Литературни списания от СССР, ФРГ, Австрия и Мексико

Рецензираната книжка привлича интереса главно с изследването на Фредерик Алфрид Лубич от Колумбийския университет в Ню Йорк „Херметичното посвещаване на Хомо Фабер в елевзинско-орфическите мистерии". Романът на Макс Фриш „Хомо Фабер дължи своята популярност не на последно място на силовото поле между един модерен и един митичен мироглед, отбелязва авторът. Актуалната житейска проблематика на глав ния герой постепенно се пренася в една архаична система от отношения. При това първоначалната самопонятност на Фабер все повече и повече се поставя под съмнение. В про цеса на неговите опити да постигне нова ори ентация в живота все по-централно значение придобива аспектът на вярното отношение към съществуването и смъртта. Някои изсле дователи, като Ронда Л. Блер, виждат в отношението майка дъщеря, т. е. между Сабет и Хана, преработка на древногръцката митологема Деметра-Кора". Кора, известна под името Персефона, била открадната от Хадес и отвлечена в царството на мъртвите, в резул тат на което Деметра наказала Земята с не плодородие. За да предотврати гибелта на хората, Хермес станал посредник между под земния и надземния свят и в последна сметка се стигнало дотам, че Персефона трябвало да остава в изгнание в подземния свят само за определен период от годината. Така Деметра възстановила плодородието на Земята, дарила на хората житото и според Омир това е ней ната най-голяма заслуга наред със създаването на елевзинските мистерии. Град Елевзис станал средище на този култ на посвещаване то, в който Деметра е почитана като майка на Земята и богиня на плодородието, а Персефо на - като владетелка на подземния свят.