Националните образи на света

Най-напред - няколко тезиса (в жанра „КАРАМ НА „ВИЕ"). 1. Проблемът засяга Цялото. То може да бъде разбрано само със съвместните усилия на разсъдъчното и образното мислене и затова работата тук се извършва чрез „мислеобрази". 2. Изследването е одушевено от патоса на интернационализма и равноправието: в оркестъра на световната култура всяка национална цялостност е скъпа за всички други и със своя уникален тембър, и с хармонията си с всички. 3. Всеки народ вижда Единния строеж на Битието (интернационалното) в осо бената проекция, която аз наричам „национален образ на света". Това е вариант на инварианта (на единната световна цивилизация, на единния исторически процес). 4. Всяка национална цялостност е Космо-Психо-Логос, т. е. единство на националната природа, на типа психика и мислене. 5. Природата на всяка страна е текст, изпълнена е със смисли, скрити в Материята. Народът - съпруг на Природината (Природата + Родината). В развитието на труда при историческия процес той разгадава зова и завета на Природата и съз дава Културата, която е детесътворяваното от техния семеен живот. 6. Природата и Културата се намират в диалог: и в тъждество, и в допълняе мост; Обществото и Историята са призвани да попълнят онова, което не е дарено на страната от природата. От тази гледна точка националното е и в миналото, и занапред и Пушкин е по-многопосочно и по-съвършено руски от княз Игор. 7. Националното (както и етносът, и езикът) е подложено на социални, класови диференциации, на разтегляния и разцепвания (две култури във всяка национална култура), но това е проблем на втория етап и на висшия пилотаж; най-напред е нужно да изясним какво може да се разцепва. 8. Националният образ на света се създава в пантеоните, космогониите, прозира в сбора от основни архетипове-символи в изкуството. Най-близкият до нас път е анализът на националната образност на литературата и разглеждането чрез нея на целия културен пласт, включително и естествознанието - като текстове на науч ната литература.