Литературни списания от СССР и Франция
-
Обхват на страниците:158-161Страници: 4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Литературна мисъл
- Инверсия: Литературна мисъл
- E-mail: [email protected]
- Институция: Институт за Литература БАН
-
Ключови думиРезюмеВ рубриката „История на литературата" с уточ неното подзаглавие „Съвременен прочит на кла сиката" е поместена статията на В. Кантор „Продължителният навик към сън (Размисли за романа на И. А. Гончаров „Обломов")", в която се разглеждат от нов зрителен ъгъл романът и неговият главен герой. „Обломов" е от онези руски романи, към които постоянно се насочва мисълта: не само за литературоведски изследвания, но преди всичко за да се разберат принципите и особеностите в разви тието на отечествената култура - пише още в първите редове на статията си В. Кантор. Трагически недооценен на своето време, разбран само като битов писател, генетически свързан с „натуралната школа", Гончаров днес се чете като актуа лен класик на световната литература.жно В редуващите се исторически, политически и културни ситуации романът на Гончаров всеки път се тълкува поновому, като се променя не характеристиката на образа - има единодушие, че в Обломов е изобразен сънен ленивец, — променя се оценката, променя се отношението към героя. Примерно през годините, които в днешната публи цистика се наричат „застойни", образът на Обло мов неведнъж е тълкуван като положителен, изразил чрез своята съдба кредото на бездействието в условията на тя гостната действителност (тук и нав сякъде разр. на авт., В. К.). Сантиментална трактовка на главния образ в романа на Гончаров е показана във филма на Никита Михалков през 70-те години „Няколко дни от живота на И. И. Обломов"; истинска апология на Обломов откриваме в книгата на Ю. Лошчиц (1977), която съ държа наред с това и много интересни наблюдения върху поетиката на Гончаров.HAR Този психологически напълно понятен преход от безусловното преди о съждане на Обломов като символ на родното бездействие (добролю бовската традиция) към пълното му оправда ние (възпроизвеждащо тълкуването на Дружи нин) е твърде просто, еднозначно преобръщане на противоположната теза. По-рано Обломов се въз приема като лош, сега твърдят - да, Обломов е патологично ленив, но в това именно се крие неговата заслуга и величие.