Националните

За съвременното литературознание и обществознание не може да не представлява особен интерес фактът, че още в началото на 90-те години на миналия век, в малка, току-що освободена от петвековно чуждо потисничество България, където социалистическото движение едва прави началните си стъпки, когато едва се организира партията на революционния пролетариат, с една учудваща системност и категоричност се утвърждават марксически теоретико-естетически и критически принципи. Този факт е показателен и поради едно друго обстоятелство - докато първите изяви на социалистическата художествена литература при всичката им историческа значимост носят още редица хетерогенни елементи в образност и идейност, то социалистическата критическа мисъл се представя с ясно очертани методологически концепции и оценъчни критерии, с цялостна естетическа система. И друго не по-малко показателно - онзи, който пръв пося семето на социалистическото учение, организаторът на партията на българския пролетариат Д. Благоев става основоположник и на марксическата литературна теория и критика, на марксическото литературознание. Почти по същото време, когато за първи път в Русия Г. В. Плеханов разработва принципите на марксизма по въ просите на изкуството, в малка България, при една твърде неблагоприятна обстановка, с учудващо проникновение Благоев изяснява и утвърждава закономерностите на литературното и общокултурното развитие от позициите на марксиче ското учение. В цялостното осъзнаване и използуване на това учение за обяснение и насочване на феномените из областта на обществено-политическия и културноисторическия живот на българския народ Благоев ще изпълни мисия, подобна на онази, която Ленин осъществява в Русия от края на миналия и началото на нашия век. Върху основата на българската историческа съдба - минала, съвременна и бъдеща - Благоев развива своите марксически, социалнополитически, културноестетически, общо идеологически концепции. И по такъв начин предопределя, залага началото на новия етап в социално-историческото и духовно-интелектуалHOTO развитие на българската народност. И естествено възниква законният въпрос - къде трябва да се търсят причините на едно подобно необичайно явление? Къде се коренят предпоставките, че в една малка страна, където работническата класа и социалистическото дви жение едва се зараждат, където буржоазно-капиталистическите отношения още не са се изявили в класическата си форма, се утвърждават с такава последователност марксически литературоведчески принципи с непреходно научно значение?

Най-напред - няколко тезиса (в жанра „КАРАМ НА „ВИЕ"). 1. Проблемът засяга Цялото. То може да бъде разбрано само със съвместните усилия на разсъдъчното и образното мислене и затова работата тук се извършва чрез „мислеобрази". 2. Изследването е одушевено от патоса на интернационализма и равноправието: в оркестъра на световната култура всяка национална цялостност е скъпа за всички други и със своя уникален тембър, и с хармонията си с всички. 3. Всеки народ вижда Единния строеж на Битието (интернационалното) в осо бената проекция, която аз наричам „национален образ на света". Това е вариант на инварианта (на единната световна цивилизация, на единния исторически процес). 4. Всяка национална цялостност е Космо-Психо-Логос, т. е. единство на националната природа, на типа психика и мислене. 5. Природата на всяка страна е текст, изпълнена е със смисли, скрити в Материята. Народът - съпруг на Природината (Природата + Родината). В развитието на труда при историческия процес той разгадава зова и завета на Природата и съз дава Културата, която е детесътворяваното от техния семеен живот. 6. Природата и Културата се намират в диалог: и в тъждество, и в допълняе мост; Обществото и Историята са призвани да попълнят онова, което не е дарено на страната от природата. От тази гледна точка националното е и в миналото, и занапред и Пушкин е по-многопосочно и по-съвършено руски от княз Игор. 7. Националното (както и етносът, и езикът) е подложено на социални, класови диференциации, на разтегляния и разцепвания (две култури във всяка национална култура), но това е проблем на втория етап и на висшия пилотаж; най-напред е нужно да изясним какво може да се разцепва. 8. Националният образ на света се създава в пантеоните, космогониите, прозира в сбора от основни архетипове-символи в изкуството. Най-близкият до нас път е анализът на националната образност на литературата и разглеждането чрез нея на целия културен пласт, включително и естествознанието - като текстове на науч ната литература.