Стойко Божков

В хубав есенен ден, когато всичко живо се радва на ласкавите сльнчеви лъчи, когато природата предразполага към философски размисли за сми съла на живота, за тайните и преходността на човешкото битие, ние се простихме с учения, комуниста, човека Стойко Божков. Както повечето от нас и той идва от земята от българското село, за да пусне корен в големия град, но да остави сърцето си там, където за първи път е затуптяло - в родното село Свежен - Плов дивско. Стойко Божков е роден на 27 декември 1913 г. Селският бит, селският начин на живот отрано го научават на трудолюбие, утвърждават у него добродетелите - вековните добродетели на тези, които се борят със земята за къшея хляб. Средното си образование Божков завършва в Пловдивската и Асеновградската гимназия - учебни заведения с подчертано прогресивен характер, червените гимназии", както ги наричаха на времето. Тук е началото на оня заряд от прогре сивни идеи, които Божков ще усвоява и развива като студент в Софийския университет, които ще го заведат в редиците на БОНСС. Като студент той е председател на Дружеството на студентите слависти, чиито идеи ще го вълнуват цял живот. Своята обществена и литературна дейност Бож ков започва в най-тежкия, най-мрачния период от новата история на България - Втората световна война, когато небето на страната е покрито от оловносивите облаци на българския и немския фашизъм. Но над земята е огряла червената звезда на Кремъл и осветлява пътя на младия литератор. От нейните лъчи са озарени, от нейната вяра са огрени неговите публикации от оня период във вестниците и списанията „Академик“, „Култура", „Българска мисъл“, „Трезвеност и култура“, „Вестник на жената“. За известен период той работи във „Вестник на жената", където привлича като автори най-видни наши пролетарски и антифашистки писатели, които по това време трудно намират трибуна за изява. Във вестника се публи куват и много произведения на съветски писатели. Оттогава се набелязва и кръгът от проблеми, с които той ще се занимава и по-късно - българската литература от Възраждането, творчеството на Ботеви Каравелов, писателите -критически реа листи, и по-специално животът и творчеството на Г. Стаматов, пролетарските писатели в Бъл гария, съветската литература и българо-съветските литературни взаимоотношения.