ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 162-169

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Традицията е свързала завинаги имената на двама видни представители на българското възраждане - Паисий и Софроний Врачански. И не случайно. Котленският свещеник Стойко Владиславов пръв преписва „История славеноболгарская", пръв разбира и осъществява като книжовник и общественик националните и обшочовешки идеи на хилендарския монах. През 1962 г. беше че ствувана 200-годишнината от написването на „История славеноболгарская" - в периодичния печат и научните издания бяха публикувани статии и изследвания, които осветлиха важни моменти от делото на безсмъртния възрожденец. Само няколко месеца по-късно се появи и монография за живота и творческия път на Софроний Врачански. Авторът й, известният специалист по старобъл гарска литература В. Сл. Киселков, е проявил интерес към Софроний като учен и гражданин, понеже, както отбелязва в увода към труда си, ероден и израсъл „в родното място на Софроний" (стр. 4). Затова нерядко проследяването и тълкуването на фактите е сгрято от топло чувство към родния край, от преклонение пред неговото историческо минало, от подкупващ възторг към делото на бележити котленци. Стремежът на В. Сл. Киселков да очертае във възможната пълнота епохата и дейността на Софроний, да оспори установени концепции и да предложи нови, е определил и композицията на монографията, и обе ма на отделните й части. Тя е изградена от четири взаимнодопълващи се глави: 1. Котел; 2. От люлката до гроба; 3. Писателски образ; 4. Книжовно дело.
    Ключови думи: труд, върху, делото, Софроний
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 38-48

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едно от малко познатите и почти неизползувани досега в литературноисторическите анализи произведения на Софроний Врачански, т. нар. „Краткое нравопоучение" (поместено в неговия ръкописен сборник от 1805 г., познат по името „Изповедание православной веры"), дава възможност на основ ната Софрониева творба - Житие и страдания грешнаго Софрония - да се погледне от нов зрителен ъгъл. По същината на съдържанието си „Нравопоучението" е морален кодекс, докато „Житието" чрез вълнуващ и динамичен разказ документира една жизнена практика. Затова и изследването може да се насочи към съпоставка на двете произведения, за да се потърси отговор на въ проса, дали онова, което Софроний е давал като съвет и поука на своите предполагаеми читатели, а преди това и на слушателите си в църква и най-напред в Котел и после в Карнобатско и Врачанско, сам е спазвал. Още началото на „Краткое нравопоучение" предлага възможност за паралел. „Либезное чадо - настоява Софроний - прилепи се при бога и не отступай от него, но веруй его. Тогива и он хоче да тя помогни и да тя упази. "2 В целия си труден жизнен път Софроний е бил неизменно верен на това правило. Неведнъж в жизнеописанието си, без какъвто и да било стремеж за показ и себеизтъкване, той пише, че благодарение на искрената си вяра и честни постъпки (съобразени с християнските морални предписания) бог го сохранил". Така било например през 1768 г., когато, за да отиде на служба в една от котленските църкви, младият тогава - двадесет и шест годишен - котленски свещеник Стойко Владиславов бягал и се криел из странични улици на Котел. Инак не бил в състояние да се добере до храма: на всеки път и кръстопът разсвирепелите се турски войници и дезертьори поради победите на християнската руска войска можели да го убият. „Колико крати, спомня си с горчивина Софроний, фатиха з и биха мя и глава ми пробишя и хочяша да мя убият, ала бог мя сохрани. Бог „сохранил“ Софроний и когато въпреки грабежите и своеволията на кърджалийските банди той събирал владишкия данък в Плевенско.
    Ключови думи: Софроний, Врачански, Нравствен, идеал, жизнен
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 154-157

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Радостно явление е, че от известно време чуждестранната културна общественост проя вява по-голям и по-задълбочен интерес към българската литература. Зачестиха в чужбина преводите на български художествени произведения, както и научните изследвания върху отделни видни български писатели. Още по- радостно е, че този интерес се проявява и към дейци от по-ранни периоди в развитието на нашата литература - към старобългарската и възрожденската литература. Съвсем понятно е, че от възрожденските писатели Паисий Хи- лендарски и Софроний Врачански заемат важно място в чуждестранните публикации. Най-нов израз на такова внимание еизлязлата през 1976 г. книга „Житие и страдания 154 грешнаго Софрония (Автобиография)". Това е висока оценка както за книжовното дело на скромния котленски свещеник поп Стойко, по-късно врачански епископ Софроний, така и за приноса на българската литература в общоевропейското литературно развитие. Та кава оценка е изказана в изследването на автобиографията, дадено непосредствено след нейния текст (фотоснимки по оригинала и наборно). За такава оценка говори и фактът, че „Житие и страдания грешнаго Софрония" излиза в поредицата „Литературные памят ники", издание на Съветската Академия на науките (изд. „Наука", Ленинград, 1976), дето се публикуват творби на световната художествена класика. Този факт е изключително важен и ценен за нас, защото прави Софрониевата творба достояние на световната културна и литературна общественост. Издадената творба на Софроний Врачански е дело на двама вещи познавачи на средновековната руска и българска литература, на двама ценители на българската култура - А. Н. Робинсон и Н. М. Дилевски. И двамата имат ценни публикации, свързани с нашето средновековно културно развитие и с нашето Възраждане. Изключително ценна, с голям принос в проблематиката за Пансий Хилендарски е книгата на А. Н. Робинсон „Историография славянского Возрож дения и Паисий Хилендарский" (Москва, 1963). Н. М. Дилевски (покрай другите негови изследвания върху нашата културна история) е най-добрият специалист сега у нас върху историята на Рилския манастир, на трайните и вековни връзки на този манастир с Русия, най-добър познавач на култа на Иван Рилски в Русия, на проникването на този култ в руската книжнина. И някак съвсем естествено е обичта им към старобългарската култура да се изрази и към дейци от по-късна епоха, здраво свър зани със Средновековието. Такъв израз е разглежданата тяхна книга, която е погълнала много творчески усилия и на двамата, ценен принос в научната литература за Софроний Врачански, ценна и с това, че прави широко достояние творбата на бележития български писател-възрожденец. Тяхната книга е образец за подобни издания. Тя е венец на досе гашните проучвания за Софроний. Българската научна и културна общественост посреща с голяма радост това издание. Макар и твърде учудващо да звучи, но факт е, че в руската наука към Софроний Врачански е проявен по-голям интерес, отколкото към Паисий Хилендарски. Това се отнася и за превода и изданията на техните съчинения. Докато „История славяноболгарска" няма нито един превод на чужд език (има само руски издания от А. В. Лонгинов, 1885 и 1893 г., който издава т. нар. Тошковичев препис на историята), то „Житие и страдания грешнаго Софрония" се радва на превод на няколко езика.
    Ключови думи: Съветско, издание, Автобиографията, Софроний, Врачански
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 89-95

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разделени по време повече от столетие и принадлежащи на различни литератури - българската и руската, - тези две автобиографии отдавна привличат вниманието на изследователите със своето сходство. Натрупани са доста много работи, в които е обърнато внимание на това сходство. В интересната статия на българския изследовател Константин Мечев дори е направен опит да се обясни това поразително сходство с влияние на автобиографията на Авакум върху автобиографията на Софроний. Обаче няма никакви основания да предполагаме, че Софроний е познавал Житието на Авакум. Ето защо съществува и друго мнение: че Житието на Авакум и Автобиографията на Софроний са сходни типологически, тъй като и едната, и другата автобиография са се появили при сходни условия на прехода от Средновековието към новото време и са еднакъв пример за пробуждането на личностното самосъзнание. Когато преди една година посочих темата на своя доклад за сегашната конференция, аз възнамерявах да говоря не само за типологическите сходства на двете произведения, но исках да изтъкна преди всичко техните типологически различия, които се дължат на това, че и двамата автори са писали със съвсем различни цели и при съвършено различни условия, макар че и двамата са мъченици на обстоятелствата и на своята борба, че и двамата са писали за своите страдания и двамата са направили това с несъмнен талант и поразителна дълбочина. Но случи се нещо, което в първия момент ме постави в крайно затрудне но положение и аз дори мислех да се откажа от своята тема. Това беше поя вата на прекрасното изследване на Людмила Боева в книгата „Старобългарска литература", кн. втора, 1977 г. Аз получих тази книга в края на 1977 г. Изследването на Людмила Боева е озаглавено „Образът на автора в житията на протопоп Авакум и Софроний Врачански (Опит за типологическо сравнение)". В изследването на Л. Боева са направени повечето от тези наблюдения, които исках да изнеса в доклада си, и са изказани много мисли, до които и аз стигнах, когато четях паралелно двете велики произведения.
    Ключови думи: Автобиографиите, Софроний, Врачански, Авакум, Петров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 145-148

Научни съобщения. Документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Голяма е ролята на Софроний Врачански в развитието на нашето Възраждане. Поради това за него е писано твърде много в науката, изяснени са важни моменти из политическата, книжовната и просветната му дейност за пробуждането на българския народ. Успешни са издирванията, свързани с установяване книжовното наследство на писателя Софроний - днес са известни около 20 негови рькописа, някои от които са обемисти книги - например Първи Видински сборник, Втори Видински Сборник, Театрон политикон, Книга за трите вери и др. Познатите ръкописи се намират в България (София, Шумен, Елена), СССР (Ленинград), Румъния (Букуреш), Света гора - Зографски манастир. В своята статия „Писан в лето 1806-то" (в. Антени, бр. 2, 9 ян. 1980, с. 3-4) обърнах внимание на една вест за неиздирен още голям ръкопис на книжовника Софроний Врачански; съобщих и за един запазен негов ръкописен лист, поставен в началото на руска печатна книга, която сега се намира в Габрово - Окръжен исторически музей, № СПК-ІІ-10. Тази находка подсеща, че нови археографски занимания по манастири, музеи и читалища биха довели до откри ване на неизвестии досега ръкописи на нашия голям политически и книжовен деец през Възраждането. Голямото ръкописно наследство на Софроний Врачански включва книги с църковно-богослужебно предназначение и книги с проповедническо-богословски и философски характер. Преобладават книгите, спадащи към втората група. Към първата група книжовни прояви на писателя са неговите преписи на т. нар. часослов - книга с чисто практическо предназначение за църковна употреба или като учебно пособие за ученици. В настоящата статия искам да съобщя за някои неизвестни досега Софрониеви ръкописи, както и да внеса уточняване за един широко известен негов ръкопис - № 285 от сбирката на Софийската народна библиотека „Кирил и Методий". 1. Часослов. Постъпи в Ръкописния отдел на Народната библиотека „Кирил и Методий" през 1977 г. (Инв. № 6/977). Не е запазен изцяло, липсват листове от началото му и от края, поради което остава неизвестна годината на написването му. Сега има 80 листа малък формат (обикнат от Софроний), удобен за носене, за практически нужди (църковни или учебни). Подвързан е с дебели кори, обвити с кожа, по която има орнаменти. На вътрешната страна на предната корица е имало приписка, най-вероятно от самия Софроний, но листът сега е откъснат (....н e грѣшини... матен). Други приписки няма. По някои листове има нанесени с друг почерк лични имена, за да бъдат споменавани при богослужение. Това подсказва, че книгата била притежание на някой свещеник. Почеркът, подвързията, съдържанието, оформлението на цялата книга и на отделните заглавия определено показват, че тя е дело на Софроний Врачански. Съдържанието е същото, каквото срещаме в другите му часослови. Направих съпоставка на този часослов с Часослова на Софроний от 1768 г. (Софийска народна библиотека, № 285), в който е запазена приписката на поп Стойко - Софроний Врачански. С

    Ключови думи: ръкописа, Софроний, Врачански
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 137-142

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Софроний Врачански и Андрей Робовски заемат различно място в културната ни история. Софроний е титанът, който с просвещенската си дейност и литературно творчество поставя началото на една традиция в борбата за духовно издигане и национално самоопределяне на българския народ, следван от книжовниците, творили през първата половина на XIX в., към които спада и Андрей Робовски. Животът и творчеството на Софроний са предмет на задъл бочени изследвания на наши литературоведи. Някои от постановките на Васил Сл. Киселков, Иван Радев, Росица Димчева и Людмила Боева ще използуваме и в нашата работа. Автобнографията на поп Андрей досега не е изследвана и не е така известна като „Житието". Но сход ството на жизнените ситуации, както и близостта и различията в подхода към фактите ни дават възможност за паралел между тях, чрез който могат да се изяснят някои страни от нрав ствената същност и самобитност на възрожденския деец и писател. Андрей Робовски също като Софроний е духовник, но за разлика от него достига в йерархията само до сакеларий. Неговата автобиография е публикувана след Освобождението и обе ма само три страници. От нея липсва незначителна част, свързана с детските му години. Еленският свещеник е познавал делото на Софроний. В едно писмо до него Димитър Драганов споделя: „Едно дете ровеше листовете на Софрониевото толкование. А пък аз рекох на х. Ив... видиш ли онуй толкование. От таквизи владици искам благословление. Софроний, каквото се вижда, не е бил много изкусен книжовник, но защото бил болгарин, ето повече от силата си сторил народу си." Сигурно поп Андрей се е позовавал неведнъж в своите проповеди на популярния „Неделник" и е възприемал Софроний като пример в борбата за независимост на бъл гарската църква и избиране на български църковен глава. И двамата пишат за себе си в края на своя живот, но с различно чувство за изпълнен дълг. Софроний се терзае от мисълта, че е оставил своето „паство" в преходен исторически момент и изкупува вината си, като се труди „денем и нощем, за да преведе неколико книги по нашему болгарскому языку". Лишен от правото да служи като свещеник, поп Андрей също се отдава на книжовни занимания, превежда и издава книги с религиозно съдържание. Но споменава за тази дейност като естествено продължение на усилията си да бъде полезен на отечеството си. В тази връзка са и композиционните особености на автобиографията му, в която лесно се от крояват две части. Първа част: учение и учителствуване, и втора част: животът му като духовник и книжовник. Прави впечатление, че в началото авторът пише с по-светло чувство, дори и с чув ство за насмешка над ранните си учителски години, докато втората част е наситена повече със страданията му, болестта и трудностите по време на престоя му в Цариград. И Софроний, и поп Андрей са имали в живота си една значителна среща, която е оказала изключително въздействие върху тях. За Софроний тя се измерва в краткото му общуване с Паисий Хилендарски и преписа на неговата история, а за Робовски в дружбата му с Неофит Бозвели. Но и двамата не споменават в автобиографиите си за връзката с тези видни възрож денски дейци. За дружбата между Неофит Бозвели и поп Андрей можем да съдим по препи ската им. Бозвели го сравнява с древногръцкия герой Ахил, когато определя приноса му за народното дело

    Ключови думи: Житие, страдание, грешнаго, Софрония, Софроний, Врачански, Автобиографията, Робовски
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 166-169

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Животът и делото на бележития бъл гарски възрожденец Софроний Врачански са привличали вниманието на мнозина наши и чуждестранни изследвачи - и в миналото, и в наше време. Повечето изследвания обаче са били насочени предимно към проучване на биографската, историографската, фактологическата страна от живота и дейността му, търсени са източниците, генезисът на едно или друго негово съчинение, чертите и параметрите на неговия мироглед. При тия усилия обаче, колкото и плодотворни да са се оказвали в една или друга насока, невинаги се е държало сметка за целия комплекс от компоненти, за всички аспекти на многооб разното му дело - утвърдило многопосочни традиции в духовния живот на формиращата се българска нация. А и онези, които са се домогвали до една по-цялостна трактовка на книжовното наследство на видния въз рожденец, не са изчерпвали въпросите, които неизбежно ни се налагат при една съвременна критико-аналитична оценка на отделните му книжовни изяви, особено що се касае до ролята и мястото му в литературния процес на епохата. Затова при несъмнените си завоевания нашето литературознание е все още в дълг пред епохалното дело на Софроний Врачански - една репрезантативна личност, към която тепърва ще се връщаме в стремежа ни към народностно самопознание и разкри ване етапите на нравствено-естетическото ни осъзнаване. Нима не е извънредно показателно обстоятелството, че в наше време интере сът към този народен будител" непрестанно расте, и то не само у нас, но и в чужбина! Неговото „Житие" е преведено на немски, френски, английски, унгарски, на него се посвещават докторски дисертации! Ето още едно основание и родното ни литературознание да погледне от по-други критерии и аспекти на този своеобразен феномен във възрожденския ни духовен живот. И колкото по-отблизо се сродяваме с автора на Житие и страдания грешнаго Софрония", колкото по-вглъбено се вглеждаме в неговите съчинения и ги поставяме на фона на тогавашния книжовен живот у нас и на Балканите, толкова повече се умножават въпросите, които изискват една съвременна интерпре тация, за да се види истинският му ръст и 166 място в националните народностно-възро дителни, културно-исторически процеси. Очевидно на подобно съзнание не е бил чужд и Иван Радев, който все по-плодотворно се изявява като ревностен изследвач на въз рожденската ни литература, осветлява инте ресни страни от нейната културно-естетическа, народно-психологическа същност. Новият му труд, посветен на Софроний Врачански, идва да потвърди тези негови плодотворни усилия, да ни убеди в умението му да подхваща инте ресни и недостатъчно осветлени въпроси, да ги поставя на един широк обществен и културен фон, за да достигне до нови изводи и характеристики. Монографичното му изследване за Софроний Врачански наистина разширява знанията и представата ни за ръста и значимостта на първия преписвач на Паи сиевата история, дава ни възможност да вникнем по-дълбоко в смисъла, съдържателността, идеите и патоса, в структурата и поетиката на Софрониевите съчинения, за да се откроят те със свое място и значимост в историко-литературния процес.
    Ключови думи: Софроний, Врачански, личност, Творческо, дело, Иван, Радев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 30-38

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Възстановяването на духовните мостове към Европа в нашето Възраждане означава стремеж за присъединяване към множеството новосформиращи се съвременни държави, към самоопределение и национален идентитет. Разрушаването на изолацията, на която са обречени българите в качеството си на провинция в изостаналата турска феодална държава, е жизнено необходимо по пътя на цялостното им развитие напредък. Този процес, обусловен първоначално от икономически закономерности, придобива широта и нови аспекти, прераствайки в доминиращ фактор на Българското възраждане изобщо. Постепенно оформящото се чувство за национална принадлежност намира - чрез допира си с външния свят - израз още в началото на XVIII век, когато ... в литературни източници, в адресите и обръщенията до короновани особи на разни страни започват все по-често да се появяват думите „българи“ и „отечество"..., засилват се интересите към онези сили, които могат да бъдат български съюзници. Утвърждава се общохристиянската идея, появяват се първите усещания за общохристиянското единство. " В известен смисъл поставеното заглавие ограничава обширната проблематика, тъй като променящата се ориентация в социокултурното поданство на българина е насочена - и в непосредствен план, и в по-широка перспектива - и към други континенти. То обаче подчертава съзнателните усилия на Софроний за противодействие на насилствено установените за българската народност „центростремителни“, „споя ващи" сили в рамките на Османската империя. Променената представа за времето, установяващата се линейности на протичането му в противовес на традиционната „а довъзрожденския период „кръговост“, води и към необходимостта от определяне змястото" на българите между останалите народи, до съзнанието едновременно за „различност“ и „принадлежност“ към тях. В печатната „Стематография" на Жефа- рович българският герб фигурира сред символните изображения на ред славянски и неславянски земи и народи, изявявайки - подобно на масовите политически раздвижвания в България през първата половина на XVIII век - волята на българите за разграничаване от изостаналия турски феодален ред, за включване в европейската културно-историческа орбита, към която принадлежат с историческото си минало.
    Ключови думи: Софроний, Европа
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 168-170

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 27 и 28 май 1989 г. във Враца се състоя международна юбилейна научна сесия по слу чай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански. Организатори на се сията бяха БАН, Комитетът за култура и Общинският народен съвет - Враца. В работата на научната сесия участвуваха литературоведи, историци, изкуствоведи, езиковеди, библиографи от София, Пловдив, Враца, Тър ново, учени от СССР, Полша, Унгария и Гър ция. Изнесените 28 доклада и научни съоб щения очертаха разнопосочните изяви на Софроний като общественик и книжовник в широкия контекст на духовните търсения на епохата. Пленарното заседание откри др. Асен Не дялков - председателят на Общинския на роден съвет в гр. Враца. След като разкри на кратко заслугите на юбиляря в изграждането и осъществяването на българската културна и литературна история, проф. д-р Дочо Ле ков - председател на пленарното заседание, даде думата за приветствие на председателя на Президиума на БАН акад. Бл. Сендов. Изразявайки благодарност към участниците в сесията, акад. Сендов подчерта, че ръководството на БАН особено държи на предстояща та научна изява, както заради собствената значимост на Софрониевото дело, така и поради факта, че още първите учредители на днешната Българска академия на науките са посветили немалка част от научните си занимания на проучване книжовното наследство на Софроний Врачански. Докладите на заседанието зна отразиха чими моменти от дейността на възрожденеца. В доклада си проф. Крумка Шарова насочи към приносния характер на Софрониевото де ло в историята на българската култура, към ролята му на основоположник на идеи, дали облика на освободителните борби на бълга рите по време на цялото Възраждане. Инте рес предизвика докладът на проф. д-р Людмила Горина (СССР) „Софроний Врачански и бъл гарското просветителство", в който „Житие и страдания..." бе разгледано като съставна част от трактата за трите религии. Проф. д-р Веселин Трайков проследи от ношенията на приемственост между Софроний 168 и Г. С. Раковски. Това позволи осмислянето на делото на бележития българин от гледна точка на историческата перспектива. В доклада на ст. н. с. ІІ ст. Божидар Райков „Паисий и Софроний" книжовното наследство на Софроний бе съотнесено към делото на не говия пряк предходник - Паисий Хилендарски. Свързани по проблематика, засягаща връз ките на Софроний с руската литературна тра диция и среда, бяха докладите на проф. Н. Ди левски и доц. Людмила Боева. Проф. Дилевски се спря на руските преводи на житието на Софроний през XIX век. В доклада си доц. Боева разкри контактите на Софроний с руската книжовна традиция. Неизследван до момента проблем - кни жовното наследство на Софроний, издадено в унгарските печатници - бе предмет на до клада на проф. д-р Йожеф Бьорей (Унгария). В доклада на проф. д-р Славомир Калемка (Полша) „Йоахим Лелевел - историк на епохата на Просвещението и романтизма при сла вяните на Балканския полуостров през сред ните векове" бяха очертани някои насоки в изясняването на духовната атмосфера на вре мето.
    Ключови думи: Международна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Софроний, Врачански
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 18-31

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпреки многото все още нерешени въпроси около „Житие и страдания грешнаго Софрония“ тази творба несъмнено е връх в развитието на българското повествователно изкуство. Осмислянето ѝ е затруднено от ранния период, в който възниква, от различията в мненията по въпроса за връзките ѝ с традицията. В рамките на българската книжнина от нов тип, а също и на литературите, с които тя е в близки връзки, като че ли липсват оригинални произведения, с които Житието на Софроний да е пряко свързано — паралелите с автобиографията на П. Павлович, а и на сръбския просветител Д. Обрадович или на руски религиозни дейци като протопоп Авакум или патриарх Никон са оспорвани и често имат по-скоро типологически характер. Различни и противоречиви мнения са изказвани и около подобието с житийния жанр или просвещенския роман, въпреки че по същество различните аналогии, които нарастват със заплашителна скорост, като цяло говорят именно за някакъв инвариант, за жанрови особености, за общи места и прояви на литературния етикет. Това са все проблеми, които несъмнено ще интересуват и вбъдеще литературната история, много вероятно е да се появяват и нови гледни точки, които да помогнат за осмислянето на Житието. Недокрай осветлени са и някои „по-традиционни“ проблеми, които имат пряка връзка с темата за повествователя Софроний — на първо място, многостранното анализиране на по-ранните му творби сами за себе си, във взаимовръзка и като елемент от едно по-цялостно развитие, в което овладяването на повествователното изкуство е същностна част. Темата за Софрониевия диалог със света е не само значима, но и твърде многостранна и обемна. Тя винаги е привличала изследователите, в последно време ѝ бе посветена и специална статия. Тъй като другаде съм се насочвал към нея, а и нямам амбиции да я изчерпя, тук вниманието ще бъде съсредоточено върху два свързани един с друг Софрониеви труда — „Философския мудрости“ от Втори видински сборник (1802) и „Гражданское позорище“ (1809), — видяни от рецептивна гледна точка и с оглед на развитието на повествователното изкуство.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Софроний, Врачански, Диалогът, света, Наблюдения, върху, Философски, мудрости, Гражданское, позорище
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 142-144

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поредицата от персонални библиографии, издавана от Народната библиотека „Кирил и Методий", се обогати с още една книга — биобиблиографския указател за Софроний Врачански, подготвен по случай 250-годишнината от рождението му. Тази книга бе крайно необ ходима. Интересът към личността и делото на Софроний датира от средата на миналия век и оттогава насам непрекъснато се разраства, като отдавна е прехвърлил националните гра ници. Чувствуваше се потребност от един справочник, който да отрази натрупаната в продължение на 130 години научна и научнопопулярна книжнина. Ето защо похвална бе инициативата на Българската археографска комисия в лицето на нейния председател ст. н. с. І ст. Божидар Райков, който е научен редактор на библиографията, и на научната сътруд ничка Нина Вутова, нейна съставителка, да отбележат юбилейната. Софрониева годишнина по този начин. Може да се каже, че био-библиографският указател за Софроний Врачански надхвърля рамките на една традиционна персонална биб лиография. Обикновено персоналните библио графии обхващат печатната продукция на да ден автор (публикации на отделни произве дения, издания на събрани и избрани съчине ния, преводи на чужди езици) и литературата за него (приживе и след смъртта му, у нас и в чужбина), а тук наред с това е представено и ръкописното наследство на писателя, както и документално-архивните материали, съдър жащи сведения за живота и делото му. Указателят съдържа четири основни дяла: 1) Книжовно и документално наследство на Софроний; 2) Документално-архивни мате риали за Софроний Врачански; 3) Издания на Софрониеви произведения; 4) Публикации за Софроний Врачански. Накрая е поместен „Летопис на по-важните дати от живота на Соф роний Врачански“, както и система от пока залци: показалец на личните имена; показа лец на географските имена; тематичен показалец; показалец на периодичните издания, в които са поместени материали за Софроний Врачански и техните съкращения.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: библиографски, указател, Софроний, Врачански
Subscribe to Софроний