Поетесите Ненови

Първата поетическа проява на жената след Освобождението е стихосбирката на две сестри поетеси - Елисавета Ненова и Мария Ненова. Тя излиза през 1890 г. в София, в типолитографията на Б. Зилбер и брои 63 страници. Оформена е в два самостоятелни дяла - „Част първа. Една стъпка напред. Стихотворения" от Елисавета Т. Ненова и „Първий ми труд. Стихотворения" (част втора) от Мария Т. Ненова. Първата част е с обем 36 страници, почти цяла поетическа сбирка, а втората, на М. Ненова, е по-скромна - 18 страници. e Нека първо видим какво е характерно за поезията на Елисавета Ненова. Голям делът на патриотичната проблематика. Това е съвсем естествено, като имаме предвид времето на написването на творбите - края на осемдесетте години, т. е. изминали са повече от десет години, откакто България е свободна и вече е преживяла една война... Възрожденският тип съзнание все още не е отмрял - той непрекъснато търси основанията си за високо национално самочувствие и все повече ги открива в миналото - далечното и съвсем близкото отпреди Освобождението. И Ел. Ненова още в първата творба („Певец") обръща поглед към историята, като призовава певеца на народните съдбини за водител по нейните пътища. Самочувствието на човека, знаещ историята на народа си, е родило стиховете: