Ирен Иванчева

Към поетическото творчество на Магда Петканова литературната критика е по-несправедлива, отколкото към драматургията й. Два факта подкрепят това впечатление - броят на издадените критически отзиви и степента на осмисляне на двете страни от творчеството на писателката. Досега цялостно изследване, занимаващо се с поезията на Петканова, не се е появило. Но още през 1934 г. по повод излизането на сб. „Изгубен камък" (1933) с рецензии в печата излизат Г. Крънзов, А. Радев, П. Спасов, П. Горянски и др. През 1936 г. в сборника „Вдъхновени жени" на П. Горянски присъствува кратък очерк за Магда Петканова, където авторът успява да вникне в много черти от поетическия портрет на Петканова, но не оценява правилно „Македонски песни" и зараждащия се в „Изгубен камък" граждански патос на поетесата. Третата стихосбирка на М. Петканова „Кавали свирят (1939) с рецензии посрещат Ю. Казаска, Ст. Божков, П. Пенев, Д. Стоевски, Г. Цанев. Г. Цанев най-правилно намира ключа към тази поезия. На страниците на редактираното от него списание „Изкуство и критика" през 1940 г. излиза рецензията му за „Кавали свирят". Проникновеният изследовател улавя тенденциите в последната стихосбирка в съпоставка с предишното творчество на Петканова, отбелязва прехода от един тип поетика в „Изгубен камък“ към друг в „Кавали свирят". През 1947 г. Бистра Цветкова включва няколко стихотворения на поетесата при илюстриране на застъпената по различен начин славянска тема в творчеството на наши поетеси. Това е статията „Славянски мотиви в творчеството на Дора Габе, Елисавета Багряна, Магда Петканова и Бленика", публикувана в сп. „Сла вяни". Разглеждането на творбите на Петканова в такъв аспект не е станало без известно насилие над тяхната художествена тъкан. От този момент нататък поезията на Петканова става обект на критиката по повод годишнини на писателката. Представителни за такъв тип подход са изявите на Христо Дудевски в сп. Септември, 1960, кн. 8, на Георги Константинов в книгата му „Моето поколение в литературата“, 1970, на Вихрен Чернокожев в сп. Библиотекар, 1975, на Стоян Стаев в сборника с портрети „Литературни вълнения", 1982. Неголемият брой на изявите на нашата критика за поезията на Петканова се съчетава в повечето от случаите с информативно и бегло разглеждане на творбите й, като всеки от цитираните автори дава по някоя и друга вярна характе ристика за поетесата. Най-задълбочен засега остава прочитът на Стоян Стаев, а най-адекватен на поетическата природа на Петканова - прочитьт на Георги Цанев.

Тя дебютира през 1900 г. (ако за рождена нейна година се приеме 1886 г., била на 14 г.) в илюстрованото списание за деца „Младина“, а през 1904 г. публикува списанието на Вела Благоева - „Женски труда. В 1905 г. за нея отваря страници и д-р Кръстевото списание „Мисъл“ (кн. 6) -тук тя печата цикъла „Стихове (с. 315-318), в същата книжка е поместен и Яворовият цикъл „Самота“, посветен „На г-ца Дора Г. [абе)" (с. 305-307). По това време Яворов се грижи сам за списанието - през април 1905 г. д-р Кръстев заминава за чужбина. Именно Яворов под готвя за печат кн. 6 и отново е сам при редактирането на кн. 8 - двете книжки, които печата през годината Дора Г. Съседството на двата цикъла съвсем не е слу чайно. Дневникът на техните отношения, за който говори Габе, е известен на явороведите. Във вида му на публикации в печата и писма, в които се изпращат сти ховете, този дневник е режисиран преди всичко от Яворов. Много интересните размишления на М. Неделчев върху автобиографизма при Яворов подкрепят това заключение. Неделчев припомня подмятането на Антон Страшимирова, за да покаже, че някои съвременници съвсем пряко са схващали съвместните им публикации като хроника на личните отношения между Габе и Яворов. Известно е, че тълку ването" на Страшимиров довело до първия разрив между двамата и Яворов се опит вал да се защити в писма. Очевидно е обаче, че и за двамата поети са съществували литературни основания за подобен диалог, а двойната игра - в литературен и жизнен план, - е правела диалога само по-примамлив, а за четящата публика - твър де въздействащ. . .Ала извън личните взаимоотношения това е знак за духовна бли зост и свидетелство за широтата на духа на едни от най-големите български поети, дал път на младата и никому неизвестна поетеса. Впрочем Яворов отрано се въл нува от проблема за социалната справедливост към жената. През 1895 г. си набавя книгата на А. Бебел „Жената и социализмът“ (Търново, 1893) и „Свободната жена" Л. Ришар (Разград, 1891), тогава подготвя и реферат на тема „Женският въпрос OT Η социализмът“.

Първата поетическа проява на жената след Освобождението е стихосбирката на две сестри поетеси - Елисавета Ненова и Мария Ненова. Тя излиза през 1890 г. в София, в типолитографията на Б. Зилбер и брои 63 страници. Оформена е в два самостоятелни дяла - „Част първа. Една стъпка напред. Стихотворения" от Елисавета Т. Ненова и „Първий ми труд. Стихотворения" (част втора) от Мария Т. Ненова. Първата част е с обем 36 страници, почти цяла поетическа сбирка, а втората, на М. Ненова, е по-скромна - 18 страници. e Нека първо видим какво е характерно за поезията на Елисавета Ненова. Голям делът на патриотичната проблематика. Това е съвсем естествено, като имаме предвид времето на написването на творбите - края на осемдесетте години, т. е. изминали са повече от десет години, откакто България е свободна и вече е преживяла една война... Възрожденският тип съзнание все още не е отмрял - той непрекъснато търси основанията си за високо национално самочувствие и все повече ги открива в миналото - далечното и съвсем близкото отпреди Освобождението. И Ел. Ненова още в първата творба („Певец") обръща поглед към историята, като призовава певеца на народните съдбини за водител по нейните пътища. Самочувствието на човека, знаещ историята на народа си, е родило стиховете:

The purpose of this article is to present one of the forgotten by the literary history figures - Vessela Strashimirova (1902-1995), the first Bulgarian woman writer and poetess, expressed herself as a coherent marinist in her work from the 30s, 40s, and 90s of the XX century. Another goal of this article is to talk about and illustrate Strashimirova"s ideological project as a poetess of Thracia in the context of the historical losses of Bulgarian territories.