Еленков

„От „Жив е той" до „Жив съм...". Тези две избухвания на българския поетичен дух затварят може би най-важния кръг на еволю цията не само на нашата поетическа мисъл. " Цитатьт е от критическата книга на Константин Еленков „Поезия и поети" и той в значителна степен подсказва посоката на критическия му патос. Задачата му е поскромна от огромното усилие, с което е свързано проследяването на сложното дви жение на националния поетически дух, затворено между най-ярките формули на неговата еманация. Целта му е да обвърже тенденциите в поезията на 70-те години, които въпреки все още малката дистанция придобиват плътност и прозират изпод неяснотата, с най-важното звено от традицията, чиято цялост е доказателството за трансформацията на едната формула в другата. В неговата постановка това са двата диалектически обвързани израза на гражданска съпричаст ност, които под различни форми винаги са били в кръвта" на българската поезия. Стремяща се към систематизиране и типологизация на явленията и процесите, свър зани с доближаването до втората формула на социалната интенция на поетическото съз нание, която е условие за адекватността му към глобалните проблеми на човешкото битие, статията „Преодоляване на патетизма" е поставена в началото на книгата. Нейната концепция, която логично и убедително орга низира постическото настроение през десе тилетието, внася значителен порядък в объркващата с динамиката на промените си атмо сфера от този период на постическото дви жение. Именно като осъзнаване на критиче ската отговорност при подобна амбиция тряб ва да се приемат призивите му за по-категорична критическа намеса при обърканите и сложни положения, вмъкнати в бележките, които предхождат фактическата разработка на темата.

Може би заглавието на моята рецензия отговаря сравнително точно на характера и на съдържанието, които отличават книгата на Константин Еленков. Действително това изследване е проблемно, защото авторът не се е задоволил да проследи хронологически, линейно фактите и явленията в най-новата ни лирика, както правят някои събирачи на биб лиографски сведения - акт, който е толкова полезен, колкото е и лесно постижим, - а посредством сложността и многообразието на проучвания материал търси закономерностите на развитието и дава своята интерпретаторска гледна точка. Тъкмо и поради тази особе ност ние, специалистите, пък и добре осведо мените читатели, можем да разграничим спе цификата на един подобен труд в сравнение с ония имитации на „задълбоченост", чиято ре ална последица е фактонатрупването, придру жено с много цитати, а оставено без проницателно степенуване и осмисляне. Изглежда е било неизбежно, тъй като та кава е и задачата на поредицата „В света на Литературата“, към която се отнася и книгата на Константин Еленков - да се подхванат отделни учебно-дидактически въпроси, свър зани с възприемането на поетическите произведения и с тяхната роля за естетическото и емоционалното възпитание на учащата се мла деж, преди всичко на гимназистите. Макар и не толкова често, авторът се обръща към свои те адресати, за да им внуши аргументирано възгледите си за разглежданата проблематика, за нейната широта, сложност и деликатност. Ала в случая е важно да изтъкна, че тези просветно-възпитателни моменти са въведени уместно и с мярка; че те не представляват глав ната опора на литературнокритическия анализ, който интригува не само учители, ученици, дейци на образованието, а всички нас, про фесионално посветени на поезията, или пък познаващи и обичащи я като част, и то много съществена, от съвременната ни духовна култура, от развоя на днешната българска художествена словесност.