Първа национална конференция по историческа поетика

За историческа поетика у нас се заговори още преди повече от десет години, когато в центъра на литературоведските дискусии стое ше проблемът за методологическата и практи ческата подготовка на новата многотомна ис тория на литературата. И още тук, в това на глед странично обстоятелство, откриваме цял един комплекс от проблеми, които като че ли многократно надхвърлят собствените граници на историческата поетика като литературо ведска дисциплина. Преди всичко това е въ просът за методологията на литературната история. Все още са живи в съзнанието ни спо ровете отпреди петнадесетина години за това, какво трябва да представлява новата литера турна история, спорове и противоречия, кон то обаче бяха единодушни в едно - новата литературна история трябва да има своя концепция не само по отношение на материала, който обхваща, но и за начина, по който ще го анализира, организира и тълкува. Преодоля ването на „външния подход, който изследваше 150 преди всичко обстоятелствата около възникването и битуването на литературните произ ведения, не можеше да намери своята алтернатива в един предимно иманентен подход. защото плюсовете и минусите на иманентизма вече бяха ясни и литературознанието търсе ше свой собствен начин да разгледа литератур ното развитие като своеобразен, притежаващ своя логика, мяра и вътрешни закономерности процес, но обусловен и ситуиран в общото обществено, културно и духовно развитие на нацията. Задача, която, както показаха тога вашните спорове, никак не беше лесна за разрешаване.