Стойко

Има литератори, които не могат да живеят, без да вдигат шум около себе си, около своето име, които си въобразяват, че светът се върти около тях. Но има и труженици на перото, които предпочитат да останат в сянка, които по-скоро подпомагат дейността на другите, отколкото да дадат простор за изява на своите възможности, литераториорганизатори, без които е невъзможна успешната работа на цели колективи. Такъв литератор е проф. Стойко Божков, който през декември 1988 г. навърши 75 години. Проф. Божков е роден на 27 декември 1913 г. в село Свежен, Пловдивско. Сред ното си образование завършва в Пловдив и в Асеновград - в така наречената „Черве на" гимназия, славеща се със своите борчески традиции. През 1940 г. той завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Като мнозина свои колеги, и той по време на следването отделя по-голяма част от времето си не лекции, а за обществена работа и за насъщния хляб - членува в БОНС, председател на Дружеството на студентите-слависти и пр. Оттогава датират и първите му прояви на литературното поприще - сътрудничи на вестниците „Академик“ и „Култура", на списанията „Българска мисъл“, „Трезвост и култура" и др., включен е в редакционния състав на „Вестник на жената" (1942) - едно от малкото издания, които в ония труд ни години са трибуна на прогресивната мисъл, на страниците на които намират място произведения на наши прогресивни писатели, творби от съветската литература, статии e за за тях. В тази насока е и литературната дейност на Стойко Божков от онова време. Той пише рецензии за произведения на Г. Караславов, Л. Стоянов, Хр. Радевски, Мл. Исаев, М. Грубешлиева, Бленика. След 9 септември 1944 г. Божков се посвещава изцяло на литературна дейност. Известно време той работи в „Служба по печата“ на тогавашното Военно министерство, а след това в Института за български език на БАН. Дълго време той е научен секретар на Българската академия на науките, член на Градския комитет на БКП и др. Но от 1948 г. и досега неговата дейност е свързана преди всичко с Института за литература на БАН, чийто директор е бил в продължение на десет години. През този период именно до голяма степен в института се замислят и реализират едни от най-значителните науч но-изследователски прояви, които създават авторитет на института у нас и в чужбина четиритомната „История на българската литература", тритомният „Речник на българската литература", двата тома „Очерци по историята на българската литература след 9 септември 1944 г." и др. Изграждането и укрепването на научния колектив на института, обсъждането и издаването на научни трудове, на „Известия" на института, организирането на научни сесии, симпозиуми, международни конференции, чествувания и пр. - всичко това отнема изключително много време и сили, но проф. Божков го върши с желание и вещина, със съзнанието, че изпълнява своя дълг на учен и общественик, на комунист.

В хубав есенен ден, когато всичко живо се радва на ласкавите сльнчеви лъчи, когато природата предразполага към философски размисли за сми съла на живота, за тайните и преходността на човешкото битие, ние се простихме с учения, комуниста, човека Стойко Божков. Както повечето от нас и той идва от земята от българското село, за да пусне корен в големия град, но да остави сърцето си там, където за първи път е затуптяло - в родното село Свежен - Плов дивско. Стойко Божков е роден на 27 декември 1913 г. Селският бит, селският начин на живот отрано го научават на трудолюбие, утвърждават у него добродетелите - вековните добродетели на тези, които се борят със земята за къшея хляб. Средното си образование Божков завършва в Пловдивската и Асеновградската гимназия - учебни заведения с подчертано прогресивен характер, червените гимназии", както ги наричаха на времето. Тук е началото на оня заряд от прогре сивни идеи, които Божков ще усвоява и развива като студент в Софийския университет, които ще го заведат в редиците на БОНСС. Като студент той е председател на Дружеството на студентите слависти, чиито идеи ще го вълнуват цял живот. Своята обществена и литературна дейност Бож ков започва в най-тежкия, най-мрачния период от новата история на България - Втората световна война, когато небето на страната е покрито от оловносивите облаци на българския и немския фашизъм. Но над земята е огряла червената звезда на Кремъл и осветлява пътя на младия литератор. От нейните лъчи са озарени, от нейната вяра са огрени неговите публикации от оня период във вестниците и списанията „Академик“, „Култура", „Българска мисъл“, „Трезвеност и култура“, „Вестник на жената“. За известен период той работи във „Вестник на жената", където привлича като автори най-видни наши пролетарски и антифашистки писатели, които по това време трудно намират трибуна за изява. Във вестника се публи куват и много произведения на съветски писатели. Оттогава се набелязва и кръгът от проблеми, с които той ще се занимава и по-късно - българската литература от Възраждането, творчеството на Ботеви Каравелов, писателите -критически реа листи, и по-специално животът и творчеството на Г. Стаматов, пролетарските писатели в Бъл гария, съветската литература и българо-съветските литературни взаимоотношения.