Литературни списания от СССР ГДР САЩ

Статията на С. Шерлаимова „Традициите разделят и обединяват (Литературите на Централна и Югоизточна Европа във водовъртежа на историята)" разглежда в исторически аспект някои особености на литературите на европейските страни, които след 1945 г. встъпват по социа листически път на развитие. Въпреки че напоследък много се говори за приоритета на общочовешките ценности над кла совите и груповите, на практика се наблюдава изостряне на националния въпрос във всичките му разновидности. В условията на нарастващите взаимовръзки между страните и народите все по-реал но и по-осезаемо става умозрителното преди понятие „световна литература", като същевременно все по-настойчиво изпъква проблемът за националните литератури, за литературните региони, които В своята съвкупност съставят световна литература. В началната част на статията си С. Шерлаимова се спира на въпроса за регионите в световната ли тература, които стават предмет на сериозно научно обсъждане след войната, по-точно през 60-те години. Въпросът за литературните региони е поставян многократно на международните конгреси на славистите, на конгресите на Международната асоциация за сравнително литературознание, къ дето се сблъскват различни принципи на деление на световната литературна карта на региони. Традиционно може да се смята обединението на литературите по езиковия принцип (славянски, англоезични, романски и др.) и по географска близост (скандинавски литератури, балкански литератури и т. н.). По отношение на предшествува щите епохи се прилага и конфесионалният (верският) принцип: литература на католическите страни, на православния свят, на мюсюлманския изток и пр. Една и съща литература в зависимост от това, какъв принцип се прилага към нея, може да бъде отнесена към различни региони или групи. Например румънската литература според езиковия принцип принадлежи към романските литератури, според географския - към балканските, а според верския- към литертурите на православния свят. Понятията регион и зона са подвижни понятия, те са подложени на исторически промени - мо же да се промени съставът на зоната или на регио на. Въпросът за литературните региони не е елементарен и научно безобиден - от неговото решение зависи схващането на понятието световна литература". Литературните региони стават дори аргу142 мент на политически спорове и често разногласията възникват именно по повод литературите на съвременните европейски социалистически страни. Новите литератури на социалистическите страни в Европа след 1945 г. не започват от нулата; не от нулата започва и процесът на сближение на различните национални литератури на тези страни. Въпреки че не може да се говори за фатална пре допределеност на настоящето от миналото, много в съвременните литератури на социалистическите страни от интересуващия ни регион може да се разбере само през призмата на тяхната предшеству ваща история. Върху тези литератури са отразени ясно превратностите на борбата на народите за свое национално съществувание, за съхранение на националния им език и култура. Една част от народите се борят против експанзията на Османската империя от юг, а друга част - срещу домогванията към германизация на многонационалната държавна формация - Австрийската, а впоследствие - Австро-Унгарската империя. Изключение прави само литературата на ГДР, която се формира в рамките на създадената след Втората световна война социалистическа немска държава.