Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ, Холандия, Испания и САЩ. - 33, 1989, № 8, 146.

Статията на Андрей Синявски „Митовете на Михаил Зошченко" (в рубриката „Дискусионна трибуна") спира вниманието на читателя върху митовете, намерили широко място в творчеството на М. Зошченко. Авторът възразява срещу съще ствуващото мнение у читатели и зле разбрали го критици, че Зошченко е „битов писател". Дори „най-битовият Зошченко - изтъква А. Синяв ски - живее в света на митовете, които преследват човека. И това не е само външна заплаха. Това са непонятни страхове, довеждащи го до съ стояние на черна меланхолия, в което той периодически е изпадал. Цял живот М. Зошченко се мъчи да избяга или да се защити от неведома опасност. Опасността се поражда от безсъзнателните „първообрази на страха“, които могат да се допълнят и усложнят от други фактори, идващи вече от неговото социално битие, но които в основата си представляват своего рода „митология" на човешкото съществувание на равнището на детския или почти животинския живот. Във връзка с поставената тема в статията са разгледани няколко повести на М. Зошченко: „Козата" (от сборника „Сантиментални повести"), очерците „Хляб и „Безумие" (от сборника „Пред изгрев слънце"), „Аполон и Тамара“, „Страшната нощи и др. Литературният сюжет на повестта „Козата" и нейният главен герой Забежкин, дребен канцелар ски служител от съветско време, води началото си от „Шинел“ на Гогол и отчасти от „Невски проспект". Подобно на Гоголевия Башмачкин, за който всичко в живота се съсредоточава в един шинел, така и за Забежкин всичко се свежда до една коза. Във фамилното име на героя Забежкин, както се изяснява от развитието на сюжета, са от разени и характерът му, и неговата съдба: Забеж кин изтичва в чуждия двор, където се намирала съдбоносната коза. Словото у Зошченко - отбе лязва авторът, — се движи преди сюжета и управ лява сюжета. Подобен е случаят и с името на героинята Домна Павловна - и тук името и презимето на героинята предшествуват появата й и я характеризират. Забежкин завързва с козата близки, почти лирични отношения. Козата сякаш влиза в таен за говор с него и става единственото му близко и любимо същество; той се съветва с нея, тя е не говото доверено лице, от нея Забежкин черпи сили в борбата си с препятствията, които му препреч ват пътя към същата тази коза.