Лилиев и Фурнаджиев - или за нравствеността в литературната всекидневна

Добре известно е, че въпреки значителната разлика във възрастта Николай Лилиев Никола Фурнаджиев са били приятели. Не изглежда ли малко странно това приятелство, имайки предвид, че не е обвързано с принадлежност към обща литературна школа, кръг или направление? Вярно е, че и двамата са били сътрудници на сп. „Златорог" - Лилиев от самото му създаване, а Фурнаджиев - от края на 1924 г. Но както знаем, „Златорог" не е литературен кръг: това казват всички, които участвуват в списанието, то се вижда и от публикациите, намерили място по страниците му. Школите, направленията и творческият резултат, произлизащ от тях, а също манифестите на кръговете и групите са външната", празничната, ритуалната страна на литературата. Отвъд нея, в кухнята" на литературното творчество, се извършва индивидуалният, строго диференциран, психологически и социално обусловен процес на сътворя ването. Докато - ако продължим в духа на избраната метафора - междуличностните отношения творец-творец спадат към всекидневната на литературния живот. Там - във всекидневната - нищо не съществува в идеален вид, няма застиналост и нормативност, т. е. различните идейни, естетически, социални и нравствени „парадигми", постановки и пристрастия се намират в динамика и смешение, в постоянен диалог, при което немалка роля имат битът, етиката на поведението, личният морал (в тази връзка Айхенбаум употребява понятието „литературен бит") ROR SE - Именно чрез тази лишена от салонен блясък, от куртоазна хвалебственост или дребнава заядливост всекидневна можем да прозрем в духовната същина на творчес ката личност. Но ако ние много обичаме да влизаме - без да се застояваме - в празничната приемна, да пъхаме нос в кухнята или да надничаме крадливо в спалнята на този голям дом, наречен литература, то всъщност всекидневната е онова място, къ дето трябва да останем по-задълго, за да усетим атмосферата, непосредствеността и свежестта на литературния и културния живот. Измежду въпросите, на които литературните ни историографи предстои да отговорят, има и такива: защо примерно мрачен и самотен поет като Димитър Бояджиев намира достойно и желано място сред зевзеците-българановци; защо поетът с две души" П. К. Яворов е приет, търсен, дори въздиган в култ сред „харамиите“, борещи се за освобождението на Македония. Изклю чително интересен е и диалогът между Лилиевата, Дебеляновата и въобще символистичната поезия и традиция и т. нар. септемврийска литература - по-специално Фурнаджиев, Разцветников. Занимавайки се с „частния" проблем за творческо-личностните взаимоотношения на Лилиев и Фурнаджиев и наблягайки върху нравствената му страна, аз не търся универсално решаване, а само възможен подход.