Рецепцията на френската моралистична култура у Атанас Далчев

„Погрешно е да се мисли, че има творец, свободен от всякакво влияние. Такъв творец би съществувал само вън от историята. Всеки е малко или много повлиян и онова, което наричаме самобитност, е не толкова отсъствие на влияние, колкото способност да се асимилират влиянията." (фр. 279) 2009 кOнK CС LO Колко точни и същевременно добре дефинирани са наблюденията на Далчев за самозараждането, тъй невъзможно и в литературата, както и в живота. Необходимо е, казва той, да има винаги и един външен агент, който да оплоди и приведе в движение съществуващите сили, като ги извади от тяхното първично равновесие. Формулирайки тези мисли, Далчев има предвид не само себе си, но и националната традиция, в чието начало стои преводаческата дейност, побългаряването и компилацията, и чиито оригинални творчески постижения са резултат от благородното общуване с други литеTNI ратури. За да се проследи рецепцията на една литературна традиция у даден автор, трябва да се имат предвид няколко неща: литературният климат на епохата, националната традиция, същностните страни от неговата биография и особеностите на личността му. С интереса си към френската култура Далчев е в традицията на българската литература, която от Възраждането до началото на века в значителна степен се фор мира под френско влияние. Изпитали са го много от нашите най-известни писатели: Вазов, Михайловски, Яворов, Дебелянов, Лилиев, К. Константинов, Далчев, поетите от 40-те години и пр. Наблюденията на Светлозар Игов в статията му „Преводът и българската литература"«з са, че по отношение на философията, френските просвети тели, философи и моралисти (от Монтен, Декарт, Паскал, Кондорсе, Ла Боеси до Бергсон и Гюстав Льобон) са имали върху българската общественост много по-голямо влияние от немското системотворчество. Най-ярък пример в това отношение е Ст. Михайловски, у когото това влияние е по-видимо, докато при Далчев то е асимилирано и затова по-трудно доловимо. Далчев е от авторите, у които литературната рецепция се преплита с контактологията. Той получава солидно европейско хуманитарно образование - завършва философия и „педагогия“ в СУ „Кл. Охридски“, слуша лекции по история на изкуст вото в Италия, два пъти пребивава във Франция, като посещава лекции в универ ситета в Париж и завършва курс за преподаватели по френски език към Сорбоната