Есета

Вече е два часа след полунощ, а докрая остават още сто и петдесет страници. А Фани (или може би Мария) продължава да чете под раираната си завивка. „За нищо на света", викна със страшен глас Берта и се строполи в несвяст. " Или: „Тогава негодникът се закиска, пронизвайки Андела със сатанински поглед. „Сега ве че няма да ми се изплъзнеш", просъска той и се нахвърли върху клетото сираче. „Кълна ви се, граф дьо Белвал", каза решително Сесилия, „че ще отнеса тайната си в гроба." „Устните им се срещнаха в първа, целомъдрена целувка. „Дали това не е само сън?", въз дъхна Анжелика и се подпря, за да не падне. В този момент вратата се отвори и в стаята влезе.... „Този благороден човек", рече дълбоко разчувстван добрият нотариус, е родният ви баща, госпожице дьо Клеан. Трябва да знаете, че преди двайсет години, малко преди да се родите вие ... " Вече е три часа след полунощ, а газената лампа още свети. Мария (или пък фани) ще трябва да стане в шест часа, защото я чака пране, а госпожата цял ден ще има да мърмори; но разберете, Мария (или Фани) е длъжна да придружи госпожица дьо Клеан до брачния олтар. „А когато ед на година по-късно граф дьо Белвал се завърна от околосветското си пътешествие, той пристигна тъкмо навреме, за да стане кръстник на едно прелестно детенце... Слава богу, добре свърши; сега Мария (или Фани) ще може спокойно да заспи, а и аз ще мога спокойно да заспя. Има моменти, когато съм отпаднал и тъжен загубвам вяра в себе си и въ всички останали, предъвквам своето униние и мозъкът ми изприда такива сиви паяжини, че н вас биха могли да натъжат. А когато възрастната ми прислужница ме види в такова състояние, тя ми изнамира някоя такава дебела книга с липсващи корици, сигурно от съседите, знам ли от къде, и казва: „Много хубава книга, господин докторе, няма да сбъркате, ако я прочетете. Това го съобщавам, за да стане ясно защо запознанството ми с този вид литература е в известен смисъл несистематично. Обикновено заглавната страница е откъсната; наистина нямам представа как се казва нито една от тези книги, нито пък авторът и. Впрочем в случая името не е по-важно от името на мелодията, която свири латернаджията долу на двора. Хубостта на латерната, както и хубо стта на един такъв роман, не е лична, тя е безименна и общочовешка. Когато всичко ви е разочаровало, когато се разболеете или ви измамят, вземете романа на Мария или Фани и четете, четете до два часа след полунощ.