Позиции, школи и програми в съветското Литературознание през 20-те и 30-те години

В настоящата статия ще бъдат засегнати само отделни, симптоматични примери, извлечени от почти необозримото множество теоретични и методологически постановки през двете следреволюционни десетилетия, когато ще срещнем в непосредствена близост и прозрения, и затруднения на естетическото мислене. Към направленията и школите, оказали трайно въздействие върху теоретическата и естетическата мисъл, принадлежат между другото руският формализъм, литературната социология и философски ориентираната естетика и литературна теория, в които Маркс играе първостепенна роля. Grom Излагайки някои противоположни становища, имаме за цел да откроим централни въпроси на съветската естетика през 20-те години, с нейната съзнателна културнореволюционна стратегия на преобразования, които играят съществена роля и в специфичните прояви на по-късната марксистко-ленинска естетика. Ще засегнем централни проблеми на т. нар. дискусия за метода, придобили - независимо от различията в обществено-историческата и научно-историческата ситуация - значение, надхвърлящо рамките на чисто" вътрешната съветска дискусия. Наред с въпроса за разработването научно обосновано историкоматериалистическо литературознание и естетика, към тях принадлежи преди всичко остро дискутираната през 20-те години проблематика на отношението между марксизма и частните науки, както и изобщо взаимовръз ката между обществено-политическа практика и научно мислене. STETH на Още преди революционната 1917 година противоречието между неимоверно натрупване на детайлирано литературно научно знание и неспособност за неговото обще ствено-научно обобщение и обвързване с практиката доведе до сериозна криза на академичните школи в руската литературна наука. Процесът на осъзнаването на това противоречие бе продължен с удвоена сила и при нови обществени условия в дискусията за метода, поведена през 20-те години. В нея руският формализъм и марксическата социология на изкуството бяха до голяма степен единни вв отхвърлянето на литератур но-научния позитивизъм и на митологическата, респ. символистичната естетика. Но разработвайки своите позитивни програми, те поеха по различни пътища: „От Плеханов насам марксическата социология на изкуството се стремеше да даде историкоматериалистическа обосновка на философско-естетическите измерения на художестве ните процеси.