Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако искаме да говорим за наставничеството и педагогизма като за основен проблем в творчеството на Хесе - а тъкмо така искаме да го поставим, - то неизбежно размислите ни трябва да започнат от глобалния педагогизъм на европейския тип кул турно самосъзнание. Възпитанието е основно понятие на европейското мислене. Педагогизмът пронизва всичко европейско - всичко тук се култивира, подлага се на образоване и се формира чрез възпитанието. Възпитанието е основното звено, където става възпроизводството на личността - чрез разумно обмислените и правилно дозирани педагогически въз действия, които насочват индивида по правилен път. Чрез възпитанието се препреда ват гарантиращи общия напредък на човечеството установки и ценности. Какво въз питание трябва да се дава на идващото поколение - това е централен за всички фи лософски и социални доктрини въпрос, отправен или краен пункт на всички културоло гически и естетически спорове в Европа. Възпитанието има две основни задачи. От една страна, то трябва да възпроизвежда светоотношението и ценностите на предходното поколение, или както казва известният английски философ Джон Лок, починал през 1704 г.: „Ние трябва да гле даме, щото децата ни, когато пораснат, да бъдат като нас, т.е. със същите страсти и същите желания. От друга страна, то трябва да осигурява идеалната перспектива на бъдещото развитие, предопределено от идеите за назначението, целите и стремежите на човешкия род, или, както казва починалият точно век след Лок, през 1804 г., още поизвестен Имануел Кант: „Принципът на изкуството на възпитанието гласи: децата трябва да се възпитават не за настоящето, а за бъдещето, за възможно най-доброто състояние на човешкия род, т. е. за идеята за човечеството и съобразно с неговото общо назначение. " Възпитанието се оказва мостът, по който настоящето, поело в себе си миналото, прекрачва към бъдещето, то побира в себе си всички ценностни измере ния на цивилизацията и предава специфичния си оттенък на динамиката им. Така възпитанието е един от основните структурни компоненти на европейското културно самосъзнание. Практически няма мислител от европейски мащаб, вън от полезрението на когото да остават проблемите на възпитанието, всички пряко или косвено вземат отноше ние към тях. С още по-голяма сила това се отнася за творчеството на нобелиста Хер ман Хесе, за когото проблемите на педагогизма на европейската култура са осново- полагащи. Начинът, по който Хесе прави от педагогизма проблем, отразява, общо взето, спора на две основни направления в интерпретацията на въпросите на възпитанието, оформили се като конфликтуващи в рамките на европейската култура. Това са схва- щанията за възпитанието от просвещенчески и от романтически тип.
    Ключови думи: Херман, Хесе, диалектика, наставничеството

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Нихилизмът е отрицание от особен мащаб: той отрича съществуващите ценности, без да познава други. Как възниква ни хилизмът? От гняв, омраза отчаяние, разочарование, резигнация, равнодушие, скука. Той е поведение на този, който отрича съществуващото, но не може да си представи никакви възможни подобрения и поради това изпада във фаза на деструктивност или на саморазрушение. Многобройните форми на проява на нихилизма произтичат от два различаващи се основни варианта: единият е активният, войнственият, екстрове ртният, другият - пасивният, равнодушният, интровертният. Тук съществу ват многобройни степени на интензивност и смесване. Активният нихилизъм носи още виталност, спасени остатъци от друго духовно поведение на доверие към действеността на движението, на промяната, на общуването. Пасивният вариант завършва в мълчание и в редукцията на всякакви житейски изяви. В живота не може да се срещне никога абсолютен нихилизъм, срещат се само относителни нихилизми. Самоубийството при определени обстоя телства е абсолютен нихилизъм, безшумното отмиране при цялостно отричане на света е много сходно явление. След разочарованието от политически идеологии с техните обещания за рай на земята, с техните бляскави илюзии за хилядолетния райх, след станалата очевидна неиздържаност на техническите и научните утопии за щастие, които заплашват да завършат с катастрофи, след сриването на цели държави от войни, стопански кризи, корупция за застрашително много хора днес единственият изход е отхвърлянето на всякакви съществуващи обществени строеве. На запад мнозина са разочаровани от демокрацията, на изток - от комунизма, по различни причини и с различни видове реакция. Тук, както и там, избуяват безпомощността, безсмислието, отрицанието. Думата нихилизъм има интересно минало, на което трябва да се спрем, ако искаме въз основа на сходствата и различията по-добре да опознаем ня кои феномени на съвремието. Първо ще се опитаме все пак да представим някои от формите на нихилизма днес. Прави впечатление едно изненадващо наблюдение: нихилизмът се явява в двойствена форма, и то в противоречиви съчетания. Диалектичният процес започва в самите дадености: сред буржоазията, сред чиновничеството, сред собственическата прослойка, сред функционерите, както някога сред аристокрацията, с една дума, сред тези, които държат във властта си статуквото. За тях наборът от ценности, представляван от самите тях, скоро се превръща нещо съвсем естествено и започва да им се изплъзва от съзнанието. следващата фаза им изглежда вече безсъдържателен, те загубват чувството си за отговорност, както и радостта от своята задача. Съзнанието за ценностите, вярата в смислеността, в бога започва да им убягва, често без дори да забележат това.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Двойственият, нихилизъм, диалектика, противоречията