Литературни списания от СССР ФРГ и САЩ


  • Обхват на страниците:
    126
    -
    129
    Страници: 4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    1
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    На уводно място бр. 6 предлага статията на младия съветски литературовед Евгени Добренко „Кризата на романа", в която (както сам авторът посочва) се дава обща постановка на развитието на съветския многонационален роман. На пръв план е отбелязан съществувалият дълго време мит за съветския роман: „той живее веч но", не познава упадък, намира се в непрекъснат „разцвета и по този начин е доведен до митологизация. Кризисни явления в западния роман се смя таха съвсем нехарактерни за литературата, вдъхно вявана от комунистическото съзидание. Авторът напомня бинарната формула: там, т. е. в западния роман, съществува дълбока криза, а за съветския роман кризите се изключват, те са абсолютно „нехарактерни" за него. Кълнейки се в диалектиката - пише Е. Добренко, - ние винаги се бояхме от кризи във връзка с нашето развитие (тук и навсякъде к. а., Е. Д.) и по този начин изключихме осмислянето на нашето развитие от обективните универсални закономерности и го митологизирахме. Доколко е дълбока кризата в съветския роман? - поставя въпрос авторът. Изострянето на кризата на съвременното обществено съзнание е провокирано от сегашната обществена ситуация, в която започна процес на разкриване на потулваната в миналото система от общочовешки, хума нистични ценности. Логиката на този процес е такава, че неизбежно се е стигнало до разделение на различни ценностни системи. Това разделение реално е съществувало винаги, и то е противоре чието, което е движило развитието на литературата. В какво се състои това противоречие и в какво се коренят източниците на кризата? Те се коренят в концепцията за личността - изтъква авторът. Личността по различен начин се реализира и намира себе си в съществуващия свят. В системата от класови ценности намират себе си героите на много произведения на съветската литература. Ориентацията към героическата лич ност доведе в крайна сметка до криза в романното мислене, защото в утвърждаването на героическата личност винаги се моделира ситуация на примире ние и самореализация на личността в съществуващия световен порядък.