Три есета

Има нещо неоспоримо скучно в това да се изреждат заради външна цел мисли, които отдавна са известни на по-умните хора. Ала при определени обстоятелства няма нищо, което би могло да изглеж да някому достатъчно познато, че да не трябва публично още често да се повтаря. В Берлин беше забранен Флобер. Че това стана в разрез със закона, защото последният повелява: половата примамливост на едно описание е разрешена, ако с него се преследва художествена цел, в случая Алфред Кер вече доказа неопровержимо с малко думи. Ала и във Франкфурт на Майн беше забранена сказка на Карин Михаелис за критическата възраст на жената и в Мюнхен беше позволено да се държи само пред слушатели от единия пол, така или така. И човек си представя сговора между официални власти и немско мне ние в следните случаи: B Ако търговецът и покровител на изкуствого изложи творби на японски гравьори върху дърво, които няколко двойки се преплитат гроздовидно във възмутителни провирания, части на тела шарят като пипалца над земята или като тирбушони отново се навиват обратно в себе си сред неописуемата пустош на по-сетнешното разочарование, очи висят като трептящи разбити мехури над втренчени гърди. Или ако художник изобрази - по принцип все пак само буржоазния - процес, французинът, например Фелисиен Ропс в неговите писма, във възторг да назовава целувката на свещения хълм, нека допуснем - заради изкривения като на хрътка гръб на мъжа или безбрежното, неопределено търсещо безразличие на жената. Или ако писател опише как някой се вторачва в треперяшите длани на своята майка и лъже, лъже, трупа лъжи върху лъжи, а ръцете и все повече се уморяват и треперят, нещо съвсем не истинско, изсмукано от пръстите, просто причиняващо болка. Или пък, ако опише близка роднина гола върху опе рационната маса, вече докосната от ножа; възприета, както при нещастие се схваща жена, сякаш неоду шевен предмет, а пък тя е толкова разсъблечена; със стеснения хоризонт на съзнанието за бързи решения. Възприета и с немисленето за области, които никога не е пристъпвал. Ала някой говори - делово, с малко думи, медицински - диригентствуващ, господар и нещо лежи изложено неподвижно, рана, наполовината чужда тук, като цвете, наполовината кръвотечаща, отворена на средата в бялоопната кожа на лявата страна, като уста... Анатомическа асоциация... да я целунеш, да притискаш отгоре беззащитната кожа на устните. Защо? Кой знае? Външно сходство, безпричинна меланхолия?... За части от секундата те обзема ужас от това и после отново команди и бързи манипулации. И ненадейно непредвидена равносметка, мълниеносно на собствения живот, неизвестно дълго дебнала този случаен миг на слабостта: команди, манипулации и вътрешно, все още насаме със себе си тази идиотия на линията, на траекторията, душата, профучаваща празна край обемистото, смачкваща най-благонадеждното.