Литературни списания от СССР, ГДР и Австрия

Централно място в броя заема рубриката, посветена на 150-годишнината от смъртта на А. С. Пушкин, в която са включени шест статии: на О. Муравьова - Пушкинист, съвременна про- фесия", на В. Непомняшчий - ... На кръстопът...", А. Севастиянов - Волтер през погледа на Пушкин", Н. Кондратиева-Мейксон - „По кой календар? (Времето и пейзажът в „Капитан ската дъщеря")", И. Сидоров - Още веднъж за анонимния „диплом" и княз П. В. Долгоруков" и на Л. Скокова - За една чернова на Пушкин". В моята статия - пише О. Муравьова - ще стане дума главно за пушкинознанието. Сто и петдесетте години, изминали от смъртта на Пушкин, са огромен срок по наситеност с исторически събития, които рязко промениха живота на Русия и все по-безвъзвратно ни отдалечават от епохата на Пушкин. Датата предразполага да се направи равносметка и днес еестествено да се замислим върху това - как се разпоредихме с духовните ценности, които ни остави Пушкин, какво място заемат те в днешния ни живот. На пръв поглед се получава впечатление, че всичко у нас в тази насока е прекрасно. Непрекъснато се пише за горещата всенародна любов към Пушкин: стотици хиляди хора са посетили Михайловское, милиони са били на Мойка, мигновено изчезват книгите за Пушкин... Авторката обаче си е поставила задача да проследи какво представлява в действителност лю бовта към Пушкин не в нейните външни прояви, а по същество. Тя насочва вниманието на читателя към едно странно и същевременно тревожно явле ние. В какво се състои то? Трябва да признаем - пише О. Муравьова, - че у някои поклонници" на Пушкин неговите произведения предизвикват много малък интерес. Нека си припомним след ното: когато стане дума за Достоевски, веднага започва да се обсъжда въпросът за престъплението инаказанието" или смисъла на легендата за Ве ликия инквизитор, когато стане дума за Л. Толстой - разговорът ще засегне теорията за непротивенето или съдбата на Ана Каренина. А ко гато стане дума за Пушкин, в девет от десетте слу чая ще се обсъжда проблемът за личния му живот и дори бит. Дали е изневерявал на жена си? Колко е получавал за един стих? Кому е принадлежало жилището, в което е наемал квартира, и т. н. все от този род. По този проблем не са правени социологически проучвания и авторката се базира на свои лични 122 впечатления и на впечатления на свои колеги от „Пушкинский дом". Тези впечатления не могат да претендират за строго обективен и изчерпателен анализ на явлението, но те са показателни. Според Муравьова, за да се стигне до това явление, вина имат много материали за Пушкин в периодичния печат и много научнопопулярни публикации. Но - продължава размислите си О. Муравь ва - за да има един читател що-годе вярна пред става за Пушкин, е необходимо да познава него вото творчество, неговата личност като творец като автор на художествени произведения. А и сам Пушкин се е надявал, че душата му ще живее в заветната му лира", т.е. в поезията му, а не в спомените на съвременниците му.