Херман Хесе - диалектика на наставничеството

Ако искаме да говорим за наставничеството и педагогизма като за основен проблем в творчеството на Хесе - а тъкмо така искаме да го поставим, - то неизбежно размислите ни трябва да започнат от глобалния педагогизъм на европейския тип кул турно самосъзнание. Възпитанието е основно понятие на европейското мислене. Педагогизмът пронизва всичко европейско - всичко тук се култивира, подлага се на образоване и се формира чрез възпитанието. Възпитанието е основното звено, където става възпроизводството на личността - чрез разумно обмислените и правилно дозирани педагогически въз действия, които насочват индивида по правилен път. Чрез възпитанието се препреда ват гарантиращи общия напредък на човечеството установки и ценности. Какво въз питание трябва да се дава на идващото поколение - това е централен за всички фи лософски и социални доктрини въпрос, отправен или краен пункт на всички културоло гически и естетически спорове в Европа. Възпитанието има две основни задачи. От една страна, то трябва да възпроизвежда светоотношението и ценностите на предходното поколение, или както казва известният английски философ Джон Лок, починал през 1704 г.: „Ние трябва да гле даме, щото децата ни, когато пораснат, да бъдат като нас, т.е. със същите страсти и същите желания. От друга страна, то трябва да осигурява идеалната перспектива на бъдещото развитие, предопределено от идеите за назначението, целите и стремежите на човешкия род, или, както казва починалият точно век след Лок, през 1804 г., още поизвестен Имануел Кант: „Принципът на изкуството на възпитанието гласи: децата трябва да се възпитават не за настоящето, а за бъдещето, за възможно най-доброто състояние на човешкия род, т. е. за идеята за човечеството и съобразно с неговото общо назначение. " Възпитанието се оказва мостът, по който настоящето, поело в себе си миналото, прекрачва към бъдещето, то побира в себе си всички ценностни измере ния на цивилизацията и предава специфичния си оттенък на динамиката им. Така възпитанието е един от основните структурни компоненти на европейското културно самосъзнание. Практически няма мислител от европейски мащаб, вън от полезрението на когото да остават проблемите на възпитанието, всички пряко или косвено вземат отноше ние към тях. С още по-голяма сила това се отнася за творчеството на нобелиста Хер ман Хесе, за когото проблемите на педагогизма на европейската култура са осново- полагащи. Начинът, по който Хесе прави от педагогизма проблем, отразява, общо взето, спора на две основни направления в интерпретацията на въпросите на възпитанието, оформили се като конфликтуващи в рамките на европейската култура. Това са схва- щанията за възпитанието от просвещенчески и от романтически тип.