата на България, със съдбата на човечеството."
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 143-150

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 1 предлага разнообразни материали, засягащи както въпроси на литературната теория и критика, така и на литературната история. В рубриката, с която се открива броят Жизнь. Искусство. Критика", е поместена статията на Ю. Богданов „Опитът в теорията - опит в развитието на литературата". С нея редакцията на „Вопросы литературы" продължава започналата през 1983 г. диску сия по теоретични проблеми на социалстическия реализъм, в която участвуват Д. Марков, Н. Анастасиев, И. Баскевич, Ю. Андреев (със статии, поместени съответно в бр. 1, 3, 4 и 9 от 1983 г.). Със своята статия Ю. Богданов се включ ва в обсъжданите проблеми, като главното му внимание енасочено към статията на Ю. Андреев „Заметки содержаниста", поместена в бр. 9 на списанието от 1983 г. Авторът Ю. Богданов се противопоставя и оспорва ре дица гледища и твърдения на Ю. Андреев, според който, въпреки постигнатите големи успехи на съветската литература, не всичко, що се отнася до съдържанието, е благополучно. Той изказва мнение, че в днешната сьветска художествена литература са изобразени слабо хората от съвременното село, недостатъчно е изобразена съвременната армия, липсват в такова количество и с такова качество, каквото бихме желали, ярки художествени произведения за живота на съвре менната работническа класа" и т. н. Ю. Андреев счита за непозволен разкош при тези тревожни условия и при огорчителната липса на пълноценни художествени протуберанси със световна значимост критиците и литературоведите да разсъждават по проблеми на постиката и естетиката. Ю. Андреев пише: Допускам, че по определени частни" въпро си е назряло времето да се изкажем, но какво обобщение може да се направи, след като за сега не може да се говори сериозно, на академическо равнище за тънкостите на поетиката въз основа на съществуващи книги, отговарящи на важни нужди на днешното вре Me…
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Полша, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 157-164

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Началната статия на кн. 2 Носталгия по класическата форма" е посветена на литовската литература. Авторът и Витаутас Кубилюс проследява състоянието и развойните тен денции в литовската литература след Втората световна война. В първите редове на изследването вниманието на читателя е насочено към един вечно актуален проблем в развитието на изкуството и литературата - новаторството и традицията, като се изтък ва, че през различни исторически периоди взаимоотношенията между тези две неразривно свързани страни на литературния процес далеч не са гладки и безбурни, поняко га се стига до резки стълкновения между новаторските и традиционните тенденции и на авансцената излиза ту едната, ту другата от тях. Литовската литература попада във водо въртежа на европейските литературни тече ния направо от фолклора и усвоява активно съвременните форми на художествената реч. През 50-те години тя си спечелва званието търсеща, новаторска литература, литература, която преодолява инерцията. Но - както пише В. Кубилюс - на литовската литература и ставало все по-трудно да удържи на необ ходимата висота гордо веещото се знаме на новаторството, литературният живот се стабилизирал и духът на радикални промени не можел вече да подхранва художественото слово. Жаждата по експерименти се изтлас ква малко по малко от носталгията по кла сическата форма. След като легализира дифузията на жанровете и хибридните композиции, литовската литература започва да тъ гува по трайни и устойчиви форми. Докато през 50-те години тя гори от решимост да създаде нещо съвършено ново, то по-късно погледът й е отправен към традициите, схващани като корени на националното своеоб разие и сила. Новаторите, възприели идеята за вулканичност на творчеството, заменят плана на произведението с импровизацията, причинната зависимост с променливата въл на на настроението, последователното развитие на художествената идея - с импулсивна смяна на изобразителния план, хармонията в интонацията и стила - с контрастни съ четания. B периода на новаторските търсения и жанровете претърпяват съществени измене ния - появяват се отделни форми, които не могат да се вместят в традиционните схеми на жанра. В стремежа си да се освободи от тес ните граници на литературното мислене в следвоенните години, от външната и вътреш ната регламентация, Е. Межелайтис провъз гласява програма, която да интегрира всич ки жанрове и форми на творчеството - да се създаде един синтез от поетически форми, където биха се сплавили в едно цяло минало, настояще и бъдеще, каноническите и белите стихове, прозата и диалогът, мисълта и чув ството, музиката и пластиката".
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 143-147

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 4 се открива със статията на Лариса Полякова „Споровете за метода - спор за човека". С нея тя участвува в дискусията, посветена на теоретически проблеми на социалистическия реализъм. Характерна осо беност на водената дискусия, както изтъква авторката, е нейният световен аспект, насочването и към тенденциите и закономерностите на световната литература, обърнала поглед към изследването на човека, изправен пред глобалните проблеми на съвременната действителност. Никога в историята на световното изкуство не есъществувал толкова мощен стимул за сближаване, за сходни художнически търсения, които усилват процеса на взаимодействие и взаимно влияние между отделните национални литератури - пише Полякова. Но същевременно тя счита, че би било непростима грешка да се виждат в съвременната световна литература само естестическите аналогии - днес, в периода на нарасналата конфронтация на двете обществени сили - социализма и капитализма, - дискусията за социалистическия реализъм като метод, отразяващ все по-усложняващия се живот, най-прогресивните тенденции, се превръща във важен фактор с идеологическо значение. Тя се води на фона на откровен интелектуален спор на две философии за положението на съвременния човек в света. В този спор литературата зае ма едно от авангардните места. В художест вените решения се разкриват не само аналогиите, но и основните принципни разногласия. Няма нищо по-пагубно за изхода на дискусията и за състоянието на метода като цяло от нивелирането на творческите открития въз основа само на художественоструктурните сходства. В теоретическите дебати за реализма днес излиза на преден план национално-генетичният, художествено-типологичният аспект. В статията е цитирано и изказването на португалския писател Марио Вентура: ... . Всеки народ, всяка култура са способни да си създадат свой собствен реа лизъм... В Латинска Америка се създаде т. нар. магически реализъм, който е тясно свързан с историята на континента, с неговата митология, неговите легенди, пейзаж, неговия фолклор, с присъщия му начин на типизация. И този реализъм не е като европейския". Португалският писател изтъква необходимостта да се изучава националната специфика на световния реализъм, естетическата сила и внушителност на националните традиции.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-143

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 се открива със статията на Алек сандър Панков „По следите на героя (Проблемът за положителния герой в съвременната критика)". Както личи от подзаглавието и, тя е посветена на отношението на съветската критико-теоретична мисъл към проблема за положителния герой в съветската литература. В общи линии са проследени различните промени, които претърпява концепцията за положителния герой в съветската литература, като най-голямо внимание е отделено на последното десетилетие. В уводната част на статията си авторът се спира на концепцията за положителния герой, поддържана през 30-50-те години. Тази концепция включва възгледа за положителния герой като участ ник в историята, съзидател и борец, строител на новия свят; той е ярка и активна личност, проводник е на историческите преобразова ния и изразител на идеите на прогреса. Алек сандър Панков отбелязва и един съществен тезис - необходимостта да се покаже формирането на героя, закаляването му в преодо ляване на препятствията или, както се е изразил авторът, - героят трябва да се роди пред очите на читателя. А. Цанков си задава въпроса защо след като съществува известна по-голяма или по-малка яснота относно концепцията за положителния герой, непрекъснато възникват спорове за него? Защо е нужно литера- турните теоретици и критици да призовават най-настойчиво писателите да създават поредните положителни герои - въплъщение на човека на новата ера"? Авторът коментира някои спорове за положителния герой - отбелязва неудачната практика на производствения роман от края на 40-те години, краха на теорията за без- конфликтността, оттеглянето на литературата от илюстративността, от дидактическия схе матизъм. Александър Панков поддържа станови- шето, че теорията за положителния герой не може да се развие без връзка с теорията за художествения характер. В статията са посо чени три основни аспекта в теорията на струк турата на художествения характер: 1. Картината на външното пространстве но поведение на човека в характерни обстоя телства; 2. Описание на качествата на човека, които се групират на природни или телесни и на етични и социални - в този пункт се набляга, че реализацията на човешките качества винаги се осъществява в конкретен социално-културен контекст; 3. Изображе ние на човешката психология - т. е. на душевния живот на човека, неговото съзнание и подсъзнание. Сложното съчетание на тези три страни на човешкия образ прави характера на героя максимално жив, пълнокръвен, дълбок. А обособяването, изтъкването само на един от трите набелязани компонента води до поеднозначни и еднолинейни образи. Никога не трябва да се забравя - пише Александър Панков, - че човешкият образ еконкретно художествено единство, отделните черти на характера се разгръщат не механически и не автономно, а цялостно, по пътя на различни преходи от външното към вътрешното, от вътрешното към външното. Описанието на постъпките винаги съдържа информация за психологическото състояние, а описанието на психологическите състояния може огледално или символично да замества външните действия.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 103-109

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В две последователни статии (поместени в бр. 5 и 6 от т. г.) под заглавие „Белински в световната естетика" известният съветски литературовед В. Днепров разглежда основ ните естетически възгледи на В. Г. Белински, проследява тяхното зараждане и последователно развитие, като главното му внимание енасочено към въпроса за мястото и приноса на Белински в световната естетическа мисъл. Авторът се спира преди всичко на вза имоотношението Хегел - Белински. В. Дне пров отбелязва най-характерните особености на Хегеловата естетика и изтъква, че тя със своята стройност и симетрия е най-високото достижение на естетиката на новото време. Идеите на Хегел - пише Днепров - до голяма степен са определили естетиката на Белински. Но естетиката на Белински, запазвайки достиженията на Хегеловата естетика и влизайки по известни пунктове в стълкно вение с нея, прави и крачка напред, като развива по своему някои съществени положения в нея. В. Днепров се спира на главното в уче нието на Белински - разработката на есте тиката на реализма,- тук именно според ав тора на изследването Белински не е могъл да не влезе в спор с Хегел по твърде важни въпроси. Нито един теоретик на изкуството от времето на Белински - споделя авторът - не е представил проблема за реализма с та кава пълнота, с такова богатство на идеи и мотиви, не е показал необходимостта от реа лизма така убедително, както това е напра вил Белински. Според Днепров Белински от стъпва на Хегел, що се отнася до размаха на идеите, но го превъзхожда като естетик - с остротата и решителността в оценката на новите явления в изкуството. Каквито и да са били слабостите на Белински - пише Дне пров,- той създава ново звено в развитието на световната естетика след Хегел и нито един теоретик на изкуството не може да оспори тази роля на Белински. С известно чув ство на вина - вина, която носим ние, за щото не сме съумели да отстоим, да му запазим принадлежащото му по право място в историята на световната естетика" - Днепров говори за неправдата, извършена спрямо Бе лински, за да се стигне до там, че в историята на световната естетика него или не го споменават, или го включват в списъка на способните провинциалисти в науката! В. Днепров е отделил място в студията си и на различията между естетиката на Хегел и естетиката на Белински в сферата на историзма, спрял се е на раздела от Хегело вата естетика, посветен на идеята за пре красното в изкуството и влиянието, което изпитва Белински в тази насока - за диалек тиката на художественото съдържание. В последния раздел от изследването си Днепров разглежда отношението на В. Г. Плеханов към естетиката на Белински, според него много възгледи на Плеханов представляват продължение и развитие на есте тическите възгледи на Белински, особено пъл но възприема той неговото разбиране за историзма и „научната естетика". В този пункт според Днепров възгледите на Белински се оказват звено в развитието на световната естетическа мисъл: между Хегел и Плеханов, Магистралното направление на руската есте тика влиза в руслото на световното естетиче ско развитие. Западните историци и теоретици на изкуството игнорират тази важна линия, като по този начин изпадат в разрез с истината. Достатъчно е да се сравни пише Днепров - естетиката на неохегелианците с естетиката на Белински, за да се види на каква висота се е издигнал Белински в сравнение с тях.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания, Белгия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-147

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 7 се открива със статията на Ю. Лукин „Слушайки пулса на времето (Закономерности на изкуството и диалектиката на художественото познание)". Авторът изтък ва обемността и сложността на поставената тема и счита, че не може да претендира за цялостното й и пълно разглеждане, а в ста тията си изказва само някои свои по-общи съображения. Отбелязани са важни особености в развитието на художествената култура на социализма - нейната съществена черта според автора е, че обогатявайки в новите исторически условия най-добрите традиции, найценните черти от културата на всеки народ в съветската страна, социалистическата художествена култура си е изработила за повече от 60-годишното си съществуване свои собствени традиции. И както развитото социалистическо общество се опира на собствената си обществена база, така и изкуството на развития социализъм се опира на собствените си идейни, етически, естетически социалистически общосъветски традиции, кои то не отменят и не ликвидират, а включват в себе си в творчески преработена форма найдобрите традиции на културата от миналото.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, ЧССР, Испания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 153-164

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Идеологическата борба в литературите на западните капиталистически страни. Съв ременен стап - под това заглавие редакция та на списанието дава обширна информация за състоялата се през юни т. г. научна конференция, организирана от Института за световна литература (ИМЛИ), в която са взели участие и сътрудници от Института за САЩ и Канада към АН на СССР, Инсти тута по изкуствознание към Министерството на културата на СССР, Госкино на СССР. На конференцията са разгледани широк кръг въпроси, свързани с извънредно актуалната тема: идеологическата борба и западната култура. В информацията се изтъква, че и докладчиците, и участниците с изказвания не са могли да направят един напълно изчерпателен преглед на процесите, стълкновенията и противоречията, които характеризират идеологическата, духовната атмосфера на капиталистическите страни през последното десетилетие. Посочени са само определени тенденции на идеологическата борба, които обаче са толкова характерни и показателни, че дават възможност да се изгради ясна пред става за състоянието на нещата на един от най-важните участъци на идеологическия фронт. Конференцията е била открита от П. Палиевски, който във встъпителното си слово е подчертал важността и актуалността на темата, поставена за обсъждане на конференцията. Доклад на тема „Спецификата на идеоло гическата борба на съвременния етап е изнесен от И. Млечина - в него е изтъкната безпрецедентната по своите мащаби и необузданост психологическа война, която се води против Съветския съюз и социалистическите страни и в значителна степен се разгръща именно в областта на литературата и изкуството, които са мощни средства за въздействие върху умовете и сърцата на хората. И. Млечина се спира в доклада си на поддържаната с всички сили и средства те ория за еднаквата отговорност" за нараства щата опасност от ядрена война на САЩ и... Съветския съюз. Идеята за еднаква отговорност", за „съветската военна заплаха" е подета охотно от буржоазната пропаганда и за съжаление - изтъква Млечина - оказва влияние и върху някои представители на западната интелигенция, особено когато се проявява в идеите на европоцентризма, украсена с външни белези на обективност. Най-важна черта на идеологическата борба на съвременния етап според доклада на И. Млечина, е задълбочаването на поляри зацията, засилването на противоречията сред западната интелигенция, което намира израз, от една страна, в подема на неоконсервативни настроения, а, от друга - в търсене на алтернативни решения. В доклада на Млечина са посочени редица други явления, разгледани са отделни книги иантологии, в които намира отражение духът на мистицизъм и ирационализъм, отбелязан е подемът на така наречената „Хитлерова вълна", Хитлер е представен като герой на много филми, романи, пиеси, мюзикъли, и то не само в ГФР, но и в други страни в Западна Европа.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания, Португалия, Венецуела
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 152-158

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място е поместена речта на генералния секретар на КПСС К. У. Черненко „Да утвърждаваме правдата на живота, високите идеали на социализма, произне сена на 25 септември 1984 г. на юбилейния пленум на Управлението на Съюза на съ ветските писатели, посветен на 50-годишни ната на Първия всесъюзен конгрес на съ ветските писатели. Със статията на Вера Фортунатова „Ди намичността на метода на социалистическия реализъм" редакцията на списанието продължава обсъждането на теоретически проблеми на социалистическия реализъм, започнало в началото на 1983 г. Във връзка със статиите на участвуващите в дискусията Ю. Андреев (Для чего литература?" - бр. 9 /1983) и на Л. Полякова (,,Споры о методе - спор о человеке" - бр. 4/1984) В. Фортунатова се противопоставя решително на известни техни гледища, оспорва някои твърдения и изказва свои съображения и размисли, като главното и внимание е насочено, както това личи и от заглавието на статията и, към динамичността на метода на социалистическия реализъм. Авторката взема за пример изминатия път на зараждане, формиране и разцвет на една нова литература - литературата на Германската демократична република - и изтъква огромните преимущества, които притежава методът на социалистическия реализъм: тя отбелязва неговата универсалност, голя мата му продуктивност както в отноше нието му към класическото наследство, така и към опита на съвременното изкуство, посочва необикновеното богатство от изобразителни и стилови възможности, отделя вни мание на поддържаната в съветското литературознание теза за социалистическия реа лизъм като „отворена система", която според Фортунатова е намерила ярък израз в развитието на литературата на ГДР. Литературата на младата социалистическа република - пише авторката - за кратьк исторически период успя да усвои и преработи богатото хуманистично наследство на своята страна, изпита върху себе си огромното идей но-естетическо въздействие на съветската култура и с интерес и внимание следи духовния 152 живот на много чужди страни. Литературата на ГДР днес владее голям и разнообразен арсенал от средства за художествено изобра жение. Като се спира на литературни произве дения на Х. Кант, Ю. Брезан, Б. Райман, Ф. Фюман, Д. Нол, У. Пленидорф и др., Фортунатова отбелязва богатството на художествените похвати, използувани от писателите социалистически реалисти. Залича ването на жанровите граници, взаимното проникване и взаимното обуславяне на различни стилови похвати, насочването към иносказателни форми, използуването на асоциативността (но лишена от абсурдност, както е у модернистите) - всичко това свидетелствува за динамичните процеси в развитието на новата социалистическа литература. Отбелязани са и творби, които представляват своеобразен литературен колаж - като пример тук с посочен романът на У. Пленцдорф „Новите страдания на младия В.", в който, насочвайки се към класическото наследство, авторът разрешава съвременни идейно-художествени задачи и в това няма никаква еклектика. Романите на Х. Кант - пише фортунатова - представляват нов жанр, който синте зира на нова художествена основа немските национални литературни традиции от Гри мелсхаузен до Клайст, от Флеминг до Хайне. Същевременно романите на Х. Кант са ро мани изповеди, които разкриват потока на съзнанието. Повествованието в тях е изгра дено върху някакъв причудлив ритъм, дви жи се с неочаквани скокове, композицията създава впечатление за разкъсаност, липсва последователност на събитията, но писателят изкусно скрива добре промислената си идея зад привидно свободна композиция, зад преднамерена фрагментарност.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 154-162

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място в бр. 12 от 1984 г. под заглавие „Съпоставяйки литературата с живота на народа“ е поместена обширна редак ционна информация за състоялата се през юни 1984 г. Всесъюзна творческа конференция на тема „Всенародният подвиг, извършен на целината, претворяването в живота на Продоволствената програма на СССР и на шата съвременна литература". На конферен цията са изнесени доклади от О. Сюлейманов - усвояването на целината като неувяхваща тема на съветската литература", и от Ю. Суровцев - Селските труженици и художественото слово (80-те години)". И в докладите, и в направените многобройни изказвания са засегнати важни проблеми на лите ратурата, посветена на живота на селото, взет в различни негови аспекти - социален, икономически, духовен, нравствен. Селската тема е разгледана - както изтъква в заключителните си думи Ю. Суровцев - в найтясна връзка с други актуални проблеми на многонационалната съветска литература и живота на съветското общество, както и във връзка с въпросите, които вълнуват днес цялото човечество - запазването на мира, предотвратяването на ядрената катастрофа. В статията си „Идейно-емоционалната изразителност на стила" известният съветски литературовед В. Новиков спира вниманието на читателя върху един недостатъчно осветляван в литературознанието, теорията на литературата и критиката въпрос - въпроса за стила. Идейно-емоционалната изразител ност на стила - изтъква Новиков - е вътрешно качество на произведението, показател за художественото майсторство на писателя. Обикновено експресивните качества на художественото слово се свързват в човешкото съзнание с особеностите на лирическия жанр, но след като бъде преодолян естетическият стереотип на възприятието, лесно можем да се убедим - както твърди авторът на статията, - че и в епическата проза словото е богато с различни изразни нюанси. В тази насока дори може да се говори за определена тенденция, обусловена от много фактори, като главният от тях е все по-засилващото се 154 внимание на литературата към вътрешния свят на героя и все по-голямата роля на субективното начало в художественото усвоя ване на сложните явления от действителност та. Епосът и лириката си взаимодействуват не само в лирическите жанрообразувания, но и в спическите. Това взаимодействие проли чава и в произведения на политическа тема - в политическите жанрове гласът на автора и неговият образ като борец за мир и спра ведливост ярко се усещат и определят градуса на повествованието. В. Новиков е избрал повестта на Чингис Айтматов „Джамиля" и въз основа на наблю денията си върху нея прави своите изводи и обобщения във връзка с поставената тема. Проследява развитието на сюжета, отбелязва изпитанията, през които преминават герои те - това е позволило на Ч. Айтматов не само да разкрие вътрешния им свят, да покаже силата и устойчивостта на техните характери, но и да представи сложността на всички факти от живота, които са оказали въздействие върху нравственото израстване на героите. Всичко в повестта е взаимно свър зано и взаимообусловено. По особен начин в тази творба - пише Новиков - си взаимодействуват епосът и лириката, строгият, суров реализъм и романтическите вълнения, а това придава на художественото слово и на стила на произведението особена идейно-емо ционална наситеност. Изпитанията, през кои то преминават героите, усилват рязко емо ционалното звучене на прозата, изпълват я с особен драматизъм. Изразителността на словото нараства от особената композиционна връзка на събитията и ситуациите, сюжетните линии, преплитането на чувствата и дълбоките взаимоотношения на героите, тех ните психологически състояния. Тук Новиков припомня мисълта на М. Горки, който образ но се е изразил така - словото е основното средство на писателя, а формата еодеждата на чувствата, на идеите. Емоционалните одежди, в които писателят Айтматов облича сюжетните ситуации, образуват своего рода система от огледала, в които се отразява безкрайният свят на човешките чувства. Зад картината, нарисувана от писателя и неговото слово, винаги се усеща пулсът на големия живот.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 85-97

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В историята на славянознанието особено място заема следоктомврийският период от неговото развитие. Той започва с трудовете на първите изтъкнати съветски учени-слависти - Н. С. Державин, В. И. Пичета, В. Д. Греков и др. Началният етап на съветското славянознание се опира органично върху традициите на родната и чуждестранната славистика. В това се пречупват обективните закони на приемствеността в движението на научната мисъл. Огромният фактологически материал по история на националната и световната славистика, натрупан към границата на ХІХ-ХХ в., създадените в класическото славянознание на миналото методологически опит и методика на научноисторическите търсения - всичко това не е могло да не се отрази върху начинанията на родоначалниците на съветското славянознание. Но в тяхната научна и обществена дейност отчетливо се съзира и качествено различният теоретико-методологически принцип на възникналата нова славистична школа. Нейна база става марксистко-ленинското учение. Съществено важен методологически фактор е ориентацията към осмисляне и научно-обективно изтълкуване на комплекса от социално-обществени функции на славянознанието като наука, влизаща в идеологическата система от знания, призвани да спомагат за построяването на социалистическото общество. Именно на тази основа възникват научните изследвания на съветските слависти в социологията, историята, етнографията, фолклористиката, литературознанието, езикознанието и другите области, които „свидетелствуваха за определено изместване на вниманието на изследователите от древния период към най-важните явления на литературата през XIX в., към постиженията на съвременните революционни писатели"
    Ключови думи: Державин, един, основоположниците, съветското, славянознание, годишнината, началото, славянознанието, университетите, Русия, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 147-155

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В юбилейната рубрика „Към 40-годишнината от победата" са поместени статиите на С. Страшнов „Родени от войната (За поетическите поколения)" и на Ал. Рубашкин „Еренбург на война". Статията на С. Страшнов е посветена на поетическите поколения, родени от войната". В началната част е направен преглед, в който се проследява употребата на понятието „пое тическо поколение". В допушкинската епоха - се казва в статията - поетите се характеризират съобразно с литературните жанрове, които разработват - елегик, одописец, баладик и т. н. Същевременно съществува и друг принцип на обединяване - около крупни художествени индивидуалности - например, поет на пушкинската епоха“, „поет от тютчевската плеяда", "поет от некрасовската школа и др. В съветската критика разговор за поетическите поколения започва през 20-те години - един от първите, третиращ тази тема, е А. В. Луначарски, който в 1924 г., когато общото внимание е приковано към борбите на литературните групировки, дава обемна сравнителна характеристика на пър вата и втората вълна на пролетарската поезия. В литературата се появяват нови форми на развитие, поетите се освобождават от груповите пристрастия и в средата на 30-те години - пише Страшнов - е било възмож но да се говори вече за няколко поколения съветски поети, всяко от които носи със се бе си свои теми, поставя си свои поетически задачи". Въвеждането в оборот на новото понятие поетическо поколение" е продикту вано от самия характер на изменилия се ли тературен процес. В тази връзка е отбелязана и мисълта на видния съветски литературовед М. Б. Храпченко, който казва: „В ХХ век не само значителните, но и повече или по-малко забеле жимите изменения в характера на образното творчество в много по-голяма степен са свързани с колективните усилия на писателите, отколкото в XIX век, когато основните пътища на литературното развитие се опре делят преди всичко от творческите завоевания на големи художници на словото." Страшнов се спира и на направеното в тази насока от немския литературовед Ю. Петерсен - той разглежда факторите, които водят до създаване на литературни поколе ния: това са сходното идейно наследство, датата на раждането, образованието, личната връзка, единство на преживяното, един и същ образец за подражание и стил и др. Нуждата от понятието творческо поколение се повишава там - пише Страшнов, - където художникът съзнателно се ориентира към сближаване с действителността, а различ ните литературни обединения се отнасят едно към друго без антагонизъм. Всичко това е особено актуално за изкуството на социа листическия реализъм. Но въпреки известни опити да бъде определено понятието поетическо поколение" - счита Страшнов - все пак някои аспекти на проблема остават неизяс нени. Първо, това е въпросът за съотноше нието между социални и литературни поколе ия, а следователно и въпросът за художе ствената специфика на последните. Второ - изтьква Страшнов - трябва да се замислим над това, в каква степен творческата еволю ция на писателя зависи от момента и характера на неговото съвместно с поетическата генерация самоопределение. Това ще позво ли да се изясни диалектиката на взаимодей ствието в литературния процес на общото, особеното и индивидуалното.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия, Испания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 150-157

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На първо място в броя е поместена статията на Иван Савелиев Черти на общността" с подзаглавие „Бележки върху съвременната проза". Авторът привлича вниманието на читателите към прозата през 80-те години ипо-точно разглежда романи и повести от четирима автори, принадлежащи към четири национални литератури на съветската страна - Анатоли Ананиев, Васил Биков, Миколас Слуцкие и Отар Чиладзе. Съветската многонационална литература от последного десетилетие се стреми - пише Савелиев - да осмисли художествено дълбоките вътрешни процеси, които се извършват в бързо развиващото се съветско общество. Естетическата и етичната стойност на поя вилите се през последните няколко години Романи и повести, за които става дума в статията, се състои в това, че авторите им изследват внимателно сложни характери в необикновени обстоятелства и дори често в напълно екстрени ситуации, когато героят има възможност да разкрие себе си докрай. Такива са произведенията на Анатоли Ананиев „Години без война" (на български е излязла само първата книга от този романепопея), повестта на Васил Биков Прокобата" (преведена на български през 1985 г.). на литовския писател Миколас Слуцкис „Пътуване до планините и обратно" (романът не е преведен на български) и на Отар Чиладзе, Железният театър" (също не е пре веден).
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Белгия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 157-165

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубликата „Жизнь. Искусство. Критика" е поместена статията на С. Шерлаимова „Кое е главното в реализма?" - с нея авторката участвува в провежданата повече от две години дискусия по теоретически проблеми на социалистическия реализъм (началото на дискусията епоставено със статията на Д. Ф. Марков „Системно единство на социалистическия реализъм", поместена в бр. 1, 1983 г. на „Вопросы литературы"). Като утвърждава способността на социалистическия реализъм към безкрайно развитие, неговата „отворена система", Д. Марков настоява за изследване на постиката на съвременното социали стическо изкуство, за диференциация на неговите форми. Обаче насочването към проблеми на поетиката, тезата за свобода на формата - пише С. Шерлаимова - предизвикаха бурни Възражения сред някои опоненти, които отново се заеха да доказват опасността от „отворената концепция". С. Шерлаимова възразява на участвува щите в дискусията Ю. Андреев и С. Петров, които оспорват „разводненото, непритежаващо терминологическа точност словосъче тание отворена концепция" и че тази формула не е необходима на изследователите на социалистическия реализъм" (Ю. Андреев). „Трябва да подчертаем, че споровете се водят не за концепцията на социалистическия реализъм в нейната цялост, а само за това дали е удачна или неудачна формулата „отво рена концепция" - тя се оказа малко плодотворна и не успя да примири спорещи те страни" (С. Петров). С. Шерлаимова не споделя опасенията на двамата автори и набляга на обстоятелството, че живият литературен процес, новите взаимоотношения между литературата и дей ствителността, напрегнатата идеологическа борба в областта на естетиката и литературната критика изискват непрекъсната проверка на теоретическата въоръженост, уточня ване на изходните позиции в сравнение с конкретната художествена практика и със задачите на съвременното развитие. Толкова раздразнилата опонентите формула „отворена концепция" - пише тя - се утвърди през последното десетилетие в резултат именно на такъв подход към литературната теория. В раздела под заглавие „Единният метод на социалистическия реализъм" авторката прави кратък историко-литературен преглед на поставения проблем, отбелязва резолю цията на ЦК на РКП (б) от 1925 г. във връз ка с политиката на партията в областта на художествената литература, спира се на Програмата, приета на Първия конгрес на съвет ските писатели. Споровете, възникнали око ло приетата на Първия конгрес програма, според Шерлаимова произтичат от това, че ня кои теоретици свързват понятието „реализъм" в термина „социалистически реализъм" направо с конкретното литературно течение на XIX в. А това понятие - подчертава авторката - има тук общоестетически, философски смисъл, ориентира към изследване и тълкуване на реалните закономерности на действителността. Разбира се посочва се в статията - това съвсем не намалява значението, което имат за новото, социалистическото изкуство традициите на великия реализъм на XIX в. - от Сендал и Балзак до Толстой, Достоевски и Чехов. В отговор на ревизионистическите и неоавангардистки оценки за социалистическия реа лизъм като изкуство на безжизнени форми, като изкуство, което само илюстрира общест вено-политически тезиси, се появява необходимостта да се изтъкне новаторската същ ност на този метод, способността му за безкрайно развитие и обогатяване. Опирайки се на наследството на марксистката критика и на натрупания опит в развитието на социали стическите литератури, отхвърляйки опростенчеството и авангардистките имитации, поднасяни като социалистическо изкуство, в Съ ветския съюз в началото на 70-те години, преди всичко в трудовете на Б. Сучков и Д. Марков, бе създадена формулата „отво рена концепция", призната вече и в редица социалистически страни.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Мексико, Колумбия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 117-123

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 е посветен изцяло на 40-годишни ната от победата във Великата Отечествена война. В уводната статия на редакцията, оза главена „Летопис на народния подвиг", се казва: този брой на списанието се посвещава на знаменателно събитие в историята на Съ ветската страна - 40-годишнината от деня на победата над фашизма. На пръв план се изтъква значителната роля, която е изиграла отечествената литература в тази най-кръвопролитна от всички войни, водени някога на планетата. В годините на най-тежки изпитания - се казва в статията - съветската литература доказа неопровержимо своето кръв но родство с народа, доказа, че е изразителка на неговите мисли и надежди, глас е на неговата душа и съвест. Повече от хиляда съвет ски писатели участвуват във Великата Оте чествена война и над четиристотин от тях загиват по нейните фронтове. След победата се формира литературно направление, което е едно от водещите в съ ветското изкуство: наричат го обикновено „военно", но по своята същност то е антивоенно- то е тревожен призив, вик на паметта. В произведенията на писателите фронтоваци са поставени най-острите социални, нравстве ни и философски въпроси на съвременността. Споменът за преживяното е свещен, защото в съветската литература военната тема притежава особен морален статус: всеки, който се насочва към нея, трябва да притежава пределна честност, максимална точност, правда и дълбочина в тълкуването на характерите и събитията. Литературата, посветена на човека на война - се казва в уводната статия на редакцията - и включваща всички видове и жанрове, обединяваща автори от всички възрасти и на ционалности, която вече половин век се развива и задълбочава, е уникално явление не само в съветската, но и в световната художе ствена култура. За списание „Вопросы литературы" се е превърнало в традиция да посвещава на юби лея от победата специални броеве - през 1965 г. е издаден брой, посветен на 20-годиш нината, през 1975 - по случай 30-годишнината и настоящия брой през 1985 по случай 40-годишнината от този светъл празник. В Постановлението на ЦК на КПСС във връзка с годишнината се казва: „Високо признание на народа заслужиха през годините на войната дейците на съветската култура - писатели, поети, композитори, артисти, худож ници, кинодейци, журналисти. Със своите произведения те възпитаваха пламенен патриотизъм и мъжество у съветските хора. " Тези думи са били ръководни за редакцията при съставянето на настоящия брой. Той се открива с изказването на генерал-полков ник И. П. Репин, член на Военния съвет - началник на Политическото управление на Московския военен окръг. В своето изказване, озаглавено „В строя на победителите - ли тературата" силата на въздействието, влия нието на военната литература се оценява от гледна точка на един военачалник, ветеран от Великата Отечествена война. Генерал Репин отбелязва три произведения, изиграли огромна роля в духовното обогатя ване на бойците, в мобилизацията им за разгрома на врага - „Война и мир" от Л. Н. Толстой, „Науката за ненавистта" от М. Шолохов и „Как се каляваше стоманата" от Н. Островски. А такива въздействуващи книги - пише генерал Репин - имаше десетки, стоти ци, хиляди и чрез тях бойците и команди рите получаваха неповторими уроци на пла менна любов към родината, беззаветна пре даност към социализма, героизъм в боевете с неговите врагове. Авторът се спира и на ог ромната роля на военната публицистикатук споменава имената на А. Н. Толстой, Б. Горбатов, М. Шолохов, И. Еренбург, чиисила на то статии са притежавали ударната бойни патрони и снаряди. Прозаиците и пое тите създават великолепни художествени образи, послужили на бойците като нравствени ориентири, по които те сверяват своите постъп ки и действия в боя. Днес - пише И. Репин,- както и в суровите години на войната във възпитанието на бойците, в тяхното нравстве но и духовно обогатяване винаги чувствуваме помощта и поддръжката на дейците на съвет ската литература. Със своето творчество те способствуват за претворяването в живота на важното изискване на КПСС: да се утвържда ват в съзнанието на трудешите се, преди всич ко на младото поколение, идеите на съветския патриотизъм и социалистическия интернацис нализъм.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-139

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива с рубриката „Идеология. Естетика. Култура", в която е поместена ста тията на В. Молчанов „Политическата атака". Повод за написването на статията му дава, както сам авторът пояснява, книгата на изве стния американски литературовед - енциклопедист Рене Уелек „Атаката срещу литерату рата и други очерци". Уелек изброява някол ко атакуващи страни, но според него найпламенната и най-бурна атака е „политически мотивираната". На въпроса от страна на коя класа или социална група се води такава атака, Уелек пояснява: „Съществува гледище, според което литературата (а явно и цялото изкуство) е консервативна или поне може да бъде третирана като сила, която служи на интересите на управляващата класа.“ Съотношението - изкуство -политика" - пише Молчанов - е твърде добре изследвано в марксистката естетика. Широко известни са трудовете на Ю. Барабаш, А. Зися, Г. Куницин, М. Лифшиц, Ю. Лукин, О. Макаров и др., в които скрупульозно точно е анализиран процесът на взаимовлияние между изкуството и политиката. Обаче - продължава авторът - това влияние не е веднъж завинаги установено. То се променя в зависимост от мястото и вре мето. Извънредно важно е да се има предвид политическата ситуация, степента на политиче ската активност в даден исторически момент. В. Молчанов смята,че е неудобно да застане в позата на наставник и да поучава западните интелигенти какво да правят и какво - не. Много по-целесьобразно според него е да направи критически анализна социално-култур ната среда на буржоазното изкуство, на усло вията (курс. В.М.), при които художественото творчество на Запад става обект на политиче ско манипулиране, а художникът се превръща в политически пропагандатор. В първия раздел на статията си, озаглавен „Новият Зоил", авторът се спира на книгата „Изкуството - враг на народа" от английския философ и публицист Роджър Тейлър, който по своя темперамент много напомня древноe 1 R. Wellek. The Attack on Literaturand Other Essays, Chapel Hill (North Caroli na), 1982. гръцкия философ-софист Зоил, известен с това че безпощадно и твърде често нелепо е атаку вал и живи, и отдавна починали авторитети с цел да ги развенчае и подрони вековния им престиж. Посочената книга на Тейлър му спечелва странна слава - самото и заглавие подсказва, че това е една парадоксална книга, Въпреки че парадоксалността сама по себе си не е признак на ниско духовно качество. Тейлър - посочва Молчанов - не играе с читате ля на криеница. Той излага ясно и категорично своето авторско гледище: „Нека моето гледище се окаже предизвикателно, аз твърдя: изкуството и философията са врагове на народните маси. Ето защо моят замисъл не е в това да доведа изкуството и философията сред ма сите, а по-скоро да вдигна, да въоръжа масите срещу тях.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Куба, Чили
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 150-159

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място е поместена информация от редакцията за състоялата се през ноем ври 1984 г. в Тюмен конференция, организи рана от Съюза на писателите на СССР, Тюменския и Томския обком на КПСС, на тема „Новото в живота - ново в литературата. Въпроси на патриотическото, интернационалното и трудовото възпитание в колективите на Западносибирския нефтогазов комплекс и ролята на художествената литература във формирането на съветския характер". На конференцията са присъствували около сто литератори от всички съюзни, автономни републики, от Москва, Ленинград, от много краища и области. Присъствували са също делегати от писателските съюзи на братските социалистически страни: България, Унга рия, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия, Куба и Монголия. Конференцията е била открита с встъпително слово от В. Озеров. Доклади са изнесли В. Поволяев - Писателят на предните линии на социалистическото строителство" и Ю. Андреев - „Развитието на живота и задачите на литературата". В доклада на В. Поволяев са анализирани проблеми на тру довия колектив в светлината на личното и общественото, личността е разгледана като микромодел на колектива. В доклада на Ю. Андреев проблемите на съвременната лите ратура, посветена на делата и хората в Сибир, са обхванати в широк контекст - и историко-литературен, и житейски. Темата за Сибир е обширна, аспектите и са многообразни, в литературата за Сибир са концентрирани най-характерните черти и проблеми на общосъюзната литература. След резюмето на докладите също в резюмиран вид са предадени и изказванията, направени от делегатите на конференцията - както на тези от съветската страна, така и на Делегатите - гости от социалистическите страни. Брой 7 предлага на читателите и статията на известния съветски литературовед и кри тик И. Бернщайн „Новият живот на вековните образи", посветена на рецепцията и творческото преосмисляне на класическите произведения в литературите на социалистическите страни. На пръв план авторът се 150 спира на идеята за „динамическата подвиж ност" на класическото наследство и неговата „непрекъсната актуализация". За литерату рата на ХХ в. е твърде характерно преосмис лянето на вековни образи и сюжети. Може бисподеля авторът - именно грандиозните све товноисторически трусове на нашата пре ломна епоха подтикват художниците да проецират своите размисли за живота върху този екран, който им предоставя историята на културата. Западната литература - пише И. Бернщайн - познава различни ексцентрични модификации на вековни образи, които имат малко общо с дълбокия смисъл на първоосновата и са свързани понякога с повърх ностно експериментиране, характерно за мо дернистичните направления. Но често сре щаме и нещо друго - изтъква той, - когато вековните образи са третирани като сво еобразна форма за осмисляне на жива и ак туална проблематика. В западната компаративистика е много разпространена идеята за вечното възвръ щане" - извънисторическо функциониране на някои вечни подсъзнателни константи, определяеми само от импулси, идващи от архаични времена, а не от историческите обстоятелства и хода на естетическото разви тие. Такава постановка на въпроса обаче е чужда на марксическото литературознание, което изхожда от социално-историческата обусловеност на новото осмисляне на ве ликите образи от световната култура и тех ния живот в художественото съзнание и читателско-зрителското възприятие. Самото функ циониране на вековните образи в социали стическите литератури е принципно различ но от модернистичните превращения на вековните образи.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия, Англия, Италия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 136-169

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място бр. 8 предлага на читателите статията на Л. Федосеева „Посланик на социалистическата култура“, посветена на естетическото въздействие на съветската многонационална литература върху чуждестранния читател. Това въздействие е закономерна проява на вечната традиция на обмен на културни ценности между народите. Авторката смята, че е назряла необходимостта да се разкрият реалните форми и видове влияние на идеите и образите на съветската литература върху различните слоеве чуждестранни читатели, а своята статия тя посвещава специално на проблема, как се възприема в чуж бина положителният герой (тук и навсякъде курсивът е на Л. Ф.) на съветската литература. Като материал за анализ са и послужи ли многобройни отзиви за произведения на съветската литература, изпратени от студенти в задочното отделение на Института за руски език „А. С. Пушкин" за периода 1975- 1980 г., а също читателски отзиви от чужбина, получени в редакцията на списание „Советская литература на иностранных языках". В методологическо отношение Л. Федосеева се позовава на трудове на М. Храпченко, в които той последователно разработва различни страни на историко-функционалния метод за изучаване на литературното произ ведение. Както е известно - се казва в статията, - общественият и естетическият идеал се разкриват по различни начини. Той може да бъде разкрит в образа на положителния герой, може да бъде изразен от писателя и косвено: чрез авторската идея, дори посредством авторската лирическа интонация, която също може да звучи и чрез отрицанието", как не трябва". Обаче - подчертава Л Федосеева - пре ди всичко яркият характер на положителния герой е способен да формира и развие миро гледа на читателя. Съветската литература е особено привлекателна за читателите в капиталистическите страни, защото те откриват в нея това, което не е в състояние да им даде буржоазната литература: образа на ге- рой, господар на своята съдба, социалноактивна личност, оптимистична, уверено гле даща в бъдещето. Когато става дума за тази художестве но-философска концепция за човека - пише авторката, - не можем да не споменем името на М. Горки, който поставя нейните основи. Огромно и многоаспектно е влиянието на М. Горки в чужбина - то излиза извън пре делите на чисто художествената литература и включва въздействието на цялата му житейска философия. Както изтъква Ал. Фадеев: „У М. Горки за пръв път положителният герой е носител на социалистическите идеа ли в тяхното научно марксистко-ленинско разбиране, герой, призван да осъществи социализма в живота на обществото." Л. Федосеева привежда отзиви на чита тели студенти от Финландия, Франция, САЩ и др. във връзка с въпроса, с какво ги прив личат героите на М. Горки. В цитираните размисли по повод Горкиеви образи се разкрива позитивното, адекватното възприе мане на съветската литература. Този тип възприятия съдържат хуманистични, здрави духовни и социални начала, те се пораждат от естествения стремеж на читателя към героя носител на високи идеали. В статията са приведени отзиви и мнения на чуждестранни читатели относно възприемането образа на В. И. Ленин в съвет ската литература - цитирани са отзиви за творби на М. Горки, М. Шагинян, Е. Евтушенко, посветени на В. И. Ленин. След като се спира на редица положи телни отзиви на чуждестранни читатели от 70-те години, възпитани в буржоазна среда, Л. Федосеева изтъква, че в условията на изострена идеологическа борба подобно въз приемане на положителния герой на съветскаB та литература отразява известни промени духовното изграждане на читателя. Тези промени, разбира се, още не са довели до прелом в мирогледа, но до известна степен го прибли жават. Под влияние на образите и идеите на съветската литература у чуждестранния читател се поражда духовен имунитет против буржоазната култура, укрепва солидарност та на трудовите хора.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Мексико
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 162-167

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива с рубриката „Пред XXVII конгрес на КПСС", в която се поместена статията на Анатолий Карпов „Народна от самите си извори". В нея авторът проследява най-напред употребата на термина „народ ност" - за пръв път той се появява в тру дове на италиански, френски и немски есте ти от XVIII в. (Дж. Вико, Ж.-Ж. Русо, И. Хердер), като още при възникването си се свързва с качествени характеристики на художественото творчество. В това понятие се влагал различен смисъл, но неизменна остава представата за народността като мярка за ценност в изкуството. В своя завършен вид това понятие е формулирано в руската ре волюционнодемократическа критика. Добролюбов твърди: да се говори за степента на участие на народността в развитието на руската литература" - това означава да се говори за верността на литературата към правдата на живота, за активното утвърждаване в нея на хуманистичните идеали, за нейната демократичност и способност да заеме място сред жизненонеобходимото за широките на родни маси. Ожесточените спорове за съ Държанието на принципа на народността на литературата - изтъква А. Карпов - са били винаги отражение на класовата борба. Появата на това понятие се дължи на вниманието към историческата съдба на народа, към ролята, която той играе в живота на страната, на обществото. Ето защо схващането за народността е пряко обусловено от представата за народа: неговия състав, облик, характерни черти. Тази представа се променя съобразно с нарастването на активността на народните маси и тяхната роля както в историята, така и в процеса на социално-икономическото развитие. Заслуга на прогресивната мисъл на XIX в. е все повече утвърждаващото се схващане за народа като трудеща се, експлоатирана маса, това мнозинство, което е движещата сила на социалното и икономическото развитие. Белински формулира това схващане по следния начин: Под народ винаги се разбира масата от народонаселението, най-нисшият и основен слой на държавата." И докато първата част от формулировката (масата от народонаселението") изобщо не предизвиква възражения, то, 162 да се съгласят, че именно народът е основният слой в държавата", са могли само тези, които са споделяли убежденията на стоящия на революционно демократически позиции критик - пише А. Карпов. Представата за народа - и така е било винаги - се е оказвала една от най-важните в системата на политическите възгледи. Известно е, че в Русия от миналия век масата от народонаселението е съставлявало селячеството: именно към него са обръщали поглед, когато са размишлявали и говорели за ролята на народа в развитието на страната и обществото. И в литературата селячеството ебило в центъра на вниманието. Писателят се е стремил да разбере и изрази светоусещането на селянина, когато се е опит вал да застане на позициите на народа, да му даде възможност да каже своята дума за живота, за света. Белински вижда първоосновата на народността във верността на художника към жизнената правда, във верността на изображението на картините от руския живот". За да бъде верен на правдата на живота, за художника е нужно да притежава не само талант, но и мъжество. И което е не по-малко важно, да умее да се добере до правдата, която никога не лежи на повърхността, и за да я постигне, трябва да притежава прогресивен мироглед, да разбира законите, по които е устроен светът. Затова жизнената правда се открива само в прогресивното изкуство. Верността към жизнената правда е присъща на реализма: в реалистичното изкуство принципът на народността намира своето найпълно въплъщение. Необходимостта за художника да се насочи към живота на социалните низини се диктува в реалистичната естетика не само от стремежа да възпроизведе съществени страни на човешкото битие, но и от желанието да изрази, да утвърди позицията на мнозинството. Това е характерно за Белински, а също за Чернишевски и Добролюбов, които продължават на нов етап на общественото и литературното развитие разработката на концепцията за народността в литературата.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Испания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-151

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книжка 1 се открива с рубриката „Пред XXVII конгрес на КПСС", в която е поместе на обширна информация за състоялата се през май 1985 г. международна среща на „кръглата маса", организирана по традиция от редакцията на „Вопросы литературы", на тема „Литературите на социалистическите страни: резултати, тенденции на развитие, задачи за изследване". В срещата са участву вали освен съветски критици и литературове ди и гости - делегати от България, Виетнам, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. В уводните думи към информацията се изтъква голямото значение, което се отдава на литературно-художествената критика в проекта за нова редакция на Програмата на КПСС, която предстои да бъде приета от XXVII конгрес. В нея литературно-художе ствената критика е поставена наравно с обществените институти, от които до голяма степен зависи духовното равнище на народа. Ето защо имаме пълно основание да твър дим - се казва в уводната част на инфор мацията, че мяра за нейната професионална зрелост (курс. в оригинала) е дълбочината, с която възприема преживявания момент. Поставената за обсъждане тема дава възможност, без да се изпускат от внимание националните особености на текущия литературен процес, да се види общото, което обеди нява творческите усилия, което обединява отделните писатели и отделните литератури. В проекта за нова редакция на Програмата на КПСС се подчертава, че не са еднакви равнищата на икономическото и политическото развитие, историческите и културните традиции в социалистическите страни, условията, в които се намират те. Но, каквито и да са особеностите на всяка отделна социаЛистическа страна..., всички те имат еднак ви класови интереси. Това, което обединява, сплотява социалистическите страни, е глав ното и то е неизмеримо повече от това, което може да ги разделя". Мащабно поставената тема позволява да се погледне на литературата в светлината на социалнополитическото, духовното със тояние на съвременния неспокоен свят. На първо място е публикуван изнесеният от Д. Марков доклад пред участниците в „кръглата маса“ на тема „Социалистическият реализъм: теория и практика", а след това са отразени и направените изказвания. В доклада си Д. Марков прави преглед на изминатия 40-годишен период в развитието на социалистическите литератури. Посочва се изключително важният резултат от Вто рата световна война - извършените народнодемократически, социалистически революции, дълбоките обществени преобразования в много страни. В следвоенния период социализмът излиза извън пределите на една страна и се създава световната социалистическа система. Отбелязва се, че в някои страни още преди Втората световна война съществува револю ционно-социалистическа литература. През 20- 30-те години в Чехословакия, България, Полша и други страни съществуват крупни течения на революционни литератури - тех ните традиции се обогатяват значително под влияние на революционните изменения, настъпили след Втората световна война. Днес съветската и другите социалистически литератури образуват важно направление в световния литературен процес.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия, Испания, Куба
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 129-134

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 се открива с рубриката „XXVII конгрес на КПСС и проблемите на литературата", в която е поместена статията на съветския писател С. Залигин „Време на големи грижи". В нея авторът споделя свои размисли, наблюдения, бележки, отправя пожелания във връзка със засегнатите на XXVII конгрес проблеми на литературата и литературната критика. Най-големите трудности днес в целия свят - отбелязва С. Залигин - се състоят в това, че не се проявява достатъчно реализъм в оценките на нещата в политиката, робува се на погрешни концепции за безкрайни превъоръжавания, на необосновани хипотези за безпределно използуване на природните ресурси. Ето защо това, което чухме на конгреса, ни изпълва с надежда по силата на своя та трезвост, на своя реализъм и на очертаните перспективи в онова единствено направление, в което те могат да бъдат полезни и необходими на човечеството. В началната част на статията си С. Залигин говори за огромното значение на научно-техническата революция, на научно-техническия прогрес. Ни кога - пише той - бъдещето не се е намирало в такава тясна връзка и зависимост с настоящето. Защото днес силата и могъществото на техниката ина науката и всички действия и мероприятия, кои то се извършват с тяхна помощ, определят много точно утрешния ден. Стига се до сближаване на настоящето с бъдещето, защото основите и прин ципите на бъдещата цивилизация се изграждат сега: по силата на това, че всяко наше действие днес е мощно, глобално. Ние използуваме атомната енергия, строим атомни централи, а това опре деля направлението на целия живот и морал за следващите 30-40 години напред. А у нас често не достига разбиране в тази насока - днес събитията са толкова грандиозни, мощни и глобални, че няма да сме в състояние да коригираме това, което се създава днес, ще ни бъде неимоверно по-трудно, ако днес не сме абсолютно точни и реалистични. С. Залигин е на мнение, че литературата не проя вява достатъчно усещане за това, колко отговорен е моментът на нашия днешен живот, както това се изтъкна на XXVII конгрес на КПСС, усет за съвре менния, преломен характер в развитието на нашето общество, на света в цялост". Литературата - пи ше С. Залигин - трябва да подсказва на човека: гледай напред, това, което правиш днес, ти го пра виш за векове. Но нашата литература възприема и разбира това със закъснение. Ние разработваме техниката, новата енергетика, транспорта, изобщо всички отрасли. Привидно техниката е изцяло в наши ръце. Но минава време -10-30 години - и ние се оказваме в плен на техниката. Ние сме подчинени на тези принципи, които някога сами, произволно, невинаги достатъчно премислено сме установили, и да се изтръгнем обратно от тях ние много трудно, практически невъзможно без сериозни щети. По-нататьк С. Залигин се спира на взаимоотношенията между човека и природата - той отбелязва преди всичко един чисто психологически момент в тези взаимоотношения. За половин век отношенията между човека и природата рязко са се променили. Някъде откъм средата на 30-те го дини непрекъснато се говореше за покоряване на природата. „Сега разбираме -пише С. Залигин, - че да покоряваш енещо просто: една сила дейст вува върху друга, едната побеждава, другата търпи поражение - който е по-силен, той побеждава, Но това еелементарен подход. Въпросът не се свеж да само до възможността да покоряваме, а да създадем съюз. Както в човешкото общество тряб ва да постигнем съюз между хората, по същия на чин трябва да търсим съюз между човешкото общество и природата. Нашето време пише С. Залигин - трябва да бъде време на разумни съюзи - съюз с науката, съюз с техниката, съюз помежду ни и съюз с природата. Ако не постигнем тези съю зи - няма да имаме бъдеще."
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, ЧССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 158-165

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Студията на съветския литературовед В. Кова ленко „Герой, идейност, майсторство" е посве тена на белоруската проза от последните го дини. В нея авторът споделя свои мисли, впе чатления, наблюдения за състоянието и развойните тенденции на белоруската проза. В уводния първи раздел (студията има пет раздела) авторът се спира на атмосферата след XXVII конгрес на КПСС. Грандиозните планове за революционно пре образование на икономическата структура на стра ната и на обществените отношения, начертани от партията в документите и решенията на XXVII конгрес на КПСС и призвани да ускорят научнотехническия прогрес, да повишат социалната активност на трудещите се, да укрепят демокра тическите начала в живота на съветското общество, пораждат бодро чувство на оптимизъм, което обагря ярко всички помисли на майсторите на литературното дело. Патосът на обновлението обхваща все по-широко литературнотворческите сили на страната. За това свидетелствуват проведените републикански писателски конгреси. Силно и впечатляващо прозвуча гласът на писателите в поддръжка на новаторските начинания на партията, които изискват и от литературното творчество всепроникващ новаторски дух. Партията направлява дейността на художниците на словото към още по-плодотворно укрепване на връзките им с живота на народа. А да бъдеш с народа - пише В. Коваленко, - това означава да влезеш с цялата същност на душата, ума и таланта си в атмосфе рата на решителните промени, които засягат всич ки сфери на народното битие - промени икономически, технически, социално-психологически и нравствено-духовни. Да се сближиш с живота, чрез средствата на изкуството да разкриеш слож ните, противоречиви процеси, които стават в него, да направиш дълбоки художествени обобщения - това не е задача от кампаниен характер, а жизнена необходимост, условие за понататъшното успешно развитие на съветската литература. В каква степен съвременната белоруска литература, по-специално белоруската проза от последните години, се доближава до големите изисквания на времето с неговите неотложни, остро, а понякога и тревожно появяващи се проблеми? Разбира се, всестранен отговор на този въпрос не може да се даде без сериозен аналитичен труд и колективни усилия. Както е известно - изтъква В. Коваленко, - съвременността в изкуството не е понятие, кое то може да се изчерпи лаконично, с няколко думи. Често виждаме, че теми и проблеми, решавани върху материал от историческото минало, благодарение на дълбокото художествено осми сляне придобиват действена актуалност и зло бодневна идейна острота. Такова произведение според автора на студията е романът на И. Ша мякин „Петроград Брест", който обогатява жанровите възможности на белоруската проза. Писателят е определил творбата си като исто рически роман", но той съдържа толкова явна социална идея, която притежава остро политическо звучене и до голяма степен определя неговото своеобразие-той може да се смята за предвестник на жанра „политически роман" в белоруската проза.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 179-186

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Една от традициите на списанието е да разглежда литературата в общокултурен контекст, следователно да концентрира вниманието не само върху литературни творби, но и върху крупни, значителни произведения на сродните изкуст ва - театъра, кинематографията. Брой осми се открива с информация за състоялия се разговор около „Кръгла та маса", организирана от редакцията на „Вопросы литературы" и посветена този път на театрално събитие - спектакъла на МХАТ „Сребърна сватба“ по пиесата на А. Мишарин. Спектакълът е предизвикал много противоречиви оценки и спорове, и то не само в професионално-критическите среди. И това е обяснимо - се казва в уводните думи от редакцията, - защото на теат ралната сцена се води разговор по проблеми, вълнуващи всеки човек. Успешен ли е спектакълът, в какво се състои неговата сполука, доколко убедително е въ плътена в него атмосферата на времето, в какво съотношение се намират художественото и публицистическото начало - по тези въпроси са размишлявали на „кръглата маса" критиците К. Шчербаков и М. Синелников, журналистът Ю. Апенченко, секретарят на Пензенския обком на КПСС Г. Мясников, постановчикът на спектакъла О. Ефремов, авторът на пие сата А. Мишарин, завеждащият литера турния сектор на МХАТ - театроведът А. Смелянски. В началото на своето изказване К. Шчербаков отбелязва някои театралин постановки от 70-те години, когато гла вен режисьор на театъра става О. Ефре мов - това едесетилетието, за което в партийните документи е казано, че е де сетилетие, през което в икономиката и в социалното развитие на страната са се появили негативни тенденции, възникнали са големи трудности. Според К. Шчерба ков спектакълът „Сребърна сватба" е първият от поредицата театрални поста новки, който талантливо и дълбоко е усетил това, което става днес в нашата страна. По-нататък в изказването си той се спира на някои съществени различия между печатания текст на пиесата и текста, по който се играе тя в МХАТ, В публикувания от автора вариант на пиесата - изтъква К. Шчербаков - са налице граждански и нравствени идеи, конто обаче се нуждаеха от развитие и уточняване, изясняване на някои акцен ти, което е направено в текста, по който се играе театралната постановка,
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 173-177

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубриката „Жизнь. Искусство. Кри- тика", с която се открива броят, са поместени статиите на В. Озеров „Литера турната критика: точни критерии, висо ка взискателност“ и на Л. Новиченко „Историята и ние“. В основата и на двете статии, както се посочва в бележка на редакцията, са залегнали докладите на двамата автори пред VIII конгрес на съветските писатели. В уводната част на статията си В. Озеров изтъква голямото внимание, от делено на литературно-художествената критика в документите на XXVII конгрес на КПСС - в Политическия доклад на ЦК на КПСС пред конгреса е подчерта но: литературно-художествената критика е обществено дело, а не сфера за об служване на авторски самолюбия и ам биции. В Резолюцията на конгреса се отбелязва: литературно-художествената критика трябва да се отърси от благодушието и чинопочитанието, в оценката на произведенията да се ръководи от ясни естетически и класови критерии, поактивно да се обявява срещу безидей ността, парадното многописателство, дре бнавото ровене в бита, конюнктурщината... Най-главната и отговорна цел, ко ято партията поставя сега пред крити ката, е мобилизация на нейните творче ски сили за енергична поддръжка на дълбокото и всестранното преустройство, провеждано от партията във всички сфе ри на живота, в психологията на хората. Работниците от литературния цех" - пише В. Озеров - са обхванати от настроение на боеви ентусиазъм, ръководят се от стремежа да преодолеят напълно съществуващите недостатъци, да вкарат в действие всички резерви и най-главното - да обединят в едно духа на са мокритичност с енергията на практичес ките дела - в това е залогът за реал но, а не само словесно преустройство. В. Озеров отчита, че пред трибуната на VIII конгрес на писателите критиците не са дошли с празни ръце - съз дадени са редица ярки, талантливи твор би, повишен е творческият потенциал на литературната мисъл, води се борба с чуждата идеология. Не може обаче да се отрече, че критиката все още не иг рае тази активна социална роля, която трябва да играе в толкова отговорния за съветското общество момент, че невинаги е съумявала да оцени литературния процес, неговите успехи и несполуки, не води настойчива борба за кардинално повишаване на идейно-естетическото каче ство на литературата. В първия раздел на статията си (тя съдържа шест раздела) В. Озеров се спи ра на някои негативни явления в област та на литературната критика като ком плиментарността“, „некритикуемостта" на Някои писатели, особено на тези, кон то заемат постове"; изразява неудовле творение от това, как писателският пе риодичен печат изпълнява функциите си като организатор на литературнокритическата дейност, неудовлетворение пре дизвиква и равнището на публикуваните статии, тяхната едностранчивост, печатат се само положителни отзиви и рецензии за художествени творби, сякаш всички рецензирани книги са шедьоври. И по този начин - прави извода си В. Озе ров - се стига до дезориентиране на читателите.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 165-169

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят предлага разнообразни мате риали, засягащи както въпроси на литературната критика и теория, така и на литературната история. На уводно мя сто в рубриката „Жизнь. Искусство. Критика" е поместена статията на Е. Шкловски „За съществуващото и необ ходимото". Тя съдържа няколко раздела с различни подзаглавия - първият от тях е „Нормалният човек - идеал или реалност?" В тази част авторът се спи ра на настъпилото напоследък в литературната критика оживено обсъждане на проблема за героя на съвременната съ ветска проза, който засяга важен аспект на литературния процес - художестве ната концепция за личността. В тази концепция най-пълно се изразяват социално-духовните стремежи на литературата, усилията и да разбере душевното състояние на нашия съвременник, неговите ценностни ориентации. В тази връзка Шкловски запознава читателите с определението на А. Бочаров: ..... Кон цепцията за личността не се свежда до това - да се систематизират и пресъз дадат перспективните качества на съвре менния герой. Тя е свързана, условино казано, не само със зоркия поглед на художника, но и с неговата мъдрост, с неговите възгледи за реалния и иде алния човек. В героя на произведението са въплътени и качества на наблюдавания в действителността прототип, и пред стави на художника за всичко, което съставя и обкръжава личността: какво представлява човекът, неговото същест вувание, какви са взаимоотношенията му със света, с обществото, какво означава свобода за човека, какво е бъдещето му и каква е връзката му с историята - с една дума, целият комплекс от въпроси, свързани със смисъла на чо вешкото битне. " Ясно е - пише Е. Шкловски, - че без сериозно и задълбочено художест вено осмисляне на тези въпроси едва ли е възможно да се постигне по-голямо социално-нравствено въздействие на литературата, на нейната възпитателна ро ля, толкова необходими в днешната об- ществена ситуация. Главен въпрос сред тези е какъв е днешният човек в неговото реално ежедневие, с каква мярка мери той своя собствен живот и живота на заобикалящите го хора, с какви ценности го съпоставя.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 164-169

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място в книжката е поместена статията на литовския литера туровед и критик В. Кубилюс „Ценност ният императив" - в нея той споделя свои мисли, наблюдения, чертае перспек тиви за ролята и значението на цен ностния императив в литературата. В началната част В. Кубилюс се спира на определението, което дават философите на понятието ценност". Според тях ценността е едновременно обективна и нереална. Ценността може да съществува и когато в действителността няма нищо подобно (например свобода в робовладелческото общество). Ценността е неотделима от мислещия и действуващия субект. Тя винаги на драства границите на съществуванието на отделния човек като всеобща кате гория, притежаваща силата на импера THB. След дискусията на философите ΠΟ проблемите на ценностите, състояла се в Тбилиси през 1965 г., литературоведите заговарят за значението на аксиоло гическия метод при тълкуване същност та на литературата и за ценностния аспект на битието като нейна специфична особеност. Литературата не разкрива количеството, а качеството на явленията... Тя построява събитията и прежи вяванията чрез противопоставяне на доброто и злото, свободата и потисни чеството, щастието и страданието, жи вота и смъртта; в системата на цел ностите всеки елемент придобива свой смисъл само в сравнение със своя антипод. Такова възприемане на света взима участие в създаването на художествената ценност на произведението - то подсказва каква дума да се избере, каква фраза, образ, подтиква ав тора към все нови и нови варианти, води го като компас до точката на съ вършенството. Литературното произве дение става сстетическа ценност, която също може да диктува на света норми на поведение, както и зародилите се в зората на човешката цивилизация и спасили я от гибел идеали за справедли 164 вост, братство, любов - пише В. Ку- билюс. Естетиката на класицизма провъзгла сява: литературата разкрива и показва Универсални ценности. За писателя на ма по-висша цел от тази да създава мо дели на идеално поведение, които биха допринесли да се съхрани в обществото нравственият порядък. Литературата на Новото време вече се съмнява в предназначението си да формира кодекса на поведението на човека и да прославя абсолютните цен ности, които започнали да и изглеж дат твърде относителни. Пред реализ ма действителността се разкрива като поливалентна, пълна с противополож ности, изискваща различни гледни точки и оценки. Изкуството на ХХ век вижда човека уморен от обществени регламен тации, съмняващ се във всичко. Младежката субкултура, появила се в средата на ХХ век - изтъква В. Ку билюс, - включвайки в своята сфера множество явления на изкуството, вече категорично отрича ценността - отри ча я като репресивна външна сила: тя обуздава енергията на либидото, на ко ято и е чужда каквато и да било представа за добро и зло. Еросът следва да бъде освободен от нравствени забрани, тогава отпада необходимостта от суб лимация в духовната сфера и изкуст вото ще отмре от само себе си, защото сексуалният екстаз е по-силен от есте тическия.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 122-126

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Централно място в броя заема рубриката, посветена на 150-годишнината от смъртта на А. С. Пушкин, в която са включени шест статии: на О. Муравьова - Пушкинист, съвременна про- фесия", на В. Непомняшчий - ... На кръстопът...", А. Севастиянов - Волтер през погледа на Пушкин", Н. Кондратиева-Мейксон - „По кой календар? (Времето и пейзажът в „Капитан ската дъщеря")", И. Сидоров - Още веднъж за анонимния „диплом" и княз П. В. Долгоруков" и на Л. Скокова - За една чернова на Пушкин". В моята статия - пише О. Муравьова - ще стане дума главно за пушкинознанието. Сто и петдесетте години, изминали от смъртта на Пушкин, са огромен срок по наситеност с исторически събития, които рязко промениха живота на Русия и все по-безвъзвратно ни отдалечават от епохата на Пушкин. Датата предразполага да се направи равносметка и днес еестествено да се замислим върху това - как се разпоредихме с духовните ценности, които ни остави Пушкин, какво място заемат те в днешния ни живот. На пръв поглед се получава впечатление, че всичко у нас в тази насока е прекрасно. Непрекъснато се пише за горещата всенародна любов към Пушкин: стотици хиляди хора са посетили Михайловское, милиони са били на Мойка, мигновено изчезват книгите за Пушкин... Авторката обаче си е поставила задача да проследи какво представлява в действителност лю бовта към Пушкин не в нейните външни прояви, а по същество. Тя насочва вниманието на читателя към едно странно и същевременно тревожно явле ние. В какво се състои то? Трябва да признаем - пише О. Муравьова, - че у някои поклонници" на Пушкин неговите произведения предизвикват много малък интерес. Нека си припомним след ното: когато стане дума за Достоевски, веднага започва да се обсъжда въпросът за престъплението инаказанието" или смисъла на легендата за Ве ликия инквизитор, когато стане дума за Л. Толстой - разговорът ще засегне теорията за непротивенето или съдбата на Ана Каренина. А ко гато стане дума за Пушкин, в девет от десетте слу чая ще се обсъжда проблемът за личния му живот и дори бит. Дали е изневерявал на жена си? Колко е получавал за един стих? Кому е принадлежало жилището, в което е наемал квартира, и т. н. все от този род. По този проблем не са правени социологически проучвания и авторката се базира на свои лични 122 впечатления и на впечатления на свои колеги от „Пушкинский дом". Тези впечатления не могат да претендират за строго обективен и изчерпателен анализ на явлението, но те са показателни. Според Муравьова, за да се стигне до това явление, вина имат много материали за Пушкин в периодичния печат и много научнопопулярни публикации. Но - продължава размислите си О. Муравь ва - за да има един читател що-годе вярна пред става за Пушкин, е необходимо да познава него вото творчество, неговата личност като творец като автор на художествени произведения. А и сам Пушкин се е надявал, че душата му ще живее в заветната му лира", т.е. в поезията му, а не в спомените на съвременниците му.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 93-100

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място в броя е поместена под робна информация за организираната от спи санието международна кръгла маса" - сре ща-разговор на тема „Човекът, обществото, литературата в условията на научно-техническия прогрес". В срещата са участвували представители от Съветския съюз - М. Козмин, В. Оскоцки, Е. Сергеев, Л. Лазарев и Н. Анастасиев: България - 3. Чолаков; ГДР - 3. Рьониш, В. Новойски; Полша - М. Хшвановски; Чехословакия - О. Марушяк, Й. Петерка; Унгария - П. Фехер, и Куба - Соня Браво. Срещата е открита с встъпително слово от главния редактор М. Козмин, който изтъква, че темата е широко формулирана и по нея участниците могат да споделят опит, да разменят мисли, да изкажат свои мнения за състоянието и перспективите на развитие на социалистическите литератури днес. А щом се заговори за литературата и днешното време, не можем да си затваряме очите за найважното - за пръв път в историята на чове чеството, в историята на нашата планета се стига до такава ситуация, когато времето може да бъде спряно, и то не като онзи пре красен миг, за който мечтае Фауст, а като кошмар на всеобща гибел и прекратяване живота на земята. След Априлския пленум на ЦК на КПСС (състоял се през април 1985), който провъз гласи курс към ускорение и преустройство и посочи много наши беди и нетърпими в со циалистическо отношение явления в литературата, едно след друго започнаха да се поя вяват произведения, рисуващи тези страни от живота, които преди често се подминаваха. Такива са острите публицистични очерци на И. Василиев, Ю. Черниченко, А. Стреляний, поемите на Е. Евтушенко и А. Вознесенски, пнесите на А. Мишарин и М. Шатров, пове стите на В. Распутин „Пожарът" и на В. Биков «Кариерата", романите на В. Астафиев „Пе чалният детектив" и на Ч. Айтматов „Ешафод". Те са ново направление в нашата днешна ли тература, направление на трезвата и сурова правда, на реализма и болката. Пръв на кръглата маса" се изказва В. Ос коцки, който споделя свои мисли и тревожни вълнения във връзка с нарушеното равнове сне между човека и природата и се спира на три произведения от три различни литератури, посветени на тази тема: „Прощаване с Матьора на В. Распутин, един разказ от немския пи сател Йоаким Новотни за лужишко село, чиито обитатели трябва да го напуснат заради проектиран на мястото му строеж, и романа Удавници" на сирийския писател Абдесалям ал-Уджейли. В случая - изтъква В. Оскоц ки - еднаквата тематика не може да бъде тълкувана като странствуващ сюжет", тъй като не са налице нито сюжетни, нито други литературни заимствувания. За съзвучията и сходствата на тематичните мотиви, за при ликите и съвпаденията на сюжетните колизин и ситуации, за драматическия накал „се е погрижило самото време, самата епоха, изди. нала като един от глобалните свои проблеми агресията на човека срещу природата, а посредством природата - драматичното нахлуване във вековното устройство на селския, пък и не само на селския живот.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 118-122

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Статията на съветския литературовед и кри тик В. Литвинов „В името на изкуството" запоз нава читателите с един необикновен взрив" в съветската литература днес - появата на голям брой романи и повести с главни герои хора на творческия труд. Никога досега не са издавани толкова много романи за писатели, артисти, кинодейци... Защо се случи това именно с темата за твореца, не можем лесно да си обясним. Да твърдим, че много писатели са се поддали на модата, означава нищо да не обясним. В. Литвинов връща читателя назад в отечествената класика, за да напомни за образа на худож ника Михайлов от „Ана Каренина", за персонажите на А. Чехов, сред които се срещат почти всички представители на творческия свят - ху дожници, хористки, белетристи, артисти. От тази тема са пронизани и всички пластове на съветска та литература - Булгаков, Олеша, Платонов, Леонов... И ако К. Паустовски поставя начало то й с „Романтици", то Ю. Тинянов стига до нея в зрелите си години, когато написва книгите си за Пушкин, Кюхелбекер и Грибоедов, които ряз ко променят отношението към жанра творчески портрет" и го издигат до равнището на голямата проза. Но въпреки примерите днешната ситуация е по-особена. Нито през 20-те, нито през 40-те години не е имало толкова голямо раздвижване около тази тема. Напротив, върху нея по-скоро е паднала сянката на известно неудобство, дори на недостатъчна престижност. В. Литвинов споменава и за някои замислени, но недовършени романи на тази тема - на А. Серафимович за М. Шолохов, на Д. Фурманов, А. Фадеев, Ю. Олеша, въпреки че авторите са се залавяли с пълни сили за тези романи, както това личи днес от архивите им, в които са открити богати материали. Публикувани като откъси в по-къс ни години, те ни карат да съжаляваме искрено за това, че не са завършени. Те биха били несъмнено забележителни произведения, убедителни худо жествени свидетелства за създаването на съвет ската литература. В сравнение с изминалите десетилетия сегашният взрив изглежда толкова по-забележите лен. Четейки една след друга историите за киноартисти, архитекти, циркови артисти, пости, певи ци, понякога неволно си задаваш въпроса: няма ли съвременната проза по-належаща, по-същест вена тема от тази, 118 Но колкото и иронично да се отнасяме към тази тема, известно е какви вълнения предизвика об разът на филмовия режисьор Кримов от романа на Ю. Бондарев „Игра". Тези „изкуствоведчески истории" развълнуваха много широка публика, и то хора, стоящи далече от професионалните музи На въпроса за причините, довелидо този взрив", не може да се даде еднозначен отговор. Обясне ние на явлението би могло да се търси в стремежа на писателите, лириците" (кавичките на авт.) да се защитят от лидерството и хегемонията на фи зиците“. Друг отговор може да ни насочи към нео бикновено нарасналия интерес на хората, на цели народи към своята културно-историческа традиция. Във всички национални литератури в съвет ската страна са създадени цели библиотеки на тази тема.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-145

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Есеистиката еедин от най-живите и бързо развиващите се жанрове на съвременната словесност - така започва статията си „Законите на свободния жанр. (Есеистиката и есеизмът в културата на новото време)" съветският литературовед Михаил Епщейн и веднага задава въпроса - на коя сло весност - художествената, литературнокритиче ската, публицистическата, научнопопулярната? Бе лези на есе се откриват лесно и в съчинения на писатели, посветени на въпроси на съвременната наука, и в съчинения на естествоизпитатели, посветени например на нравствеността. Въпреки че в съветската литература се появяват все повече произведения от този жанр, в съветското литературознание няма нито строго определе ние на есенстичния жанр, нито трудове върху него. Трябва, разбира се, да се добави, че същото е поло жението и в чуждестранната наука - и там липсват солидни и общопризнати определения на есеистиката и тази задача се обявява понякога просто за неосъществима. „Какво представлява есето, ни кога досега не е било точно определено" - твърди един литературен речник, а друг добавя още покатегорично: Есето не може да бъде приведено към каквато и да било дефиниция. "* Неопределеността“, „неуловимостта" на есе то - както пише М. Епщейн, - не е пропуск на теоретическата мисъл, а основно качество на самия жанр, което го подтиква да нарушава непре къснато собствените си жанрови граници. За щастие, в литературата съществува произве дение, по отношение на което споровете: есе ли е то, или не е - са невъзможни, защото това, което е станало литературоведски термин, нарицателно име, в заглавието на това произведение е поставено като собствено име - Essais" от М. Монтен (в традиционния превод на руски Опити"). В тази книга съвсем ясно е показан генетическият код на есеистическия жанр, претърпял впоследствие много творчески трансформации.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Чехословакия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 162-166

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място брой 8 предлага на читате лите статията на съветския литературовед Л. Андреев „Литературата пред прага на на- стъпващия век". В нея авторът споделя свои размисли и съображения, спира се на найхарактерните явления в литературата след края на Втората световна война до наши дни вре мето, намиращо се на прелома между двете столетия На пръв план е очертан обществено-политическият облик на съвременната епоха, която ще влезе в историята като епоха на критиката, на изграждането на новото мислене, епоха на XXVII конгрес на КПСС. „За пръв път в своята история човечеството, а не само отделни негови представители, започва да се осъзнава като единно цяло.." - цитира Л. Андреев думите на генералния секретар на ЦК на КПСС М. С. Горбачов. Така необходимото днес „изкуство да живеем в мир помежду си" изисква взаимно разбирателство, и то именно стана най-важната социална и политическа потребност на времето. Ето защо пред хората, които изучават литературата и изкуството, пред тези, които са призвани да запознават с тях широката читателска аудитория стоят нови, небивало отговорни задачи. Защото едва ли можем да се съмняваме в това, че няма по-пряк и по-кратък път към взаимното разбирателство от този, който се проправя чрез художествените ценности. Разбира се - казва се в статията, - взаим ното разбирателство не означава безрезервно приемане на всичко. На много прояви в чужде странното изкуство трябва да се поставят барие ри: например на култа към жестокостта, на насилието, на порнографията, на всякакви долнопробни продукти на „масовата култура". Изминавайки дълъг и труден път, съветската критическа и издателска практика имат готовност за разбирателство.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 139-141

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Със статията си „Пред прага на третото хилядолетие" литовският литературовед Витаутас Кубилюс търси отговор на въпроса, който му поставили неотдавна в една студентска аудитория: „Каква ще бъде нашата литература в двехилядната година?" В ХХ век гадаят вече не по ръката. Хиляди учени в специални институти изучават перспективите на световното развитие. Без прогнози за бъдещето е невъзможно планирането на икономическия и социалния живот, а то естанало необходимост във века на научнотехническата революция. Планира се и разви тието на науката. Може ли да се планира развитието и на литературата? В. Кубилюс при вежда думите на Д. С. Лихачов: „Уверен съм, че и в литературознанието е възможна такава „предсказуемост" на явленията, която съще ствува в редица други науки." Литературата е продължителен процес, със своя вътрешна логика, която не може да се прекъсне внезапно... Може да се предскажат насоките, в които ще се развива литературата, да се открият в това развитие внезапни скокове и забавяния. Но причинната взаимовръзка на събитията, върху която се изграждат всички прогнози, в литературната сфера е уравнение с много неизвестни и досега нито един инсти тут по футурология (а през 1970 г. в САЩ те са 15) не се е наел да реши това уравнение. Може ли и как да се предскаже кога блуждае щите генни хромозоми ще създадат велик талант, способен да повлияе върху развитието на отделния жанр или дори върху цялата ли тература? Как да се предскажат промените, които ще продиктуват на писателското съзна ние и подсъзнание противоречията на бъдещото общество? По този въпрос скептичният К. Чапек казва: „Литературата на утрешния ден ще я създават хората на утрешния ден и няма защо ние да решаваме вместо тях какво те трябва да извършат. "
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 151-156

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 11 епосветен на 70-годишния юбилей на Октомврийската революция. Началните думи на уводната статия, озаглавена „Октомври и културата", гласят: „За да осмислим днес правилно седемдесетгодишния опит на съвет. ската литература, необходимо еда я представим преди всичко в пълния и обем. Твърде дългого премълчаване и изолиране на някои имена осветляваха невярно общата картина, в лите ратурата се образуваха явни празнини, а в литературната наука - пропуски," Възстановяването на премълчаваните имена обаче - изтъква се по-нататък, - въвежда нето в литературен оборот на отличени някога произведения ще помогнат да се възсъздаде пълният обем на съветската литература само ако не бъдат забравяни или не минат на вторн илан художниците, чийто авторитет си остава непоклатим. Тяхното творчество поначало е добре изучено - задачата се състои в това по-задълбочено да се осмисли опитът на кла сиците в контекста на съвременните обществени и литературни събития. Статията на Наталия Иванова „Бащите и децата на епохата“ е посветена именно на такива произведения, които са стигнали до чита теля с голямо закъснение не по вина на тех ните автори. По съзвездието на възвърнати те имена, по заглавията на произведенията се вижда как дебелите списания (имат се предвид „Новый мир“, „Дружба народов“, „Октябрь", „Знамя") героично се опитват да запълнят празнината, създавана десетилетия. Литературата катастро фално не е получавала „Храна", била е на оскъд ни дажби и това едва не доведе до дистрофия, един от застрашаващите признаци на която беше си вият поток - пише Н. Иванова.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Куба
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 160-165

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Статията на Г. Белая „На кръстопът" про следява търсенията и тенденциите в развитие то на съветската проза през последните десе тилетия. В уводната част авторката изразява несъгласието си с появила се напоследък литературнокритическа статия на В. Курбатов, в която се дава неточна картина на литератур ното развитие през 70-80-те години. Според него литературата през този период е постиг нала голяма пълнота и многообразие в подробностите“, но страда от това, че е отминавала основни етично-интелектуални въпроси, не е намерила своя здрава основополагаща идея. Настъпил е моментът - пише Г. Белая, - когато трябва да се разговаря не за липса на обединяващи етични идеи в литературата от този период, а за деформацията, на която те са били подложени в условията на „застойното време". Това предполага както анализ на причините за тяхната вътрешна еволюция, така и изследване на обстоятелствата, конто на ложиха върху литературата своя незаличим деформиращ отпечатък. Историческата потребност, отговор на коя то бяха „Белият параход" на Ч. Айтматов, „Прощаване с Матьора" на В. Распутин и дру ги близки до тях книги, проникна в социални процеси с многогодишна древност: в годи ни те на революцията и в годините на Великата Отечествена война. Тогава именно - подчер тава се в статията - назря това, което Л. Гинз бург определя като специфично светоусещане на съветския човек. „На времето Ремарк - пише тя - изгради романа си върху сводката, която гласеше „На Западния фронт нищо ново", за същия този ден, когато на този фронт загива неговият герой... Ние знаехме, че за деня, в който бъде убит от хитлеристки снаряд всеки един от нас, някъде ще бъде казано: „Под вражеските снаряди Ленинград живее своя обикновен трудов и делови живот. Затова всеки от нас казваше: ние обкръжаваме Харков, ние превзехме Орел... Зад формулите на сумираните действия бяха хиляди отделни хора, кото участвуваха в тях, заги наха, но не ще пожънат плодове.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 140-144

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Рецензираната книжка привлича интереса главно с изследването на Фредерик Алфрид Лубич от Колумбийския университет в Ню Йорк „Херметичното посвещаване на Хомо Фабер в елевзинско-орфическите мистерии". Романът на Макс Фриш „Хомо Фабер дължи своята популярност не на последно място на силовото поле между един модерен и един митичен мироглед, отбелязва авторът. Актуалната житейска проблематика на глав ния герой постепенно се пренася в една архаична система от отношения. При това първоначалната самопонятност на Фабер все повече и повече се поставя под съмнение. В про цеса на неговите опити да постигне нова ори ентация в живота все по-централно значение придобива аспектът на вярното отношение към съществуването и смъртта. Някои изсле дователи, като Ронда Л. Блер, виждат в отношението майка дъщеря, т. е. между Сабет и Хана, преработка на древногръцката митологема Деметра-Кора". Кора, известна под името Персефона, била открадната от Хадес и отвлечена в царството на мъртвите, в резул тат на което Деметра наказала Земята с не плодородие. За да предотврати гибелта на хората, Хермес станал посредник между под земния и надземния свят и в последна сметка се стигнало дотам, че Персефона трябвало да остава в изгнание в подземния свят само за определен период от годината. Така Деметра възстановила плодородието на Земята, дарила на хората житото и според Омир това е ней ната най-голяма заслуга наред със създаването на елевзинските мистерии. Град Елевзис станал средище на този култ на посвещаване то, в който Деметра е почитана като майка на Земята и богиня на плодородието, а Персефо на - като владетелка на подземния свят.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия, Мексико
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 125-131

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Рубриката „Дискусионна трибуна“ предлага на читателите статията на известния съветски критик и литературовец А. Бочаров „Покушение срещу миражите". Сам авторът заявява, че в нея той размишлява гласно по въпроса, какви трябва да бъдат критериите при написването на новата история на съветската литература, която ще замести намиращата се в научно-педагогически оборот, но вече морално остаряла „История". Настъпи времето за разре шаване на този толкова пъти отлаган въпрос - пише той - и опирайки се на конструктивното в написаните досега истории, да се въведат в нау чен оборот както нови, така и възстановените от принудителна забрава писателски имена и произ ведения. През последните три десетилетия непре къснато това правим - възстановяваме историческата справедливост: ту по отношение на невинно репресирани писатели, ту към несправедливо кри тикувани произведения, ту към насилствено заличавано наследство. Много е извършено, но каква е тази история, която трябва упорито да възста новява поруганата несправедливост? И каква сида пречи на това възстановяване, как да се определи ролята и в забавянето на обществената мисъл, И какво движи тази сила- искрена заблуда относно понятието справедливост или удобствата, произтичащи от несправедливостта, Днес историколитературното знание се нуж- дае от качествена промяна - не само защото имаме вече нова информация (и чисто художествена, и за източниците), но и защото е станал съвсем различен подходът към художествените ценности и към художествените търсения.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Унгария
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 144-147

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива със статията на видния съветски литературовед Д. Марков „За ня кои въпроси на теорията на социалистическия реализъм". Още в началото авторът предупреж дава, че не претендира за разгърнато обсъж дане на проблемите, а се ограничава само с поставянето им и поради това написаното по форма не е статия, а по-скоро фрагменти и наблюдения, засягащи само някои парливи места в сегашното състояние на литературната теория. На пръв план е отбелязано колко остро се чувствува дисбалансът между усилията на теоретическата мисъл и текущата критика. Създадена е някаква странна и непонятна ситуация - критиката отминава с мълчание, избягва самото понятие социалистически реа лизъм", което естествено поражда въпроса, как да се обясни това. Нима критиката трябва да избягва обсъждането на литературно-теоретическата проблематика? Но не е нужно да се убеждаваме - пише Д. Марков, - че осмис лянето на проблемите на социалистическия реализъм е важна грижа не само на теорията, а и на движещата се естетика". Понякога се чуват гласове, че понятието социалистически реализъм е остаряло, изчер пало се е, но в тях липсват всякакви опити да бъдат сериозно обосновани. Ще си позволя да изкажа предположението - пише авторът, - че подобни изказвания са по-скоро своеобразна реакция срещу застойните явления, които засегнаха изучаването на проблемите на социалистическия реализъм. Социалистическият реализъм обаче не е теоретически фантом, за да може да се премълчава, а реално съществу ващо естетическо явление с дълга история и със закономерни процеси на своето зараж дане и развитие. Същевременно трябва безу словно да говорим и за извращаването на тези процеси от отделни тълкуватели. Днес в периодиката се лее поток от остри критически изказвания, свързани с анализ на недостатъците, пропуските и грешките в различни области на общественото и културното развитие. И това е понятно: нужно е да се покаже същността на грешките, за да можем да ги преодолеем - както тях, така и техните последствия. Но критиката е добра тогава, когато съдържа не само патоса на отрицанието, но и дух на обновление. Провежданото в страната ни преустройство е революционен про 144 цес: като отхвърля всички задържащи фактори, то е насочено към пълно разкриване на възможностите на социализма в различните сфери на обществения живот. Теорията на социалистическия реализъм въ преки своите завоевания явно изостава от практическите задачи на съвременната социа листическа култура. За да се преодолее това изоставане, трябва да се разкрият корените на грешките и недостатъците, трябва да се огледа неотдавнашното минало, с което са свързани много наши беди и много горчиви размисли на днешния ден - пише Д. Марков. Върху развитието на теорията най-пагубно се отрази догматизмът. В продължение на дъ лъг период от време нашите усилия бяха съ средоточени върху неговото преодоляване. Осо бено силно е деформиращото влияние на дог матизма в годините на култа към личността. Социалистическият реализъм се тълкува то гава не като жив и развиващ се художествен метод, а като неизменен сбор от закостенели схеми и постулати. Широко приложение на мери концепцията за безконфликността в жи вота и в литературата, за идеалния герой. Това се отрази на художественото творчество и на теорията, която се оказа в състояние на за стой. Дълбокосъдържателните понятия партийност, народност се изтриваха от безсмисле но повтаряне, девалвираха се поради вулгар но-социологическото им тълкуване. Ортодоксалността победно гонеше живата творческа мисъл.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 131-134

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива със статията на С. Чупринин „Позицията. (Литературната критика в списание Новый мир" по времето на А. Т. Твардовски: 1958-1970 г.)" Както сам авторът посочва, за дачата му е следната: да направи бегъл очерк на това, което А. Твардовски нарича душата на списанието и което може да се определи като „практическа критика", като под тези думи се разбира напрегнатият страстен и взискателен разговор, който авторите в „Новый мир" са водили с читателите за съвременната им литература исъветската действителност, за аспектите, в които остросъвременни, актуализирани" се оказват и класиката, и историята. Именно в тези публикации енамерила израз позицията (тук и навсякъде курсивът е на автора- С. Ч.) на „новомирската" критика. Те именно са вълнували читателите, разпалвали са спорове в литературната среда, предизвиквали са почти всеки път възражения и несъгласия в други печатни издания. Разбира се, позицията на списанието не е била нито застинала, нито завинаги установена в опре делени словесни формули, нито монолитна - в това привично схващане се заличава разликата Между авторските индивидуалности и критикът се представя само като послушен, повече или помалко квалифициран изпълнител на редакционната поръчка.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-143

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива със статията на С. Шведов „Литературната критика и литературата на читате лите (Бележки на социолога)", в която се разглеж дат взаимоотношенията между литературната критика и съвременната литература от гледна точка на социологията на литературата и на четенето. На пръв план се изтъква, че обликът на литературата, създаван от критиката, страда от непълнота. Той е чувствително обеднен и съвременната литература се свежда до една опростена конструк ция: „истинска“ („висока") литература и „занаятчийска" литература („, безвкусица", масовка“, „ан- тилитература"). При това деление на две неравноправни части извън полезрението на критиците остава огромен пласт белетристика, която се ползува с интереса и одобрението на широки читателски кръгове, но не предизвиква интерес сред профе сионалните критици. Този огромен пласт беле тристика никъде и от никого не се отбелязва и в резултат се стига до липса на информация по вып роса, какво четат значителни групи от населението. Не бихме могли да твърдим обаче - пише С. Шведов, че проблемът за изучаването на широко четената литература е нов и не е поставян - в нашето литературознание и критика отдавна е проявяван интерес към тази тема. При обосноваване на необходимостта да се изучават не само шедьоврите, но и произведенията, отговарящи на вкуса на масовия читател, се привеждат обикнове но известните думи на Пушкин: „Могат да ни кажат, че критиката трябва да се занимава единстве но с произведения, имащи видими качества, не мисля така. Някое съчинение е нищожно само по себе си, но е забележимо поради успеха и влияние то си; и в това отношение нравствените наблюде ния са по-важни от литературните." Методоло гията на изучаването на масовата литература е занимавала В. Шкловски, В. Переверзев, В. Жирмунски. Според С. Шведов най-перспективен под ход към изучаване на масовата литература е формулирал Ю. Лотман: „То (понятието масова ли тература - С. Ш.) се отнася не толкова до струк турата на един или друг текст, колкото до неговото социално функциониране в общата система от текстове, съставящи дадена култура. По такъв начин това понятие определя на първо място отношението (к. а.) на един или друг колектив към определена група текстове." Независимо обаче от признаването на необ ходимостта да се изучава сериозно масовата ли138 тература в практическата работа на съвременния критик разборът на такива произведения се свеж да до демонстриране на стереотипи и привични литературни щампи. Но тази литература е твърде разнородна - продължава размислите си авторът, - може би не по-малко разнородна и разнообразна от „голя мата" литература. Ние я обединяваме в едно по външен признак - признанието на широките читателски слоеве. Под общото заглавие „читаема" литература се крие нещо твърде разнообразно. В нея има много нюанси, множество типове, понякога трудно съвместими един с друг. Много опростяват реалната картина някои критици, кои то твърдят: „Цялата тази литература е с едно лице.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 112-117

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубриката „История на литературата" е поместена статията на С. Поварцов „Хора с различни мечти" (Чехов и Мережковски). Поставената тема - посочва още в първите редове авторът - има принципно значение, доколкото Д. Мережковски е не просто литератор на тази епоха, критик на Чехов и негов кореспондент, но и крупен идеолог на зараждащия се декаданс в Русия. В творчеството на Мережковски са концентрирани най-характерните черти на „новото изкуство". Декадентската школа, без ни наймалко да крие антипатиите и непомерните си пре тенции, се формира в пряка идейно-естетическа конфронтация с руския реализъм, един от великите представители на който е А. П. Чехов. И като личност, и в литературно отношение Чехов е бил за мнозина голяма загадка. Борбата за Чехов, разгърнала се в руската критика, е ярко свидетелство за това, колко упорито са се сремили да разгадаят тази загадка, а след като я разгадаят да направят писателя съзнателен участник в груповските разногласия, поддръжник на едно или друго направление" на „тенденциозното изкуство, и т. н. В този план взаимоотношенията между Чехов и Мережковски са много показателни за епохата от края на XIX - началото на ХХ век. Материальт, с който разполагаме - пише С. Поварцов, - дава възможност по-точно да се обгледа не само литературният процес в неговите най-съществени промени, но да се изясни и контрапунктът на художествените типове в динамично развиващата се руска култура в този преходен период.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 129-137

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Важно място в работата на забележителния Форум на славянската научна мисъл зае секцията „Литературознание", представена тематично в шест подсекции и около 200 доклада, обхващащи развитието и взаимоотношенията на славянските литератури от Средновековието до нашето съвремие. Съществени страни в славянския литературен процес бяха разкрити на пленарното заседание при откриването на конгреса. Основни проблеми в областта на руско-българските културни и литературни взаимоотношения в началния етап на тях ното развитие постави Д. С. Лихачов (СССР) - „Особенности христианства на Руси", - като подчерта ролята на старобългарската литература в създаването и развоя на староруската книжнина.

    Проблемна област: Хроника
    Ключови думи: форум, славянска научна мисъл, литературознание, Русия, Средновековие, Д. С. Лихачов, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 139-146

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубриката Дискусионна трибуна с под заглавие „Обсъждаме романа на Борис Пастернак „Доктор Живагон са поместени три ста тии: на П. Гарелов - „Размисли върху романа", на В. Воздвиженски - „Проза на ду ховния опит и на американския литературовед Джордж Гибиан - „Леонид Пастернак и Борис Пастернак: полемика между баща и син" (в превод). В значителна част от статията си П. Гарелов изказва свои възражения и несъгласие с виждането на Д. Лихачов за романа на Пастернак. Той дори пише, че за него статията на Д. Лихачов се е срасла с романа и когато го четял, той непрекъснато се връщал мислено към нея и правел сравнения. Д. Лихачов предлага да се гледа на романа „Доктор Живаго" не като на роман, а като на „роман - лирическо стихотворение; не прозаическо, а поетическо отношение към дей ствителността“, „род автобиография“, „рома нът е лирическа изповед на самия Пастернак и трябва да се възприема не традиционно, а по-особено. П. Гарелов смята такова изкуст вено, особено възприемане на романа за не възможно и чертите, отбелязани от Д. Лиха чов като доказателство за оригиналните (тук и навсякъде к. а. — П. Г.) особености на романа, са присъщи на всяко удачно художествено произведение, независимо дали е прозаическо или поетическо. За Д. Лихачов - пише авторът - прозаическо“ и „поетическо са евфемизми за удачно“ и „неудачно в ро мана на Пастернак и по-добре би било честно да признае: да, в романа има достойнства, но има уви и недостатъци. Д. Лихачов прави една вежлива защита на романа, която според П. Гарелов е и неловка. Д. Лихачов е искал да изведе романа изпод обстрел, но няма за що да си кривим душата: романът като роман не се е удал на Пастернак във всяко отношение. Удал му се е само отчасти, и то като „роман-автобиография". Ако повярваме на Д. Лихачов и видим в Живаго „съкровения Пастернак", то това ще се дължи не на художествените достойнства на романа, а на неговите недостатъци поради неумението на романиста да изобрази пълноценно своя герой като жив и самостоятелен човек - пише П. Гарелов.
    Ключови думи: литературни, Списание, СССР, ЧССР, Австрия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 130-138

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В списанието се открива нова рубрика - Руската класика в света", като в настоящия брой тя е посветена на творчеството на Достоевски. В уводната редакционна бележка се изтъква, че целта на новата рубрика е да запознава читателите с успехите на чуждестранни литературоведи в изу чаването на руската класическа литература. Интересът към руската литература в света е отдав нашен, но никога в чужбина така настойчиво и задълбочено не са се занимавали с изучаването на творческото наследство на корифеите на руското класическо изкуство, както това се прави в послед но време. За равнището, достигнато от русистиката в чужбина, може да се съди по резултатите от многобройните конгреси, конференции, симпозиуми, провеждани от националните и международните организации на учените-слависти. В страните на Запад и Изток се появяват все по-съдържа телни и ценни по материала си и по неговото осмисляне монографии, сборници, научни публикации. Извършва се процес на освобождаване от сте реотипите, закоравелите щампи, натрупаните от десетилетия предубеждения. В епохата на преу- стройството и гласността все по-успешно се развиват плодотворните взаимовръзки между съветските и чуждестранните литературоведи. В брой 11 са публикувани статиите на двама видни американски изследователи на творчеството на Достоевски: на Роберт Л. Белнап (от Колумбийския университет) и на Роберт Л. Джексън (от Йелския университет). Заедно с техните статии е публикувана и статията на съветската литературоведка Светлана Семьонова „Висшата идея за съществуванието у Достоевски“, посветена на морално-философските търсения на писателя, които са слабо изучени, а заслужават, както се изтъква в редакционната бележка, по-голямо внимание. На първо място е поместена статията на Роберт Джексън „Етиката на очевидеца: „Екзекуцията на Тропман" от Тургенев и възгледите на Достоевски". В началната част авторът запознава читателите с художествения очерк на Тургенев „Екзекуцията на Тропман". През януари 1870 г. Жан Батист Тропман, млад, 21-годишен французин, бил публично обезглавен в присъствието на 20-хилядна тълпа от жадни за това зрелище парижани. Неговото пре стъпление било хладнокръвното убийство на цяло семейство, състоящо се от двама мъже, бременна жена и пет деца.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Полша, Румъния
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 159-164

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива със статията на Е. Сер геев „Зачакал слава, добрини", посветена на така наречената „забавена проза", т. е. книги, публикувани със закъснение от 15-20 години. Тези произведения се четат с голям интерес, но и досега не са удостоени със сериозен кри тически анализ. Критиците оценяват социал ната им значимост, патоса на нетърпимост към злото, взискателната им суровост, но що се отнася до художествените им качества - този въпрос се премълчава, в критиката звучи та къв мотив: обществено явление - да, художествено - уви, не. В тези книги са отразени - пише Е. Сер геев - възгледи и представи, изградени от различни слоеве на нашето общество по време на социално-икономическия застой, но то е и време на интелектуално-духовни търсения на изход от този застой. Главната цел на статията си авторът опре деля така - да разкрие основните от тези пред стави, да се види как и защо те са се породили, на какво са се основавали и до какво довеждат резултат. B Трябва ясно и точно да се определи - къде е слабостта на тези книги, в сравнение с кои произведения те ни се струват слаби! Слаби са преди всичко отрицателните герои. Не художествено неубедителни, а някак лишени от убеждения в сравнение с антигероите на руската класика, която ни научи, че всеки отрицателен персонаж трябва да има не само своя субективна правда, но и цяла философия на злото. Отрицателните герои на Дудинцев и Ри баков достигат висши чинове и рангове, но вътрешно са дребни в сравнение с антигероите на руската класика.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, ЧССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 158-161

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубриката „История на литературата" с уточ неното подзаглавие „Съвременен прочит на кла сиката" е поместена статията на В. Кантор „Продължителният навик към сън (Размисли за романа на И. А. Гончаров „Обломов")", в която се разглеждат от нов зрителен ъгъл романът и неговият главен герой. „Обломов" е от онези руски романи, към които постоянно се насочва мисълта: не само за литературоведски изследвания, но преди всичко за да се разберат принципите и особеностите в разви тието на отечествената култура - пише още в първите редове на статията си В. Кантор. Трагически недооценен на своето време, разбран само като битов писател, генетически свързан с „натуралната школа", Гончаров днес се чете като актуа лен класик на световната литература.жно В редуващите се исторически, политически и културни ситуации романът на Гончаров всеки път се тълкува поновому, като се променя не характеристиката на образа - има единодушие, че в Обломов е изобразен сънен ленивец, — променя се оценката, променя се отношението към героя. Примерно през годините, които в днешната публи цистика се наричат „застойни", образът на Обло мов неведнъж е тълкуван като положителен, изразил чрез своята съдба кредото на бездействието в условията на тя гостната действителност (тук и нав сякъде разр. на авт., В. К.). Сантиментална трактовка на главния образ в романа на Гончаров е показана във филма на Никита Михалков през 70-те години „Няколко дни от живота на И. И. Обломов"; истинска апология на Обломов откриваме в книгата на Ю. Лошчиц (1977), която съ държа наред с това и много интересни наблюдения върху поетиката на Гончаров.HAR Този психологически напълно понятен преход от безусловното преди о съждане на Обломов като символ на родното бездействие (добролю бовската традиция) към пълното му оправда ние (възпроизвеждащо тълкуването на Дружи нин) е твърде просто, еднозначно преобръщане на противоположната теза. По-рано Обломов се въз приема като лош, сега твърдят - да, Обломов е патологично ленив, но в това именно се крие неговата заслуга и величие.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 146-153

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Статията на Андрей Синявски „Митовете на Михаил Зошченко" (в рубриката „Дискусионна трибуна") спира вниманието на читателя върху митовете, намерили широко място в творчеството на М. Зошченко. Авторът възразява срещу съще ствуващото мнение у читатели и зле разбрали го критици, че Зошченко е „битов писател". Дори „най-битовият Зошченко - изтъква А. Синяв ски - живее в света на митовете, които преследват човека. И това не е само външна заплаха. Това са непонятни страхове, довеждащи го до съ стояние на черна меланхолия, в което той периодически е изпадал. Цял живот М. Зошченко се мъчи да избяга или да се защити от неведома опасност. Опасността се поражда от безсъзнателните „първообрази на страха“, които могат да се допълнят и усложнят от други фактори, идващи вече от неговото социално битие, но които в основата си представляват своего рода „митология" на човешкото съществувание на равнището на детския или почти животинския живот. Във връзка с поставената тема в статията са разгледани няколко повести на М. Зошченко: „Козата" (от сборника „Сантиментални повести"), очерците „Хляб и „Безумие" (от сборника „Пред изгрев слънце"), „Аполон и Тамара“, „Страшната нощи и др. Литературният сюжет на повестта „Козата" и нейният главен герой Забежкин, дребен канцелар ски служител от съветско време, води началото си от „Шинел“ на Гогол и отчасти от „Невски проспект". Подобно на Гоголевия Башмачкин, за който всичко в живота се съсредоточава в един шинел, така и за Забежкин всичко се свежда до една коза. Във фамилното име на героя Забежкин, както се изяснява от развитието на сюжета, са от разени и характерът му, и неговата съдба: Забеж кин изтичва в чуждия двор, където се намирала съдбоносната коза. Словото у Зошченко - отбе лязва авторът, — се движи преди сюжета и управ лява сюжета. Подобен е случаят и с името на героинята Домна Павловна - и тук името и презимето на героинята предшествуват появата й и я характеризират. Забежкин завързва с козата близки, почти лирични отношения. Козата сякаш влиза в таен за говор с него и става единственото му близко и любимо същество; той се съветва с нея, тя е не говото доверено лице, от нея Забежкин черпи сили в борбата си с препятствията, които му препреч ват пътя към същата тази коза.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Холандия, Испания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 156-159

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубриката „Руската литература в света" е поместена статията на западногерманския славист и съветолог Волфганг Казак „Зад граничните публикации на руска литерату pa". Едно от най-радостните явления на пре устройството - пише В. Казак - е обогатя ването на руската литература на ХХ век с произведения, неиздавани досега в Съвет ския съюз. Десетилетия забранените имена на В. Набоков, Н. Гумильов и произведения като „Реквием на А. Ахматова, „Живот и съдба“ на В. Гросман или „Доктор Живаго" на Б. Пастернак стигнаха най-сетне до съвет ския читател, за когото всъщност са напи сани. Извършва се процес на попълване на съ временната руска литература. Този процес продължава, предстои обаче още много да се направи, за да не съществуват вече „бели петна" в руската литература. В. Казак е на мнение, че попълването на „белите петна в руската литература не е рожба на преуст проството. То започва наскоро след смъртта а йСталин, по време на така нареченото „раз мразяване". Тогава са възвърнати частично имената на И. Бабел, М. Колцов, М. Зош ченко и А. Ахматова, с други думи, въз върнати са имената на писатели, на които терорът и репресиите им струваха живота и изгнание от литературата, както и такива, станали жертва на духовния терор. И в пе риода на „застудяването", настъпил след раз мразяването, някои „бели петна" върху картата на литературата са запълнени благодарение на серията „Библиотека поэта", в която се включват сборниците на М. Цветае ва (1965), О. Манделщам (1973), М. Волошин (1977) и Вяч. Иванов (1976). Но именно по време на преустройството този процес прие ма мащабен характер. Основа на сегашния процес на обогатява не (тук не става дума само за възвръщане) на руската литература в Съветския съюз е осъзнатото или неосъзнато схващане, че ли тературата се определя преди всичко по езиков признак. Ние различаваме примерно нем ска, руска и английска литература, тъй като те са създадени на тези езици. Само въз ос нова на деление по езиков признак можем да говорим например за литература, одобре156 на или забранена от цензурата. Да се опреде ли дали едно произведение принадлежи към руската литература, не представлява трудност, но опитът да се определи върху кои произведения се простира понятието „съвет ска литература" предизвиква трудности. Проблемът се усложнява и когато трябва да се реши дали конкретно произведение спада към съветската литература: например „В окопи те на Сталинград" на В. Некрасов, „Един ден на Иван Денисович на А. Солженицин, „Котлован" на А. Платонов. При издаването им в Съветския съюз тези книги са признати за значителни произведения на съветската ли тература. Но след като техните автори напускат родината си, същите книги веднага попадат в списъка на забранените. Каква е при надлежността на тези книги през дългите го дини, когато те се печатат на руски език и в преводи извън границите на Съветския съ юз? Съветска литература ли са те? - поставя въпрос В. Казак. И отговаря: разбира се, не. Антисъветски пасквили ли са? - също не. Но във всеки случай те са руска литература. Днес те се смятат за съветска литература и завинаги ще останат руска литература. Очевидно е едно - продължава В. Казак, - че понятието „съветска литература“ е колебливо години наред. То зависи от литературната политика, от литературната ситуация и други външни причини. Но това е извън езиков принцип и следователно не може да бъде определящ за литературата. Под понятието „съветска литература" политически се обе диняват одобрената от цензурата руска литература и множеството неруски литератури на Съветския съюз.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Франция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 128-133

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В броя е открита нова рубрика - Время. Культура. Пушкин“, която списанието ще поддържа и в бъдеще. В редакционна бележка се изтъква какво е наложило да се въведе в списанието рубрика, посветена изцяло на Пушкин, на неговия живот във времето и на мястото му в отече ствената култура - това е продиктувано от причини, излизащи извън тяснофилологическите рамки. При всички исторически поврати, настъпили през този век и половина, изминал от времето на неговата гибел, Пушкин остава централна фигура в руската култура, а творчеството му разкрива не само неизчерпаема, но и все по-нарастваща актуалност. Това се отнася изцяло и за нашата съвре менна епоха, когато общественото и културното ни съзнание се освобождава от стереотипните, изопачени, а понякога и направо фалшифицирани представи за историята, културата и човека, и се стре ми да овладее на ново равнище и в пълен обем онези големи идеи и ценности, които правят от руската култура велика култура. В този стремеж Доминиращ ориентир е руската класика, съсредоточила в себе си вековни и всепризнати ценности. Оттук идва и рязко нарастващата роля на науч ното, философското и нравственото осмисляне на Пушкиновото наследство. Значителна дейност в тази насока осъществява известният общосъюзен център за академично изучаване на Пушкин - Пушкинската комисия към Отделението за език и литература при АН на СССР с база „Пушкинский дом" в Ленинград. Но силите на съвременното пушкинознание остават в много отношения нереализирани - както творчески, така и на практика. За да се промени поне отчасти това положение, Институтът за световна литература към АН на СССР създаде миналата година Московска Пушкинска комисия - творческа организация от професионалисти, чиято цел е да обедини и коор динира усилията преди всичко на московските пушкинисти, да съдействува за редовни творчески контакти между изследователите, за развитието на перспективни и разработването на нови направ ления в пушкинознанието, за публикуването на найзначителните трудове, обсъдени в Комисията, за достигането им до читателите в списание „Вопро сы литературы", в други периодични издания и в одишните сборници на Комисията. В настоящия брой са поместени три статии: гна В. Непомняшчий - Тревоги и надежди", на 128 В. Есипов - „Историческият подтекст в Пушкиновата повест „Дама пика", и на М. Мурянов - „Два етюда за словоупотребата у Пушкин“. През последните години - пише В. Непомняш чий - съществува мнение, че пушкинознанието се намира в упадък, че школата се е изчерпала. Равнището на много публикации особено ориентираните към по-широки читателски кръгове потвърждава основателността на тези тревоги. От друга страна, бяха публикувани и влязоха в научен оборот доста трудове, свидетелствуващи явно за новото равнище, на което се издига изу чаването и тълкуването на Пушкин. Авторът споменава имената на С. Бочаров, Б. Бурсов, Л. Гинз- бург, М. Епщайн и др., без да посочва всички, чиито имена позволяват въпреки упреците и тревогите, да се говори и за очаквания и надежди. По-нататък авторът се спира на двете направ ления в пушкинознанието - „традиционното“ и „новото", - като първото се характеризира като емпирично и историко-литературно и изучава всичко „около“ текста, а второто е насочено предимно към текста на произведението и по-малко се интересува от това, което е около" него, чиято главна цел е изучаването на поетиката и пред ставлява не толкова наука, колкото изкуство на интерпретацията. При анализирането на създадената ситуация - пише авторът - е по-правилно да се говори не за упадък, а за криза. Кризата се проявява като преход от едно състояние в друго: понякога, разбира се, такъв момент може да съдържа и еле менти на упадък. Отдавна е назряла и днес вече остро се чувствува потребността от мащабни обобщения - не само от енциклопедическо-познавате лен характер, но и от такива, които излизат извън рамките на специалните, тяснофилологическите обобщения - в областта на философията, културологията, на ценностните представи, нравствените и духовните проблеми. За такива задачи, за такива обобщения съветското литературознание, съвет ското пушкинознание не е достатъчно подготвено от своя предшествуващ опит и от своята предшествуваща история. Единството на рационалното и художественото, на интелектуалното и духовното, което е съчетано у Пушкин, се оказва разкъсано в пушкинознанието. Тук според В. Не помняшчий се крият корените на кризисната ситуация, която всяко направление изпитва и прежи вява по своему.
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 156-159

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В три последователни броя (3, 4 и 5) е поместен „Московският дневник на Ромен Ролан" с встъпителна статия от Т. Мотильова „Искреността на непосредствените впечатле ния". Известно е, че през юни -юли 1935 г. Ромен Ролан посещава по покана на М. Горки Съветския съюз и остава там в продълже ние на един месец. Ролан съзнава - изтъква на пръв план в статията си Т. Мотильова, че посещението му става в отговорна политическа ситуация. Международното положение в средата на 30-те години става все по-напрегнато. Фашистките диктаторски режими в Германия и Италия се стабилизират, вербуват си поддръжници в различни европейски страни, трупат оръ жие и се готвят за военна провокация. В буржоазнодемократическия свят, особено във Франция, се създава - не без усилия и не без препятствия - движение против империалистическата война и фашизма, пробива си път идеята за антифашистки Народен фронт. Авангардът на работническата класа, прогре сивната интелигенция гледат с надежда и нарастващо доверие към Съветския съюз, виж дайки в него единствената сила, способна да окаже съкрушителен отпор на фашизма. В тези условия мнението на световноизвестния писател за съветската страна, която той отдавна и предано защищава, но която сега за пръв път вижда със собствените си очи, при- добива особена тежест. Общоизвестно е, че Ромен Ролан в общи линии е бил много доволен от резултатите на своето пътуване: той е изразил това не само в редица свои писма, но и в кратката си статия „За моето пребиваване в Москва", която публикува в списание „Коммюн" (в руски превод тя е включена в 13-ия том на неговите „Събрани съчинения", М., 1958). Подробният дневник обаче, който Р. Ро лан води по време на своето пътуване - не по-малък от шест печатни коли, - съгласно категорично изразената воля на автора, остава неизползуван почти половин век. Защо - поставя въпрос Т. Мотильова. Може да се допусне, че по тактични съо бражения Р. Ролан не е искал да сподели своите „интимни впечатления за тези, от чието гостоприемство току-що се е възползувал. Но въпросът не е само в това - той чувст 156 K вува, че едномесечно пребиваване в чужда страна е твърде кратък срок и това, което е видял, възприел, далеч не е всичко, което изисква внимание и разбиране. Сам той посочва, че стойността на неговия дневник не е в анализа, който е може би неточен и погре шен, а в искреността на непосредствените впечатления". И наистина - изтъква авторката на встъпителната статия - страниците на дневника, които се откриват пред читате лите, съдържат много неща, които могат да се сторят на съвременния читател крайно на ивни; други наблюдения са случайни и непълни. Но искреността на авторското вижда не - понякога простодушно-доверчиво, поня кога много проницателно - изкупва много неща.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Великобритания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 126-129

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място бр. 6 предлага статията на младия съветски литературовед Евгени Добренко „Кризата на романа", в която (както сам авторът посочва) се дава обща постановка на развитието на съветския многонационален роман. На пръв план е отбелязан съществувалият дълго време мит за съветския роман: „той живее веч но", не познава упадък, намира се в непрекъснат „разцвета и по този начин е доведен до митологизация. Кризисни явления в западния роман се смя таха съвсем нехарактерни за литературата, вдъхно вявана от комунистическото съзидание. Авторът напомня бинарната формула: там, т. е. в западния роман, съществува дълбока криза, а за съветския роман кризите се изключват, те са абсолютно „нехарактерни" за него. Кълнейки се в диалектиката - пише Е. Добренко, - ние винаги се бояхме от кризи във връзка с нашето развитие (тук и навсякъде к. а., Е. Д.) и по този начин изключихме осмислянето на нашето развитие от обективните универсални закономерности и го митологизирахме. Доколко е дълбока кризата в съветския роман? - поставя въпрос авторът. Изострянето на кризата на съвременното обществено съзнание е провокирано от сегашната обществена ситуация, в която започна процес на разкриване на потулваната в миналото система от общочовешки, хума нистични ценности. Логиката на този процес е такава, че неизбежно се е стигнало до разделение на различни ценностни системи. Това разделение реално е съществувало винаги, и то е противоре чието, което е движило развитието на литературата. В какво се състои това противоречие и в какво се коренят източниците на кризата? Те се коренят в концепцията за личността - изтъква авторът. Личността по различен начин се реализира и намира себе си в съществуващия свят. В системата от класови ценности намират себе си героите на много произведения на съветската литература. Ориентацията към героическата лич ност доведе в крайна сметка до криза в романното мислене, защото в утвърждаването на героическата личност винаги се моделира ситуация на примире ние и самореализация на личността в съществуващия световен порядък.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 142-145

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Статията на С. Шерлаимова „Традициите разделят и обединяват (Литературите на Централна и Югоизточна Европа във водовъртежа на историята)" разглежда в исторически аспект някои особености на литературите на европейските страни, които след 1945 г. встъпват по социа листически път на развитие. Въпреки че напоследък много се говори за приоритета на общочовешките ценности над кла совите и груповите, на практика се наблюдава изостряне на националния въпрос във всичките му разновидности. В условията на нарастващите взаимовръзки между страните и народите все по-реал но и по-осезаемо става умозрителното преди понятие „световна литература", като същевременно все по-настойчиво изпъква проблемът за националните литератури, за литературните региони, които В своята съвкупност съставят световна литература. В началната част на статията си С. Шерлаимова се спира на въпроса за регионите в световната ли тература, които стават предмет на сериозно научно обсъждане след войната, по-точно през 60-те години. Въпросът за литературните региони е поставян многократно на международните конгреси на славистите, на конгресите на Международната асоциация за сравнително литературознание, къ дето се сблъскват различни принципи на деление на световната литературна карта на региони. Традиционно може да се смята обединението на литературите по езиковия принцип (славянски, англоезични, романски и др.) и по географска близост (скандинавски литератури, балкански литератури и т. н.). По отношение на предшествува щите епохи се прилага и конфесионалният (верският) принцип: литература на католическите страни, на православния свят, на мюсюлманския изток и пр. Една и съща литература в зависимост от това, какъв принцип се прилага към нея, може да бъде отнесена към различни региони или групи. Например румънската литература според езиковия принцип принадлежи към романските литератури, според географския - към балканските, а според верския- към литертурите на православния свят. Понятията регион и зона са подвижни понятия, те са подложени на исторически промени - мо же да се промени съставът на зоната или на регио на. Въпросът за литературните региони не е елементарен и научно безобиден - от неговото решение зависи схващането на понятието световна литература". Литературните региони стават дори аргу142 мент на политически спорове и често разногласията възникват именно по повод литературите на съвременните европейски социалистически страни. Новите литератури на социалистическите страни в Европа след 1945 г. не започват от нулата; не от нулата започва и процесът на сближение на различните национални литератури на тези страни. Въпреки че не може да се говори за фатална пре допределеност на настоящето от миналото, много в съвременните литератури на социалистическите страни от интересуващия ни регион може да се разбере само през призмата на тяхната предшеству ваща история. Върху тези литератури са отразени ясно превратностите на борбата на народите за свое национално съществувание, за съхранение на националния им език и култура. Една част от народите се борят против експанзията на Османската империя от юг, а друга част - срещу домогванията към германизация на многонационалната държавна формация - Австрийската, а впоследствие - Австро-Унгарската империя. Изключение прави само литературата на ГДР, която се формира в рамките на създадената след Втората световна война социалистическа немска държава.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 156-159

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива със статията на Сергей Чупринин „Неотминало време" с подзаглавие „Към характеристиката на „размразяването" в историята на съветския литературен процес". В наново разгърналите се спорове, как да се изучават, преподават и оценяват историята на литературата и литературният процес на съветската епоха, на първо място, изпъква въпросът за отношението (подч. авт. - С. Ч.) към т. нар. период на размразяване, към писатели и книги, определили до голяма или по-малко решаваща степен идеологическия импулс на ХХ партиен конгрес и идеологическата практика на „славното десетилетие" (1953-1965), като авторът веднага добавя, че още не става дума за научно изследване, а само за отношение, оценка, включително и емо ционална. С. Чупринин изяснява преди всичко какво озна чава периодът на „размразяването“, наречен така по едноименната повест на И. Еренбург. След нейното появяване така започват да наричат онзи период в живота на страната и литературата, чието начало е белязано със смъртта на тиранина, с масово освобождаване на невинни хора от заточение, с предпазливата, но струвашата ни се то гава шокова критика на култа към личността, а краят и е отразен в постановлението на октомврий ския пленум на ЦК на КПСС (1964), в присъдата по делото на писателите А. Синявски и Ю. Даниел, в решението за навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Време на големи надежди ли е, размразяването", или на измамни мечти? Дали е верен белег на неотвратимо настъпващата пролет, предизвестие на това, че колкото и да беснеят нощните бури, „зимата напразно се сърди, времето и е отминало..."? Явно тези и други въпроси - пише С. Чупринин - нямат еднозначен отговор - твърде многофактурна, многофакторна, както днес се изразяват, е идеологическата, етичната, естетическата, битовата и всяка друга амалгама на „размразяването". И още един принципен въпрос: какъв е обемът на понятието литература на размразяването"? Всичко ли, което е писано или пък само публикувано през 1953-1965 г., може да се характеризира със знака на „размразяването"? Ако явлението „размразяване" - продължава авторът - се оценява не като хронологическо, а като съдържателно и вътрешно цялостно литературно, общокултурно явление, то на редица произве 156 ведения не може да им се намери място в тази поредица. Когато говорим за „литература на размразя ването", как да се отнесем към книгите, които, макар че са написани през този период, но не са били публикувани и практически не са участвували в кръговрата на идеите, в това, което е прието да се нарича литературен процес, И още едно обстоятелство отбелязва С. Чупринин - и изследователят, и критикът, и читате лят се натъкват на следното:черти от идеологията, психологията, естетиката на „размразяването" се открояват особено релефно в произведения, съз дадени извън рамките на славното десетилетие. Какво повече представлява размразяването" - исторически кратък и исторически затворен етап в развитието на обществено-литературния процес или сбор от определени умонастроения, интелектуални и морални ориентири, политически и есте тически принципи? След литературата на размразяването" много неща станаха нравствено невъзможни за уважа ващия себе си писател - например романтиза цията на насилието и ненавистта, опитът да се конструира идеален" герой или желанието „високохудожествено" да се илюстрира тезата, според която животът на съветското общество познава само конфликта между „хубавото“ и „отличното“. След литературата на размразяването" много неща стават нравствено възможни, дори нравстве но задължителни и никакви по-късни застудявания вече не успяват да отвлекат както истинските писатели, така и истинските читатели нито от вни манието към т. нар. малък, обикновен човек от кръга на неговите грижи и радости, нито от критическото възприемане на действителността, нито от възгледа им за литературата като явление, което противостои на властта, на социалната рутина и всякакъв род идеологическо фантазьор ство.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литературни, списания, СССР, Дания
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 138-141

Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Статията на В. Сахаров „Срещат в нача лото на пътя (Н. Чернишевски, младият Лев Толстой и А. Дружинин)", поместена в руб риката История на литературата, потопява читателите в атмосферата на идейно-литературните борби от средата на 50-те години на миналия век в Русия. Известно е, че това е период на „размразяване" и на обществен подем, на общи търсения и спорове, типична преходна епоха с присъщата и борба на идеи, мнения, на различни поколения, на литературни групировки, отличаващи се понякога с изненадващи обединения на идейни противници. Н. Чернишевски и Л. Толстой са сред глав ните дейци на сложната и противоречива епо ха на прелом и обществен подем. Трудно е обаче да си представим двама по-различни хора и писатели от Н. Чернишевски и Л. Толстой - пише в уводните редове на статията си В. Сахаров. И въпросът не е само в това, че идейните им възгледи и типът личност на всеки от тях се различават и поради това са несъвместими и в живота, и в литературата, но и отзивите им един за друг са твър де резки. Поразителна е разликата във въз гледите им за живота и избора на позиция. А те са връстници и влизат в литературата едновременно, сътрудничат в едно списание - Некрасовият „Съвременник", срещат се и разговарят, внимателно се четат и взаимно оценяват.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литературни, списания, СССР
Subscribe to СССР