Литературни списания от СССР, Чехословакия и САЩ

Есеистиката еедин от най-живите и бързо развиващите се жанрове на съвременната словесност - така започва статията си „Законите на свободния жанр. (Есеистиката и есеизмът в културата на новото време)" съветският литературовед Михаил Епщейн и веднага задава въпроса - на коя сло весност - художествената, литературнокритиче ската, публицистическата, научнопопулярната? Бе лези на есе се откриват лесно и в съчинения на писатели, посветени на въпроси на съвременната наука, и в съчинения на естествоизпитатели, посветени например на нравствеността. Въпреки че в съветската литература се появяват все повече произведения от този жанр, в съветското литературознание няма нито строго определе ние на есенстичния жанр, нито трудове върху него. Трябва, разбира се, да се добави, че същото е поло жението и в чуждестранната наука - и там липсват солидни и общопризнати определения на есеистиката и тази задача се обявява понякога просто за неосъществима. „Какво представлява есето, ни кога досега не е било точно определено" - твърди един литературен речник, а друг добавя още покатегорично: Есето не може да бъде приведено към каквато и да било дефиниция. "* Неопределеността“, „неуловимостта" на есе то - както пише М. Епщейн, - не е пропуск на теоретическата мисъл, а основно качество на самия жанр, което го подтиква да нарушава непре къснато собствените си жанрови граници. За щастие, в литературата съществува произве дение, по отношение на което споровете: есе ли е то, или не е - са невъзможни, защото това, което е станало литературоведски термин, нарицателно име, в заглавието на това произведение е поставено като собствено име - Essais" от М. Монтен (в традиционния превод на руски Опити"). В тази книга съвсем ясно е показан генетическият код на есеистическия жанр, претърпял впоследствие много творчески трансформации.