Резюме
Може би заглавието на моята рецензия отговаря сравнително точно на характера и на съдържанието, които отличават книгата на Константин Еленков. Действително това изследване е проблемно, защото авторът не се е задоволил да проследи хронологически, линейно фактите и явленията в най-новата ни лирика, както правят някои събирачи на биб лиографски сведения - акт, който е толкова полезен, колкото е и лесно постижим, - а посредством сложността и многообразието на проучвания материал търси закономерностите на развитието и дава своята интерпретаторска гледна точка. Тъкмо и поради тази особе ност ние, специалистите, пък и добре осведо мените читатели, можем да разграничим спе цификата на един подобен труд в сравнение с ония имитации на „задълбоченост", чиято ре ална последица е фактонатрупването, придру жено с много цитати, а оставено без проницателно степенуване и осмисляне. Изглежда е било неизбежно, тъй като та кава е и задачата на поредицата „В света на Литературата“, към която се отнася и книгата на Константин Еленков - да се подхванат отделни учебно-дидактически въпроси, свър зани с възприемането на поетическите произведения и с тяхната роля за естетическото и емоционалното възпитание на учащата се мла деж, преди всичко на гимназистите. Макар и не толкова често, авторът се обръща към свои те адресати, за да им внуши аргументирано възгледите си за разглежданата проблематика, за нейната широта, сложност и деликатност. Ала в случая е важно да изтъкна, че тези просветно-възпитателни моменти са въведени уместно и с мярка; че те не представляват глав ната опора на литературнокритическия анализ, който интригува не само учители, ученици, дейци на образованието, а всички нас, про фесионално посветени на поезията, или пък познаващи и обичащи я като част, и то много съществена, от съвременната ни духовна култура, от развоя на днешната българска художествена словесност.