Бунтовникът Йордан Йовков

В книгата си „Капитанът на земляците“ - за първоизточниците на военните разкази на Йордан Йовков - авторът Стефан Стефанов отбелязва, че „Йовков по природа не е бунтар. Обаче както и да изразим онова, което той извършва в нача лото на войната, то е своеобразен протест на съвестта му." Какво значи бунтар? В Български тълковен речник“, т. 1, 1951 г., от проф. д-р Ст. Младенов четем: бунтар - такъв, който кара на бунт или се бунтува; размирник". А бунт", пак според същия речник, е „буна", размирица". В Найден-Геровия „Речник на българския език": буна" - кога се повдигне народ въз началство-то, въз главатарете, повдиг, возмущение, мятеж, востание". В Речник на българския език", т. І, 1977 г., издание на БАН, е дадено, второ поред, значение на думата „бунтар" - човек, който проявява нетърпимост към неред ностите и негодува срещу тях; а третото поред значение на думата „бунт" е: „израз на силно негодувание, възмущение от нещо. Бунт, метеж, въстание Йордан Йовков изобразява само в романа си „Чифликт край границата". Единствено въз основа на този роман едва ли бихме могли да на речем Йовков писател на бунта, на въстанието, писател бунтовник. В спомените си за Йовков Григор Василев изтъква, че Йовков смятал да напише И „два големи разказа" - единия под заглавие „Холера" и другия - Бунтът“. „На много пъти - припомня си Григор Василев - той ми разказваше по нещо от тия сюжети... В Холера" Йовков щеше да предаде призрака на тази ужасна напаст всичките страдания на въоръжения народ край Чаталджа. В „Бунтът" Йовков искаше да нарисува недьзите и признаците на недоволството." Тези два разказа Йовков не е написал. Ако се Йовков съгласим със Стефан Стефанов, че не е бунтовник по природа, в смисъл, че в произведенията си не описва бунтове, освен в споменатия роман, можем да приемем, че е бунтовник в смисъл на речниковите значения: „човек, който проявя ва нетърпимост към нередностите и негодува срещу тях", човек, който дава израз на „възмущение от нещо". Открито, пряко своето възмущение Йовков не изразява в нито една от творбите си. Затуй пък разказите, повестите, романите, пиесите му, особено ако ги разглеждаме във връзка с времето и обществените събития, с положението съдбата на народа, когато са писани, дават предостатъчно основания да наречем Йовков писател бунтовник, писател на протеста, на възмущението.