Литературни списание от СССР, ЧССР, ГДР, ФРГ и Австрия

В рубриката Дискусионна трибуна с под заглавие „Обсъждаме романа на Борис Пастернак „Доктор Живагон са поместени три ста тии: на П. Гарелов - „Размисли върху романа", на В. Воздвиженски - „Проза на ду ховния опит и на американския литературовед Джордж Гибиан - „Леонид Пастернак и Борис Пастернак: полемика между баща и син" (в превод). В значителна част от статията си П. Гарелов изказва свои възражения и несъгласие с виждането на Д. Лихачов за романа на Пастернак. Той дори пише, че за него статията на Д. Лихачов се е срасла с романа и когато го четял, той непрекъснато се връщал мислено към нея и правел сравнения. Д. Лихачов предлага да се гледа на романа „Доктор Живаго" не като на роман, а като на „роман - лирическо стихотворение; не прозаическо, а поетическо отношение към дей ствителността“, „род автобиография“, „рома нът е лирическа изповед на самия Пастернак и трябва да се възприема не традиционно, а по-особено. П. Гарелов смята такова изкуст вено, особено възприемане на романа за не възможно и чертите, отбелязани от Д. Лиха чов като доказателство за оригиналните (тук и навсякъде к. а. — П. Г.) особености на романа, са присъщи на всяко удачно художествено произведение, независимо дали е прозаическо или поетическо. За Д. Лихачов - пише авторът - прозаическо“ и „поетическо са евфемизми за удачно“ и „неудачно в ро мана на Пастернак и по-добре би било честно да признае: да, в романа има достойнства, но има уви и недостатъци. Д. Лихачов прави една вежлива защита на романа, която според П. Гарелов е и неловка. Д. Лихачов е искал да изведе романа изпод обстрел, но няма за що да си кривим душата: романът като роман не се е удал на Пастернак във всяко отношение. Удал му се е само отчасти, и то като „роман-автобиография". Ако повярваме на Д. Лихачов и видим в Живаго „съкровения Пастернак", то това ще се дължи не на художествените достойнства на романа, а на неговите недостатъци поради неумението на романиста да изобрази пълноценно своя герой като жив и самостоятелен човек - пише П. Гарелов.