Книжка-6

Значителното произведение идва с ореола на значителността си. Осъзнаването става почти мълниеносно, но за осмислянето на всяка творба е определено различ но време. Този срок не зависи само от конюнктурата, макар че с нея често го обвърз ваме. Не, тук трябват усилия, подобни на създаването на произведението, но и различаващи се. Изглежда, необходимост се явява сумирането на различни ярки прозре ния за раждането му, за новостта му, за пъпната му връв с литературните и националните традиции и особености. Така полека-лека ореолът се запълва с аналитично злато. Оттук нататък, колкото и неочаквани и парадоксални спрямо родоначалната трактовки да се появят, те ще са огрени от нейното сияние. „Хайка за вълци" получи незабавното признание и сега трябва да се търси трайната й орбита. Тъкмо затова каквото и да се пише днес за романа на Ивайло Петров, то ще бъде само принос в разгадаването му. А може да си остане и доказателство за читателския вкус. Единствено така - като добри или недотам добри (по-точ но като добросъвестни или недотам добросъвестни) читатели - могат да се характе ризират всички участници в дискусията, разгърнала се много скоро след публикува нето на пълния текст на романа в края на 1986 г. Вероятно натам поведе нещата първата рецензия - тя просто предизвикваше формулирането на квалификации спрямо автора й. Но и в такива случаи разумът изисква преглътване на прииждащата острота, за да се поднесе главното -собствената теза. Публичността нито попречи на ква лификациите и поученията на защитниците, нито възпря новите противници на романа. След взаимните обвинения и несъгласия и обещанията за бъдещ анализ останаха да звучат - аз съм за, аз съм против, аз съм за и против (което не значи въздържал се).

Доброто и красивото са основните акценти, които критиката поставя, когато става въпрос за творчеството на Йордан Йовков. Тук ще бъде направен опит за анализ на това взаимоотношение в един по-особен ракурс: доброто и красивото се разглеждат като взаимоотношение между общностно и индивидуално, като в резултат на динамиката на това взаимоотношение се показва възникването на особената сти лизираност и театралност на Йовковия художествен свят. Доброто според Йовков е в хармонизирането на отношенията на човека със света, то е естественото, природното, родовото. Това добро е основа за цялостен и хармоничен човешки характер. Героите на Йовков най-често са вписани в един патриархален бит, те са обикновени трудови хора, органически враснали в общността. Индивидуалното у тях е съвестта. Съвестта е способност за критическо съотнасяне на индивидуалните представи за основните ценности: труд, любов и приобщеност към рои природата - с тези, които са изконно присъщи на общността. Съвестта може доведе до нравствено преобразяване на човека, и то винаги в посока към връщането в общността. Самият процес на преобразяването е пресъздаден не от гледна точ ка на личната драма на героя, а от „обективираната" гледна точка на общността. Доброто е съгласие с вроденото“ у човека, то е един вид природност в обществените отношения, то е естественото, за чието нарушение индивидът бива наказан с отлъчва да да не от общността.

Преди повече от четири десетилетия Веселин Андреев сподели съкровените си преживявания - гневни пориви и възторзи - в своите „Парти зански песни" (1947). Силните му и затрогващи думи още тогава допаднаха на народа, излязъл победител от революцията. Разгневеният народ повярва в ярката истинност на тези песни. Повяр ва в тяхната правда и литературната критика, тъй като значителна част от тях бяха спонтанно утвър дени като художествени открития, заели свое достойно място в революционната ни поезия. Следващите години поетът сътвори други кни ги с очерци, разкази, пътеписи, публицистика, размисли, два тома мемоарна белетристика и т. н. Без да ги подценявам, убеден съм, че авторът на „Партизански песни" навсякъде си остава поет по призвание. И в литературната анкета с него, осъществена от Яко Молхов, тези му качества се запазват: проличават в изповедните му фрагменти, звучащи като поезия в проза, запазили специфичната му художествена нагласа. Неговата ценностна систе ма, емоции и умонастроения го налагат като поет в останалите жанрове. Художествените му идеи и поанти се пресътворяват в лирически контекст. Съжденията и размислите му, цялото негово изображение притежават лирическа подплата без сле ди на разточителство, на търсена белетристична пищност или на самоцелна пластика. Всички излишни думи са отстранени в неговия текст, а са запазени само алтернативните слова, носещи строгите повели на времето. В документалната същност на анкетата, в изстраданите обобщения се откроява човешката му душевност, носеща следите от личните преживява ния на поета. Както в поезията, така и в прозата му се разпорежда дързък герой, един от новаторите - законодатели на света", властно навлизаши в територията на водещата тогава революционна литература, литература на изстрадания антифашистки подвиг Тази актуална автентичност в цялото творчество на Веселин Андреев е документирана в анкетата на Яко Молхов. Анкетьорът изучава в откровен диалог трудните открития на анкетирания. Извли ча потребните му свидетелства. Предоставя му възможността сам да се открои като творческа личност, да се самохарактеризира в периода на пълнолетие и творческа зрелост; да уточни всич ки опорни звена в жизнените си и творчески вле чения... И в непосредния диалог анкетираният 146 споделя както фактите на семейната си и социална среда, в която възмъжава, така и някои непознати данни от биографиите на собствените си книги. Любопитно е, че в поредицата „Литературни анкети", организирани от Института за литерату ра при БАН, анкетата на Яко Молхов с Веселин Андреев е първата творба, изработена от литературен критик, принадлежащ на същото лите ратурно поколение, при това - другар и съмишле ник на анкетирания. Подобна житейска и творческа близост предопределя в значителна степен сход ствата във възгледите, в идейните предпочитания и пристрастия. Обяснява и оная сигурност, с която се осветляват идеологическата непримиримост, нравственият максимализъм и общността в позициите, заети при изучаването на редица факти и явления. Макар анкетьорът да е, така да се каже, водещият в диалога, то анкетираният в случая е „обектът на литературната анкета. В строга самооценка той възкресява" и преценява извърве ния си път и като гражданин, и като художник на словото, достатъчно популярен сред съвременната ни културна общественост. Заслужава нарочно да се отбележи, че въпреки всички превратности на времето, в което живеем, Въпреки цялата регламентираност на доскорошното мислене и конюнктура, Веселин Андреев отрано успя да завоюва оная вътрешна свобода, коя то му позволява да отговаря и да коментира въ просите спокойно и неподправено. При това - с ярка откровеност и чувство за отговорност... Да се изказва дори и по щекотливите проблеми, които доскоро бяха табу