Лирическа изповед на Лилиев

Книгата на Николай Лилиев „Стихотворения“ (1931) е многозначителен и многозначен литературен факт в развитието на българската поезия, свързан с общия преход на националната лирическа поетика към следващи етапи и форми в превъплъще нията на лиричното начало. Ва поета тази книга е едновременно естетически и морален акт, защото е неговата единствена и окончателна дума в оживените идейноестетически полемики за пътя на българската поезия през втората половина на 20-те и началото на 30-те години, за собствените му позиции на художник, отстояващ и за щищаващ своето изкуство. Вглеждането в нейната съвършена завършена структура обяснява необикновената издръжливост и търпимост на Лилиев към съвременната му критика, на която той реагира с еднакво мълчание - и на похвалите, и на отрицанията, и когато обрича на забрава поезията му. B Автор на две извънредно нашумели книги - Птици в нощта" (1919) и„Лунни петна" (1922), първата претърпяла две поредни издания за една година, редактор и редовен сътрудник на сп. „Златорог", Николай Лилиев престава да печата свои стихове тъкмо когато поезията му е в центъра на критическото внимание и се е превърнала своеобразен критерий за поетичност на своето време. Според оценката на Гео Милев поезията на Лилиев българският език се е превърнал в инструмент, способен да изра зи всичко"; Лилиевата лирика е последен, „четвърти етап от развитието на българската поезия" по линията „Вазов -Пенчо Славейков - Яворов -Лилиев". B C Същевременно няма друг автор в историята на българската литература, от когото така категорично да са се отрекли онези, които са го обичали и ценели (Георги Бакалов, Гео Милев, Георги Цанев и т. н.), и който с нищо написано и с никакъв конкретен жест да не е реагирал дори в самозащита. Може би Лилиев е бил съгласен критиката, че неговият изчистен песенен стих, изграден върху принципите на римата музикалните съзвучия, се е превърнал в „еталон" за поетичност и лиризъм и е подготвил условията за големия прилив на епигони, чието принизено отношение към смислово-съдържателната страна на лирическото слово опасно е рефлектирало и върху собствената му поезия.