Размисли около два балкона

Става дума за „Балконът“ (1928 г.) на А. Далчев и „100 години самота“ (1979 г.)на М. Башева - две стихотворения, в чийто образен свят балконът е повече или по-малко съществен елемент. Известно е, че петте десетилетия между тях са изпълнени с огромни историчес ки, социални, философски, общокултурни и т. н. промени. Известно е също, че то ва е период на огромно развитие на българската литература, в по-тесен смисъл поезия - развитие сложно, многопосочно, една от линиите на което сякаш очер тават Далчев и Башева. Защото Далчев от 20-те и Башева от 70-те години (въпреки различието си) имат много общо: дълбокохуманна проблематика - с афинитет към вечните нравствени проблеми и жива човешка мисъл; огромна култура — обща и литературна; някакво особено съчетание на философски и детски наивно, на емоционално и рационално, на трагично и иронично; не по-малко особени конфликтност, топлота, самотност и т. н. Разбира се, това са двама много различни поети. Различието им (то ще се види по-нататък в самите стихотворения) се корени както в епохите - те са рожби на две коренно различни епохи, така и в биографиите им, в самите им личности, т. е. в техните, струва ми се, толкова различни характери, темпераментни душевности, в жизнените им философии, в естетическите им възгледи. И всичко това намира спонтанен израз в поезията им. Мисля, че „Балконът“ и „100 години самота" са просто миниатюрна картина на казаното по-горе. Общите елементи в тях - „вградените в образния им свят балкони" - са само подтик за размисъл върху двете стихотворения, при който на фона на общото, като най-обща нравствена основа, конфликтност, проблематика и т. н. естествено се откроява различието: открояват се неща, показателни за разли чието между двете стихотворения (двете творчества, двамата поети); за една от линиите на развойния процес в нашата поезия; за светоусещането и световъзприемането, мисленето и душевността на човека от 20-те и 70-те години. Но това не означава, че тук двете стихотворения ще бъдат сравнявани, въпреки че до известна сте пен ще бъде така. Над сравнението ще доминира размисълът върху всяка една от творбите, т. е. така, както е естественото и възприемане и въздействие.