Софроний и Европа

Възстановяването на духовните мостове към Европа в нашето Възраждане означава стремеж за присъединяване към множеството новосформиращи се съвременни държави, към самоопределение и национален идентитет. Разрушаването на изолацията, на която са обречени българите в качеството си на провинция в изостаналата турска феодална държава, е жизнено необходимо по пътя на цялостното им развитие напредък. Този процес, обусловен първоначално от икономически закономерности, придобива широта и нови аспекти, прераствайки в доминиращ фактор на Българското възраждане изобщо. Постепенно оформящото се чувство за национална принадлежност намира - чрез допира си с външния свят - израз още в началото на XVIII век, когато ... в литературни източници, в адресите и обръщенията до короновани особи на разни страни започват все по-често да се появяват думите „българи“ и „отечество"..., засилват се интересите към онези сили, които могат да бъдат български съюзници. Утвърждава се общохристиянската идея, появяват се първите усещания за общохристиянското единство. " В известен смисъл поставеното заглавие ограничава обширната проблематика, тъй като променящата се ориентация в социокултурното поданство на българина е насочена - и в непосредствен план, и в по-широка перспектива - и към други континенти. То обаче подчертава съзнателните усилия на Софроний за противодействие на насилствено установените за българската народност „центростремителни“, „споя ващи" сили в рамките на Османската империя. Променената представа за времето, установяващата се линейности на протичането му в противовес на традиционната „а довъзрожденския период „кръговост“, води и към необходимостта от определяне змястото" на българите между останалите народи, до съзнанието едновременно за „различност“ и „принадлежност“ към тях. В печатната „Стематография" на Жефа- рович българският герб фигурира сред символните изображения на ред славянски и неславянски земи и народи, изявявайки - подобно на масовите политически раздвижвания в България през първата половина на XVIII век - волята на българите за разграничаване от изостаналия турски феодален ред, за включване в европейската културно-историческа орбита, към която принадлежат с историческото си минало.