Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и САЩ

В броя е открита нова рубрика - Время. Культура. Пушкин“, която списанието ще поддържа и в бъдеще. В редакционна бележка се изтъква какво е наложило да се въведе в списанието рубрика, посветена изцяло на Пушкин, на неговия живот във времето и на мястото му в отече ствената култура - това е продиктувано от причини, излизащи извън тяснофилологическите рамки. При всички исторически поврати, настъпили през този век и половина, изминал от времето на неговата гибел, Пушкин остава централна фигура в руската култура, а творчеството му разкрива не само неизчерпаема, но и все по-нарастваща актуалност. Това се отнася изцяло и за нашата съвре менна епоха, когато общественото и културното ни съзнание се освобождава от стереотипните, изопачени, а понякога и направо фалшифицирани представи за историята, културата и човека, и се стре ми да овладее на ново равнище и в пълен обем онези големи идеи и ценности, които правят от руската култура велика култура. В този стремеж Доминиращ ориентир е руската класика, съсредоточила в себе си вековни и всепризнати ценности. Оттук идва и рязко нарастващата роля на науч ното, философското и нравственото осмисляне на Пушкиновото наследство. Значителна дейност в тази насока осъществява известният общосъюзен център за академично изучаване на Пушкин - Пушкинската комисия към Отделението за език и литература при АН на СССР с база „Пушкинский дом" в Ленинград. Но силите на съвременното пушкинознание остават в много отношения нереализирани - както творчески, така и на практика. За да се промени поне отчасти това положение, Институтът за световна литература към АН на СССР създаде миналата година Московска Пушкинска комисия - творческа организация от професионалисти, чиято цел е да обедини и коор динира усилията преди всичко на московските пушкинисти, да съдействува за редовни творчески контакти между изследователите, за развитието на перспективни и разработването на нови направ ления в пушкинознанието, за публикуването на найзначителните трудове, обсъдени в Комисията, за достигането им до читателите в списание „Вопро сы литературы", в други периодични издания и в одишните сборници на Комисията. В настоящия брой са поместени три статии: гна В. Непомняшчий - Тревоги и надежди", на 128 В. Есипов - „Историческият подтекст в Пушкиновата повест „Дама пика", и на М. Мурянов - „Два етюда за словоупотребата у Пушкин“. През последните години - пише В. Непомняш чий - съществува мнение, че пушкинознанието се намира в упадък, че школата се е изчерпала. Равнището на много публикации особено ориентираните към по-широки читателски кръгове потвърждава основателността на тези тревоги. От друга страна, бяха публикувани и влязоха в научен оборот доста трудове, свидетелствуващи явно за новото равнище, на което се издига изу чаването и тълкуването на Пушкин. Авторът споменава имената на С. Бочаров, Б. Бурсов, Л. Гинз- бург, М. Епщайн и др., без да посочва всички, чиито имена позволяват въпреки упреците и тревогите, да се говори и за очаквания и надежди. По-нататък авторът се спира на двете направ ления в пушкинознанието - „традиционното“ и „новото", - като първото се характеризира като емпирично и историко-литературно и изучава всичко „около“ текста, а второто е насочено предимно към текста на произведението и по-малко се интересува от това, което е около" него, чиято главна цел е изучаването на поетиката и пред ставлява не толкова наука, колкото изкуство на интерпретацията. При анализирането на създадената ситуация - пише авторът - е по-правилно да се говори не за упадък, а за криза. Кризата се проявява като преход от едно състояние в друго: понякога, разбира се, такъв момент може да съдържа и еле менти на упадък. Отдавна е назряла и днес вече остро се чувствува потребността от мащабни обобщения - не само от енциклопедическо-познавате лен характер, но и от такива, които излизат извън рамките на специалните, тяснофилологическите обобщения - в областта на философията, културологията, на ценностните представи, нравствените и духовните проблеми. За такива задачи, за такива обобщения съветското литературознание, съвет ското пушкинознание не е достатъчно подготвено от своя предшествуващ опит и от своята предшествуваща история. Единството на рационалното и художественото, на интелектуалното и духовното, което е съчетано у Пушкин, се оказва разкъсано в пушкинознанието. Тук според В. Не помняшчий се крият корените на кризисната ситуация, която всяко направление изпитва и прежи вява по своему.